Лично аз, при подобно положение, бих изгонила синковеца за постоянно при майка му. Опитът на много жени преди нас е показал, че за тази болест лечение няма. За себе си съм привърженичка на крайните решения.
Виж целия пост
за едно мамино синче
- Публикувана: 28 юни 2010, 22:13 ч.
- Последно мнение: 25 май 2023, 12:08 ч.
# 105
4 юли 2010, 23:13 ч.
# 106
6 юли 2010, 11:15 ч.
много добър въпрос...
Виж целия пост
А ти сигурна ли си, че ходи точно при майка си....)
# 107
6 юли 2010, 11:21 ч.
ох, а защо да не вижда майка си, нормално семейството по 1нъж седмично се вижда с едините и другите родители, айде, редувайте, ги, единия уикенд с едните, другия с другите, какво ненормално има не разбрах? ....
Виж целия пост
Просто постоянно му се оплаква колко е зле и си проси съчуствие и съжаление, за да ходи той да я вижда...Такива ми ти работи.
# 108
6 юли 2010, 13:06 ч.
Кое му е нормалното?
Той не ходи да я вижда ,а да прекарва всеки почивен ден при мама и то сам,без жена си и детето си....,при условие,че в къщи има болна жена...
Виж целия пост
Той не ходи да я вижда ,а да прекарва всеки почивен ден при мама и то сам,без жена си и детето си....,при условие,че в къщи има болна жена...
# 109
6 юли 2010, 16:56 ч.
Аз за жалост познавам точно такъв индивид, който всяка събота и неделя ходи при майка си на двадесет километра и причината и много прозаична - защото жестоко го мързи. И иска събота и неделя само да лежи, а мама му готви, принася и отнася. И уж нещо да и помага, ама и там толкова работа е свършил, колкото и в къщи. А ако си остане у дома с жената и детето, там все го карат да прави нещо, не може да си почива по гръб два дена, горкия, а само му дуднат, нещо изискват, я да поправи нещо, я да ги изведе, я кой знае какво. Хич не е до привързаност болезнена към майката, ами това е една такава душевна леност, че не ще човека да си променя стереотипите, жената нека гледа детето и него да го закача колкото може по-малко. А мама, тя винаги ще го остави на мира и само ще се грижи за него. Е що да не си иде "вкъщи". За съжаление за такъв няма оправия, в смисъл нещо да се промени. Ако искаш да се присъединиш към тая идилия трябва и ти да не изискваш нищо от него и да го оставиш "да си почива" у вас. Което няма точно как да стане, щото сигурно винаги има работа за него, и по едно дете си има ангажименти, то шуми - абе какво да си говорим, най-добре си е уикенда на спокойствие. Затова сигурно ти казва, че като живее с вас през седмицата, човека смята че има право да се отмори уикенда при мама. Ако го обичаш, и смяташ, че като баща и съпруг го бива гледай през седмицата да е достатъчно пълноценно общуването ви и без скандали и напрежение, а уикенда го остави да ходи да си пасе и толкова.
Виж целия пост
# 110
7 юли 2010, 10:18 ч.
Аз като се омъжих, съпругът ми беше на 42 и до този момент беше всичко, което влиза в понятието 'мамино синче'. Всмисъл, тя идваше у нас за да оправя леглото му сутрин и да му прибере прането ... Освен това, тъй като сме съседи той обядваше и вечеряше там. Така че съм напълно наясно в 'какво се забърквам', от първият си ден.
Как реших 'проблема" - ами не му се противопоставях.
Контакта с майка му съм го поощрявала и в това се състояха идеалните ми отношения със свекърва ми, която накрая ме наричаше 'моят ангел'.
Тя не ме приемаше за заплаха, нямаше и за момент чувство, че й е отнет сина, а това е 99.9% чувство, което обзема всяка майка, сигурна съм.
Та:) Когато мъжът ми отиваше там, аз никога не ходих с него - имаха си своите разговори, споделяния в които при никакви положения не се бърках.
Да не говорим, че си спестих доста моменти и теми, които не ме интересуват. Тя разбра, че аз не съм заплаха за тяхното общуване на майка-син, а той разбра, че аз не съм човекът, който 'разрешава' или 'забранява' това общуване. Имало е дни, в които не е искал да ходи , и аз нарочно съм го 'бутала' натам " Ходи ли днес при майка си", "Няма ли да ходиш днес" ... Освен това на мен ми беше яснп, че ТОЙ има нужда от това общуване. Той има нужда от майка си, тя е негова майка, тя е негов подслон, крило, там е душевният му home - нямам никаква претенция аз да заемам това кътче в сърцето му, напротив - аз искам моите деца да имат този пристан именно в мое лице и то завинаги. Аз заемам достатъчно други емоционални пространства за него, за да искам всичко.
Друг 'коз', който съм държала пред нея винаги е бил начинът по който се отнасям към парите му. Аз бях ревнива към тях, майка му разбра, че не съм някаква пройдоха , успокои се много от това. Много точки съм спечелила пред нея , много. Къде умишлено, къде не, но винаги съм мислила преди да кажа, да действам ...
Така че те съветвам да не водиш глупави битки.
Той идва настроен, защото тя знае, че ти си против.
ПС: Между другото, моята 'политика' продължава и сега, когато свекърва ми я няма вече между нас.
Аз съм тази, която дърпа към гробищата. Кога ще отидем, не сме ходили при майка ти от еди кога си, да занесем еди-какви си цветя, че обичаше и т.н. Аз искам тая връзка да я има и сега. Да отидем, да поплаче, да си кажем, колко сме щастливи, как тя ни помага и от отвъдното и така .... Грижа се, нейното място в неговото сърце да е вечно пълно с нея.
Моите уважение за подхода! Напълно споделям и се придържам към същият стил на общуване.
Виж целия пост
Знам, че вероятно е писано ....., че да му купува и слипове?...Темата не е пързалка - става дума за мъж на близо 40 години.
Аз като се омъжих, съпругът ми беше на 42 и до този момент беше всичко, което влиза в понятието 'мамино синче'. Всмисъл, тя идваше у нас за да оправя леглото му сутрин и да му прибере прането ... Освен това, тъй като сме съседи той обядваше и вечеряше там. Така че съм напълно наясно в 'какво се забърквам', от първият си ден.
Как реших 'проблема" - ами не му се противопоставях.
Контакта с майка му съм го поощрявала и в това се състояха идеалните ми отношения със свекърва ми, която накрая ме наричаше 'моят ангел'.
Тя не ме приемаше за заплаха, нямаше и за момент чувство, че й е отнет сина, а това е 99.9% чувство, което обзема всяка майка, сигурна съм.
Та:) Когато мъжът ми отиваше там, аз никога не ходих с него - имаха си своите разговори, споделяния в които при никакви положения не се бърках.
Да не говорим, че си спестих доста моменти и теми, които не ме интересуват. Тя разбра, че аз не съм заплаха за тяхното общуване на майка-син, а той разбра, че аз не съм човекът, който 'разрешава' или 'забранява' това общуване. Имало е дни, в които не е искал да ходи , и аз нарочно съм го 'бутала' натам " Ходи ли днес при майка си", "Няма ли да ходиш днес" ... Освен това на мен ми беше яснп, че ТОЙ има нужда от това общуване. Той има нужда от майка си, тя е негова майка, тя е негов подслон, крило, там е душевният му home - нямам никаква претенция аз да заемам това кътче в сърцето му, напротив - аз искам моите деца да имат този пристан именно в мое лице и то завинаги. Аз заемам достатъчно други емоционални пространства за него, за да искам всичко.
Друг 'коз', който съм държала пред нея винаги е бил начинът по който се отнасям към парите му. Аз бях ревнива към тях, майка му разбра, че не съм някаква пройдоха , успокои се много от това. Много точки съм спечелила пред нея , много. Къде умишлено, къде не, но винаги съм мислила преди да кажа, да действам ...
Така че те съветвам да не водиш глупави битки.
Той идва настроен, защото тя знае, че ти си против.
ПС: Между другото, моята 'политика' продължава и сега, когато свекърва ми я няма вече между нас.
Аз съм тази, която дърпа към гробищата. Кога ще отидем, не сме ходили при майка ти от еди кога си, да занесем еди-какви си цветя, че обичаше и т.н. Аз искам тая връзка да я има и сега. Да отидем, да поплаче, да си кажем, колко сме щастливи, как тя ни помага и от отвъдното и така .... Грижа се, нейното място в неговото сърце да е вечно пълно с нея.
Моите уважение за подхода! Напълно споделям и се придържам към същият стил на общуване.
# 111
7 юли 2010, 10:32 ч.
Аз се радвам, когато се случва това, защото така си има нови дрехи, чорапи и аз мога да купя и го правя, но друго си е жена със повече свободно време, отлично знаеща вкуса на сина си да пазарува за него. Покупките са качествени, винаги на място и избрани с много вкус. Аз му помагам в избора и комбинирането на дрехите. Стила е важен все пак. КОгато аз го изпратя усмихната, приветлива и много обичлива, той отива там зареден с положителни емоции, и това прави впечатление. Говорим по телефона, а и бърза после да се върне.
По-добре се опитай да изгладите недуразуменията, а ако е невъзможно използвай времето и за детето и за себе си. Два дни далеч от теб, ще му липсваш повече.
пп. тук чета разни съвети за "наритване" и т.н. но не мисля, че звучат сериозно.
Виж целия пост
Знам, че вероятно е писано много по темата...но имам нужда в момента да споделя, а и да разбера дали нещо моите разбирания относно отношенията майка и син не са наред. Историята е много дълга и няма да ви отекчавам с нея - накратко мама постоянно е между нас. Живее достатъчно далече за да не я виждам, но и влияе на отношенията ни с него...манипулира го непрекъснато как там където е тя е домът му. Всеки weekend той е при нея...а ние с детето сме сами. Нищо не може да се промени, защото според него това, че живее с мен през работната седмица трябва да ми е достатъчно. Чашата на търпението ми преля тази седмица, когато се върна от гостуването си с бельо, което каза, че майка му го е купила...Та въпросът ми е ...до каква възраст е редно майката да обгрижва до толкова сина си, че да му купува и слипове?...Темата не е пързалка - става дума за мъж на близо 40 години.
Аз се радвам, когато се случва това, защото така си има нови дрехи, чорапи и аз мога да купя и го правя, но друго си е жена със повече свободно време, отлично знаеща вкуса на сина си да пазарува за него. Покупките са качествени, винаги на място и избрани с много вкус. Аз му помагам в избора и комбинирането на дрехите. Стила е важен все пак. КОгато аз го изпратя усмихната, приветлива и много обичлива, той отива там зареден с положителни емоции, и това прави впечатление. Говорим по телефона, а и бърза после да се върне.
По-добре се опитай да изгладите недуразуменията, а ако е невъзможно използвай времето и за детето и за себе си. Два дни далеч от теб, ще му липсваш повече.
пп. тук чета разни съвети за "наритване" и т.н. но не мисля, че звучат сериозно.
# 112
7 юли 2010, 11:53 ч.
Що за "мъж" е човек, който на 40 г. не може да си купи сам гащи, а трябва майка му да прави това? И по интересно е що за родител е такъв "мъж" и какво ще научат децата му от него? 
Виж целия пост
# 113
7 юли 2010, 13:09 ч.
От какво разбрахте, интересно, че не може да си купи гащи сам? Голямо престъпление, че майка му му подарила гащи, та чак вече не става и за родител. Аз малко по-нагоре изказах предположение на какво може да се дължи такова поведение, понеже познавам подобен типаж ще ми е интересно, авторката да каже дали намира паралели с техния случай. При всички положения дуднене, скандали, настройване срещу майката ще имат обратен ефект и само ще отблъскват човека от дома му и напротив, ще гледа да прекарва уикендите там, където му угаждат - тоест в предишната му къща.
А предложения да го натири, да се развежда и подобни считам направо за щуротии, които предлагащите никога не биха приложили за себе си. Как звучи само - изгонила го, защото събота и неделя ходи при майка си. Айде спрете се малко. Отново съветвам авторката да се опита да промени стереотипа като направи приятни съботата и неделята в общия им дом, а ако човека не ще, тя да прекарва смислено собствените си почивни дни с детето си и да не се ядосва излишно. Ако ходеше на риба всеки уикенд не е ли същото. Сигурно така си релаксира.
Виж целия пост
А предложения да го натири, да се развежда и подобни считам направо за щуротии, които предлагащите никога не биха приложили за себе си. Как звучи само - изгонила го, защото събота и неделя ходи при майка си. Айде спрете се малко. Отново съветвам авторката да се опита да промени стереотипа като направи приятни съботата и неделята в общия им дом, а ако човека не ще, тя да прекарва смислено собствените си почивни дни с детето си и да не се ядосва излишно. Ако ходеше на риба всеки уикенд не е ли същото. Сигурно така си релаксира.
# 114
7 юли 2010, 13:30 ч.
Да - той казва, че отива там да си почива, защото е къща с градина, защото "му е дом" и му е мило там. Както казах и преди това, че му е купила бельо не голям проблем за мен. Проблемът е, че всяка седмица ни пренебрегва с детето и не е с нас. А относно това какъв баща е - ако не беше достатъчно добър досега да не съм с него.
Виж целия пост
# 115
7 юли 2010, 13:36 ч.
naiiiiia отивайте и вие с детето с него там, защо трябва да ходи сам
Може да си редувате уикендите, заедно някъде, при свеки , при твоите родители.
Според мен с лошо не става
Виж целия пост
Може да си редувате уикендите, заедно някъде, при свеки , при твоите родители.
Според мен с лошо не става
# 116
7 юли 2010, 13:49 ч.
Аз предпочитам един ден, ако не дай си боже мъжът ми реши, че вече не му се живее с мен, да ми го каже директно. А не като този на авторката да ходи при майка си. Много ми е интерсно освен да полива доматите, какво прави този 40 годишен мъж всеки почивен ден при мама? Лежи пред ТВ, чете книга ли или дърдори с майка си, докато зяпат сапунки? Какво точно прави?
Виж целия пост
# 117
7 юли 2010, 13:58 ч.
За мен тези две неща си противоречат , но ти си знаеш най-добре.
Виж целия пост
Цитат
... всяка седмица ни пренебрегва с детето и не е с нас. А относно това какъв баща е - ако не беше достатъчно добър досега да не съм с него.
За мен тези две неща си противоречат , но ти си знаеш най-добре.
# 118
7 юли 2010, 14:08 ч.
За мен тези две неща си противоречат , но ти си знаеш най-добре.
Знам, че си противоречът...но идеални хора няма. Детето го обожава и се разбират чудесно когато са заедно...друг е въпросът, че аз не съм щастлива с този мъж да живея по този начин...
Виж целия пост
Цитат
... всяка седмица ни пренебрегва с детето и не е с нас. А относно това какъв баща е - ако не беше достатъчно добър досега да не съм с него.
За мен тези две неща си противоречат , но ти си знаеш най-добре.
# 119
7 юли 2010, 14:20 ч.
Най-вероятно точно това прави. Плюс полива доматите и лежи в градината... Ама всичко това не е укоримо... просто на човека му харесва да си ходи в предишния дом, чувства се добре там и не намира причина да не го прави.
Понеже познавам такъв човек, който освен, че е лекинко мързелив и не обича да го пресират в никакъв случай не е лош партньор и баща, и понеже авторката ми е много симпатична и бих искала да съм и полезна, ще кажа отново - реален проблем нямаш. Човека не ви пренебрегва, няма патологични отношения с майка си и не е нужно заради това да си разваляш семейството. Той обича родния си дом и има близки отношения с майка си. Ти не се чувстваш добре там и не се разбираш с нея - следователно събота и неделя там не те кефят и ти е трудно да се впишеш в идиличната картинка на един общ уикенд. Но от това не следва непременно конфронтация. Прекарвайте си добре през седмицата без предварително да се настройваш и да пилиш, че ето видите ли, иде края на седмицата и той отново отива подмамен от мама. Като се върне се поинтересувай добре ли е прекарал, починал ли си е, какво ново - без да сумтиш, а наистина. Следващата седмица организирай един уикенд за тримата с детето, пикник или нещо подобно. Редувайте уикендите, така всички ще са доволни. И не говори на човека срещу майка му - никой не обича това, така само ти излизаш заядлива и досадна. Бъди по-позитивна и не си внушавай, че си нещастна - реално нямаш чак такива причини.
Виж целия пост
Лежи пред ТВ, чете книга ли или дърдори с майка си...
Най-вероятно точно това прави. Плюс полива доматите и лежи в градината... Ама всичко това не е укоримо... просто на човека му харесва да си ходи в предишния дом, чувства се добре там и не намира причина да не го прави.
Понеже познавам такъв човек, който освен, че е лекинко мързелив и не обича да го пресират в никакъв случай не е лош партньор и баща, и понеже авторката ми е много симпатична и бих искала да съм и полезна, ще кажа отново - реален проблем нямаш. Човека не ви пренебрегва, няма патологични отношения с майка си и не е нужно заради това да си разваляш семейството. Той обича родния си дом и има близки отношения с майка си. Ти не се чувстваш добре там и не се разбираш с нея - следователно събота и неделя там не те кефят и ти е трудно да се впишеш в идиличната картинка на един общ уикенд. Но от това не следва непременно конфронтация. Прекарвайте си добре през седмицата без предварително да се настройваш и да пилиш, че ето видите ли, иде края на седмицата и той отново отива подмамен от мама. Като се върне се поинтересувай добре ли е прекарал, починал ли си е, какво ново - без да сумтиш, а наистина. Следващата седмица организирай един уикенд за тримата с детето, пикник или нещо подобно. Редувайте уикендите, така всички ще са доволни. И не говори на човека срещу майка му - никой не обича това, така само ти излизаш заядлива и досадна. Бъди по-позитивна и не си внушавай, че си нещастна - реално нямаш чак такива причини.
Препоръчани теми