Чувствам се адски самотна!

Жената на Немо е мюсюлманка, Норел, прояви разбиране...
(или поне по неговите постове съдя така...)

Норел, единственото, което мога да те посъветвам, е по никакъв начин да не си мислиш, че ти си виновна за нещо или на някого. Мисля, че те разбирам. Предполагам се чудиш как момиче като теб не може да попадне на свестен мъж и това е една от причините за депресията ти, а не че точно в момента нямаш някого до себе си. Просто не си имала късмет. Да срещнеш точния човек за теб е чист шанс. Някои го срещат рано, не могат да го разпознаят и го губят. Други го срещат твърде късно. Някои въобще не го намират. И под точния човек нямам предвид Един. За всеки, в зависимост от това какви искания има и какви компромиси е готов да направи, има определена група хора. Тя може да е многобройна или малобройна. Твоята група е малка и трябва повече търсене и търпение.
Както са те посъветвали - живей си живота, потърси си нови хобита, запознай се с нови хора. И се оглеждай. 

Норел,от това,което пишеш оставам с впечатление,че имаш някаква болезнена нужда да не си сама.
А това не е добре за теб,не знам до колко си лъчезарна и усмихната,но един по-прозорлив мъж може много лесно да забележи тази ти "зависимост" и да те използва както си иска.
И за 10 дена каква самота усети,знаеш ли,че има момичета /хубави момичета/,които с години не са имали връзки?

Ами началото е най-трудно, как.... с времето влизаш в час, както ще стане и с нея, просто е решила да си изплаче, а вие веднага я емнахте че незнам си какво си там - обсебваща била и т.н....

Имала съм такъв период в живота, след 20г. си възраст.Само спорта ми помогна, тогава следвах, и м/у изпити и лекции всяка минута спортувах. Манекенките можеха да ми завидят. Отдавах цялата си енергия там и просто забравях за любовната мъка,  спортът ми помогна да изляза от тази духовна пропаст. Малко по-късно срещнах съпруга ми.
Желая ти да превъзмогнеш тази тежест, гледай напред, баба ми/която почина на 85/  казваше   "Радвай се на Слънцето"     и знай,
че ти предстоят прекрасни мигове!!! Не падай духом!!! Това е най- важно!

Как така не е било към мен, като цитираш моя пост? И не, моята ситуация, няма нищо общо с твоята.Не знам подробности относно твоя случай, но доколкото разбирам, живяла си с някого и вече не живееш с него,или поне не сте в добри отношения. Разликата е много голяма, аз никога не съм живяла и никога няма да живея с някого. И не защото съм отвратена, разочарована, обидена на някой мъж или  на всички мъже. Напротив.Такава съм била от първата си връзка , такава и ще остана.Просто така съм устроена, не мога да си представя да живея с някого, да се грижа за него, да споделям личното си пространство, да му готя, да му чистя, това не е за мен.."Удобна женичка" би могло да бъде квалификация за жена, която има връзка с женен и или обвързан мъж, а аз такава не съм имала. Не знам защо повечето хора не ме разбират, и все ме мислят за наранена или отчаяна. А бе не ми се обвързва, не ми се занимава с деца,не ми се създава семейство, какво толкова има за разбиране, не знам... С някого съм , докато той не поиска семейство и деца, тогава вече се разделяме като интелигентни хора. Ако моите условия го устройват връзката ни може да продължи с години.А ко не, здраве да е, нямам намерение да правя неща, които не ми идват отвътре,само за да съм като другите....

тя твоята не е за разбиране, а за съчувствие. Заглавието на форума е Bg-mamma, все пак, така че точно тук едва ли много хора споделят начина ти на мислене.

Ела,усещала ли си някога самота ?

Да, знам какво е заглавието на форума, но нито смятам,че имам нужда от съчувствие, нито пък че преча на някого тук. Все пак не ходя да се бъркам в теми за кърмене, захранване и отглеждане на деца, нито  убеждавам някого в моята теза. Регистрирах се тук, защото видях, че има много теми , които ме интересуват и няма нищо общо с майчинството, като темата за имотите, която ме вълнува в момента, съвети около зъболечението, които получих тук и др. Нямах никакво намерение да споделям моята гледна точка, относно семейството и децата, и вече осъзнах, че направих огромна грешка да го споделя, въпреки,че беше неволно. Ако администраторите преценят ,че нямам място тук, да ми изтрият акаунта или да ме баннат. Докато не го направят,аз ще продължа да присъствам в теми , които са ми интересни, независимо дали ви харесва или не.

Норел, самота съм усещала само и единствено в присъствие на други , независимо дали става въпрос за мъже, жени, гаджета, колеги, роднини или приятели. Иначе, според мен няма нищо по-хубаво и зареждащо от самотата. Никога не ми е било по-добре от следобедите , в които мога да почета книжка, или да гледам филм след филм, да се помотая в нета. Сред хората обикновено ми е много, много скучно и бързо ми омръзва. Ако имаш предвид, самота , след раздяла с мъж,честно-не, даже се чувствам облекчена, и чувствам някакво приятно предчувствие, че неминуемо ми предстои запознанство с по-интересен мъж от този, с когото съм била. Може би се чувствам добре, защото не очаквам и не искам нищо от връзките си, живея за мига и го преживявам пълноценно, докато свърши. Норел, нали знаеш, че всяко зло е за добро? Най-хубавото предстои.

Когато птиците престанат да летят,
забравили за първото си лято,
когато вятърът внезапно спре,
изплашен сред листата,
когато хората не искат да те разберат,
когато ти не ги разбираш,
когато се опитват да те спрат
тръгни ти сама напред
и без дори да спираш,
върви към недействително небе
и вярвай в измислени закони,
за да запазиш своите криле,
от времето на първия си полет...




Веднъж живееш!
Истински живей!
Безкрай,докрай,завинаги,за всичко!
Помни,животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички!
И някога,като останеш сама,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий!
Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сама за всичко,
затова наистина Живей,
свободна като птица без кавички!

Ела, много правилно разсъждаваш. Жалко, че индийците не мислят като теб.

ella, поведението ти е логично

А инак, всеки психолог ще ти каже, че привързването е действие в което доброволно губиш независимостта си и не натежава, стига всичко с теб да е наред. (с което не казвам, че някой тук не е наред)

Бе я стига, разбира се че са се чувствали повечето самотни.
Просто чувството е гадно, и хората предпочитат да не си го спомнят, след 1-2 месеца се забравя, защото не искаш да живееш с това усещане ( пак ).

Ще ти цитирам част от едно мое творение ( някогашно ), за да разбереш аз как съм се чувствал тогава :
"...когато затрупан от болка замръзва кръвта, а вените спират да дишат и тровят плътта и всичко е мрак, и всичко е сън, и някак си тръпнеш от студ, а е лято навън..."

ПП: Има такива моменти, ще идват и ще отминават.
Дори сега съм нещо такова и аз, ама с годимите и приключенията - свикваш.
Споооооко - и това ще мине - потрай малко

Какво като заглавието на темата е в бг-мама?
Форумът е отворен към всякакви усещания, виждания и мнения. Престанете да бъдете съдници на различното, не е ваша работа.
Венда, това за индийците не го разбрах, би ли пояснила?
И да, в постовете на момичето се прокрадва някаква болезнена липса или стремление, което не е нормално и може би се корени някъде в семейната история, не знам, тя ще каже.

Първо мислех,че авторката се е поовлякла малко в пързалката.Но щом е зодия стрелец това обяснява нещата!Не ви е лесно на вас  Притеснявам се само моят асцедент да не е стрелец.