отчайващо много искам дете!

много отчаяна  то май  по някакъв начин всички сме минали през такава фаза.
Преди  две и малко години бях на 30 а моят мъж на 34.Един ден му казах че много го обичам,  но желанието ми за дете е по голямо .Ако  не направи тази крачка го напускам .Бях го решила твърдо . Накрая той помисли за два дена и се реши .За съжаление още нямаме резултат от това решение , но хубавите неща стават бавно.
Постави му ребром въпроса .Ако не иска  има много мъже които чакат да станат татковци .Желая ти да вземеш най-правилното решение .И успех   

ами тази фаза я минахме, бяхме разделени 2 месеца точно защото му казах, че ако не иска дете се изнасям. и... се изнесох.
не подлежи на никакви молби, заплахи и изнудвания. ако не го обичах толкова много и ако не смятах,че той е мъжа на живота ми, отдавна да съм го зарязала. но.... просто много го обичам.

Значи трябва да избираш м/у мъж егоист  и  дете.
Според мен правиш грешният избор , но ти най-добре  си знаеш .

А на мен ми звучи абсурдно това да се опитваш да забременееш като го излъжеш. Едно дете се прави с любов. Трябва да го искате и двамата. Седни и му обясни спокойно гледната си точка и след това вземи решението

поговорете си сериозно. Попитай го дали изобщо иска деца и ако да, то кога смята, че ще е подходящо. Ако отговорът е отрицателен, то каква е причината за това и дали е възможно да си промени мнението. Трябва да стигнете до консенсус, дори и да завърши с раздяла. Това е въпрос, кайто определя целия ти живот. Според мен не трябва да правиш нещо зад гърба му, тъй като  бебчето трябва да е желано, за да бъде после обичано (иначе той ще се чувства излъган....)

Има мъже, на които акъла в главата им идва на твърде големи години.
Ако за 7 години не сте решили този въпрос според мен шанса да стане случайно, с лъжа или с чакане намалява... Никоя жена не заслужава това!

Съгласна съм с Натали.
Ако той наистина не иска дете, няма смисъл да се мъчите и двамата.
Трудното с децата е после - с забременяването само започва промяната на живота ви. След това настъпват моментите, в които трябва да си помагате

Аз имах същия проблем с моя предишен приятел. Аз много исках дете, бяхме заедно доста време и това беше естествено продължение на нашата връзка. Той, обаче, се страхуваше, не беше сигурен, нямаше постоянна работа, и това го възпираше! Но аз след много терзания и мислене реших, че искам мъж, който да споделя същите желания като мен и го напуснах. Бяха молби, бяха обещания з апромяна, но аз бях твърда.... Не се върнах при него! сега съм щастливо омъжена, борим се за бебе, то все още не става, вече минаха 2 години, но аз силно вярвам, че един ден и това ще се случи! Помисли си добре дали искаш да бъдеш с такъв мъж до себе си! успех!   

Отчаяна, я да си смениш ника бързо
Мисля, че в такива случаи не важи - кой е с по-силни нерви и по-голям инат, а какво иска всеки от вас? Ти е ясно - като всяка нормална жена искаш дете и семейство. А той - иска ли същото? Как си представя бъдещето ви? Ако показва незаинтересованост за нещо толкова важно - най-добре си тръгни завинаги. Ти не каза какво е станало след тези 2 месеца когато сте били разделени. Как се събрахте?

За мен най-важното е било винаги да имаме общи цели с партниора ми. Ако това липсва - нещата не могат да се оправят...

ами какво стана - просто не можем един без друг и се събрахме. той по принцип иска семейство и деца, но просто го отлага винаги... от 3г постоянно говорим за това и той все не е готов - или нещо работата му се струва несигурна, или първо трябвало да си оправим жилището,колата и какво ли още не. и така все отага и отлага... до безкрай

Мъжете са си шубелии по принцип- някои преди, някои след бебето- човек никога не е сигурен кога ще му скимне да се чупи, но ако си мисли, че живота няма да го посритва отвреме на време... Няма лесни неща. От време на време не мога да спя и гледам John and Kate plus 8- човека си дигна чукалата при 8 деца. А жената е толкова бойна- казва си, че ще се справи, че децата са най-важното. Няма такова нещо като връзката майка-дете- това е за цял живот.Мъжете като че ли не го чувстват чак така (нали не им е излезнало отдолу- черен хумор)

Факт е, че в мъжете много по-бавно узрява желанието за дете,или по-скоро желанието детето да стане реалност. Иначе мечти за бебе имат всички, само дето го виждат някъде там в бъдещето,а не сега и веднага. Едно от обясненията е, че наистина мъжете се плашат ще могат ли да осигурят добър живот за своето семейство и все си мислят,че след година например финансовото положение ще е по-добро от сега. Понякога е точно обратното, но това е друга тема. Лошото е,че малко мъже отчитат възрастта като фактор. Всички са чували,че с годините бебето става по-трудно ,но като че ли не обръщат внимание-приемат себе си и съпругата за вечно млади. И когато да кажем един ден вече са си стъпили на краката във финансов аспект и започнат опитите за бебе-то не идва дълго..И парите,колата..вече не изглеждат толкова важни.
Една кратка история,която ми беше разказана наскоро от позната.
Момичето и момчето се обичат,женят се,но първо си гледат образованието-и двамата завършват едно висше,после по още една магистратура.Започват стажански програми,после си търсят сериозна работа.Мечтаят за бебе,но го отлагат все по-напред във времето,когато ще са постигнали още нещо,и после още нещо...Намират си работа,започват да растат в кариерата.Вече са на по 30-31 и се чувстват готови за дете,но им се иска да се утвърдят в работата,да имат по-стабилна позиция.И пак отлагат.Работят,печелят парички,спестяват,растат нагоре. След още някоя годинка вече решават-имаме добра кариера,имаме спестявания,дом. Време е за бебе - най-накрая.Започват опитите,минава месец,два,година..Бебето не идва,тръгват по доктори.Изследвания,лечения..нищо.Дават много пари,но и те са нищо пред терзанията им. Сега правят опити ин витро.Два неуспешни,планират трети. Едно много тъжно заключение от жената-Събирахме толкова години парички,за да отгледаме дете,а сега си даваме за ин витро..Наближавайки 40 шансовете са твърди малки.
Така че не бива да се чака твърде дълго.
Успех!

Аз съм нова но ще си изкажа и аз мнението защото малко ми дотежава.Аз съм на 33г а мъж ми е 45г той има син от първи брак а аз нямам деца.двамата сме на втори брак.Живеем от 8г и едва преди около месец той реши че даже и да не са оправени всички проблеми е време да имаме дете.И сега сме на бебеправене.Стискайте ми палци мамчета.Дано скоро да ви се похваля с добра новина.А има време ще ви разкажа и през какво преминахме.Пожелавам на всички успех и горе главите.     

  стискаме палци за вас , щом сте решили - ще стане!!!