За т. нар. Тийм билдинги

Точно това е, rosy_bosy.
И нашата компания преди години организираше точно такива мероприятия, но последните години кризаааааа.

Е,че това си е извънградско купонясване.И няма нищо общо с Т.Билдинга...

Според някои постове това е 'културното' название на 'пиянска оргия' ... така де .. друго е да кажеш - да спретнем един тиймбилдинг .. или жена - отивам на тиймбилдинг и съвсем друго звучи същото но с 'пиянска оргия'   

... и да изчукам някоя колежка, ако ми се отвори 

Едно време го наричаха семинар. Участниците са същите, ако не буквално то генетично.

Слава Богу, занятието ми никога не изисквало да участвам в подобен род мероприятия. Идеята е смехотворна, а още по- смешно е, че онези, които я прилагат нямат представа колко безсмислено е да вкарваш чуждестранни мениджърски подходи на българска почва.

Едно време имаше такъв виц:

Мъжът казва на жена си:
 - Жена, отивам на конференция. Ако закъснея, ще спя с нея...

Само се записвам и се връщам да чета. Да споделя, че откакто започнах да работя по хотели съм решила за себе си , ако някога имам съпруг да не стъпи на тийм билдинг. На панаирно изложение също.

От какво си учудена? Че има шефове, които го правят - това, че вас с мъжа ти не са ви карали, не значи, че такива неща не се случват в България, нали?  А първото изречение искрено ме разсмя. Много смешно, наистина.

И нещо друго ми е странно - що за тиймбилдинг е, ако присъстват съпрузи, гаджета, деца? Нали идеята е да се сработи колектива, а не обща семейна почивка?

[quote author=Цвете от Луната link=topic=508613.msg15631626#msg15631626
И нещо друго ми е странно - що за тиймбилдинг е, ако присъстват съпрузи, гаджета, деца? Нали идеята е да се сработи колектива, а не обща семейна почивка?
[/quote]Прочети по-преден постинг, където се говореше точно за това - че на Запад, откъдето е дошла идеята, това се прави С ФАМИЛИИТЕ.

Как и по какъв начин е дошло, преработено, дотук, е друга тема.

И двете. Факт. На запад е със семействата--обикновено пикник или вечеря.

При нас първата година тийм билдинга беше под формата на дискусии за работата и беше супер скучно, особено като е през уикенда. Мястото също беше много зле. След този случай - на шефа чужденец бързо му беше обяснено, че в България под тийм билдинг се разбира тийм дринкинг 

Ние понеже сме тип ЧР--никога не го превръщаме изцяло в запиване. Имаме си и сплотяване, макар да се сплотяваме всеки петък на някакво мероприятия--било спортно, запиване, пеене и т.н. Задружни сме, малко повече от необходимото на моменти даже

Тези тийм билдинги са поредната инфантилна изгъзица на развитите икономики. То е така - като достигнеш върха и какво, какво... почваш да уплътняваш времето с глупости. Пък и нали трябва да се оползотворяват мъничка част от чудовищните фирмени капитали. Защо казвам чудовищни ли? Ми щото това тийм билдинга като официално мероприятие се лансира в наистина големите международни корпорации. Далеч не толкова мащабните фирми, особено тук, на местна почва, наричат това... "Колега, дай да пием по една бира". Не мислите ли?
Защо трябва папагалски да внедряваме чужди лафчета в живота си така и не ми е ясно.

Но не! Долнопробни юпита, надарени само с огромни амбиции (за мен това не е задължително положителна черта) и малко способности решиха да гъзолизничат на европейските си началници, налагайки този НЕ НАШ модел на поведение и тук.

Хайде да си подхвърляме тука една топчица, да изкатерим една планина и да видите какъв колектив ще станем. Колектив не се прави с тийм билдинг. Да сплотиш хората е нужно много повече. Да впрегнеш безценния човешки капитал в желание за работа е нещо, което никой тийм билдинг никога не е постигнал. За тая хава трябва много повече. Трябват грандиозни умения в общуването с хора.

Възмущавам се винаги когато чета даже и тук във форума мненията на млади прилично образовани хора, които сляпо повтарят заучени лафчета.  Това, че западните капитали са имали много повече време от нас да се удвоят, не означава, че всичко, що са измъдрили, е добро. Мисля твърде подценяваме някои все пак положителни черти у работещия българин. Той може да обича да приказва на работното си място за домашните проблеми, а прибирайки се да обсебва вечерта с разкази за работните си мъки, но…!!! Същият този български субект, с всичките си недостатъци, има една хубава черта - той е удивително устойчив. Тааа хайде нема нужда европейци и Хамериканци да му казват на всяка крачка как да работи, как да се сплотява… как да диша. Понеже, прощавайте, ама видехме, че и големите западни съвършени икономики може да допускат фатални грешки. Така де – тая кризичка финансова не я сътвори мързеливият българин, де не беше чувал за тийм билдинги доскоро. Тя си дойде точно от безгрешните западни философии за работа.

По тоя повод да ви кажа… аз съм силно притеснена за бъдещето през следващото десетилетие. Не, не заради кризата само. Наблюдавам нещо друго – масово на високи управленски постове застават хора с не особено подходящо образование. Чували сте онова „Абе важното е да имаш висше”, нали? Кое ме тревожи ли? Абе чуждите инвестиции идват тук, за да се утроят, не от голо човеколюбие. Това добре – нормално е. Притесняваме мен лично обаче, че същите тези чужди инвеститори са малко наивни към то балканския субект. И оставят за свои местни управленци хора, които освен гола амбиция друго рядко имат. Обикновено са млади. Нахъсани. И… обичат да лижат задници. Как? Ми като започнат с внедряването на най-незначителните западни модели. За да се харесат на чуждите вождове, що са ги назначили.

И така се пръкна и при нас понятието „тийм билдинг” и замести хубавото българско „Колега, добре де, хайде да седнем да се разберем като мъже, пък после да изпием по бира”.

Така че мен лично свалките и бързия секс по тийм билдингите ми се чинат по-малкото зло. Много важно, че някоя колежка направила тройка с двама колеги. Възход и падение на куртизанките. Обаче всичко това са фирмени пари. Немалко. Аз съм убедена, че все ще се намерят поне 10 по-полезни начина те да се оползотворят.

Стефка зачекна и моите притеснения - от разпространението на служителя, подкован с амбиция, който дотолкова няма с какво да си уплътни личното време, че е податлив на неща от рода на ТБ. Не, не съм парализирана от притеснения, разбира се, но някак ми се струва нередно човек, минал 25-те да си няма други щения, освен да се сплотява с колектива. 5 дена седмично, до 19-20 ч. не е ли достатъчно? И, слава Богу, нашите географски ширини са сякаш най-малко засегнати. Че к'во им е толкова лошото на родните празнични банкети?