Случи ми се нещо странно VI

Тумба лумба, и аз имах такова преживяване наскоро. Не бях сама в стаята,дъщеря ми спеше на друго легло. Не знам как да си го обясня.Дано повече не ми се случва!

Ох, Мозила , и аз това си казвам, дано да не се повтаря, беше ужасно, знам, че може би звучи мелодраматично, ама си беше и е много страшно подобно изживяване!

ПП Велислава   !

Хахаха, и според мен са се скупчили да се смеят на снимката 

Благодаря за съвета, истината е, че преди 2-3 седмици бях на очен лекар и всичко е нормално. Мисля, че е просто преумора, все пак не ги виждам постоянно тия светкавици.  А и част от мен би се ласкал да е обект на туристическа обиколка от друга вселена 

Бау хахахахха Има теми за смешки, ама щом се забавляваш от странните случки на хората, кво пък 
То ако трябва да съм честна, има доста по-параноични теми във ворумите към бг мама, та не знам, там сигурно ще трябва да не си сама, за да има кой да извика бърза помощ, когато започнеш да преритваш от страх..ааа... смях 

Даааа...
ИСвинен/а си , но ти се регистрира тук преди минути, само за да НИ откриеш ли   ?

Мхм, даже сме скучни...ама интересно, не си се регнал/а, за да ни кажеш че сме вълнуващи, а за да ни кажеш че сме скучни  значи...Тцтцтцт, скука, скука....колко скука има по тоя свят...

Аааа, едва ли. Защото още при първата си публикация във форума нас потърси 

Има ли някакво специално изискване точно тази тема да е вълнуваща?

Ето една история, от която все ми става смешно като се сетя /за съжаление не е вълнуваща, но какво да се прави, поне ще разведря малко темата с нещо смешно... /
Та.....до преди години имахме вила в едно близко село. Съседи ни бяха семейството на един братовчед на майка ми. Парцелът, на който бяха построени двете вили се намираше в центъра на селото и бил купен от дядото на майка ми, който построил къщи на синовете си, а те ги бяха оставили в наследство на децата си - майка ми и братовчед й. Преди това мястото е било турско гробище и затова никой не искал да купува тази земя, нищо, че е в центъра. Семействата на дядо ми и неговия брат са живели там много време и никога нищо не се е случвало, докато майка ми и братовчед й не решиха да засадят едно дърво - круша, точно до оградата между двете вили с намерението да берем от плодовете както ние, така и братовчеда на майка ми. Баща ми купи дървото, а братовчеда го засади до оградата си в неговия двор. Дървото порасна, върза и виждахме вече плодовете. Една неделя отидохме на село и с изненада видяхме, че дървото го няма, отсечено беше. Братовчеда не беше на вилата си. Нашите попитаха другите съседи отсреща и те разказаха, че братовчеда и жена му дошли още в петък вечер, а в събота сутринта мъжът станал рано и отсякъл крушата. Вечерта си заминали. Почудихме се какво го е прихванало този човек, че да отсече дървото. Като се прибрахме следобяд, братовчедът се обади, че идва да говорят за крушата. Разказа странна история: отишли още в петък вечер, че имали много работа. През нощта той сънувал,че в стаята влязъл стар турчин, който пушел чибук и кашлял. Това събудило братовчеда, а онзи му казал: да ти изсъхнат ръцете дано, дето я насади тая круша точно на главата ми, да ми тежи и да не мога да вдигна глава от нея. Да се задавите с тия круши..." Братовчедът се събудил, изстинал от страх, а в стаята миришело силно на тютюн. Жена му също се събудила и попитала веднага на какво така мирише и откъде се е взел тоя тютюн/те и двамата не пушат/. Човекът не мигнал от страх и щом съмнало грабнал брадвата и отсякъл крушата. После си заминали. Нямаше какво да се направи, станалото - станало, но баща ми цял час псуваше братовчеда, след като си отиде. Не можахме изобщо да опитаме от крушите, а месеци наред говорихме за тях. Майка ми им викаше масловки, били като масло този сорт, много вкусни Ако  бяхме ние, сигурно щяхме да берем круши.... Нашите изобщо не му повярваха и все мислеха, че е скроил историята, за да отсече дървото, но не можеха да се начудят какво щеше да му пречи крушата.Нищо че и къщата си продадоха скоро след това,  тюхкането беше за крушата

Мисля,че е засягана преди темата за децата и как  те знаят неща, които няма откъде да знаят, както и тяхната прозорливост относно бременните. Ние със съпруга ми много искаме да имаме и второ дете и понеже вече не сме първа младост, когато това стана, решихме да изчакаме известно време и тогава да споделяме.Отделно от това, името на детето е твърдо определено, ако е момче.Ако е момиче, буквата търпи вече различни вариации.Какво беше изумлението ми, обаче, когато съвсем в началото на бременността, изпращайки дъщеря ни на ДГ, срещнах на връщане едно сладко момченце с баща му, и то гръмко констатира: Тате, тате-виж:Това е майката на Н...(името което искаме да носи детето, ако е момче) Предстои ми да разбера дали това е странно и дали чакаме момченце, но определено ме потресе това детенце,защото нито ме познава, нито пък имаше други майки, а то гледаше в мен и беше категорично!

Lucky Plam Значи детенцето вече е при вас духом,а скоро и ще се материализира. Не случайно се казва,че духът на детето е поне 1 година с бъдещите си родители,докато ги опознае и пожелае да се роди точно при тях. А децата,които все още са отворени към тънкия свят/до към 4 до 7 годинки/,успяват да го видят.Явно вашето детенце  си идва с името,което  си мислите само,че сами сте му избрали.

Много интересно. И кое дете, според твоята теория, избира да се роди при майка, която е с явни намерения да го захвърли в дом или още по-зле на улицата, или пък да го убие? А как стои въпросът с абортите, според същата теория?

Джемма  Бих ти отговорила,но ще бъде спам,темата е съвсем различна.
Колкото до въпросите ти - има информация навсякъде,само да искаш ще разбереш.

Здравейте ,
Искам да се запиша в темата.Много се интересувам от всякакви такива паранормални явления и прочие.На мен в тинейджърската ми възраст също ми се е случвала сънна парализа.
Имам един сън ,който никога не мога да забравя.Беше нещо от сорта че идва апокалипсис и умира баба ми.Аз също.След около седмица тя получи инсулт.А какво е да видиш в съня си собствената си смърт?
На датата на която съм родена аз е роден и единия от синовете ми-нормално раждане.Една от бабте ми също-покойница.Съдружника на съпруга ми-също.Адвоката му също.Датата е 10.12.
На мен това ми се вижда странно.Имате ли някакво обяснение?

Между другото и аз познавам много хора родени на 10.12

Здравейте.
Следя темата, но досега не ми де беше случвало нищо чак толкова особено, че да си заслужава да го споделя тук. До тази сутрин.

В 5,16 ч сутринта се позвъни много плахо един път на звънеца ни. С мъжа ми бяхме будни и се сепнахме като се погледнахме многозначително и веднага си казахме, че сигурно е крадец! Той стана, провери, но нямаше никой. Постоя около 20-тина минути в коридора, но нямаше признаци за нечие присъствие пред външната ни врата. Легнахме си отново. Към 6ч. отново същото позвъняване, помислихме, че става въпрос за някой съсед, пак станахме, проверихме, погледнахме на стълбището и отново нямаше никой. Към 6,10 отново същото - тогава мъжа ми, вече поядосан, реши, че ще държи отворена вратата и ако има някой на стълбите ще го издебне и ще го сгащи. След малко отново чух звънеца. Мъжа ми дойде в спалнята, ето така   и каза, че отвън няма никой, но звънеца е звъннал отново сам. Каза, че сигурно се е развалил, макар, че е механичен, няма никакви електроники в него.
Да поясня, че нямаме звънци на входа на блока, за да е звънял някой от долу. Всъщност имаме, но са изключени. Миналата година имаше събрание и един съсед искаше да ги пускаме, защото често му идвали гости, но никой от останалите не се съгласи.

Както и да е, вече започна да ме хваща шубето и се сетих, че имам една малка бутилка светена вода. Миналата година ходихме на Рилския манастир и я бях взела от там. Веднага напръсках звънеца и вратата и от тогава повече не се е чуло звъненето. Не знам какво е било това, но дано да си е отишло по живо, по здраво и да не ни притеснява повече докато спим.

ПС. Пуснах постинга си и отново се позвъни. И отново няма никой пред вратата.