Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

Познато. Единственото спасение е, ако учителката е читава, да минава с устно изпитване, като обяснява как е решил задачата - това сигурно го може много добре!
Освен това, според мене учителите, дори когато са много добронамерени, след време пак се връщат към рутината и стария си начин на работа, силата на навика е огромна. Средно на два месеца се налага да повтаряме всички стъпки и методи.
Не се надявайте учителите сами да измислят методи! Аз им правя списъци с добри съвети, само една страница, хубав печат, хубава хартип, и им ги тикам в ръцете. Вече доста години. С някои се получава. Успех!

Утехата е, че математиката става все по-абстрактна и интересна в горните класове и тогава мисленето  на сина ти ще се превърне в предимство, вЕрвай ми, сега това ни е най-силния предмет, а беше мъка, докато беше само 'смятане'.

Аз пък се страхувам да не се обиждат, като им обясняваме как да си изпитват учениците, затова съм заявила в началото проблем и гледам да не се натрапвам.

А това да му стане силен предмет направо ще дам банкет, ако стане 

  

Саше - браво. но не смятам че имат право да му пишат двойка. Ако имаш документ - иди при директорката и няма да изискват стандартния начин за тестовете. Имам предвид, че би трябвало да зачетат теста без писане. Та нали дислексията е точно това - не могат да пишат и четат (не в пряк смисъл, защото те пишат и четат, но механично).
Както и да е - много се радвам, че обича математиката и му се отдава. На Елена и е най-трудния предмет. Такава омраза има към нея....
Но - постигнахме страхотен обрат с физиката. Може и да съм Ви казала - но от по-омразен и от математиката предмет, сега и харесва и го учи.
Такива странни неща стават

Нещо не си разбрала, няма такова нещо. Просто се оплаквам, че дори и нищожните усилия, които полага по математика (защото по другите предмети и толкова няма) остават недооценени. Математичката, която в началото на учебната година изяви съпричастност изглежда е забравила за проблема и се опитва да го сравнява с останалите. Той брои дните, в които е писал в час и си поставя рекорди - до днес става цяла седмица, а вчера я срещнах случайно и тя ми се оплака, че не пише. И това, като по другите предмети тетрадките са му девствени... Той казва - егати, аз полагам усилия, а тя...

 Трудно им е да разберат какво се иска от тях.

То и аз вече не знам какво искам 

Ох, три пъти вече пиша коментар и нещо става и се изтрива
Моят син  учи с желание само ако бъде похвален...кажат ли му за нещо браво и той се пали веднага...дали ще е математика, рисуване , английски, четене...няма значение...важно е да разбере, че някой оценява това, което е направил...ако прочете само една дума и му кажат браво...за него е достатъчно това и започва да чете и следващата и следващата и така, докато се измори Но проблема е ,че не го хвалят...защото какво е една дума на фона на четящите деца около него
Благодарна съм на ресурсната, че тя работи точно така-хвали го и за най-малкото усилие, което положи и за най-малкото , което направи... и затова има резултати....докато две години учителите не успяха да постигнат нищо с него, тя за една година го научи да чете...
Понякога си мисля, че учителите имат едно такова мнение, че оправдаваме с дисликсията мързела на децата си

точно така, обаче все се намират умници наоколо да ни кажат, че го глезим 
само това е подходът

Ами то много умници наоколо ... аз вече сериозно се бях притеснила да не би наистина да го глезя прекалено и дали не трябва да имам по-строго отношение към него, че да се стресне малко...но не ми идва отвътре...усещам, че не е това  решението...Но много често поддавам то като ти се повтаря нещо постоянно...едва ли не аз съм виновна , че не съм по-строга с детето си и затова то изостава в у-ще и т.н.
 Някак си все още не може да се разбере тази дислексия, много хора мислят, че едва ли не това е някаква измислена диагноза-оправдание...

Привет мами,

Марлен - всичко това се е въртяло и продължава да се върти в главата ми. Преди да разбера, че детето е дислектик колко съм се карала и съм я обиждала че е мълзелива. Сега ми е трудно да си го простя. Навиквах детето си и го стресирах, а това е пагубно за тях. Но дори и сега и казвам че я мързи, а те просто са абсолютно демотивирани. Точно затова всяка похвала, всяко поощрение действа магически при тях.
Елена в новото училище е неузнаваема. Там много тънко и фино я насърчават и хвалят. Първо се започна с презентациите - възлагат й презентации за новия урок (това е практика там, на всички деца им дават да правят презентации), а това е вълшебно средство за нашите деца... образ и текст. Тя сама си прави презентациите, като аз разбира се съм в помощ. Но така научава много повече от всички методи, които аз съм ползвала. И тези презентац;ии ги представя пред класа сама (нещо немислимо в старото училище) ... и децата й пляскат. И затова получава много хубави оценки. Тоест "две в едно" - хем научава, хем получава страхотни оценки. И най-накрая нещата взеха да се променят. Лека полека започна сама да се стреми да се подготви за следващия ден (и това беше немислимо преди). Вика ме пак да й помагам - но забележете: тя ме вика, а пред все аз натисках да учи. И никак не е бавен процесът - тя е от ноември там, а сега е май.... Още при първата среща директорът и зам-директорката (двама страхотни преподаватели и хора) ми казаха, че тя ще се успокои, ще се разгърне и ще покаже най-доброто от себе си. Да ви кажа честно тогава повече ми се искаше да е така, но не повярвах докрай. Толкова пъти се бях лъгала. Но действително нещата се случват. Като си спомня миналата година - бях на дъното на ада, тя не искаше да ходи на училище, непрекъснато казваше че й се повръща, че я боли глава... Една година по-късно, нещата са коренно различни. Разбира се не всичко е идеално, но не може да се сравнява с преди една година.
Затова мили мами - намерете подходящо училище. Не правя реклама, само Ви изложих фактите.
Късмет на всички нас и най-вече на нашите сладки деца!

margaritavass, винаги с удоволствие чета подробните ти постове. Как ми дават надежда само...

Ние с моето семейство ходихме на презентация на това училище. То на нас ни е рано още за гимназия, но ей така за информация. Хареса ми, но само ме притесни мястото, където се намира - достъпът и това къде могат да ходят и какво да правят през междучасията - ми то индустриална зона, бе. Ще кажеш той там да учи ще ходи, но за мен и нещата покрай ученето са важни. Пиши, моля те, как е Ели със социалните контакти там. Ако искаш, де.

Аз се чувствам по същия начин 

Голямо удоволствие е да чета , че децата ни се чувстват добре и най - вече се справят. 
Търпение му майката и разбиране... Ама кой да ми каже когато бяха в начален курс? Сега ми ужасно като си спомня колко съм се карала и съм го обиждала , че е мързелив...

margaritavass

Момичета - на всички ни трябва надежда, но Росна е права - когато нашите деца бяха малки нито знаехме какво им се случва, нито някой ни е утешавал или поне обяснявал.
Затова съм толкова подробна и описателна, за да знаете, че всичко ще се оправи.
Че децата ще порастат, но не правете нашите грешки.
Саш - районът на училището е Слатина. Там има и много жилищни блокове. Това е бившето ПЖИ, понастоящем Транспортен университет. Оградено е с ограда, има огромен двор с алеи, дървета и зеленина. Общо взето учители и деца са заедно в междучасията, защото са малко и всички се познават. Само голямото междучасие излизат, но тогава обикновено ядат закуски.
Това въобще не съм чула да е проблем. Но моята Елена социално е доста дистанцирана. Има си само една приятелка от по-горния клас, с която си общува. Не мисля, че района носи някакви опасности. Там учат студенти - млади хора. Въобще като едно малко кампос-че е
Хайде приятен уикенд!