Това е било каляване само
Сега съм подготвена, че в живота има и такива моменти.
Събирам забравени спомени 1
- Публикувана: 26 юли 2010, 22:02 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2010, 20:44 ч.
# 480
8 дек. 2010, 19:12 ч.
Това е било каляване само
Сега съм подготвена, че в живота има и такива моменти.
Виж целия пост
Това е било каляване само
Сега съм подготвена, че в живота има и такива моменти.
# 481
8 дек. 2010, 19:13 ч.
galaUSA , стана ми мъчно и на мен..Благодаря за споделеното. 
Нали знаеш от кое израстваме най-бързо? От нещастията, които сме преминали.
Виж целия пост
Нали знаеш от кое израстваме най-бързо? От нещастията, които сме преминали. 
# 482
8 дек. 2010, 19:14 ч.
Да де, ама нали знаеш - детска психика, следа за цял живот, ала-бала.... кофти номер, направо са те метнали на "другия бряг" от най-ранна възраст 
Виж целия пост
# 483
8 дек. 2010, 19:16 ч.
хаха
заливаме се сега с моя мъж, като ви четем
страхотна е темата
Пишете, че ви "гълтам" писанията, като топъл хляб...
Виж целия пост
заливаме се сега с моя мъж, като ви четем
страхотна е темата
Пишете, че ви "гълтам" писанията, като топъл хляб...
# 484
8 дек. 2010, 19:30 ч.
Ще пишем, що да не пишем - да ти кажа ли за моята "травма" в живота!? Он Дедо я знай само - ученическите ми години бяха отдадени на баскетбола, смея да твърдя че бях интелигентен играч над средното ниво.Обаче по моето време имаше една система - за всеки турнир даваха на отбора точки за ръст, а аз бях от"долния ешелон", нищо че в класа бях втори по височина. И все ми викаха играеш хубаво, ама като дойде турнира и вземаха един "папрат" дето хваща топката само отляво, ама с 9 см по-висок от мен. Питате ли ме каква драма изживявах, драги зрители, като си ида при родата и всички ме щипкат по бузките и викат - " въх какъв висок и строен си станал, какво ядеш"... Къде го това високото бе чичовци и лели!!!
Виж целия пост
драма, значи
# 486
8 дек. 2010, 21:14 ч.
Милото дете, което си билаМного тъжно ми стана,радвам се, че сега си истинска принцеса в семейството си
Като прочетох разказа ти се сетих за любимите ми разкази на Анна Масс, малко позната у нас.Но като ги четях, бях вече спокойна, / осми клас/, че между училищните приятелки не винаги отношенията са "другарство и саможертва", има и надменност и съревнование и др.
Сетих се за един мой спомен.В шести клас правим открит урок по география за съветските републики.
Беше много интересно замислено от учителката.Имаше две "стюардеси" от класа ,които "водеха" гостите из различните републики,снимаха се диапозитиви.Двете стройни, хубави.Но аз рецитирах най-добре от двата класа . И ми дават стихотворението на Смирненски"Москва, Москва ти ярко пак блестиш"За целта оставаме за репетиции аз и двете "стюардеси".На другия ден една съученичка, която видяла,че оставам след часовете ме пита с насмешка"Ама и ти ли си стюардеса"Подхилваше се,защото бях пълничка и на мен хем ми стана тъжно, че всъщност само рецитирам, а не съм "стюардеса",хем се ядосах на интригантката.Е, днес на 40+ съм 59-60 кг, ама тогава просто не бях за "стюардеса"/щото бях на същите сегашни кг и ръст, но шести клас/Обаче пък на, късмет, омъжих се за авиатор
Виж целия пост
Хайде и от мене, че почнаха да изплуват като ви чета
Милото дете, което си била
Много тъжно ми стана,радвам се, че сега си истинска принцеса в семейството си Като прочетох разказа ти се сетих за любимите ми разкази на Анна Масс, малко позната у нас.Но като ги четях, бях вече спокойна, / осми клас/, че между училищните приятелки не винаги отношенията са "другарство и саможертва", има и надменност и съревнование и др.
Сетих се за един мой спомен.В шести клас правим открит урок по география за съветските републики.
Беше много интересно замислено от учителката.Имаше две "стюардеси" от класа ,които "водеха" гостите из различните републики,снимаха се диапозитиви.Двете стройни, хубави.Но аз рецитирах най-добре от двата класа . И ми дават стихотворението на Смирненски"Москва, Москва ти ярко пак блестиш"За целта оставаме за репетиции аз и двете "стюардеси".На другия ден една съученичка, която видяла,че оставам след часовете ме пита с насмешка"Ама и ти ли си стюардеса"Подхилваше се,защото бях пълничка и на мен хем ми стана тъжно, че всъщност само рецитирам, а не съм "стюардеса",хем се ядосах на интригантката.Е, днес на 40+ съм 59-60 кг, ама тогава просто не бях за "стюардеса"/щото бях на същите сегашни кг и ръст, но шести клас/Обаче пък на, късмет, омъжих се за авиатор
# 488
8 дек. 2010, 23:48 ч.
Страхотна тема.
Имам много мили спомени. Ще напиша един, че нямам много време. Та, спомням си как с една приятелка дебнехме майстора на блока (бояджия) и му откраднахме ключа от стаичката с боите. Награбихме по 2 кутии с боя, малко четки и отидохме в двора на дома за деца без родители, за да боядисаме люлките и пързалките. Мислехме, че са много стари и олющени и заради това лелите никога не извеждат децата да играят на двора. После чакахме отстрани с вълнение, очаквахме, че като видят колко са красиви сега учителките им ще размислят и дворът ще се напълни с дечица. Стана късно, стъмни се, а дворът все така си пустееше. Тръгнахме си мълчаливо и приятелката ми заля дрехите си с остатъка от едната боя- кафява. Седнахме и горчиво заплакахме. Никога няма да забравя зловещите кафяви петна по анцуга й- тъмно син с червени ленти, шушляк.
Виж целия пост
Имам много мили спомени. Ще напиша един, че нямам много време. Та, спомням си как с една приятелка дебнехме майстора на блока (бояджия) и му откраднахме ключа от стаичката с боите. Награбихме по 2 кутии с боя, малко четки и отидохме в двора на дома за деца без родители, за да боядисаме люлките и пързалките. Мислехме, че са много стари и олющени и заради това лелите никога не извеждат децата да играят на двора. После чакахме отстрани с вълнение, очаквахме, че като видят колко са красиви сега учителките им ще размислят и дворът ще се напълни с дечица. Стана късно, стъмни се, а дворът все така си пустееше. Тръгнахме си мълчаливо и приятелката ми заля дрехите си с остатъка от едната боя- кафява. Седнахме и горчиво заплакахме. Никога няма да забравя зловещите кафяви петна по анцуга й- тъмно син с червени ленти, шушляк.
# 489
9 дек. 2010, 06:30 ч.
Специално за notar съм купил баскетболен кош. Аз ще сбера свой отбор от пишещите тук, той свой и ще се надиграваме.
Помните ли как се правеха отборите? Капитаните избираха един след друг по един човек. Единият дръпне най-доброто дете, другият следващото и така до края, до леваците
Отборите ставаха равностойни 
Днес е Света Анна. Да са здрави именичките!
Виж целия пост
Ще пишем, що да не пишем - да ти кажа ли за моята "травма" в живота!? Он Дедо я знай само...
Специално за notar съм купил баскетболен кош. Аз ще сбера свой отбор от пишещите тук, той свой и ще се надиграваме.
Помните ли как се правеха отборите? Капитаните избираха един след друг по един човек. Единият дръпне най-доброто дете, другият следващото и така до края, до леваците
Отборите ставаха равностойни Днес е Света Анна. Да са здрави именичките!
# 490
9 дек. 2010, 07:00 ч.
Специално за notar съм купил баскетболен кош. Аз ще сбера свой отбор от пишещите тук, той свой и ще се надиграваме.
Помните ли как се правеха отборите? Капитаните избираха един след друг по един човек. Единият дръпне най-доброто дете, другият следващото и така до края, до леваците Отборите ставаха равностойни
Днес е Света Анна. Да са здрави именичките!
имаше и публика Деде
коша и преди и сега е мнооого над възможностите ми
но на народната топка бях ДЗВЕР - хем ситна, хем пъргава и топката не ме улучва
Виж целия пост
Ще пишем, що да не пишем - да ти кажа ли за моята "травма" в живота!? Он Дедо я знай само...
Специално за notar съм купил баскетболен кош. Аз ще сбера свой отбор от пишещите тук, той свой и ще се надиграваме.
Помните ли как се правеха отборите? Капитаните избираха един след друг по един човек. Единият дръпне най-доброто дете, другият следващото и така до края, до леваците
Отборите ставаха равностойни Днес е Света Анна. Да са здрави именичките!
имаше и публика Деде
коша и преди и сега е мнооого над възможностите ми
но на народната топка бях ДЗВЕР - хем ситна, хем пъргава и топката не ме улучва
# 491
9 дек. 2010, 07:26 ч.
Не е тайна, на лични ще ти пиша
Виж целия пост
Какъв авиатор е мъжът ти? ...Ако не е държавна тайна
Не е тайна, на лични ще ти пиша
# 493
9 дек. 2010, 12:29 ч.
А Дедо и останалите - помните ли как се теглеше жребия кой да избира първи - тръгваме стъпало след стъпало един срещу друг и като се срещнем, който настъпи другия избира първи.
Не знаех, че щерка ти е Ана - да ти е жива и здрава именичката!!!
Виж целия пост
Не знаех, че щерка ти е Ана - да ти е жива и здрава именичката!!!
# 494
9 дек. 2010, 13:52 ч.
Капитанка с лента бях.
До 7 клас играехме с/у момчетата и ги биехме на баскетбол.После -какво стана....
Те ли пораснаха изведнъж,ние ли омекнахме....
Нотарче,нали ще бъдеш в моя отбор с/у Дедо?Едни тройки стрелкам напоследък с дясна ръка....
Пожелавам на Ана да бъде усмихната,разумна и чувствителна към себе си и света който я заобикаля.
Росето Босето да повдигне хубавата тема с традициите!
Виж целия пост
До 7 клас играехме с/у момчетата и ги биехме на баскетбол.После -какво стана....
Те ли пораснаха изведнъж,ние ли омекнахме....
Нотарче,нали ще бъдеш в моя отбор с/у Дедо?Едни тройки стрелкам напоследък с дясна ръка....
Пожелавам на Ана да бъде усмихната,разумна и чувствителна към себе си и света който я заобикаля.
Росето Босето да повдигне хубавата тема с традициите!
Препоръчани теми