Случи ми се нещо странно VI

Ай, сподели, де! Не се стискай!

Върнах се да си  прочета поста и се уверих в това, което си спомнях, че съм писала. А именно, че говоря принципно, не за конкретния случай. Но тогава се върнах още и прочетох и ти какво си писала и да, ставя ясно, че ти всъщност визираш конкретния случай. За него съм съгласна с теб. 

Още не ми остава време да прочета вашите истории, но ок  , ще кажа най-съществената моя история за духове (рядко съм я разказвала, и въпреки, че не са ми го казвали, мисля че почти никой не ми хваща вяра  ).
 Като тинейджър живеех в ученическо общежитие. Бяхме 9-ти клас, когато на етажа ни започнаха да се случват странни неща - заключени стаи намирахме отключени, светнати лампи - изгасени и обратното, разни шумове, почуквания, потропвания. И това най-вече в нашата и съседната стая (двете стаи деляха обща тераса). Една вечер в съседната стая били много хора и си разказвали истории за духове, когато от всички контакти, лапми и електроуреди се чули пукоти и захвърчали искри. Всички избягали от стаята панически, като се върнали всичко си било наред, нямало нито един изгорял уред. Тогава една възпитателка ни разказа, че от нашата тераса преди 15 години паднало и починало едно момче. След това едно момиче от съседната стая каза, че започнала да вижда силует на мъж на терасата, а и на други места по етажа, висящ във въздуха. Много хора от етажа имаха някакво подобно преживяване, моето беше следното:

В общежитието спря тока една вечер, а там като спре тока е много тъмно, общежитието е накрая на града, а след това е гора, светлина от никъде. Та, тока спря, аз бях с един приятел по коридорите и отидохме в стята на други приятели. А там се бяхме събрали доста хора, всички насядали по легла, столове, по земята. Беше ужасно тъмно и само по гласовете им се ориентирах кой кой е. Разгадах всички, освен един силует, седнал на едно шкафче, до главата на едно момиче. Всички се смеехме, говорихме един през друг, аз се опитвах да чуя някоя реплика от силуета, за да разбера кой е, но не чувах нищо от него. Изведнъж той се изправи. Мина  през средата на стаята и тогава разбрах, че има нещо нередно, защото въпреки че силуета се приближи към мен, ми стоеше повече като сянка, не видях никакви открояващи се дрехи или лице. Силуета стигна до затворената врата и някак си просто се разнесе във въздуха и изведнъж спрях да го виждам. Другите продължавах да се хилят и разбрах, че само аз съм го видяла. Тогава замълчах, на повечето които бяха в стята им казах на другия ден, те може и да са ми повярвали, имайки предвид другите странни неща, които тогава се случваха на нашия етаж.

 

Една жена беше написала няколко страници назад, че е сънувала мраморен град като дете....Божке, като го прочетох, тръпки ме побиха! СЕТИХ СЕ! И АЗ ГО СЪНУВАХ ТОЗИ МРАМОРЕН ГРАД КАТО ДЕТЕ!!! Но бях забравила. Сънят и градът си бяха останали там някъде в детството ми....поне докато се случи така, че някой ми ги припомни. Направо изумително! Много пъти съм го сънувала този град, направен от мрамор, когато бях малко дете, някъде 4 - 5 годишно. Но доколкото си спомням в съня ми винаги градът се разпадаше някак си, обикновено под краката ми, и аз пропадах надолу с него. Колкото и да съм била малка, си спомням, че се чудех защо все го сънувам този град и защо все се разпада, и какво означава това? Не знам и досега. Някой друг сънувал ли го е?

Записвам се и аз да чета.
Засега не мога да се сетя толкова странни или страшни случки,като вашите,но ще споделя една моя.
Бях доста малка.На около 10 години (да не е било и на по-малко) и като всяко дете на тази възраст 11 трябваше да съм в леглото.Имаме едно съседско куче (не му знам породата) черно,рошаво и малко и с червен нашийник-абе малко плашещо.Лягам си аз и заспивам
По едно време се събуждам в 2.34 (помня часа много добре,защото много често ми се случва да се будя тогава дори сега) и поглеждам към прозореца.До прозореца има шкаф който е точно в ъгъла.В най-тъмния ъгъл (който е до самата стена) седи съседското куче.Просто е седнало и ме е зяпнало.И аз съм се ококорила ей така Седим и се гледаме.Примигнах няколко пъти-пак е там.Обърнах се на другата страна завих се и плачейки се моля да се махне.Така съм заспала.На сутринта,естествено,го нямаше.Не знам какво е станало,но съм сигурна,че НЕ съм сънувала.Жалко само,че не светнах лампата,ама кой ли да се сети в такъв момент Още не мога да си я обясня тая случка,а и не съм казвала на никой.
Съжалявам,ако съм ви отегчила с дългия си пост,

На страха очите са големи.

Така е 

Емма П., аз пък съм убедена, че си сънувала  Била си във възраст, на която децата са много впечатлителни и в същото време остават трайни спомени- аз доскоро помнех в детайли как говорех с котката ни и тя ми отговаряше, била съм на десетина години и наскоро чак се замислих, че това не може да е било истина. 20 години живея с непоклатимата идея, че това се е случило и не е нищо особено 
Дъщеря ми една сутрин се събуди убедена, че през ноща е пила бира с дядо си 

Моето странно преживяване се случи преди около 2 години. Почти всяка вечер влизах в скайп и си писах с моите приятели. При един от разговорите с най-добрата ми приятелка, в един момент останах втрещена в монитора    и се чудех с кого си пиша и коя е тази  , какво да й пиша...за мен тя беше напълно непознат човек. Това продължи около 15 секунди...После прочетох в интернет и май се оказа, че е обратното на deJavu...Интересна работа, но определено се изплаших и се почувствах странно  

елиас, я разпитай и дядото за по-сигурно , като нищо да са ударили по едно

Аз имам страшно ясен спомен като малка как баща ми ме държи на ръце на терасата и гледаме дъгата. Години наред бях убедена, че това реално се е случило. Само дето... в спомена ми беше вечер и небето беше черно. Та явно в крайна сметка съм сънувала. И още едно такова преживяване имам, пак от детските години, супер реалистично си го спомням, но и то няма как да е истина.

  Не живеем заедно, иначе като нищо щях да го нахокам, че дава бира на детето 

Може и да съм сънувала,права си.Обаче още ми се струва страшно реално.
И за да не е спам:
Имам и други случей.Например много стреснато се чувствам когато си спя и сънувам нещо. И в съня ми се спъвам и падам,но не падам просто така а направо пропадам.Чувствам се все едно падам по гръб в нищото (навсякъде е тъмно и не се вижда нищо).И просто изведнъж сякаш,оох не знам как да го опиша, сякаш съм някаква мъгла и както тялото ми е по гръб и както падам просто си падам върху тялото.И се събуждам стресната и ме боли цялото тяло.Много ми е било странно усещането хем се чувствам как падам и се удрям в нещо и ме заболява гърба,хем си чувствам тялото сякаш нещо пада върху мен и ме заболяват гърдите и корема. Абее странна работа

Странна работа са сънищата, убедена съм, че тепърва ще се разкриват нови неща за тях 

Хе-хе и снощи сънувах нещо, дето на сутринта се чудих от къде на къде пък точно това. Ама преди минутки едно телефонно обаждане ми разкри какво е значил съня. Съвпадение, странност или предчувствие, не знам. Няма да изпадам в подробности, темата не е за сънища.