Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Абсолютно подкрепям за хистерото, за съжаление аз имах много сраствания след аборта, така наречения синдром на Ашерман, дано при вас не е това, само искам да кажа, че преди хистерото никой не е виждал сраствания с УЗ. В последствие претърпях множество хистероскопии с рязане на срастванията, обемът на матката ми беше значително намален, както и лигавицата почти не растеше, слагаха ми гел против сраствания, но и той не помогна много, също и балон катетър в матката за да не позволява нови такива, честно казано и от него нямаше голям ефект.
Направо не знам как успях да забременея и износя до край, в началото на бременността имах доста болки в матката.
Успех, стискам палци всичко да е наред

Здравейте. Писала съм отдавна в темата. Моят аборт беше 2015та. След него имам 2 успешни бременности. В момента съм майка на 3 деца. Провокира ме да пиша постът за срастванията.
Моят аборт беше в Майчин дом, където знаете какво е положението, унижението, условията, отношението. Минах през всички тия "екстри", но когато стана ясно, че ппи мен нещата отиват към аборт, мой роднина, който е едно от светилата в неврохирургията в България ми каза "Само в Майчин дом!" и буквално ме закле да не стъпвам другаде, защото знаеше, че ще си свършат перфектно работата, въпреки че слушах коментари в родилна зала, където ми беше аборта как обичат абортчета и т.н.
На 17ти юни абортирах, октомври вече бях бременна отново след дадена зелена светлина от тях.
Предполагам нещата са се променили към добро в българските болници оттогава. Вече не живея в България, но пускам този коментар с цел да помогна в ориентацията за избор на място, където въпреки многото минуси, лекарите ще си свършат работата без лоши последствия за майката. Успех, момичета и горе главата!

Извинявам се, ако прозвуча малко остро, но и на други места има добри лекари и оборудване. Но има също така и отношение.

Да, в Майчин дом са добри, но често и психиката на жената е също толкова важна като всичко останало. Аз бих се възползвала от услугите на Майчин дом, само ако се очертава много рискован аборт. И пак, не съм сигурна. Винаги бих погледнала преди това вариантите Токуда/Надежда.

Също така смятам, че неврохирургията е доста далеч от гинекологията. И мен светило (което няма нищо общо с педиатрията) ме прати в педиатричното на болница Лозенец/бившата Правителствена, и ме вкара в такъв филм, че не е истина.

Съгласна съм с казаното. Все пак оттогава са минали и 10 години и нещата вероятно са се променили към добро. Аз бях в 24 седмица и си беше раждане...
Въппосният ми контакт е завеждащ отделение в ИСУЛ. Те всички на това ниво в университетските болници са приятели и колеги, така че неслучйно ме насочи в Майчин дом тогава. Знаят си възможностите. Имах вариант и за Токуда, но избрах Майчин дом тогава. Казах си ще игнорна отношението. Разбира се всеки сам решава. Казвам го с най - добро чувство, а и наистина няма гаранция. Винаги нещо може да се обърка.

Аз бих била по-обрана с такива крайни препоръки. Не стига, че трябва да минеш през егати личната загуба и травма ами и да ти се налага това да се случва в ужасни условия. Айде не, мерси.
Аман от лекари, дето препоръчват други лекари, само щото са на прасе заедно  в някое село всяка година.

Моя позната трябваше да прекрати бременността заради хромозомна аномалия. Отидоха в Майчин дом и не постъпиха-преориентираха се към частна клиника, където процедурата беше извършена по-хуманно.
Все пак е добре да се избира внимателно и частната клиника. Не навсякъде имат достатъчно персонал. Наскоро ми разказаха доста неприятна история, завършила в Майчин дом-загинало бебе(преди раждането, не по време на него), руптурирана матка по време на предизвиканото раждане на мъртвия плод.
Въпреки личните загуби и тези на познати, не мисля, че бременността и раждането трябва толкова да се медикализират и да се разглеждат като високо рискови състояния, но и да не се набутваме в странни клиники и при ненадеждни специалисти, само защото ни е по-комфортна обстановката и ни омайват. Има и средни варианти, не е казано, че трябва да си в дупката и да те тормозят, с идеята, че уж са най-добрите специалисти или на лъскавото, където те дундуркат, но правят грешка след грешка.

Апелирам темата да не се превръща За и Против Майчин дом. Всяка жена, на която ѝ се налага да пише тук е индивидуален случай и ще получи съвети от нас, спрямо личния ни опит и важното е да види различните гледни точки, преживявания и тн, за да може максимално да сме си полезни и да се прецени (до колкото е изобщо възможно) кой вариант е най-удачен, а това е наистина индивидуално спрямо конкретна бременност, психика + нервна система (всеки се знае какво може да преглътне и какво не). Всички сме с различни приоритети и различен “личен капацитет” за преживяване.

А аз предлагам да не романтизираме и нормализираме неща от сорта на “Нека се държат зле с мен през цялото време, ще го преглътна”.
Колкото и да е индивидуален случаят - общото е едно: травмата от загубата. Колосално  важно е как се случва самата загуба, какви хора участват и каква грижа се полага за жената.

Здравейте, знаете ли дали изледването за кариотип може да бъде покрито от нзок с направление?

Не. Но това в инфо от преди години, сега може да има промени

По-скоро не. Миналата година правихме нашите и си ги платихме.

Здравейте, има ли момичета тук преминали през оклузия на пъпната връв на един плод от два в 19-20г.с? Става въпрос за бременност с близнаци с една плацента, но се налага прекъсване на единия плод поради рядък синдром.

Благодаря много за подкрепата и съветите!

Близо 2 месеца след прекъсването на бременността ми все отлагах да пиша по тази болезнена и тежка тема и се радвах, когато ми изникнеше много работа и се налагаше да отложа.
Но мисля, че трябва.

Чачева ми беше казала, че в България Dilation and Evacuation (D&E) не се извършва във втори семестър, но ето при TihoSiMechtaya и при мен се случи, ако този термин е уместен за процедура след медикаменти, но докато плодът е още в нас. Може и да е имала предвид, че не се извършва едностепенно, без медикаментите.

Накратко: в Шейново планът беше да се стигне до хирургично раздробяване на плода само ако хапчетата не ми действат. Но към обяд, т.е. 6 часа след почването на мизопростола, Вецев, началникът на Отделение рискова бременност, реши и нареди на екипа си да го извадят хирургично – не знам дали защото се оплаквах от болката от контракциите (епидуралната ме хвана само от едната страна) или защото така или иначе петък беше последния ден в който екипът за аборти се събира или заради друго. Аз в мъглата от болката се обърках, че щом мехурът е спукан, значи плодът със сигурност е мъртъв и не се възпротивих.

А защо щях да се възпротивя: оказва се, с ужас разбрах, че 10% от плодовете се раждат живи и живеят за кратко дори след мифепристона и мизопростола:
https://www.ajog.org/article/S0002-9378(23)00806-2/abstract
А какво остава преди плодът да е отделен още...една идея по-спокойна съм, защото ново проучване, което гледа директен физиологичен отговор на болкови стимули, показва че феталната болка е вероятно да е налична около 20 г.с. (аз бях в 17а):
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0378378225000064?utm
Но проучването не изключва и някаква форма на болка да може да се усеща още около 12 г.с., тъй като все повече теорията, че е необходима мозъчна кора за това остарява и учените се вглеждат във временната структура в плода subplate. Все по-трудно научно се защитава тезата, че усещането за болка се появява в 24а г.с. Дано и реформа в медицината бързо да промени протоколите и да изисква да има специалист извършващ амниоцентеза да упоява директно плода преди аборти по медицински причини след 12 г.с. Моето убеждение в личния ми случай, е че по-добре душата на бебето ми да се върне в здраво тяло и здрав ум, при които родители си избере, но абортът трябва да се извършва максимално хуманно за плода.

А при мен нямаше риск за живота и кървенето беше в нормата. При TihoSiMechtaya е имало голяма кръвозагуба, предполагам риск от още, т.е. риск за живота й, а и след такова нарушение на плацентарното кръвоснабдяване, предполагам сърдечната дейност на плода вече е била почти сигурно спряла, т.е. не споря, че това е било правилното нещо да се направи. @TihoSiMechtaya благодаря за подкрепящите думи и съжалявам, че си минала през това.

Избрах Шейново точно защото там една млада лекарка единствена не тръгна да спори, че това за феталната болка преди 24 г.с. не е доказано, т.е. няма как да е налична. Тя ми даде зелена светлина да пия обезболяващо след мифепристона (парацетамол, който няма лекарствени взаимодействия с простагландините, не е много силен, но по-силно едва ли щяха да ми позволят). Сигурно сбърках с Шейново и не го препоръчвам, ако плодът не е доказано със спряла сърдечна дейност. И да бях питала Вецев точно преди хирургията– предишния ден ми беше казал, че такава информация не дават.
Ако е доказано обаче – като хирургична работа там са големи професионалисти, без колебание ми я приложиха дори при плод вътре и нямах усложнения, нито никакви болки. Ако имах лацерация на шийката, щях да я усещам, както се осведомих. Догодина преди да пробвам да забременея пак, ще проверявам за изтънена лигавица и сраствания, но от последните, знам от вас, не е застрахован и най-опитния оператор, правещ абразио. Освен това в Шейново са бързи, комисията заседава още в деня, в който отидох (деня на постъпване и регистрация, не ги чакаш 1 седмица) и още същия ден дават мифепристона.

Имаше друга жена в стаята, ще я наричам Ваня, която беше с мисед аборт в 17а седмица. Тя отдели плода в неделя, 2 дни след моя аборт. Контракциите за нея бяха по-слабо болезнени отколкото за мен, но нея и при предишното й нормално раждане не е я е боляло толкова. Все пак следобед акушерката, която я взе в своя кабинет да я обезболява, се е наложило да й дава доста видове обезболяващи, поне Ваня така ми разказа. Тя не искаше епидурална, защото преди е имала усложнения след нея. По едно време, точно когато акушерката е била на визитации, Ваня е получила кръвоизлив. Викала е и акушерката и мен, но не сме чули. После акушерката е повикала доктори – мъж и жени. Ваня разказа как докторките са се споглеждали уплашени, а докторът я е взел да я гледа на ехографа. Не знам дали тогава или преди това, Ваня им е казала че иска пълна упойка и да го изрежат от нея или направо да го режат на живо...А таблетката в 15 часа направо е отказала. Също, докторът й е направил мануално разкритие (може би и на мен всъщност, преди D&E). В крайна сметка го отдели към 16-17 часа, 10-11 часа след първия мизопростол, успешно. Не се наложи кръвопреливане, но после беше дълго на системи с желязо и нисък хемоглобин.

И двете не разбрахме защо при нея, при доказано мъртъв плод, не направиха D&E като при мен. И защо на мен не ми предложиха други обезболяващи, по-слаби от епидуралната, но по-силни от системата с бусколизин, който ппърво ми дадоха. Аз мисля, че с тях щях да издържа още няколко часа и да отделя плода.

Но като гледам кръвоизливите при индуцираното раждане не са редки, а даже научих и за случай в чужбина с руптурирана матка при тази процедура. Кой знае, може да съм си спестила и големи усложнения с фертилността в Шейново.

Оттогава мина доста време. В началото бяха най-ужасните няколко дни, подобни на тези, в които трябваше да избера да продължа ли с бременноста или не, защото и до днес не съм на 100% убедена, че са рязали плода без той да усети нищо (все пак дефакто това си е разчленяващ аборт). После попаднах на проучването за 20 г.с., и излезе хистологичният анализ, който гласеше оточни плодни обвивки и оточна плацента с огнищни хеморагии. Като добавя и това че на ехограф още деня преди мизопростола плацентата се беше отделила частично, и тези 5-6 часа болезнени контракции, и ако искате ми се смейте, таро консултация с човек на който имам доверие, съм по-склонна да смятам, че по време на хирургичното раздробяване плодът наистина е бил мъртъв или поне с почти напълно потисната нервна система. И че един от докторите не ми каза, че плодът е бил с увита около врата пъпна връв само за да ме успокои.

Но ако знаех преди време това което знаех сега, щях да направя генетичния тест малко по-рано и при лош резултат да отида в клиника, където правят фетална морфология още в 11а седмица, не в 12а и ако се открие дори мек маркер – аборт по желание с вакуум преди 12-та.

Съжалявам, Алирпа. Постът ти още веднъж доказва, че в Шейново са само дебили.

Прегръщам те силно, мила! Напълниха ми се очите като прочетох. Надявам се вече да ти е по-леко, след всичко…  Искрено и с цялото си сърце се моля да се сбъдне най-мечтаното за всички, които искат и са по този път, който не е никак лесен… 🫂

Използвам момента да ви споделя как се развиват нещата при мен. Направихме цветна снимка, която потвърди малки сраствания, които според лекарите не са притеснителни. Лигавицата е добре, дебела е, съответно не е престъргана. Имам си и доминантни фоликули. Добри новини общо взето… Като дойде моментът ще направим хистероскопия, която увеличавала шанса за имплантация при трансфер. 🙏🏼 Дотогава чакаме да излязат резултатите от WES изследването, за да знаем как продължаваме напред. Дали ще трябват допълнителни изследвания и т.н. Звънях в лабораторията да попитам дали има случайно резултати, но казаха, че все още нямат конкретна причина за развитието на ситуацията при нас. Имат находки, които не били обвързани според тях. Ще си спазят най-вероятно 4-те месеца за изследване, та чакаме… може да се окаже, че отново просто сме изтеглили късата клечка и имам чувство последно време, че всичките къси изтеглихме. Време е за дългите… 🙏🏼