Събирам забравени спомени 1

  • 47 436
  • 746
# 90
А... между другото това за циганина не се оказа вярно! hahaha Joy

И при мен, макар че понякога му казвам, че е циганин и мацето подскача  Joy

Прясното мляко беше в едни стъклени бутилки. През есента майка ги пълнеше с дребно нарязани домати, чесънчета, сол, магданоз и отгоре слагаше аспирин или салицил. Вкуснооо! Имаше доматена салца в консервни кутиийки - мънички, за едно готвене, и по-големи. И най-добрите сегашни доматени пюрета не важат пред тази салца. Продаваха в картонени кутии дълбоко замразени чушки и гювеч.
Майка ми купуваше сушени сини сливи за ошав и ги държеше в   хартиен плик между вратите на балкона. И аз една по една ги опосквах. Бяха твърди, а аз - със здрави зъбки.
Помни ли някой хартиените пликове от плод-зеленчука - ако ти пробутат скапани домати или смачкано грозде до къщи се намокряха и скъсваха. По-добре бяха от сегашните найлони.
Виж целия пост
# 91
аистенок, ме подсети за картината Альонушка, която и до ден днешен виси на стената в хола на мама.
Не помня откога точно е закачена там, но сякаш съм се родила с нея. Laughing
http://esme.blog.bg/photos/10486/original/vasneztov1.jpg
Виж целия пост
# 92
Котьо Тръмп, помня ги много добре тези хартиени пликове... и бутилките от прясно мляко с мамините домати... всичко помня. Но пак повтарям: Става ми тъжно, че всичко това е вече изживяно и отминало... Sad
Виж целия пост
# 93
Става ми тъжно, че всичко това е вече изживяно и отминало... Sad

Е, хайде,  Grinning, получили сме други още по-хубави неща след детството си, видели и научили сме повече. И на мен  ми се свива сърцето от носталгия, но какво да направя?  action032
Виж целия пост
# 94
Благодаря.  remybussi Така де за утехата. А погледнато иначе спомените имат своята хубава страна. Hug
Виж целия пост
# 95
Прочетох в предишната тема за Скрибътна и реших да се включа. Докато съществуваше като пионерски лагер за мен там бе най-хубавото време от детството ми, защото ние децата на персонала не бяхме в отряди като останалите ученици в лагера и правехме каквото си искахме, но най-много ми е мила красивата природа...като погледнехме към отсрещното било на планината приличаше на легнало момиче.
Виж целия пост
# 96
Тази година бяхме на планина, където имаше много деца.По тази причина си спомних  и то с голяма доза носталгия почивните станции от моето детство.често ме водиха на планина, всъщност всяко лято.
почивните станции/ много ми е смешно сега това словосъчетание/ бяха доста "ошмулени" в сравнение със сегашните хотели, спа-центрове, къщи за селски туризъм и т.н.Често имаше баня само на етажа.

Но почивката беше задължително 14 дни, а за едно дете това е славно приключение!
всеки ден имаше обява какво ще се прави- организираха се походи до интересни месности, а вечер имаше танци.понякога се пътуваше с автобуси до близка забележителност.В двора на всяка почивна станция имаше люлки, пързалки, огромни затревени площи за игра.

Родителите ни се сприятеляваха, покрай тях и ние, децата.Правехме си индиански колиби от слама, много весело беше.последният ден се разделяхме със сълзи на очи/ след като за 14 дни сме успели да се скараме и сдобрим около 100 пъти/, обещавахме да си пишем, после пишехме 1-2 писма и толкова.

Каквито и чудеса и удобства да има сега, точно този модел на почивка го няма никъде.


Виж целия пост
# 97
Прочетох в предишната тема за Скрибътна и реших да се включа. Докато съществуваше като пионерски лагер за мен там бе най-хубавото време от детството ми, защото ние децата на персонала не бяхме в отряди като останалите ученици в лагера и правехме каквото си искахме, но най-много ми е мила красивата природа...като погледнехме към отсрещното било на планината приличаше на легнало момиче.
Ние с Гуди сме ходили на Скрибътна.Прохладните вечери в Тетевенския Балкан.
По-специални бяхте-децата на персонала.За цяло лято с колко много деца се запознавахте.
Как плачехме и се прегръщахме като изгасваше последния лагерен огън...
Сините автобуси "Чавдар" от които махахме развълнувано на сутринта...
Мили,невинни,детски спомени.... Hug
Виж целия пост
# 98
А играли ли сте на чилик? Помните ли я тази игра?
Ходехме с малки ножчета ( чикийки ), подостряхме малката пръчка от двете страни, залагахме я в специално издълбана дупка и... подхващаш с голяма пръчка, вдигаш във въздуха и удряш. Grinning Доста тренировки си трябваха докато се научиш как да удряш добре Mr. Green А после мериш на колко големи пръчки си метнал малката Grinning
Простичко, но така се забавлявахме Peace
Сега мъжът ми като види по телевизията, че играят бейзбол, вика - Тези пак са метнали чилика Mr. Green
Виж целия пост
# 99
веселче, дружки   Hug жива е нашата България  Hug




  Heart Eyes свирят децата, истински свирят, с душа и мерак и напълниха площада.   bouquet
демо музиканта на десния фланг е моя змей  Laughing


и малко поздравче специално за весето
Виж целия пост
# 100
Това е фонтана на гр. Вършец. Тази година ходих там с моите ученици на зелено училище. Преди години ми беше интересно на ученическите лагери, а сега порастнала /е, малко след 30-те/ водейки учениците си имам възможност да си припомням детството. И сега вървят същите "номера" каквито правехме ние.
Виж целия пост
# 101
На село, дворът на самотния вдовец дядо Атанас (винаги ще го нося в сърцето си) - там прекарвах целия ден с любимото куче Лиска, нейните бебета, новоизлюпените патенца и пиленца... Събирах възторжено още топлите яйца от полозите и помня още онази вселенска радост при откриването на яйце с двоен жълтък!

Уф, разревахте ме!
Виж целия пост
# 102
Днес бяхме на гости в братовчедка ми и се сетих, колко обичах навремето техния асансьор- с решетка и касичка, в която се пускаха една или две стотинки, за да тръгне. Лампите светваха, когато влезеш вътре и за да го измамим и пътуваме безплатно стъпвахме на шпиц досами вратата, от двете страни на решетката.  Crazy
Виж целия пост
# 103
... Събирах възторжено още топлите яйца от полозите и помня още онази вселенска радост при откриването на яйце с двоен жълтък!
Уф, разревахте ме!
И аз помня - първите класове да съм бил, като ходех при леля в Бургас и Грудово, имаше период в който бях готов да счупа всички яйца, за да видя кое е с двоен жълтък - беше голяма"икономия"  Crazy ... А сега като се замисля, май изобщо не е било на хубаво, ама да сме живи и здрави, пък ....
Виж целия пост
# 104
Днес ходихме с детето в Екопарка, Варна.Случайно се спряхме под един дъб с все още зелени жълъди.
Спомних си ,че като дете ходехме от училище на излет през есента, събирахме жълъди, а после в час по трудово обучение изработвахме разни фигурки от жълъди- животни и др.Още е малко детето ми и не зная, все още в училищата дали се изработват такива фигурки?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия