В детството си се очаровах от стандарта на живот на средната класа в Америка. Но бях дете. После поопознахме някои Хамерикански хави и... внезапно у мен започна да се събужда прозрението, че може би не сме пък чак толкова зле, въпреки икономическата си изостаналост.
И европейците поопознахме мъничко. Покрай това, че повечето от нас вече работят за тях, в техните корпорации, изкупили какво ли не тук. Стара Европа, с всичката си колосална културна история... а и те на моменти са само външен блясък и помпозни слова.
И така постепенно у мен се загнезди убедеността, че ние можем да работим не по-зле от европейско-американските известитори, навлязли в страната. Разочарована съм от кухите стереотипи на европейци и американци.
Не ми харесва единствено глуповатия ни навик да се хвалим за щяло и нещяло. Що така сме все в крайностите - или да се срамуваме от принадлежността си, или... Българинът бил измислил компютъра, българинът и лекарство срещу рака измислил, ама не му дават да го патентова, българинът още малко и аха... ще вземе да се изтърве, че и топлата вода и колелото е открил.
Та ето това е единственото заради което не се гордея.
Гордея се с това...че колкото да ни е калпава държавата...си оставаме народ ..който..винаги намира начини