.
, споглеждаме се със сестра ми, влезнахме вътре.
.
, споглеждаме се със сестра ми, влезнахме вътре.
Изобщо не вярвам, че е било сън, дори усещането си спомням ! Ако беше сън, едва ли бих го помнила толкова дълго. Не знам... Майката на една моя позната беше казала, че това е напълно въможно, заради накакви енергийни полета или де да знам. Тя беше психиатър или психолог, едно от двете. Дори си спомням, че беше по-чалната от мен, така че не знам колко са верни думите й.
На въпроса от къде знае,малкия отговори,че не знае от къде знае
Беше ми много мъчно за нея и за да не ми е толкова самотно след време си взехме друга котка, доста по-палава от първата, а малко след това ми подариха и кученце, което е с размерите на котката
2 седмици преди смъртта й разбрахме диагнозата и се заредиха тегави моменти... след първоначалния шок аз реших, че ще й водя малката да я вижда и да я разведри малко, тя много я обичаше... въпреки че баба не искаше, страхуваше се...
но един ден аз я взех с мен, влизайки в апартамента дребната започна да плаче неистово и когато се насочихме към стаята на баба, вече не се удържаше, много изплашено сочеше и плачеше, искаше навън... изнесох я навън и тя се поуспокои... месеци след това баба вече я нямаше, ходим при дядо с малката, влизаме в на баба стаята, гледаме й снимката, малката се заигра с едни играчки... никакви проблеми. на мен ми беше много мъчно. даже като го пиша това, ми капят сълзите. баба много я обичаше, играеха си и се смееха, но онзи ден дребната явно усети болестта - никой по никакъв повод не й е споменавал за това, просто го усети.. много беше странно и тъжно.
и на мен вчера ми се случи нещо странно, седим си с децата в детската стая и се чу някакво блъскане по гардероба в хола отивам да погледна и виждам газовата печка се залепила за гардероба а тя не беше там сигурна съм в това,все едно някои я е бутнал, после тръгваме да излизаме с децата и духалката се пусна сама, разказах на мъжа си а той не вярва. отивам до болницата с децата седим пред кабинета и ме духна един вятър и почнах да се оглеждам дали има отворени прозорци някъде ,ама нямаше
и днес сутринта намирам върху анцуга ми бял косъм,а в нас няма от къде да попадне нямаме нито куче нито коте и веднага се сетих 4е може всичко това да се случва заради починалата ми баба преди 40 дена и много се уплаших.
Всеки може сам да потърси обяснение за себе си , но тъй като съм изчела всички истории тук, мога да твърдя че нещо наистина има.. какво е.. не знам със сигурност!
Препоръчани теми