Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Gerda1 ,

Съпруга ми замина по работа и сега съм сама със себе си. При всяка болезнена фаза или спомен той беше до мен и ме утешаваше до сега, но сега разбирам, че след 1/2 ден рев аз трябва да мога да се справям и сама с болката и че той няма как да е до мен 24/7.
От там по ред на мислите ми започвам да разсъждавам и да се съмнявам както в себе си така и в него. Казах му, че сега е момента аз сама да се опитам да превъзмогна колкото и да ми е тежко, самостоятелно емоцийте и всичките тези мисли... както и да се погрижа сама за себе си не само на думи, но и в действителност.
Реално ако той не беше до мен в болницата или първата седмица, най вероятно аз нямаше нито да ям нито да имам желание за каквото и да е ... както е сега в момента.
Виждам и разбирам, че това е част от самообвинението с което се боря и си мислех, че съм постигнала някакъв успех, но осъзнах че не съм.
Успях да се самоуспокоя след големия рев който беше на приливи като заспах свита на кълбо на канапето и огряна от слънцето днес през прозореца.
Проблема е че колкото и да искат да помогнат хората които ни обичат, и да са до нас, този целия процес на осъзнаване,приемане и болка си има фази и давност (или поне така си мисля) ... през главата ми минаха мисли от рода " не съм способна да родя дете на мъжа когото обичам" - породено най-вероятно от страх и самообвинвние, на моменти си помислих, че ако не успея да се преборя с тези чувства за дадено време е най добре да се разделим и да не се мъчим взаимно.
Когато ме види да страдам го виждам, че той страда неистово и се притеснява, а знам че и него го боли от случилото се отделно от това как ме вижда мен... това ми идва обратно като "голям плестник" защото страдам допълнително и от неговата болка...
Не искам да се преструвам, че нищо ми няма за да не го притеснявам, връзката ни е всеотдайна и никога не сме криели чувствата си, хубави или лоши (като лоши е имало доста малко в сравнение с хубавите)

Казах му да спре да ми пише днес, и че трябва да мина през това пълно и самостоятелно страдане и да се опитам да излезна сама от тази дупка, защото с него ми е ОК, но без него идва реалноста с която аз самата трябва да се справя... ако успея това ще е супер и за двама ни, ако не успея обаче , ще имам съмнения както за себе си така и за него и това няма да доведе до нищо хубаво ... хванах се на няколко пъти за последните няколко дена в които не сме заедно, че го обвинявам за неща за които няма вина, мисля си какво ще се случи ако го загубя и него ...
Ако това ти звучи нормално и като "послушни" мисли ми кажи   
за мен не е съвсем ОК, но поне осъзнавам,че има проблем и се опитвам да намеря решение...
...за мен това е пътя ... да повярвам абсолютно в себе си, защото ако не го направя на 100% няма как да продължа към щастливия край.  Че е рано - рано е, но колкото по рано се заема с проблемите си и разрешаването им толкова по добре и за двама ни, дали ще успея ... зависи от мен самата и собствения ми разум - все още го имам, но не е лесно...
Това, че не виждам хората да пишат изцяло за болката си и страховете си ме кара да си мисля, че повечето преживяли всичко това я притъпяват някак си и продължават с нея, а аз не искам да я нося цял живот Друго бебе няма как да заличи предишното или да се залъгвам, че ще ме накара да забравя ... със сигурност ще ме разсее и то доста с хубави емоций и очакване, но няма как да заличи или да ми помогне да преживея всичко това. Преди успявах да се самозалъгвам и да си представям, но тази "действителност" ме постави доста стабилно на земята и за да полетя отново в мечтите си трябва да повярвам в себе си отново!

Чувството за вина ли ти тежи най-много?

Комплексно е... според мен.
Аз самата се опитвам да разбера ... това е едно от нещата със сигурност.
Ако гледам филм и ражда жена, за секунди избухвам в неустоим плач... това е тригер...от шока - до тук ясно.
... бебешки плач на току що родено бебе... може би самосъжаление...страх?!?!... нямам проблем да гледам бременни жени, но изпитвам вид страх когато видя мъничко бебе на живо, не копнеж, или желание... страх

Плача от мои снимки с коремчето, но не искам да ги трия.
Незнам дали не е добре за мен самата да записвам при всеки тригер, чувството което изпитвам или това което си мисля във всеки от тези моменти,
за да мога да чета и осъзнавам когато съм спокойна и в състояние да го правя.

Ако знаех отговора, всичко щеше да е лесно ...

Трябва да имаш и друга динамика в ежедневието, други дейности различни от чувствата по загубата.

 Сама трябва да търсиш, това което ти носи положителни емоции.

Имам , не седя в къщи да мисля за загубата и да рева ... просто съм емпат и чувствата са ми в повече както от мен самата така и от всички останали около мен , за това споменах и по рано, че е нещо с което сама трябва да се справя, разбирам го и работя по въпроса... 

Когато ти дотежи минавай да попишеш тук, да споделиш, да се разтовариш.
А още повече си и сама.

Jeanadark,аз минах през спонтанен аборт,2 месеца след него забременях(казвала съм го тук)не искам да досаждам,а само малко да ти дам кураж.Докато забременях,не спрях да плача и да се самообвинявам...светът ми се срина,а аз вместо да започна да се изправям,пропадах все повече с всеки изминал ден.След като забременях страхут не изчезна.Стана още по-страшно,дойде страхът да не се повтори отново.Изкарах много тежка бременност,кървене от 5 седмица,загуба на 1 бебе(бях бременна с близнаци)после се появи септум-накараха ме да направя аборт,за да го изчистят-отказах,в 21 седмица шийката беше много скъсена,отново съвет за аборт,а и от септума имаше някаква преграда,която разделяше матката на 2...абе ужассс...после в 23-4 седмица дойде най-страшното-проблем със сърчицето-маркер за Даун.Поредният съвет за прекъсване на бременността-поредния ми отказ.9 месеца слънце не видях,удавих бебето си в сълзи.Роди се живо и здраво дете,вече е на година,но от момента в който се роди,тя не даваше на никой да я пипне.Плачеше при всички,усещаше,когато излизам от стаята и не спираше,докато не се появя...прехвърлих страха си от това да не я загубя на нея.Аз съм сигурна,че ти е много тежко,но моля те намери сили в себе си да се изправиш.Не обвинявай никой,приеми,че това същото бебе,ще се върне при теб живо и здраво след време...Бъди силна,за да го научиш и то да се бори.Обичай а не обвинявай,за да го научиш и то да обича.Прегръщам те мноооого силно

Много хубави думи , жирафче.

Писала съм тук и преди. 2013та родих сина си жив и здрав, правих всички фм, ходих и при Велковски в 16 г.с. за сърцето просто защото на моята лекарка ехографът не беше топ. Всичко беше наред. След това 2015 забременях и направих грешката да подмина фм в 12 г.с. и така в 22 г.с. се установи сърдечна малформация. Велковски я потвърди след като Стратиева я установи. Последва аборт в 23 г.с. в Майчин дом - живо раждане. Д-р Хранов си свърши перфектно работата. Отношението иначе си беше безобразно. Аз също не пожелах да видя бебето и не съжалявам. Понеже чаках комисия в МД 1 седмица мислих доста, претръпнах, четох и се нагледах на всякакви случаи. Говарих си с моя зъболекар, който ни е и най-добър семеен приятел и той ми каза да мисля за бебето като за ембрион и ще го преодолея по-лесно. Говорих и с близка, която е педиатър и кардиолог и тя ми разказа каква мъка е животът за тези деца от момента на раждането им. Велковски ми беше казал да помисля добре и как това ще се отрази на другото не дете - постоянни операции с неизвестен край, седене по болници и т.н. Казахме си с мм, че това е просто едно изпитание, което ще мине и така и стана. Кървих 40 дни, след 6 месеца подновихме опитите. Забременях веднага и започнах да се длудя при д-р Сигридов в Св. ПЕТКА - най-добрият. Още в 12г.с. ми каза, че сърцето е наред, както и всичко друго. Той има и специалност кардиология или поне много задълбочени познания. Бих се доверила само на него при следваща бременност. През лятото се роди дъщеря ми, която е почти на 7м. Гледайте напред и мислете позитивно. И това ще мине!

Да. Сигридов видя проблема със сърцето на моето момиченце в 11гс. Уникален доктор!

момичета извинете ме за въпроса но ако е удобно можете ли да споделите какво не беше наред със сърчицата на бебчетата,и моето бебче се роди със сърдечен порок,стеноза на аортата,Сега съм бременна отново в 15 седмица и чакам 20 за да мога да отида на фетална ехокардография за сега всичко върви добре,но аз немога да се успокоя

Savina, иди при Сигридов в 16 г.с. за сърцето. След като ме гледа в 12та ме викна пак в 16та за още по-сигурно за сърцето. Говоря за третата ми бременност, която беше ок и следих при него. При втората, която прекъснах, диагнозата беше транспозиция на големите артерии и голям междукамерен дефект.

При нас беше аберантна артерия субклавия(маркер за Даун)Даун нямаме,следи ни Д-е Маринов от 3 та градска.На последния преглед,каза,че започва да линее и всичко изглежда наред.Вика ни,като навърши 3 години за контролен преглед.Успех и при теб!

Д-р Маринов, най-добрият от добрите.
Тесен специалист за фетална ехокардиография.

Така е! Сигридов ме прати при Маринов и с него следяхме сърцето и след раждането. Но самият Маринв каза, че Сигридов е уникален и само той може да види проблем толкова рано.