Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема1

 zozima  , ако знаеш само колко ми е познат разказа ти. И мен от самото начало ме навиваха за секцио, заради преклонната ми възраст /от 30 години/. Накрая в "Майчин дом", където всички казват: "Не отивай, че там само гледат да те резнат" докторът си каза, че няма никакви проблеми да си родя нормално. Секцио винаги можело да се направи, ако не потръгнат нещата. Е, за съжаление, не потръгнаха. Изтекоха ми водите рано сутринта, след преносване от 5 дни. Потеглих към болницата, защото ми бяха казали - при изтекли води, веднага тук. Та обичайните процедури и настаняване на легло, плюс колан около корема, за да се следят тоновете на бебето, тъй като при изтекли води не се знае дали нещо няма да се обърка. И цял ден контракции, проверки, не-хранене, НЕ-Пиене на вода. Това последното ме побъркваше просто. Цял ден системи с окситоцин. Сложиха ми и вагинално хапче, за предизвикване на разкритие, тъй като проблема беше именно в липсата на такова. Около мен жени биваха внасяни, изнасяни. Родиха сума ти мацки, аз обаче на...лежа си, пъшкам си и не става и не става. Докторите и те май в чудо се видяха, защото започнаха да се чудят какво да ме правят. То малко или много, при една такава ситуация си оставяш без сили, затова и ги разбирам когато ми предложиха да избирам - или минавам секцио или се мъча до сутринта, като не се знае дали сутринта няма да се наложи секцио, заради омаломощаването ми и сухото раждане. Вече бях на такъв етап, че просто исках всичко да приключи и казах Да. Гледам да не мисля какво би станало, ако бях избрала да продължа да си се мъча. Все си мисля, че може би по някакъв начин съм избрала по-малкото зло. Не бях подготвена психически за секцио. Не бях чела нищо за този вид раждане и сега съжалявам, защото човек трябва да е подготвен за най-лошото. Слава богу, поне избрах спинална упойка и видях детето си веднага. Дадоха ми го синьо и набръчкано да си го целуна и го отнесоха да го повиват, в компанията на баща му. Не мога да се сърдя на докторите. Не желая и да се обвинявам. Станалото, станало. За съжаление, явно и второто ще се съглася да ме оперират, тъй като до този момент никой не се съгласява за естествено, след като не са минали две години. А и признавам, че много ме е страх да не позная отново трудностите на естественото раждане, завършило със секцио. А така да исках...да си родя нормално.

Може да добавим към списъка още една мама родила нормално след секцио в Св Лазар, но трябва да се върна в темичката да видя името на доктора.
д-р Райчева.

Едно време когато баба ми е раждала не знам дали се еправело секцио тука, а нашите са раждани в къщи и затова не знаят колко кила са се родили  (аз се опитах да разбера естествено).

Cappucino, извинявай ама нали съм по подробностите - кога ти сложиха вагинална таблетка, докато си беше с окситоцина ли? Ти до колко разкритие стигна? Озадачи ме че бебето е било синьо, обясниха ли ти защо?
А това за твоята преклонна възраст ме уби просто! Ами то нали и много млади родилки били проблем, значи скоро ще има фиксирана възраст за раждане, поне да я пуснат да се учи в училище, че да знае една жена как да си подреди обучението и всичко.

Фрости, естествено раждане около 2 дни, но майка ми са я държали на системи глюкоза цял месец, понеже сме дребни и решили че плода е малък за седмиците та са я помпали до неузнаваемост, като излязла не можела да си облече роклята.

Момичета, много благодаря за споделеното от вас! Беше ми много интересно. Далеч сме от представителна извадка, но на мен ми бяха от полза разказите ви. 

Аз съм раждана секцио - тежка бременност, много усложнения, майка ми е с висок диоптър и астегматизъм. Било е планово секцио. Брат ми също е раждан с планово секцио, същите усложнения, прибавка - предишно секцио. Определено смятам, че е повлияло и на мен по някакъв начин това. Въпреки, че майка ми една лоша дума не е казвала за ражданията си пред мен, то баща ми не беше много мил в това отношение.  А аз пък категорично исках да се отдалеча от майка си по всички възможни параграфи. И когато ми се случи просто си рухнах. Щурава работа! 

Зози   

Мунка, системата с окситоцина си течеше цял ден, тъй че с нея бях, когато ми сложиха хапче. За цял ден контракции и изтекли води + това хапче, разкритието ми беше 4 см. За синьото бебе не ми обясниха. Аз предположих, че е нормално да са синички. Половин час по-късно, когато ме зашиха и го видях, вече си беше с нормален цвят. И да, голяма част от докторите все още не могат да приемат, че много жени решават да родят след 30 години, не както преди години на по 18 и ги водят първескини с рискова бременост...или нещо такова, доколкото помня. Чак се чудя на какво ли ги правят пък жените, които на 40 тръгват да раждат.

Нощни очи  , аз преди това секцио си живеех с розовата представа, че на човек му се случва това, което иска и ако си представя как му се случват хубави неща, лошите ще го подминат. Е, вече не вярвам в такива неща. За съжаление, не винаги става това, което искаме. За още по-голямо съжаление в момента съм адски панирана от предстоящото ми раждане и не знам какво да правя, само седя и се страхувам.

За анкетата да напиша, че съм раждана естествено и майка ми има ужасяващи спомени от този момент.

Зози,    И аз съм убедена, че следващото ти раждане ще е точно такова, за каквото си мечтаеш!   

Благодаря ви, момичета!  Мунка, не се притеснявай, даже искам да ти благодаря за повода да поговоря за това с хора, които ме разбират.  За следващия път смятам да си събера парички и да си извикам акушерка отвън, ако вече не сме заминали за Германия. Ако всичко е наред, смятам да не стъпвам в болница.
Иначе когато си мислиля за следващия път, винаги се обърквам... Но не искам да ви натрапвам моите притеснения.

Капучино, при теб просто не са изчакали раждането да тръгне нормално и са те измъчили със системи и хапчета. Естественото раждане не е мъка. Помня, че контракциите боляха много, но не помня болката. В този смисъл, ако този път оставиш нещата на природата, съм убедена, че спомените ти ще са единствено приятни. За да не ти се пукнат водите преждевременно, може да приемаш 100 мг вит Ц след 20-та седмица и да избягваш сладко. А каква беше разликата между ражданията, че казваш, че е малка?

Мунка, за калцификати в плацентата:

A study of 1,500 pregnant women examined the effects of antioxidants beta-carotene and vitamins E and C on the calcification of placental tissue caused by smoking. The amount of daily antioxidants each woman consumed was calculated using the results of interviews with nutritionists. For each dietary unit of vitamin E there was an approximate 47 percent reduction in the risk of placental calcification. A similar trend was seen for vitamin C and beta-carotene, but this finding was limited to African-American women. A diet rich in antioxidants may also be important for pregnant nonsmokers whose placentas may be at increased risk of damage due to pregnancy-induced high blood pressure or exposure to environmental pollutants.
-American Journal of Epidemiology, 1998; 147

Капучино, споделяй с нас страховете си, ако смяташ, че ще ти олекне и ще ги изгониш така!

Много добре действа четенето на хубави разкази за раждането (от личен опит) 
А иначе няма ли да станат 2 години от предишното ти раждане т.е. между двете раждания? това си е точно срока? Ти ако раждаш във Варна, аз не съм следила какво сте си говорили за лекарите там, тези от първа страница не са ли съгласни?

Зозима 
На мене няма страшно да ми натрапиш, но ако се притесняваш тука, може като се видим на живо.
Много ти благодаря за извадката и сега имам някакъв ориентир какво да правя профилактично.

Точно ти винаги си казвала да си споделяме тук притесненията, тегобите и мъките... И винаги си подкрепяла момичетата тук да го правят.. Така че - сега явно е твой ред да получиш порция подкрепа и кураж!

Намирам че е много полезна информацията относно как разни лекари те навиват за секцио - така знаеш какво можеш да очакваш и как да реагираш.
...
като ми мине ще ви пиша подробности от прегледа ми днес 

Боже! 

Между другото сега се сетих, че исках да споделя нещо с вас.
Наскоро четох разказа на Лолита за раждането на нейния син (в друг форум, може би, ако тя реши, ще го публикува и тук) и тя разказваше, че през цялото време контракциите й били нерегулярни. Акушерката, която е асистирала й обяснила, че тове не е рядкосрещано при жени, които имат предишно секцио. Обяснила, че след като веднъж матката е рязана може да не функционира много по правилата. Реших, че е добре да го знаете това. 

Нощни очи, кога успя да ме цитираш   мислех че няма да ми се отрази, обаче.... толкова гадно ми се вижда доживях и да ми кажат че съм лигла.... досега съм ревала, гледам си детето и плача, не искам да ви казвам какво си мисля.

Аз пък си четох за fetus ejection reflex ето тази статия http://wombecology.com/fetusejection.html сигурно я знаете обаче ми беше интересно какъв е "the typical sound of a foetus ejection reflex" за който пише в книгата ми, пак не знам какво се има предвид точно под "sound" понеже пише че можел да се разпознае по други неща (в статията).

Мунка  !
За анкетата аз съм раждана вагинално .Относно как съм се чувствала след секциото ,   чувствата ми бяха много смесени и нови за мен, но определено превес вземаше огромната ми радост от появата на бял свят на детето ми , толкова му се радвах , че се просълзявах постоянно от умиление...По-късно , започнах да се чувствам неудовлетворена от себе си.
  Момичета сега се чувствам много объркана , не ми стига малката разлика , а от вчерашния преглед се установи , че бебенцето(май  е момче) , е седалищно разположено.
Може ли някой да помогне със съвет за обръщане на бебето , но ако може на български език!
Зозима , за мен ти си герой ,  борила си се до последно!
Между другото, Нощни очи ,какво бебенце чакате ?