121 Тема за Българо-Американската дружба и бебета! Пуш, бейби, пуш!

дидитка, много мило   . моите родопски- 2бр., ги донесе майка ми миналото лято, по настояване на зет си. нищо не топлело като тях  , но си стоят неупотребявани. даже и не искам да си представям да ги пера на ръка, а този, който ги искаше е изключено да се наеме , та така ще си останат...

миз, да ти е жива и здрава рожденничката! Много да е щастлива и успешна във всяко начинание!
 

15г. си е сериозна възраст вече. Приятно празнуване на рожденничката и здрави нерви на родителите й!  

Оххх, това с пералните - колко сълзи и сополи пропилях заради тези перални! И само като си спомнех хубавата ни пералня от Бг, а аз дойдох в Америка за да пера на ръкаааа......мъкаааа, мъкаааааа   Сега ми е смешно, ама в началото хич даже не се смеех. Е, свиква се! Ей ме на - преживях го. Сега си пера в пералните на билдинга ни, без да се замислям много много, но си трябваше време.

Чакайте да се изясня за стандарта какво имах предвид, че сутринта нямах никакво време за писане.  Не говорех за материалните вещи - тях ги имаме вече в повече. И в Бг започнахме от нулата с мъжа ми - без нищо - само едно легло подарък ни за сватбата и едно диванче от детството на мъжа ми още. Нито пералня имахме /а в Бг няма обществени дори/, нито хладилник и печка - само микровълнова - пак подарък за сватбата и мнооооооого сервизи.  Парите /те пък многото пари де/ от сватбата похарчихме за сватбено пътешествие, от което като се завърнахме установихме, че нямаме в какво да се изперем и в какво да си сготвим. Но поне ни беше весело!

Та там материалните неща ни отнеха време за да си ги набавим. Но на всяка придобивка толкова съм се радвала, че чак ми липсва това усещане в момента. Тук за една година вече имахме отново две коли, всякакви материални глезотии, дрехи и пр. Иска детето колело - отиваш купуваш без големи дилеми - в Бг спестявах цяла зима, за да й купя пролетта колело.  За мен стандарта на живот се измерва във времето което изкарвам със семейството си. В свободните съботи, недели и празници. Вечерите заедно, почивките. Неща които там ги имах. Колкото и да бяхме зле материално - ходехме на почивка лятото, на ски зимата, през уикендите някъде наблизо до София  - Витоша или нещо подобно. Тук тези неща ми липсват. С нисък бюджет е трудно да си ги позволиш, разстоянията са големи, а и свободните дни заедно са ни кът. материалните неща не ме интересуват. Тук и с малко средства можеш да се обзаведеш и облечеш /и с много средства може да го направи човек - да не се притесни някой, че няма къде да си изхарчи парите   /.  Та така, ще постигна  стандарта си на живот от Бг, когато мога да имам тези неща. До сега това беше трудно постижимо - и двамата с мъжа ми работим и ходехме на училище. Вече се надявам нещата да започнат да се променят лека-полека.

Клер, аз си донесох 4 родопски одеяла от Бг, чаршафи, кърпи. Все пак имахме право на 8 куфара багаж.   И до сега още си ги ползвам. Има живот в тях още.  А и щом имам нещо което може да се ползва - ново не купувам  - харча пари за други неща.

Айде много се разписах.

Лека.

Вие  одеала, а аз няколко чипровски килима. Ползваме ги и им се радваме. Жалко, че намалиха куфарите, бих си донесла и другите боклуци. Обичам си ги.

Честита рожденичка на Миз! Всичко най-хубаво да и се случва.

Цоне неуспорим първенец си - килими!

Чакай, чакай...само да знаеш още какви боклуци съм носила можеш да припаднеш. Майка ми например реши, че ми трябва преса за чесън (аз готвя само колкото да не умрем от глад ) също така съм носила и брадвичка за месо евентуално, ако реша да си го разфасовам на по-малки порции или пък да си го начукам . Също така ме накара да взема масленица (тук надали бих намерила, ако реша ), добави към багажа ми и една купа за плодове. Аз тихо слагам в куфара за да няма конфликти, какво да се занимавам с жената-като  и е кеф, какво да я спирам.
А тя като дойде ме разби какво донесе-толкова сме се хилили-конци-Ибришимчета, моля ти се. Засега само за това се сещам, а и една медна картина и декоративна паница-крепила я чак от Гърция.Тези на рентгена сигурно си припадат от смях като гледат куфари.

ох, неее, днес ме разсипахте 

ирка, както винаги си права 

Миз, честита рожденичка! Да ти е жива и здрава!

миз, 4естита ти рождени4ка!

Да знаете на Цонето килимите са много Убави!

Цонне, баща ми дойде на гости и си донесе ибришим с игла...ли4но се засегнах, 4е не съм Марта(Стюърт) не съм, но 4ак пък толкова

Ина4е съм си донесла родопско одеало, спомен от много скъп 4овек, но не го използваме.

4овек като няма избор с много неща свиква, аз се тръшках с години за обществените перални, а се слу4и така, 4е новородено прах за 3 седмици в хотелски такива барабар с тираджиите и констръкшън гайс.

Приоритети,на4ин на живот, интереси, разбирания... кой каквото и за където ще да пише не озна4ава 4е някой друг ще е доволен на същото място. Вси4ки умират за Тексас, ние по4ти умряхме там, вси4ки ни плашиха с НДж,  но на нас взе, 4е ни хареса

Абе  не знам дали е гнусно да си переш дрехите в обща пералня обаче ми беше супер гнусно да вадя дрехите на съседите защото ги чакам ден и половина да си вземат прането за да си пера моето,едни от често забравящите съседи бяха 60 годишен син живеещ със 90 годишната си майка....нЕма нужда да им гледам бельото  

За родопските ме убихте  ма после се сетих че зимувате яко повечето та айде простих ви    ,одеяло едно нямам в къщи  ,във Пенсилвания си спяхме със загряващо и беше супер ..а то едно такова тъничко и лекичко,супер беше!

По другите въпроси да ви кажа  даже не съм се замисляла ,имала съм и "трудни моменти"  като току що емигрирала и женена за беден студент живеещи от заеми и аз без право на работа,после започнала работа но без возило и ходеща пеша по 50 минути  на отиване и връщане  от работа   в Пенсилванския студ ....ей такива подобни.Чак сега обаче ми светна..." ми май трудно е било значи" ...Не знам защо но тогава не го мислех че е трудно и не съм се оплакала или замислила и веднъж.Без деца съм била разбира се и явно това е гвоздея.



Миз...честито 15 годишно момиче ,със здраве да си се наслаждавате а на теб честит празник.  

не всички с родопските одеала зимуват яко - на мен майка ми ми донесе 3(три) броя такива насред флорида. като се преместихме на север ми пробута и два вълнени губера. не разбира от дума тази жена, тя какво да ги правела в бг... а аз се чудя що нямам място по килерите за полезни неща, ама като знам, че са обиколили света ми е жал да ги пренасоча в друга посока...

благодаря ви, момичета за поздравите за рожденичката ми ! бързо минават годините и е жалко, че толкова рядко се спираме и изживяваме моментите.

А-аа, Вики, ние живеехме в Аризона, когато си домъкнах моето
Сега съм се присетила за едни стари мебели, които дядо ми е правил, но много скъп шипинга.

Забравих по-рано за 4етката, ние всъщност в момента сме с Орал В, модела който излезе преди около две години, според зет ми е по-хубав от тогавашният Соникеър. Само 4етката сменяме на месец-два. Ако съм разбрала правилно  това, което ме питаш  разликата е в 4етките, не в тялото, нали? Може би да пробваш разли4ни. Имахме преди Соникеър, аз ли4но съм доволна и от двете, но на Орал -В 4етката е по-малка и на мен ми е по-удобна...май е до предпо4итание и двете са хубави...

Много смях с вас
Ирка точно това ме плаши и мен,не искам да нямаме време да сме заедно.Аз съм точно такъв човек,които иска да прекарва много време със семейството си  да ходим по разходки,почивки  и т.н.-това е много важно за мен

Ааааааааааа значи не съм само аз луда дето си занесе 2 комплекта родпски   Цонне направо се превих от смях с брадвичката  
Дидитка не бих препоръчала родпски ако имате куче или котка   Ще се набият с острият косъм и после само 100-кратно биене на тепавица може да помогне малко за изчистването им   Особенно ако са малки остри  

За тези които са nature mindful... YikeBike   Aз бих се замислила много за таквоз само като напарвят новият модел с въртенето на педалите, но май ще трябва доста да изчакам.   Пък ако направят комбинация педали с електрическо, ще оберат точките.

Това с времето зависи какво иска човек. Може да се задовлиш и с по малко материални неща и по малко работа, РТ само, има варианти. Ние бяхме доста впрегнати 1вата година само, но след това бързо се осъзнахме като си направихме равносметка кое е важно и кое не... Но се оказа, че пък трудно си намират сходни по душа хора които да не им пука за много за материалните неща а по скоро за душевните. Намират се, но не са много. nor4y ако смяташ, че за вас това да сте заедно и повече време да прекарвате на вън е по важно, на това се концентрираш и всичко ще се подреди около него. А Чикаго е чудесен от към паркове и места за разходка, за изложби, за музей, aквариума, международни фестивали, операта е страхотна ако обичате да ходите. В музейте много често имат нови изложби и ако е лошо времето можете там да прекарате цял ден вместо в къщи. WI е на 1-2 часа път, страхотни места има и там...

Миз, честита рожденичка! Много здраве и сбъднати мечти и на двете ви!   

Голям смях с тепавиците и одеалата. Аз също съм си донесла, но памучни и едно вълнено. Използваме ги всичките. 

На нас ни трябваха 3-4 години да си настигнем стандарта от България, защото 2 от тях учех и беше много трудно финансово, но като започнах работа нещата си дойдоха на мястото. Постоянните приходи са много важни в тази страна за спокойствието на човек. Много си харесвам средата тук, града, близостта до хубава природа. В България също си харесвах живота.

 Миз, честито!
здраве и късмет на детето!

тук всички които познавам под наем си имат перални в апартаментите, даже приятелка си купи нейна и те изнесоха техните без проблем.
 Агент, едно 10-15 човека още научиха какво е американска тепавица. Някой мацки съжаляват, че мъжете им още нямат ам. паспорт.