Детето ми проявява агресия?!

Познавам едно такова момиченце...Мисля си, че от прекалена любов родителите несъзнателно насърчават детето към подобно поведение, т.нар разглезване. Напоследък не виждам при разходки да извеждат дъщеря си сред други деца...

Само, когат искат да вземат нещо от нея ли е така?
Ако е така, то тя просто все още не се е научила да дели играчки с други деца, не е осъзнала, че после тази играчка ще си я получи отново или че другото дете може да покаже нещо интересно с нея.  Няма да стане и от един или два пъти обясняване. Просто трябва малко време да поиграе с другите, да сподели с тях нещата си, да се стопират още в зародиш тези агресивни прояви или да се обяснява /понякога до втръсване/, защо не се прави така. След време всичко си идва на мястото.

Не мисля, че това е проява на агресия.
В представите на 2-годишно дете това е единственият начин да запази контрола над собствените си играчки.
Да я учиш, че "не е хубаво така" за мен е значи да я учиш да не отстоява своето. Шматчица добре е обяснила. Трябва с много упоритост да я убедиш, че може да отстъпи временно играчка. Само не знам как би могла да обясниш ситуация, при която друго дете взима уж за малко, а после отказва да върне, но .... всичко с времето

Аз пък не бих нарекла подобно поведение точно агресия.
Всъщност детето не желае да дели играчките си с други деца. Вербалните му умения все още не са на висота, предвид възрастта му, за това на помощ идва показването на "това е мое, не го пипай, не желая да го деля с теб" чрез физическите способи, наречени бои.  
Някои определят това поведение по-скоро като егоизъм  , а други като етап от израстването на детето.
Чак пък прекалената родителска обич да води до това  
Да кофти е, че детето посяга и не дава играчките си, а пък най-вероятно взема чужди.
Често и такова поведение е провокирано от прекаленото настояване от страна на родителите, детето да два на Пешо и Ани всичките си играчки.
Както и да е. Аз пък толерирам в децата притежанието на известна доза егоизъм. Не да бият, ако някой се залети към техните неща, а просто да не дават на всеки му, всичко.

Синът ми не дава на всеки да му пипа играчките. В началото и той удряше когато някои се опита да му я вземе, просто му казвах, че не е хубаво да удря, а да каже "не"(за около месец се научи), но никога не съм го карала насила да си даде играчка. В някои случаи прави размяна когато играчките са равностойни примерно лопатка за лопатка или камион за камион. От скоро ми прави впечатление, че има деца които са му симпатични и им дава всичко без да му искат.

Смешно е да наречеш подобно поведение, и то точно в тази възраст агресия.

Има някаква заблуда сред майките на бебета и по-малки деца, че те винаги ще са си такива гукащи сладурчета, че като ги събереш с други деца, ще станат приятелчета, които от люлката ще се усмихват сладко едно на друго като се видят и всичко ще е само мир и любов.
Само че действителността не е точно такава. Затова се приготви да приемеш, че е съвсем в реда на нещата децата да не се прегръщат и целуват благоговейно всеки път, а да показват цяла гама от най-различни емоции. Доскоро бебето е можело само да плаче, когато нещо не му харесва, но сега вече може самО да реагира според чувствата си. И те не е задължително винаги да са положителни.
Скоро няма да ти разбере обясненията, че "не е хубаво така". Това е прекалено абстрактно за детето. То дори не може да разбере, че като удариш някого, ще го заболи. Дори не може да осъзнае, че другите деца са хора като него.
На съответната възраст аз казах на дъщеря ми, че като не иска да даде нещо, да го стиска здраво, за да не й го вземат от ръцете. Тя допълни към съвета ми бягство, ако прецени, че няма да удържи играчката от видимо по-силното дете.

Дали съм постъпила правилно, не знам. Човек не трябва да се заблуждава, че само от него зависи как ще реагира и ще се държи детето. Няма едно правилно нещо, което майката да направи и детето да стане идеално от раз. Ако имаше, всички щяха него да прилагат. Така че не очаквай като й кажеш "не е хубаво така", тя да спре да го прави. Настрой се, че ще трябва да стоиш наблизо и да си в готовност да предотвратяваш конфликти и нападения  каквито неминуемо ще има и то от страна на всички.

абсолютно съм съгласна с Вас.
Моето дете е на 2 г 10 м. До скоро и той постъпваше по същия налин. Това си е чисто и просто етап от израстванета. Сега е по-солидарен. Някак успях да му обясня, че ако даде на Бела джипа, тя ще му даде да повози куклата. И така. Вчера даже я заведе за ръчичка до вкъщи. Но етапа с боя , блъскането и тръшкането е неизбежен.
Търпение. 

В парка масово виждам деца с такова поведение.Това е техният начин да си запазят играчките за себе си.По скоро ме дразнят родителите,които не правят забележка на децата си,коганто правят така,а стоят отстрани и просто си гледат какво става!

 natmis Нищо по- нормално от това- етап в развитието е. И именно, заради това детето трябва ясно да разбере, че физическата агресия е неприемлива, недопустима независимо от обстоятелствата. Отстранявай от мястото, от ситуацията и стой близо, за да предотвратиш инциденти. В същото време можеш да изясниш, че ако не иска да дава играчките си това няма да се наложи, но и няма да може да взима от играчките на другите. Има и други три важни неща- да не даваш воля на излишни емоции, срам, притеснение от поведението на детето, защото то ще го усети и ще задълбочи проявите, които те притесняват. Второто е да внимаваш в стремежа си да възпиташ детето в миролюбив дух да не смачкаш позитивната част от агресията, която в бъдеще ще му позволява да се изяви, да канализира поривите си в градивно заявяване на себе си. И третото е твоето състояние това на останалите в семейството- не е нужно да се карате или биете, за да предавате агресивни импулси към детето. Достатъчно е вътрешно напрежение, гняв, стрес и малките деца го поемат и реагират както могат. Може да е банално, но спокойните родители имат спокойни деца, поне през повечето време.

Малко нравоучително прозвуча, но се надявам да извлечеш някаква полза. Това е моята представа за случая и е възможно част от нея да влезе в употреба, ако подобни идеи ти се струват близки.

Нормално поведение за тази възраст. А ти търпеливо и обяснявай кое  е правилното поведение и ще видиш, че ще има резултат.

Моля, моля- нормално поведение  значи моят син е дефектен 

Може да го прояви по- късно или по друг начин, който да не възприемеш като агресия, но всички минават през това по един или друг начин.

Как се открива и развива позитивната сила на агресията?