за едно мамино синче

Темата ми напомни на един стар руски филм, който съм гледала преди повече от 15г, та не си го и спомням съвсем, но една сцена се е запечатала в паметта ми - жена, която е била женена за мамин и се е развела с него преди много години; среща го случайно из московските улици, той сам (!), тя учудена пита къде е майка му, той отговаря - почина. Тя - ааааа 

"Москва не вярва на сълзи", сори за спама

Темата е с давност повече от 10 години но ако авторката, все още чете форума, ще ми бъде интересно да сподели как са се развили отношенията между нея и съпруга и. Аз също имах точно същите отношения, с мъж мамино синче, който всяка седмица си ходеше на село при мама, и се разделихме след 2 години.

Бившият ми беше така. Беше единствено и дълго чакано дете, гледан като писано яйце. Баща му починал, когато е бил тийнейджър, следователно майка му се беше залепила за него. Бяхме решили на втората година от връзката да излезем заедно на квартира в града, в който аз учех и работех, а той работеше и тя беше като болна, когато той заминаваше. Едма Нова година я поканихме при нас, а той трябваше да кара 24ка на 1-ви, ами тя се поболя вечерта, кръвно вдига, че си заминавала, че кой знае какво ще прави той на работа .. Бяхме излязли с нея по магазините уж да гледа дреха за нея, тя почти нямаше нови и след 5 мин разглеждане "аз да взема по-добре блузка на Д." и я спрях, казах й, че е достатъчно голям и ако реши ще влезе в магазина (той чакаше отвън). Един ден започна да се притеснява, че той нямал шапка, ни качулка на якето, какво щял да прави.. Вика ми купи му една шапка.. Викам той да не е на 10, става на въпрос за мъж на почти 30.. Ако иска шапка - ще си купи, ще си поръча, ако ли не - ще ми каже и ще избера/изберем.
Тя даже, като е бил той в училище е ходела през деня до училището да му носи сухи дрехи, чорапи, случайно да не се е намокрил от дъжда или изпотил. Аз не помня нашите да са били така. Изпращат ме на училище и се прибирам, това е.
Гладеше му всичко, переше му тя всичко, даже той така се беше научил, че трябваше да му гладя от до дрехите, дори и тези скъсаните за вкъщи. Не е проблем, ама гладех по 30 дрехи, готвех само аз, чистех и оправях само аз, а той седеше на компа. Не можеше едно яйце да опържи. Пък и претенции имаше. За съжаление майка му почина преди година-две, та не знам как се справя сега с живота.
Не бяха лоши хора, ама аз никога не съм била толкова зависима от някого, нито родителите ми са били така с мен. Знаят ми границите, баба ми понеже тя ни отгледа, се опитваше да ми оправя на мен дрехите, забраних й да се занимава, нито съм на 5, нито й е работа да ми простира прашките. Примерно. Хем да не я тормозя, хем да не ми бърка в личното.
Бившия искаше даже като завърша да живеем с майка му, категорично отказах. Е, какво лошо имало , щяла да помага, даже и с децата.. Като се приберем ще бъдело сготвено, изпрано и прочее. Не става..