НОВО: Дигитални асистентиВиж

Събирам забравени спомени 1

  • 47 426
  • 746
# 15 27 юли 2010, 14:12 ч.
Живеех в малък град и като прецъфтяваха акациите, събирахме семенцата им в кибритени кутийки, предавахме ги в местното опитно поле на агрономите. С парите си правехме вечери на поляната до нас, задължително със запалена гума, за да ни гони комарите и да ни свети.
Като започнаха да правят тротоарите и на нашата улица, на всички ни така ни беше омръзнала голямата кал, че от мерак носехме по цял ден кофи с пясък на майсторите и им пренасяхме плочките, само и само да завършат цялата улица час по-скоро.
Виж целия пост
# 16 27 юли 2010, 14:28 ч.
Щом цъфне люляка и ми замирисва на детство. Само чакахме да се стъмни и прескачахме оградите.  Grinning  Всяка вечер се прибирах с огромен букет люляк. У дома нямаше свободни вази, а аз продължавах да нося. Цялата къща ухаеше.
Виж целия пост
# 17 27 юли 2010, 14:33 ч.
Имаше две котета, които ествествено наш'та детска банда взе под крилото си. Примъкнахме тухли, железа от близкия строеж (както каза Абет, то да вземеш от държавно не е кражба  Laughing) и се захванахме да строим палат на котетата- двуетажен. Думата мезонет тогава май не съществуваше още, но спалнята им беше на втория етаж  Grinning (мама доста време си търсеше сивия пуловер, който им стана любима завивка). Даже и асма в дворчето сътворихме, та да се излежават на шарена сянка като решат.  hahaha
Виж целия пост
# 18 27 юли 2010, 14:42 ч.
Цитат на: Спунк в вт, 27 юли 2010, 14:28
Щом цъфне люляка и ми замирисва на детство.
   Петуниите и липите - това е мириса на моето детство в прекрасния ми малък Тервел. Игри на ластик и взимане на книги от библиотеката, панаир с люлки и стрелбища, на които има дъвки и фибички с цветенца...
    
    Много хубава и тъжна (за мен) тема.
Виж целия пост
# 19 27 юли 2010, 15:02 ч.
И портмоне за врата -"Котенце" продаваха на стрелбището.За момчетата имаше пистолетчета с лентички,които гърмяха.
Миришеше на акации и цъфнали ниви със слънчогледи,на юлска следобедна мараня.
Благодаря за темата,Елице! Hug
Виж целия пост
# 20 27 юли 2010, 15:16 ч.
И стъклените бастунчета с оцветена водичка, няма да забравя. И всеки панаир в квартала, който се правеше. Имаше люлки, захарен памук, стрелбища........... уханието на кебапчета и оная толкова вкусна лимонада.
Няма да забравя как баща ми, дядо и комшиите сядаха вечер директно на асфалта в кръг насред улицата, пиеха студена бира и бистреха политиката. Рядко минаваше кола по улиците, а дори да се зададеше отнякъде, кротко връщаше назад, за да не развали рахатлъка на съседите  Joy
Виж целия пост
# 21 27 юли 2010, 15:25 ч.
Ние събота и неделя се събирахме цялата рода в двора на бабината къща.
Лелите ми и мама готвеха,тате и чичовците ми все майсторяха нещо - беседка,навес,циментираха пътеката до тоалетната/външна,моля/.
А ние,братовчедите,тичахме наоколо или играехме федербал на поляната,или газехме в реката.
Пък баба ни пращаше за хляб - ръчен,топъл...лелееее
Зимата - баба слага парче кашкавал директно върху машата,цялата в сажди и я пъха в печката,а кашкавала започва да се топи и после се разтяга на най-дългите и вкусни залчета.
Ели - и от мен голямо благодаря за темата  bouquet
Виж целия пост
# 22 27 юли 2010, 16:37 ч.
Дами, направо се разчувствах в спомени днес  Grinning

Ето каква случка си спомних. Играем по никое време навън на *Стражари и апаши* и изведъж крещи някой *Кучета, кучетааа!*. Две немски овчарки избягали от вкъщи и се разхождат. Всички деца се катерят високо- половината по нечии огради и дървета, другата половина на едни гаражи.. А аз нали бях най-малка на години и ръст, няма къде да ида.. Бягам до гаража, качвам се на една купчина тухли, вдигам ръце и скачам да стигна ръба- не става. И в този момент брат ми ме издърпа нагоре! Скъсахме якето, защото се закачи на ламарината, падна ми обувката.. Обаче на мен ми беше едно хубаво! Държим после ръчички, докато се прибирахме (в тъмното все за ръце си ходехме хванати) и ми казва *Няма да се плашиш. Аз винаги ще ти помагам*.

Много мила случка. Сега му се обадих и той си спомня!
И даже знае коя година е било  Laughing
Виж целия пост
# 23 27 юли 2010, 18:13 ч.
До 10 годишна прекарвах всяко лято в Балчик с майка ми и баба ми. Вечерите след плажа се разхождахме из градчето и задължително в Ботаническата градина. Вечер също обожавах да стоя на терасата на вилата и да гледам фара.
От другата страна на уличката имаше дом за възрастни хора, не мога в момента да се сетя за точното име. Такова място, където ходеха по за 1-2 седмици на почивки. Ако знаете как се веселяха, как разпъваха акордеони и пееха...
Виж целия пост
# 24 27 юли 2010, 18:58 ч.
Нямах търпение да дойде лятото и да ходя "на село". То е град, ама тогава така си казвахме. Толкова лудории и страхотни изживявания. Спомням си как моята кака се направи че и прилошава и припадна на ужким, че да замаже едно закъснение след вечерния час. Спомням си на въпросното село колко деца се събирахме и колко весело си изкарвахме. Сега като отивам и като гледам колко е пусто, няма деца.
Ех минали хубави години.
Виж целия пост
# 25 27 юли 2010, 19:26 ч.
Лятно време привечер махалата се огласяше от сигнали, свирени с уста и подвиквания - родителите зовяха отроците да се прибират. "Кииирчоо" нежно извиваше една майка, голяма хубавица беше Wink. "Тоони" - категоричния бас на чичо Радо! "любчоо" - немощно пропяваше една баба, ама то и тя дали се чуваше, нежели Любчо Laughing.

И ти ли, Елице,  отглеждаше котета? LaughingИ ние!
Виж целия пост
# 26 27 юли 2010, 19:54 ч.
Цитат на: Куркума в вт, 27 юли 2010, 19:26
Лятно време привечер махалата се огласяше от сигнали, свирени с уста и подвиквания - родителите зовяха отроците да се прибират. "Кииирчоо" нежно извиваше една майка, голяма хубавица беше Wink. "Тоони" - категоричния бас на чичо Радо! "любчоо" - немощно пропяваше една баба, ама то и тя дали се чуваше, нежели Любчо Laughing.
А ние отговаряхме от оградата - Още малко деееее! Само един час?!?

Много хубави и мили спомени имате момичета, момчета Hug
Живели сме в едно време с едни и същи игри. И сега сме си същите - порастнали деца
Виж целия пост
# 27 27 юли 2010, 20:32 ч.
Ох, ще ме разплачете...

Помня безценните пръстенчета с калинки и цветенца, заради които чаках с нетърпение селския сбор.

... поляните с божури край морето. Не минаваше година без да се приберем у дома с букет от там.

... дебелите филии със селски хляб намазани с бабината лютеница.

... дългите шалове, които плетяхме с братовчедите ми през зимната ваканция, докато бяхме на гости у баба.


Виж целия пост
# 28 27 юли 2010, 20:47 ч.
Цитат на: Darkviolet в вт, 27 юли 2010, 20:32
...Помня безценните пръстенчета с калинки и цветенца, заради които чаках с нетърпение селския сбор...


Детските съкровища...Криех си в едно чекмедженце:
 
- едно сивичко портмоне, направено от дядо;
- едно пластмасово слонче от мартеничка на сестра ми;
- гумичка Кохинор, пак със слонче, отдавна изсъхнала - толкова я харесвах, че не триех с нея; Blush
- някакво дървено сувенирно котле, с размерите на орех,
- парченце черешова смола;
- миризлива раковинка с поумряло раче в нея;
- един късичък китайски молив;
- един ключ от пощенската кутия на дядо, който, кой знае защо, бях решил, че е вълшебен.
Беше обикновен, за съжаление, пиринчен, номер 6. Ключът де, не дядото! Simple Smile
 

Виж целия пост
# 29 27 юли 2010, 20:53 ч.
Оу, сетих се още нещо - как дядо ми ме учеше да карам Балканчето на майка ми, което и сега изглежда добре в интерес на истината, в двора на 142-ро училище:) После, като се научих, излизахме една тумба деца и карахме до припадък по квартала, ходихме да берем люляци и ние.Simple Smile Наскоро баба ми, да е жива и здрава, чистила нещо вкъщи и намерила бележка, с година 1990-та, когато съм била на 5, на която съм й написала с разкривен почерк и грешки, че никога повече няма да й проговоря, ако не ми свали балканчето долу пред блока Grinning
Преди много години имаше ресторант в подлеза на България и Каблешков, който изгоря в последствие. Лятото на последната спирка на 204 идваха да продават дини и ние вечер ходихме да краднем по една - двама забаламосват, двама гепят по една диня. После се качвахме на покрива на изгорелия ресторант и ги ядяхме.Simple Smile
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало