Случи ми се нещо странно VI

Че напиши и ти нещо!Стига само наготово си чел 
Че и критикуваш, тцтцтц 

 Тъй като и аз съм порицана за спам в темата  , ще споделя нещо от днес. Принципно не вярвам съвсем в странностите и се опитвам да намеря логично обяснение, но ... Та случката - шофирам по оживена улица с три платна в едната посока, аз се движа в най-лявата лента. Виждам дете, което чака да пресече на пешеходна пътека, поглеждам в огледалата идва ли кола в другите ленти - нямаше и решавам да спра, за да мине детето. В следващия момент буквално го видях да лежи на асфалта и в същото време го виждам и на тротоара в ляво от мен. Беше твърде реално. Отворих прозореца и извиках на детето да спре /аз вече бях спряла/. То се спря, защото се стресна от вика ми и в същия момент в средната лента профуча кола със страшна скорост. Няма как да съм го видяла блъснато, но се чувствах сякаш времето се е върнало. Опитвам се да си го обясня с това, че там често ми се случва аз да спра, а в съседните ленти да не спрат и винаги внимавам, но не ми се е случвало да си "представям" ударен човек 

ivss , ужас ...това е може би, не знам как точно да го нарека, може би зрителна измама. Като те четох и настръхнах направо.
Покрай написаното от теб се сетих за още една случка. С мъжа ми се връщахме от някъде, не помня точно от къде, помня само, че тъкмо щяхме да влезем в гр.Котел. Беше доста късно вечерта, точно там пътят не беше осветен и страшно ми се спеше. Както си гледах отнесено пътя, така изведнъж ми се видя сянка на човек точно пред колата. Стиснах си очите и се разпищях, като помислих, че ще блъснем човека. А мъжът ми гледа така  и ми вика: "Какво ти стана,откачи ли, изкара ми акъла?". Казах му, че е имало човек на пътя. Спря колата, върна назад, никой нямаше  . После, като си говорехме му разаказах с подробности, а той ми каза, че и на него му се е случвало. Той е шофьор и пътува постоянно, каза че в случай на голяма умора, точно в момент, в който почти и готов да заспи често му се е виждало нещо или някой на пътя.

Вижте ... ние тук си говорим някакви неща, не знам колко от вас го правят за забавление, но аз наистина вярвам. И това което ви разказах са истински случки. Също така смятам че всичките са странни. Е да има малко отклонения по темата но да не се лъжем ... всички ни привлича. Исках да ми разкажете за самодиви, за да знам дали и някой друг ги е виждал или са само плод на въображението и легендите. Мисля че да сънуваш нещо лошо и в действителност то да се е случило си е доста странно преживяване. Или това да видиш същества от друг свят ... ами странно е. Това го казвам заради вечно сърдития (поне според мен) господин, който непрекъснато недоволства какво чете тук.
А и самото заглавие на темата и дава много перспективи. Аз намирам за странно едно, вие друго, нали? Иначе щяхме да сме много еднакви  Та да се върнем на темата ... Да ви призная надявам се нищо странно да не ми се случва, защото скоро наистина ще започна "да си говоря сама" . 
За сега ще чета историите ви и ще се надявам да няма какво да ви пиша.

Скоро и на мен се случи нещо странно. Прибирахме се от село късно вечерта. Не обичам пътуването нощем - колите те заслепяват, всеки бърза и поема излишни рискове. Не обичам да шофираме и по магистралата - моя Шумахер приема като лично предизвикателство да изпревари всеки изпречкал му се, а половината от тях приемат подадената ръка за съревнование и от София до Варна с детето направо ставаме двуизмерни от силата която ни залепя на седалките скоростта.  Та аз наложително развих една болест дето се казва "120 повръщачка" т.е. видя ли километража над 120 и казвам че ми е лошо и да се спира да повръщам.  Та пътуваме ние по пътищата през селата, почти няма насрещно движение, малката спи на задната седалка, а аз крепя между краката си праза  , а навън е тъмно и приспивно. Макар да знам, че не е много умно да спиш до шофьора затворих очи за малко само и заспах. От време на време като се разминавахме с камиони или нещо голямо се будех тревожно от шума и да ви кажа много е гадно усещането сякаш ей сега и ще стане нещо ужасно. Та състезателя до мен реши че като спя и не се истерясвам с колко кара може да пробва колата дали случайно не може да вдигне повече от предния път и натиснал педала до долу цепи мрака.  И в съня ми чувам как някой чука на стъклото до мен. Сякаш чука с нокет, бе толкова настойчиво. Така би чукал някой ако спите в колата си на паркинга и иска веднага да ви събуди. Чук-чук-Чук пауза и пак Чук-чук-Чук-Чук настойчиво без право на възражения. Разбудих се рязко с усещането, че някой или нещо иска да съм будна. Погледнах мъжа ми дали е чул нещо, а той само посрещна погледа ми и ми се усмихна на сънената физиономия. Проверих си колана и се изтеглих мъм средата на колата, проврях ръка между седалките и я сложих върху детето - бях убедена, че предстои сблъсък и троябва да съм подготвена. Таман да си отворя устата и да започна с тайнственото ми заболяване "120 повръщачка" когато взехме остър завой и на средата на пътя имаше зелена пластмасова кофа. НЯмаше начин да я избегнем. Праснахме я с бясна скорост - тя се разхвърча и долната и част се заклещи под колата и с ужасно стържене се движеше с нас няколко минути. Нищо съществено така като ви го описвам, но ако спях и това се бе случило щях да откача от уплаха и без това съм свръх тревожна.  Приех го като добър знак.

R0ldex , сигурна съм че вярваш. не мога да кажа нищо за самодиви, не ми се е случвало, а и за пръв път го чух това в тази тема.

Дорис , много харесвам разказите ти, винаги разказваш вълнуващо.

На господин Dave Lombardo ще кажа с най-добри чувства, че за всеки нещата изглеждат по различен начин. На вас може да ви се стори странно всичко друго, но не и нещо от моите или историите на the Дорис, R0ldex, ivss, peppinka88 и другите, които пишат в тази тема. Не всички виждаме духове, извънземни и разни много странни, интересни и вълнуващи истории, но мисля, че всеки, който се е записал в тази тема по някакъв начин вярва или му се е случвало нещо та макар и малко странно за вас.
За мен например е странно, че всеки път, когато сънувам цигани дъщеря ми се разболява, в много редки случаи аз се разболявам. Това е сън, но е странно за мен.
А за вас кое е странно?!?

Сега се сетих за нещо странно.Пътувахме към Чудните мостове с мъжа ми.Той вече беше ходил веднъж,но без мен(аз не бях).Който е ходил знае какъв е пътя-завои и завои.На един от завоите колата поднесе и леко се завъртяхме,учудихме се,защото колата е стабилна,не е заледено,не беше и мокро.Мъжа ми само се изцъкли и каза,че на същото място предния път,като е минавал и са се завъртяли  .Слязохме и огледахме пътя,показа ми и остатъка от мантинелата,където са се спряли предния път преди да литнат надолу.На връщане караше с 30 и с повишено внимание.Трети път от там едва ли ще минем някога...

Като момиче имах кученце. Взехме го за пинчерче, но излезе нещо бая грозничко, но много умно  Та това кученце бе твърдо убедено, че съм майка му или нещо такова и вървеше по петите ми неотлъчно. Отне известно време да се научим да не се спъвам и падам в него, но бяхме неразделно момиче и кученце натиснато до крака ми. Когато ходехме на гости на баба кученцето все така ме следваше, но в една от стаите никога не влизаше. Никога! Дори и всички да сме вътре, то стоеше в коридора, гледаше отворената врата и лаеше ядосано, но не влизаше. Ако го вземех на ръце и го вкарах в момента в който го пуснех почваше да ме лае и излизаше в коридора да ме лае докато и аз изляза. Така и не разбрахме защо не му допада тази стая. Години след като кученцето вече го нямаше баба подметна, че в тази стая са починали нейната майка и после и баща и, но нямаме и идея дали това е била причината.

Доста време се чудих дали да пиша,но днес след като разбрах края на историята реших да споделя с някой,който не би ме сметнал за луда   предупреждавам,че ще е дългичко

В сегашният си апартамент живея с родителите и брат си от 5 години.Първото ми посещение беше наложително пазене на незаключеният апартамент докато баща ми носи бравата на ключар,за да направи нова(някаква специална е,кръгла..та знам,че ходи на далеч).Обиколих апартамента - стандартно място,в което не е живяно от 10 години - празни стаи,без мебели,в спалнята струпани разни боклуци,касови бележки,визитарник,общо взето дребни документи.Чувствам се щастлива,защото спираме да се местим,спокойно ми е едно такова...
Пратиха ме при баба ми за месец и на есен се върнах в що годе ремонтиран апартамент - уж е моят дом обаче с влизането се почувствах едно някак тягостно..Отдавам го на това,че вече съм студентка и не знам на къде е тръгнал живота ми,абе едни такива тривиални мисли и забравям..Една вечер прибирайки се от работа влизам от входната врата и минавам по коридор метър и половина дълъг,вратата на хола се пада в мое дясно,следващата врата е тази на стаята ми..Бързам,изморена съм,спи ми се и минавайки покрай хола ми се стори,че видях силует точно пред холният прозорец?!?!?! Крачка назад и вече няма нищо..е да - 3 ден ми е с 14 часови смени,изморена съм,очите ми от зяпане в компютъра си правят шеги..случва се..На следващата сутрин първа пушка в 6.30 ставам за работа,излизам си от стаята и отново виждам силуета..Този път му обърнах повече внимание преди тотално да ме обземе параноята.Възрастна жена с тъмни дрехи и черна забрадка на главата,като жалейка,леко пълна.До обед вече си бях внушила,че 100% съм била сънена и отново ми се е привидяло..Но на следващата седмица бабата пак беше там и този път беше в нормален час,нито преди,нито след работа..Седеше в десният ъгъл на прозореца,с гръб към мен.Никога не съм я виждала по друг начин..още от първото виждане остави впечатлението у мен,че сякаш чака някой.Не знам как го измислих,просто беше първото,което ми хрумна и ми звучеше адски правилно.За 4 години повярвайте ми доста пъти съм я виждала там,винаги в своята застинала,чакаща поза..Тествах с осветяване на цветя,местене на предмети,но по никакъв начин не съм пресъздала сянка доближаваща се до това,което виждах,за да си кажа,че все пак мозъка ми някак си прави шеги с мен.
Понеже родителите ми нямаха никаква представа кой е живял в апартамента,какво се е случвало,се наложи да омайвам съседката на чай..И това,което разбрах е,че преди тук са живели възрастна двойка,чиято дъщеря живее в чужбина,а синът и(този от който купихме апартамента) живее в съседен квартал,но никога не е идвал да ги види.Мъжът е починал първи от двойката,а жената преди около 10 години тук в апартамента и са я открили едва 2 дни по-късно,тъй като рядко някой ходел при нея.
Е няма да ви казвам какво шубе ме гонеше когато макар и рядко ми се налагаше да оставам сама в апартамента след като разбрах горните подробности..Правех какви ли не покани на приятели или аз ходех у тях,но никога сама!Един единствен път съм оставала сама,защото беше много късно да си намирам компания и се затворих в стаята си и знам,че чух стъпки пред вратата - дойдоха и си тръгнаха..С рев звънях на приятеля ми да идва(даже и сега като го пиша се сещам и ми става зле..)
Това лято не живях тук(4 месеца бях извън БГ) и по ред причини почти всяка вечер спях сама или понякога с някой от съквартирантите.Нито веднъж не се притесних,че ме оставят сама,нямах страх от тъмно или нещо подобно..Прибрах се преди 2 месеца и честно казано до преди няколко часа не се бях сещала за моята посетителка,просто защото не я бях виждала..
Днес майка ми ми каза,че бившият собственикът на апартамента много странно лятото се сетил,че е забравил една стълба(което е така..освен хилядите боклучки ни завеща и много готина метална стълба и баща ми много и се радваше,щото нямаше да му се налага да си купува същата за ремонтите).Изведнъж след 5 години се е сетил за някаква си метална стълба с 4 стъпалца за 30лв?!?!?!
За мен тази жена най-накрая е дочакала,този който 5 години чакаше в моят хол..

 Случката която ще опиша се  е случила на един мой приятел и братчед му преди 2 години.
  Братчед му бил на гости, играли на компютъра / компютъра беше най-силния в квартала за онези времена/ след като свършват, приятеля ми го изключва от кабели, жички и от монитор и щепсели, само и само нищо да не му стане!
 Лягат те и си говорят за тинейджърски работи. Изведнъж нещо се блъска в прозореца , а  прозореца е пред тях. Мислят си, че е объркан прилеп. След малко , пак се блъска нещо, а са на втория етаж. Гледат, нещо колкото куче, ги гледа с червени очи,  пипа прозорците с ръце. Мислят, че откачат. Завиват се през глава, след минути си показват главите и съществото го няма. Изведнъж монитора се включва ,а на дисплея му се зарежда Windowsa.  Приятеля ми и братчед му не смеят да станат. Набират смелост не знам как, стават светват крушката и гледат всички кабели и щепсели не са свързани никъде. Приятеля ми взима кабела, от земята и го отдалечава от контакта.
 След няколко минути се появява работния плот докато кабела е в ръцете му. Това става около 2:00 вечерта, почват да крещят и по пижами отиват в съседния блок и отиват да спат при баба си и дядо си. Не заключват вратата дори.
 На следващия ден се връщат в апартамента, кабела е така както го е оставил приятеля ми, и до ден днешен не могат да си обеснят, нито как се е включил компютъра, нито съществото което се залепва на прозореца и ги гледа.  
 Звучи като измислица,но не е !

Akela, а можеш ли да попиташ дали това куче не е било без козина и с червеникава кожа?

Когато почина дядо ми бях на 5 години, тъкмо се преместихме в нов апартамент. Една вечер седейки си сама в стаята си, се бях загледала нещо в телефона на секцията, когато почувствах двойно потупване на дясното рамо на което не обърнах никакво внимание-все пак съм сама в стаята.След секунди почувствах същото двойно потупване, на същото рамо , само че по-силно.Аз отново не реагирах, но последва трето двойно потупване,най -силното на което не можах да остана безразлична-обърнах се рязко.Няма никой. Изтичах при майка и и разказах развълнувана, тя естествено ме успокои, като каза че ми се е сторило.Аз и до днес мисля ,че не ми се е сторило, а  е бил духът на дядо...

Дорис ще ми кажеш ли защо питаш това? Звучи зловещо 

Запис, да чета по късно.

И на мен ми стана интересно.
Бях чувала едни градски истории за видинската болница- че там се катерили някакви подобни същества по прозорците на високите етажи преди около 20 и повече години.