Събирам забравени спомени 1

хи-хи вярно, че гимнастичките сме много  Цял ансамбъл.
Радват ме винаги новите попълнения. galaUSA, добре дошла и ти! Тук смехът върви ръка за ръка със сълзите, като в детството... 

Първи кулинарен опит, хвърлям се направо в дълбокото- ще правя домашна торта с маслен крем. Блата е изпечен, започвам да правя крема. В рецептата пише, че трябва да се добави чаена лъжичка ром. Добре, обаче, ром няма. Тършувайки из шкафовете попадам на есенциите на мама (по това време такива чудеса нямаше, та въпросните есенции и бяха донесени от ГДР от нейна приятелка) и прилежно отмервам една лъжичка. Баща ми кръсти въпросната торта "Скок в гроба"( по името на някакъв мигом отрязващ коктейл от сериала "Бар "Наздраве"), защото аромата на крема беше убийствен.  Е, изядохме я, де.

Куркума - не ме е яд за портмонето, ами един ден баща ми се връща бесен - некви съседчета продължили делото ни и на него се паднала "честта" да се хване "на портмоне" и аз докато се усетя и се изцепих, че ние сме го измислили...за една бройка да го отнеса.
  - а пък ако знаеш за какво ме подсети - в 3-4 клас носех "телчета на зъбите"/така им казвам и до днес/, защото бях падал на ръба на една маса в детската градина и всичко отпред беше като джунглата на Амазонка. Но нали в началото стяга и доста ме боляха зъбите, та се научих да си го свалям с езика само и да си го въртя из устата - виртуоз направо. Обаче баща ми /лека му пръст, че го споменавам днес втори път вече/ ме засече няколко пъти и ме скастри и вика - Ще те наказвам. Не щеш ли следобеда бандата щяхме да ходим на кино. Ейййй, мама му стара и до днес го помня тоя филм - "Подкрепете местния шериф" каубойски. Е!? Паднах му в лапите и не ме пусна. Цял живот го сънувам този филм и си викам сигурно е бил най-хубавия, докато не ми попадна по една кабеларка преди 10-на години и го гледах.  Не бях изтървал кой знае какаво, ама нали всяко нещо с времето си!

galaUSA, че защо и плач? Бъбрим си, спомняме си. Топло е у дома, навън сви студ, седим си се опитваме да разберем света така, както го правехме някога. 

Възрастните по мое време правеха странно нещо. Ядяха люти чушки. Необяснимо занимание, видимо болезнено, и аз реших, че това е някаква тегоба, която неминуемо идва, когато човек порасне - нещо като калпавите началници, да речем.

Ето, виждам как приготвя лютите си чушки дядо: пече ги на гореща плоча, и домът се изпълва със сълзлив синкав дим.
Спомних си го години по-късно, когато в армията имахме ЗОМПП, сиреч търчахме безцелно, нахлузили противогаз.

Чушките бяха криви, сбърчотени, дядо не успяваше да ги опече равномерно, защото беше малко припрян, пък и от лютивия дим явно не виждаше. Грижливо увиваше печените чушки в една кърпа, дето...абе да кажем, че не помня дали е прана. После ги белеше, а те попрегорели тук-там, заприличваха на дрипа. Подреждаше  ги в една малка попукана паничка радиално, солеше ги, чубрица ръсеше с размаха на познавач и вече примлясквайки - подправяше с олио.
Прекръстваше се и ги изяждаше ги пестеливо, със семките, до дръжка. Обичаше да казва: "Да ме не двои Бог от люто".

Та се сетих за това, когато днеска с труд овардих лютите си чушлета от ръцете на най-дребната гювечоунищожителка. Гени.

юхуу, пък аз получих вече един подарък за Коледа - чушкопек-мерцедес - пече три чушки. Нямам търпение да дойде лятото, за да го изпробвам 

И ще лишиш Дедо от удоволствието да запали огън, да добие жарава, да клечи на тенекията и обръща с дилафа..Ехх, Олдинце, не се модернизирай скъпа 
Аз друго се сетих. Нали наближава Коледа, та едно време тате купуваше винаги бор-висок 2 метра и с дъхави бодлички. Украсявахме цялото семейство с чупливите играчки от Русия, памук за имитация на сняг, свещи с клипс. Та тия свещи бяха направени като гъбки и той дявола си нямал работа, та ми пошушнал да гризна едната  Бе нищо ми нямаше, то и сега съм натровена, ама ще оживея 
  А помня и още как веднъж незнайно защо смени бора с елхичка и аз я гледах влюбено като намерена сестричка. То сестрица на името ми била, ама аз тогава не знаех..

Ама на мен ми трябва за терасата, пък Дедо ще пече на двора...

Куркума - от стара баба и жив пример знам, че лютата Зелена чушчица е с най-високо съдържание на витамин С и е най-доброто лекарство за язва и гастрит. Само че ние с тази псевдомедицина сме на път да затрием толкова важни познания!

Рекламааа!
Тая е голямата, с капак от 1.20, едно кило. Малката от половин кило се отваряше с джобно ножче, като консерва.

Ииих, как хубаво разказвате
Едно време подаръците ги получавахме на Нова година. Баща ми се измъкваше от стаята по някое време, качваше се на тавана(живеем на последния етаж на блока)и смъкваше оттам чувала с подаръците . Оставяше го пред вратата, звъни на звънеца и беж на долния етаж
Ние със сестра ми само като чуехме, че се звъни и знаехме, че е дошъл Дядо Мраз. Представете си изненадата и радостта на две малки деца, като видят чувал с подаръци пред вратата Бяхме толкова щастливи
След години се опитах да приложа тоя номер на моите хлапета, но нямах голям успех - бързо ме разкриха

Майка ми прилагаше същата хватка, но влизаше в тоалетната (която беше до входната врата) след като е оставила чувала и звъннала на вратата  Брат ми си умираше от радост, а и всички ние се грижехме за еуфоричното настроение 

При мен баща ми звънеше и аз изтичам до вратата и той вика - Ами дядо Мраз ти донесе подаръците!!! А аз веднага - ми къде е , искам да го видя! - Ами той и на другите деца отиде да носи, че няма време! - Иииих, ами поне за секунда исках да го видя... И така си останах без да видя дядо Мраз... 

Майка ми имаше един гердан от стъклени топчета, не бяха точно топчета, а неправилни форми и с различен цвят./като си помисля, какъв кич!/Аз много го харесвах.по това време бях в ДГ и се впечатлявах от приказките на братя Грим.Най-много обичах истории, в които някакво джудже или деца, или който и да е ,както си върви намира скъпоценни камъни.И почнах да врънкам майка ми да ми даде гердана, за да го скъсам, да разхвърлям топчетата по двора на ДГ и да си намирам, заедно с другите деца скъпоценни камъни.Обаче тя много сериозно ме отряза и не помня какво точно ми каза, но се засрамих и се отказах от идеята.Мисля, че този гердан и до днес си стои, ще взема да го снимам.Не че ще го оприличите на скъпоценен

За Нова Година в ДГ градина правихме грандиозни/ от тогавашната ми гледна точка/ тържества.Учителките много време преди тържеството започваха да майсторят маски на животни/ гледала съм как го правят и се дивях/, коронки и др.Същевременно разучавахме освен песничките, винаги някакви танци.И като дойде Дядо Мраз, голяма еуфория беше.Едната учителка се обличаше като Снежанка, другата като червената шапчица, а имаше една по-пълничка все мечка беше.

Рокличките бяха реквизит на ДГ, но коронките -винаги нови, изработени от учителките.Котаго бях балеринка- коронката ми беше парче тел, на което са нанизани дунапренени късчета, ама аз си носех тази коронка все едно е за  Мис Свят.Имаше и едни тиролски танци-там бяхме с бели блузки и пъстри полички.Коронките- от хартия, на която бяха нарисувани някакви орнаменти с водни бои.Върху тях- посипани строшени стъкълца от елхови украшения.А отзад на коронката се веят ленти от онази хартия, сега и забравих името, мека и като хармоника.по една-две снимки имам от тържество, но са ми голяма ценност.И нямаше дете без роля, без участие.После подаръци-различни за всеки , накрая за почерпка- торта.

Хайде и от мене, че почнаха да изплуват като ви чета

Трети клас бях. Отряден председател. А учителката мене най-обичаше от целия клас.
И на мене най-много разчиташе. Аз водех дневниците на класа, аз ходех при отсъстващите ученици да ги викам да дойдат на училище, аз учех репликите на всички, като имахме тържества.

Най-добрата ми приятелка беше доста стройно и приятно момиче. Като имахме театри, всички главни женски роли - на нея даваха. Принцеси, кралици, снежанки. А аз - суфльор. И някоя добра роля. Главна, ама не най

И на една НГ, учудващо за мен, другарката реши аз да съм Снежанка. И аз - тичах до дома от радост. Сестра ми, 7 години по-голяма, ми направи най-хубавата корона на света. Счупих играчките от елхата, свалих гирляндите и стана прекрасна корона, с висящи гирлянди отзад, като дълги коси. Имах и бяла дълга рокля, до долу, от Съветския съюз беше - за балерини. Ама до долу. И само това правех у нас преди тържеството. Обличах се - и на огледалото.

Три дни оставаха до театъра, когато "Дядо Мраз" се разболя. И понеже само аз знаех репликите, другарката каза: „Галя, няма начин, моето момиче. Ти ще трябва да го заместиш." Толкова плаках през нощта. Не можете да си представите. Три пъти ходих в рамките на учебния ден до "Дядо Мраз" и молех майка му да го пусне на тържеството. Но тя ме отряза твърдо (на самото тържество го доведе, в последствие, да си вземел подаръка).

И другарката каза да си донеса облеклото за Снежанка, защото приятелката ми не е подготвена и няма време да се подготви у дома.

Отидох си у нас; спомням си как се влачех по улицата – едвам-едвам ходех. Не ми се даваше короната. За нищо на света. Прибрах се, сложих я на главата си пред огледалото и плаках много. У нас нямаше никой. Всички бяха на работа. И реших – няма да си я дам.
Върнах се в училището и казах на другарката, че сестра ми е скрила короната. А тя, разбира се, веднага ме хвана, че лъжа и изтъкна колко лошо е това. Но не ми се разсърди. Разбра ме жената.

На новогодишното тържество аз бях най-отчаяното дете. Дори не си отворих подаръка. Приятелката ми пак беше на върха на щастието, защото беше Снежанка 

Ох, като се сетя сега, пак ми става едно такова, тежичко.

Но, обръщат се нещата в живота...Болно ми е за нея сега. Иска ми се далеч по-добър живот за нея от тоя, дето има. Щото моят си е като на принцеска с това семейство 

Дълго стана, ама истинско 

galaUSA - мъка, мъка....    Много яко са те прекарали, знам какво е да се промени всичк напук на твоите планове, чак мен ме хвана яд...