
И при мен, макар че понякога му казвам, че е циганин и мацето подскача

Прясното мляко беше в едни стъклени бутилки. През есента майка ги пълнеше с дребно нарязани домати, чесънчета, сол, магданоз и отгоре слагаше аспирин или салицил. Вкуснооо! Имаше доматена салца в консервни кутиийки - мънички, за едно готвене, и по-големи. И най-добрите сегашни доматени пюрета не важат пред тази салца. Продаваха в картонени кутии дълбоко замразени чушки и гювеч.
Майка ми купуваше сушени сини сливи за ошав и ги държеше в хартиен плик между вратите на балкона. И аз една по една ги опосквах. Бяха твърди, а аз - със здрави зъбки.
Помни ли някой хартиените пликове от плод-зеленчука - ако ти пробутат скапани домати или смачкано грозде до къщи се намокряха и скъсваха. По-добре бяха от сегашните найлони.
, получили сме други още по-хубави неща след детството си, видели и научили сме повече. И на мен ми се свива сърцето от носталгия, но какво да направя?
Така де за утехата. А погледнато иначе спомените имат своята хубава страна.

свирят децата, истински свирят, с душа и мерак и напълниха площада. 