Малко е дълго, ако имате нерви продължете да четете, ако не поне не ме оплювайте.
Писна ми от свекърва ми и от нейните вмешателства в личния ми живот.
Чувствам се виновна, че съпругът ми няма контакт с майка си, но нищо друго не ми остава.
Той ме убеждава, че не му пука и сега е по-спокоен, но на мен не ми дава мира това за което се скарахме.
Накратко, тя живее в нашия квартал, не живеем заедно, ние сме на квартира, тя в собствен апарт. Помагаме и с каквото можем, плащаме и някои сметки. Съпругът и и каза, да си прави по-добре сметките, това през януари, защото ние не може да и плащаме и помагаме всеки месец. Тя се ядоса, пушенето и било единствено удоволствие, пуши марлборо златно лайт незнам си кво, иначе няма пари. Съпругът ми и направи забележка, че няма да и дава пари, да си прави сметката.
Ние досега всяка година ходим на море и взимаме къща под наем на наши роднини, всичко плащаме ние, а идват зълвата и мъжа и, на тях поемаме всичко там.
Тази година ще ходим в Гърция на море, свекървата се скара с нас, как можело такова нещо, дъщеря и чакала за морето със съпруга си. Мъжът ми и той не и остана длъжен, каза е няма вече, да си ходят ако искат сами и да си плащат, той не им е длъжен, до сега е било добра воля. Свекървата ревна, е сега децата заради вас няма да ходят на море.
Преди две седмици съпругът ми имаше рожден ден, ние ги поканихме всичките, те не само че не дойдоха, ами дори и не го поздравиха за рождения ден.
Той се ядоса, вика аз да не съм банкомат.
Сестра му и мъжа и ни блокираха в ФБ да не им гледаме снимките.
Вече не ни и поздравяват на улицата, а свекървата само с половин уста.
Съпругът ми вика или всичко или нищо и спря изобщо да ги поздравява и да опитва подобряване на контакт. Каза, че са умрели за него и не иска да чува за тях.
Страх ме е, че аз съм виновна защото аз исках да ходим в Гърция.
Виж целия пост
Писна ми от свекърва ми и от нейните вмешателства в личния ми живот.
Чувствам се виновна, че съпругът ми няма контакт с майка си, но нищо друго не ми остава.
Той ме убеждава, че не му пука и сега е по-спокоен, но на мен не ми дава мира това за което се скарахме.
Накратко, тя живее в нашия квартал, не живеем заедно, ние сме на квартира, тя в собствен апарт. Помагаме и с каквото можем, плащаме и някои сметки. Съпругът и и каза, да си прави по-добре сметките, това през януари, защото ние не може да и плащаме и помагаме всеки месец. Тя се ядоса, пушенето и било единствено удоволствие, пуши марлборо златно лайт незнам си кво, иначе няма пари. Съпругът ми и направи забележка, че няма да и дава пари, да си прави сметката.
Ние досега всяка година ходим на море и взимаме къща под наем на наши роднини, всичко плащаме ние, а идват зълвата и мъжа и, на тях поемаме всичко там.
Тази година ще ходим в Гърция на море, свекървата се скара с нас, как можело такова нещо, дъщеря и чакала за морето със съпруга си. Мъжът ми и той не и остана длъжен, каза е няма вече, да си ходят ако искат сами и да си плащат, той не им е длъжен, до сега е било добра воля. Свекървата ревна, е сега децата заради вас няма да ходят на море.
Преди две седмици съпругът ми имаше рожден ден, ние ги поканихме всичките, те не само че не дойдоха, ами дори и не го поздравиха за рождения ден.
Той се ядоса, вика аз да не съм банкомат.
Сестра му и мъжа и ни блокираха в ФБ да не им гледаме снимките.
Вече не ни и поздравяват на улицата, а свекървата само с половин уста.
Съпругът ми вика или всичко или нищо и спря изобщо да ги поздравява и да опитва подобряване на контакт. Каза, че са умрели за него и не иска да чува за тях.
Страх ме е, че аз съм виновна защото аз исках да ходим в Гърция.
