Понеже ми е прясно с една приятелка с подобен на авторката проблем ми въобще не го глези дори строгичка ми се вижда с детото .Строгичка не в смисъл прекалено ,а в сравнение с мен.
Виж целия пост
Детето ми проявява агресия?!
- Публикувана: 14 юли 2010, 12:55 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2010, 15:04 ч.
# 30
18 юли 2010, 20:29 ч.
# 31
18 юли 2010, 20:52 ч.
Пумукъл Правилно те разбирам и съм съгласна, но това се проявява при по- големите деца. При малките е нормално в един момент да осъзнаят себе си като отделни личности и на моменти, с определени играчки или деца да искат да запазят нещо само за себе си. Аз не карам моето дете да си дава играчките, но ако е в настроение да не дава му казвам, че не може и да играе с чужди играчки. За няколко минути решава да размени своята играчка за друга- схваща, че няма полза да държи всичко за себе си. Имало е няколко такива случая, но сам взима решение и всичко е ок без някакви драми. Колкото до агресивната фаза- беше в нея преди година и нещо, но и там видя, че физическата агресия не минава и засега няма повече бойни изпълнения. Има агресивни прояви, но повечето родители не биха ги разтълкували като агресия, защото имат социално приемлива форма.
Затова казвах на авторката, че е важно да се тушира физическата агресия, но без агресия, без насилие и този период ще завърши успешно. Иначе фазите в развитието не са оправдание едно дете да бъде оставено да му мине, защото това няма да стане. Децата изучават границите на света и ако тях никой не ги е поставил се изнервят и стават още по- агресивни в желанието си да получат някаква граница, някакво внимание.
Виж целия пост
Затова казвах на авторката, че е важно да се тушира физическата агресия, но без агресия, без насилие и този период ще завърши успешно. Иначе фазите в развитието не са оправдание едно дете да бъде оставено да му мине, защото това няма да стане. Децата изучават границите на света и ако тях никой не ги е поставил се изнервят и стават още по- агресивни в желанието си да получат някаква граница, някакво внимание.
# 32
18 юли 2010, 21:00 ч.
Затова казвах на авторката, че е важно да се тушира физическата агресия, но без агресия, без насилие и този период ще завърши успешно. Иначе фазите в развитието не са оправдание едно дете да бъде оставено да му мине, защото това няма да стане. Децата изучават границите на света и ако тях никой не ги е поставил се изнервят и стават още по- агресивни в желанието си да получат някаква граница, някакво внимание.
Как ?
Виж целия пост
Затова казвах на авторката, че е важно да се тушира физическата агресия, но без агресия, без насилие и този период ще завърши успешно. Иначе фазите в развитието не са оправдание едно дете да бъде оставено да му мине, защото това няма да стане. Децата изучават границите на света и ако тях никой не ги е поставил се изнервят и стават още по- агресивни в желанието си да получат някаква граница, някакво внимание.
# 33
18 юли 2010, 21:15 ч.
Здравейте!
За вземане на играчки съм съгласна да има такова поведение, но при нас е друго-дъщеря ми е на 1 и 8 мес.Отскоро реагира така-блъска и удря-но не заради взета играчка, а просто когото срещне
.Ужасно е! Съгласна съм, че все още не разбира какво е "не е хубаво така".Тя е иначе усмихнато, лъчезарно дете, много говори...но тази реакция ме притеснява, надявам се да отмине с времето.
Виж целия пост
За вземане на играчки съм съгласна да има такова поведение, но при нас е друго-дъщеря ми е на 1 и 8 мес.Отскоро реагира така-блъска и удря-но не заради взета играчка, а просто когото срещне
.Ужасно е! Съгласна съм, че все още не разбира какво е "не е хубаво така".Тя е иначе усмихнато, лъчезарно дете, много говори...но тази реакция ме притеснява, надявам се да отмине с времето. 
# 34
18 юли 2010, 21:18 ч.
Според мен отговорът на "как?" е да се работи срещу проблема още преди да е покълнал. За след това аз лично нямам опит и решение.
П.П : Момиченцето, което аз споменах, че е подобно на това на авторката удря и бута не само за своите играчки. В един от случайте, пристигайки на площадката бутна сина ми от чуждо колело и се качи тя самата...и според мен грешката не е у самото дете или в етапа на развитие, за да бъде премината границата на защита на личната собственост. (абстрахирам се от това, че в случая потърпевшо е моето дете)
Виж целия пост
П.П : Момиченцето, което аз споменах, че е подобно на това на авторката удря и бута не само за своите играчки. В един от случайте, пристигайки на площадката бутна сина ми от чуждо колело и се качи тя самата...и според мен грешката не е у самото дете или в етапа на развитие, за да бъде премината границата на защита на личната собственост. (абстрахирам се от това, че в случая потърпевшо е моето дете)
# 35
18 юли 2010, 21:23 ч.
Ами аз нищо не съм правла срещу евентуален такъв проблем.
Виж целия пост
Според мен отговорът на "как?" е да се работи срещу проблема още преди да е покълнал. За след това аз лично нямам опит и решение.
П.П : Момиченцето, което аз споменах, че е подобно на това на авторката удря и бута не само за своите играчки. В един от случайте, пристигайки на площадката бутна сина ми от чуждо калело и се качи тя самата...и според мен грешката не е у самото дете, за да бъде премината границата на защита на личната собственост. (абстрахирам се от това, че в случая потърпевшо е моето дете)
П.П : Момиченцето, което аз споменах, че е подобно на това на авторката удря и бута не само за своите играчки. В един от случайте, пристигайки на площадката бутна сина ми от чуждо калело и се качи тя самата...и според мен грешката не е у самото дете, за да бъде премината границата на защита на личната собственост. (абстрахирам се от това, че в случая потърпевшо е моето дете)
# 36
18 юли 2010, 21:27 ч.
Може би неволно си 
Аз у сина ми никога не съм се стремяла да изградя чувство за величие и безнаказаност- когато заслужава го поощрявам, когато-не, му показвам, че не е правилно. Ако го уговоря с доводи да постъпи по определен начин в повечето случай се съгласява. Показала съм му, че не всичко което иска става на всяка цена.
Виж целия пост
Аз у сина ми никога не съм се стремяла да изградя чувство за величие и безнаказаност- когато заслужава го поощрявам, когато-не, му показвам, че не е правилно. Ако го уговоря с доводи да постъпи по определен начин в повечето случай се съгласява. Показала съм му, че не всичко което иска става на всяка цена.
# 37
18 юли 2010, 22:09 ч.
Затова казвах на авторката, че е важно да се тушира физическата агресия, но без агресия, без насилие и този период ще завърши успешно. Иначе фазите в развитието не са оправдание едно дете да бъде оставено да му мине, защото това няма да стане. Децата изучават границите на света и ако тях никой не ги е поставил се изнервят и стават още по- агресивни в желанието си да получат някаква граница, някакво внимание.
Как ?
С малките деца е лесно и май е единствено възможно границите да станат ясни с мир. Обясняваш, отстраняваш, не влагаш емоции и така. Така е на теория виждала съм го приложено и на практика. Ако малкото дете, на годинка, например, разбере, че всяка дума има точно отражение в действителността, че правилата важат винаги след това нещата си вървят сравнително спокойно. Детето хвърля играчка. Предупреждаваш, че няма да му позволиш да се нарани, да нарани друг или да счупи играчката и ще я прибереш ако я хвърли. След няколко опита разбира, че си сериозна и след предупреждението спира. С повечето "противообществени прояви" се случва същото. Е, ако по цял ден само се заплашвате и упражнявате "действие- последствие" може и на детето да му стане все едно, но затова се казва правилата да са малко, но прости и ясни. И да съдържат логиката на процесите на забрана, за да може детето да е наясно защо и как нещо е извън границата. Тази логика ще му помага и за други неща, защото децата слушат особено внимателно, когато им се обяснява забраната, а по- късно започват и да спорят. Последното развива ума или поне така се говори.
Нещо такова ли търсеше като отговор на "Как" или то се е отнасяло до друго?
Виж целия пост
Затова казвах на авторката, че е важно да се тушира физическата агресия, но без агресия, без насилие и този период ще завърши успешно. Иначе фазите в развитието не са оправдание едно дете да бъде оставено да му мине, защото това няма да стане. Децата изучават границите на света и ако тях никой не ги е поставил се изнервят и стават още по- агресивни в желанието си да получат някаква граница, някакво внимание.
Нещо такова ли търсеше като отговор на "Как" или то се е отнасяло до друго?
# 38
18 юли 2010, 22:17 ч.
За това е въпроса "как" .
Благодаря!
Виж целия пост
Здравейте!
За вземане на играчки съм съгласна да има такова поведение, но при нас е друго-дъщеря ми е на 1 и 8 мес.Отскоро реагира така-блъска и удря-но не заради взета играчка, а просто когото срещне.Ужасно е! Съгласна съм, че все още не разбира какво е "не е хубаво така".Тя е иначе усмихнато, лъчезарно дете, много говори...но тази реакция ме притеснява, надявам се да отмине с времето.
За вземане на играчки съм съгласна да има такова поведение, но при нас е друго-дъщеря ми е на 1 и 8 мес.Отскоро реагира така-блъска и удря-но не заради взета играчка, а просто когото срещне
.Ужасно е! Съгласна съм, че все още не разбира какво е "не е хубаво така".Тя е иначе усмихнато, лъчезарно дете, много говори...но тази реакция ме притеснява, надявам се да отмине с времето.Благодаря!
Препоръчани теми