Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

  • 389 012
  • 3 080
# 3 075
Здравейте борбени момичета
Моето раждане в 18 седмица мина вчера
Всичко приключи сравнително бързо и без проблем за матката ,че съм след 2 секцио
Благодаря ви за подкрепата
Виж целия пост
# 3 076
Здравейте борбени момичета
Моето раждане в 18 седмица мина вчера
Всичко приключи сравнително бързо и без проблем за матката ,че съм след 2 секцио
Благодаря ви за подкрепата

Сега ти желая бързо възстановяване и ти пращам силни прегръдки!
Виж целия пост
# 3 077
Здравейте момичета, бременна съм и бебето ми има 6то пръстче на едното краче, казват че не е медицинска  причина за прекъсване на
бременността.Някой сблъсквал ли се е подобно нещо и какво ви посъветваха да направите? Eдиния лекар казва няма проблем , другия, че може да е обвързано със синдром и аз вече полудявам. В интернет пише страшни неща за постаксиална полидактилия  Благодаря за отзовалите се !

Привет. Големият ми син се роди с шести пръсти на ръцете. Двустранно, нямаше кост, а се държаха на кожа към кутретата. Бяха топчета с хрущял вътре. Видяха се по време на бременността, която беше рискова, заради несъвместими с бременност процедури първите месеци. Доцент Карагьозова ми прави ФМ тогава(по онова време Фемина и Марковс бяха най-добри модерни места за това), следеше ме Кръстева от МД тогава и настояваше за амниоцентеза. Скараха се двете, Карагьозова каза, че няма никакви други индикации за нищо и амниоцентезата ще е рискова в моя случай.
В крайна сметка не съм правила, но правих преглед и при Маринов за сърцето.
На 3 месеца в ортопедията го оперираха- лесна операция, без усложнения. Детето си е ок, единствено имаше проблеми с анемия, в последствие разбрахме, че е с мутации MTHFR и не усвоява добре б12. Докато го открием се забави малко с развитието, но след суплементиране всичко се оправи. Голям е вече, всичко му е ок, няма даже белези на кутретата. С малкият ми син имах предварителна терапия с добавки- метил фолат, метилиран б12, разни други...и е здрав, не е имал никога същите проблеми. Възможно е и да няма тези мутации, не съм го изследвала.

Emsi, бързо възстановяне. Скоро да се почувстваш добре- и физически, и емоционално.
Виж целия пост
# 3 078
Здравейте!
 В 22-ра седмица преживях аборт, бях силна 1 месец, след като се върнах на работа...рухнах...буквално мислех, че полудявам, не знаех къде се намирам. Блокираше ми мозъка, мисли натрапчиви, страх, тревожност, паника. Живота ми вече не е такъв, какъвто си мислех, че ще бъде, рухна изненадващо. Не знам сега какво ще правя, каква цел да имам, без посока съм и явно в паника от това. Опитвам се да се боря, но всеки ден е борба с мен самата. Постоянно имам световъртеж, тревожност, слабост, натрапчиви мисли, главоболие, стягане. Не знам как ще се оправя...Има ли някой преживял такова нещо като мен и съответно да е имал тревожност и как се е справил? Благодаря Ви.....
Виж целия пост
# 3 079
Здравейте!
 В 22-ра седмица преживях аборт, бях силна 1 месец, след като се върнах на работа...рухнах...буквално мислех, че полудявам, не знаех къде се намирам. Блокираше ми мозъка, мисли натрапчиви, страх, тревожност, паника. Живота ми вече не е такъв, какъвто си мислех, че ще бъде, рухна изненадващо. Не знам сега какво ще правя, каква цел да имам, без посока съм и явно в паника от това. Опитвам се да се боря, но всеки ден е борба с мен самата. Постоянно имам световъртеж, тревожност, слабост, натрапчиви мисли, главоболие, стягане. Не знам как ще се оправя...Има ли някой преживял такова нещо като мен и съответно да е имал тревожност и как се е справил? Благодаря Ви.....
Малко по-назад в коментарите съм споделила как мина (и минава) при мен този период. При мен се случи в 20та седмица, август миналата година, ако искаш се върни да прочетеш, ако искаш ми пиши на лични, тук сме да ги нищим тия житейски събития.
Виж целия пост
# 3 080
Здравейте!
 В 22-ра седмица преживях аборт, бях силна 1 месец, след като се върнах на работа...рухнах...буквално мислех, че полудявам, не знаех къде се намирам. Блокираше ми мозъка, мисли натрапчиви, страх, тревожност, паника. Живота ми вече не е такъв, какъвто си мислех, че ще бъде, рухна изненадващо. Не знам сега какво ще правя, каква цел да имам, без посока съм и явно в паника от това. Опитвам се да се боря, но всеки ден е борба с мен самата. Постоянно имам световъртеж, тревожност, слабост, натрапчиви мисли, главоболие, стягане. Не знам как ще се оправя...Има ли някой преживял такова нещо като мен и съответно да е имал тревожност и как се е справил? Благодаря Ви.....

Здрасти и аз бях така след аборт в 22г.с. Това е нормална реакция на организма да се справи със стреса, въпроса е да не продължава твърде дълго. Ако имаш нужда от почивка, вземи си болничен или отпуск. Важно е хората които обичаш да са около теб в този период и да се опитваш да мислиш за други неща. Аз поне така се справих. От сутрин до вечер си намирах неща за правене, излизания, разходки, почивка. Да има моменти и когато оставаш сам със себе си и цялата случка ти минава като на лента, получавах сърцебиене и изпотяване, но е важно тези моменти да са възможно най-малко и да изтласкаш тези мисли назад в съзнанието. Не е лесно да се преживее такова нещо, бях решила и да ходя на психолог, но за щастие премина за около 2-3 месеца . Да, все още има моменти в които се сещам за аборта за болницата за бебето, става ми тъжно, мъчно и плача, но спомените са поизбледнели и не е както в началото. При теб още е много скорошно всичко. При мен помагаше и планирането и мислите за следваща бременност, въпреки че се престраших и забременях след 1 година. В момента съм бременна и за щастие всичко върви добре.
Не се притеснявай, ще се справиш. Човешката психика е способна на много. Успех.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия