. Майка ми ми даваше една супена чиния от дебел порцелан и ми поръчваше да купя мляко за 20 стотинки. Ако имаше от каймака го облизвах във входа, ние живеехме над сладкарницата. Когато пуснаха на пазара Бор Чвор също имаше каймак с мехурчета и беше благо на вкус.
Стъклените буркани заместиха тези легени като по-модерна опаковка. След тях дойдоха пластмасаняците 


) и напътствията на баба: "недей така. ще те видят че ядеш на улицата и нокой няма да иска да се ожени за теб. ще кажат че си гладница и не могат да те изхранят... "
) и напътствията на баба: "недей така. ще те видят че ядеш на улицата и нокой няма да иска да се ожени за теб. ще кажат че си гладница и не могат да те изхранят... "

Вече не, де, остаря и сега и е уморително


) и напътствията на баба: "недей така. ще те видят че ядеш на улицата и нокой няма да иска да се ожени за теб. ще кажат че си гладница и не могат да те изхранят... "




.Обаче имам смътен спомен за наливна боза, разнасяха я по улиците с количка , май.И парчета печена тиква в едни колички със стъклени витрини.
Препоръчани теми