отчайващо много искам дете!

И аз отчайващо много исках дете от един мъж, любовта на живота ми, не стана , разделихме се. Но през това време успях да осъзная , че мъж, ако не става за баща , за какво ли ще става.  Съпругът ми е прекрасен баща и приятел.
 Какво има да чака на 35 години твоят принц, имал е 15 години  за себеусъвършенстване, узряване и реализация.

Към авторката - прецени дали можеш да останеш с този мъж, който не ти дава това, за което толкова копнееш. Не е нужно да му поставяш ултиматуми, преди да си решила за себе си. Ако нямаш дете, щом толкова много го искаш, нищо друго няма да ти даде удовлетвореност и щастие.

Постарай се това да му го обясниш. Също така се опитай да му вкараш в главата простия факт, описан и от поста на Десинката85 - че хората не сме безсмъртни, нито вечно млади. Ако ей сега решите да правите бебе и стане веднага - чудесно. Ако обаче не става, ще можете спокойно да опитвате, без паника, че нямате време. Сега си представи, че почнете, когато си на 35. Не е същото, нали така?

Говоря ти от позицията на жена с горчив опит в това отношение. Бях на 32 и малко, когато започнахме да опитваме - след няколко години разговори в стил "да, по принцип, ама не точно сега" (накрая си бях поставила ултиматум  на самата себе си, така да се каже, и той явно усети колко съм отчаяна и отстъпи). Е, 35-те се задават на хоризонта, а бебе няма. Така че той може и да си мисли, че имате всичкото време на света (още си спомням думите "Най-лесно е да се направи едно бебе!" ), но това съвсем не е задължително да е така.

Успех ти желая!

За мен няма такова понятие като "точния човек"- няма гаранция за нищо в този свят и ми се иска да не се бях туткала толкова, за да си докажа противното- до сега щях да имам вече дете. А човек на сила не можеш да задържиш- на какво ли не съм се нагледала в опитите си да си докажа, че взаимоотношенията между двама хора са завинаги и толкова много време загубих. Сега се радвам, че сме заедно и ни е добре, пък каквото бъдещето покаже. Много е важно да се рабере каква е причината да се офлянква- може да е несигурен, а може да не му пука (съпругът ми имаше един колега, който и сватба стягаше и колежки сваляше- не му пречеше- разведоха се след година). Вече си мисля, че е важно от кой ще имаш дете дотолкова дали е цивилизован човек и като се разделите да се отнася отговорно, а не да ти съсипе живота от яд.

Благодаря от сърце.Желая на всички много късмет и успехи с бебеправенето. 

mnogo_otchajana, здравей и от мен. Ще си позволя, с риск да предизвикам поредно неодобрение и дебати, да дам един по-различен съвет. Щом преценяваш, че в крайна сметка партньорът ти ще се радва да имате дете, но не може да се реши съзнателно, спретни му един проверовъчен етюд. В дните около цикъла, когато много от нас, действително са несигурни (ще се появи или не), подметни тревожно, че е възможно да си бременна. Щом се предпазвате само с прекъснат акт, и той и ти сте наясно, че бременност МОЖЕ да се случи. Всяка жена знае как да изиграе подобен спектакъл, няма да навлизам в натуралистични подробности. Подобно поведение може да изглежда подло, но може и да послужи като лакмус или дори като катализатор на решението на човека до теб. Прецени добре първичната му реакция, но не й се доверявай. Изчакай да премине стъписването и преценявай какво отношение демонстрира човекът срещу теб. Другото, което бих приятелски посъветвала е да изчетеш ето тази тема : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=456516.0. Там са обсъждани сходни проблеми и има едно много свежо предложение /дали не беше от Жени/, за красива кутия - фонд за бъдещо бебе. Успех и споделяй! От опит знам, че във форума може да получиш истинска помощ и подкрепа!

Въобще нямаме право да те осъждаме -не се притеснявай-на всяка една от нас са и минавали подобни мисли в главата!При нас положението е следното-първо дете -стана бързо преди осем години -ето голямо е вече да е живо и здраво и от около година моя биологичен часовник затиктака за второ-ама толкова силно тиктака че чак го чувам!И така -аз започнах да обработвам таткото-със мили думи после със заплахи после с едно голямо недоверие към него и със мисли като твоите-абе искам и това е -не отстъпвам защото времето си тече и съм на  33 вече а не искам детето ми да остане само-мъжа ми обаче се дърпа ли дърпа !Накрая стана така че сума ти бебета се родиха покрай нас и аз все гледам да го  карам да ги държи в ръцете си да им се радва и да чува само хубави неща за бебетата и започнах да му говоря да му внушавам нашето ново бебе колко ли ще е хубаво -как ще прилича на него -неговата кожа и т.н даже име измислихме да е на дядо му -само и само да каже-ДА и момичета чудото стана-сета работим за второ и той е вече по-големия ентусиаст и ме подкрепяда не се вманиача -думата ми е че за всеки мъж има хватки-жената е длъжна да опита всичко -МЪЖА Е ОТКРИЛ ОГЪНЯ НО ЖЕНАТА КАК ДА СИ ИГРАЕ С НЕГО-стара но вярна истина -УСПЕХ МОМИЧЕ!

Нито е смислено, нито е... ами, да речем, лесно постижимо, нито пък е морално подобно нещо. Самата идея е отвратителна. Опит за съзнателно зачеване от мъж, който не желае деца... 
От друга страна, ти говориш - и, предполагам, мислиш за него като за "приятеля ми". Не като за "моя мъж" - с или без брак. Е, една жена има много приятели в живота си. Те са сравнително лесно заменими. А за зачеване конкретния мъж не ти е нужен. Нито изобщо някой присъстващ в живота, ако трябва да сме конкретни. Ако толкова искаш дете, а той - не - ами... направи си - свое си. От някой или от банка сперма, все едно - а този, ако това ви устройва и двамата, можеш да продължиш да използваш по... хм, предназначение - "на коремчето"...

Да ти кажа и аз отчайващо много искам дете... В някакъв смисъл съм в доста сходна ситуация на твоята. Ние сме заедно от 4 години, като аз от 2 години искам дете, а последната е направо подлудяващо това желание.  И моят приятел все отлага...  иска по принцип дете и дори сам ми говори какво ще правим с него, имаме избрани имена вече, избрали сме каква количка и каква люлка ще купим и т.н.  Често говорим за ежедневието ни с детето, но когато стане въпрос за кога все е 'след като се върнеш от Италия", 'след еди колко си месеца', 'не точно сега', 'като съм сигурен за работата' и т.н..  и така вече 2 години.
Не знам дали просто има нужда да свикне с идеята или наистина ще отлага докато може..  Аз лично никога не бих се опитала да забременея скришом някак си ако той не е изявил желанието си за дете...  По-скоро бих се разделила с него и бих потърсила друг мъж, който има същите желания като мен, но не и да го правя зад гърба му.
Не знам само откъде ще намеря още търпение докато той осъзнае дали и кога го иска при положение, че аз едва издържам вече....толкова силно го искам.
Не знам какво да те посъветвам... 7 години са доста време, аз не бих могла да издържа толкова. Ако наистина си опитала всичко и все още няма никакви сигнали от негова страна може би наистина трябва да седнеш и най-спокойно да му обясниш, че това е най-голямата ти мечта и че толкова години си я отлагала, за да му дадеш време сам да го пожелае, но не можеш повече и че ще трябва да намериш друг начин и друг човек, чиито мечти са сходни на твоите... не можеш да отлагаш вечно, някои мъже просто не изпитват нужда да имат дете, което не е добър вариант за баща на детето ти

На мен ми се струва, че повечето мъже имат проблем със самото искане на детето. Сякаш да си го признаят е някакъв фатален грях, който ще дискредитира мъжествеността им.

 И колкото повече ги насилваме, толкова повече се дърпат. Според мен, това е грешен подход.

Проблемът е, че като ги оставим сами да узреят за идеята - това никога не се случва.. Аз съм пробвала и така и няколко месеца нищо, 1 думичка не се обели.. Ако аз не повдигам темата от време на време, той сам се съмнявам да му дойде на акъла.  Дано да греша, но за 2 години пробване на всякакви методи наблюденията ми са такива 

Не става въпрос да си мълчиш, а просто да е по-дискретно. Жените си имаме номерца. Хей, не се притеснявай. Млада си още. 

Всякакви номерца пробвах... засега имаме уговорка да започнем около Нова Година, но ме притеснява, че като дойде моментът той пак ще намери някаква причина да отложим започването... аз спрях да говоря вече, за да не каже че го притискам (той много мрази). От както се уговорихме преди около 2 месеца не съм повдигала темата пък да видим какво ще стане като дойде моментът. Пак говорим от време на време, но само ако той заговори нещо за деца - и тези разговори, които той ги повдига никога не се отнасят за това кога да започнем - винаги е нещо относно възпитание, колички, бременност и т.н., но аз съм ок и с това - важното е да мисли за дете без значение за кои аспекти точно   

Аз процедирах по следния начин. Бяхме заедно от 2 години и половина когато сериозно се замислих за бебе и му споделих че е време да се захванем с първото. От минали разговори знаех че иска две но все не се чувствахме готови и двамата. Дърпането при него продължи няколко месеца, като не съм му досаждала постоянно с това. Дори бях спряла да споменавам бебе може би около 2 месеца. И в един хубав ден сам ми предложи да се захванем с бебеправене. Бебето стана от раз, за наша огромна радост се оказаха и две. Пожелавам ви от сърце и вие да видите този ентусиазъм в очите на партньора си и много скоро да гушкате вашите малки бебенца 

Съветът по-горе да изиграеш един етюд "Бременна съм" ми се струва рационален, въпреки че е гадничко. Така в продължение на няколко дни поне ще можеш да наблюдаваш реакциите му. Честно казано, аз не разбирам това отношение към живота. И мисля, че бих избрала самотното майчинство пред съжителството с такъв мъж. Но съвети на чужд гръб са лесни...

Хич не мога да разбера съвети от типа "излъжи го, че си бременна". А ако все пак го иска, зарадва се и после разбере, че жената го е излъгала. Аз ако съм мъж директно ще тегля шута на такава жена. За такива неща не се лъже!

И друго не разбирам - как така няма точен човек и защо да го няма. Няма идеален човек и няма гаранции за вечно щастие, но точен човек има. Това е човекът, с който гледаме в една посока. Т.е. искат едни и същи неща в живота.
Ами като жената иска дете, а мъжа - не в продължение на много години... то е ясно, че не е точния.
Ами ако мъжа не иска съответната жена за майка на своите деца - щото все пак и те имат чувства, и те търсят точната жена!

И третото нещо, което хич не ми е ясно - как може една жена да препоръча на друга самотно майчинство?!?!?!?!?!?!?! Коя е тази жена, която би си го причинила съзнателно, освен ако няма някакви изключителни обстоятелства...

Докато жените чакаме на някой конкретен мъж да му дойде акъла в главата губим хиляди други възможности!!!