Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ

Някой опитвал ли се е изобщо да учи задачи по математика , решени , наизуст. Аз го видях с очите си  

Само заради този труд, нищо , че не ги разбира аз бих му писала не 3 , а 5! А точно тя го отврати от математиката , и не само него. Това е ония учители със Сталинските методи. Да , защото е минало време , го споделям... И пиша и говоря вече сводно свободно за това. даже съм почти сигурна , че ще дойде и момент , когато ще се гордея. Тогава преди години никой , никой освен мен и съпруга ми не знаеше. А да, и зълва ми , която е педагог и ме предупреждаваше , че детето ми не е като другите.  Много дълъг период на мъки извървях аз самата докато приема, свикна да живея, се науча да приема факта , че детето ми различно.
Не исках да ви разплаквам, исках да знаете, че и да остане няма да е края на света.
И както е писала Марги "Нека опазим душите им." Ето това е най - важното, а не дали решава многочлени...уравнения и пр. Аз като решавах и на сън , сега да имам полза от тях? Тц.

Роси 
знаете ли - като четях Роси, сякаш аз го бях писала. Точно така - и аз извървях дълъг пат на осъзнаване и след това на приемане. Но социален опит не се предава, той трябва да се преживее лично.
Саш - оценката е израз на знания, НО стандартното образование е за стандартните деца. Тоест тази скала на оценки и образование не е приложима за нашите деца. Аз също натисках детето преди години. Сега съжалявам. Не ме разбирайте криво - искам грамотно и образовано дете.
Но не на всяка цена. Искам спокойно и щастливо дете. Не правете неща, за които после ще се разкайвате (както аз).

Да, така е. Аз също вече искам само да е спокойно детето. Радвам се, че има вече начини да се информираме и образоваме за проблемите си и форуми като този, да споделяме и да черпим опит. Съжалявам, че когато вашите деца са били малки не е било така, но мъките, които сте преживели са ви калили и сега е време да се радвате на техните успехи.

Аз също се радвам, че моето дете е едно от малкото с дислексия, които проявяват определени интереси и талант и също че сме открили какво умее и му харесва, та да го стимулираме в тази посока.

В тази връзка да ви се похваля с театралните изяви (Театрална студия Игра) и с концертните (Школа по китара в читалище Денкоглу). Представленията на Студията вече минаха, а утре 14.06.12 от 18:00 е концертът в музея Земята и хората.

Все пак ми се ще да не е неграмотен и затова няма да спра упорито да го натискам да учи и да учи. Сигурна съм, че ще дойде ден, когато ще разбере, че му е било от полза.

margaritavass, естествено винаги ще си повтарям и това кредо

Sash 

Не само, че минава в 6 клас, а общият успех е "мн. добър" - над 4,50 - няма какво да искам повече. Да не говорим, че като видях някои от оценките си помислих, че по тези предмети може и повече. Така че сега ще си почиваме активно, ако може да попрочетем някои от задължителните произведения няма да е зле и ще чакаме уверено 6 клас.

Пожелавам весела ваканция и приятна почивка на децата, пък защо не и на нас   

Браво на детето , Саш. Нека си изкарат една незабравима ваканция.

Росна китка, ! И аз да кажа - все едно аз съм го писала. Моят е малък- трети клас завърши. В първи клас не можеше да чете и не успяваше да записва в клас и пишеше ченгели, а госпожата му шареше тетрадките с червено и пишеше  НЕ СЕ СТАРАЕШ! ПИШЕШ ГРОЗНО! УПРАЖНЯВАЙ СЕ ПОВЕЧЕ! Вие само знаете колко се старае едно такова дете, на нея не можех да й обесня. Говорих с Даниела Бонева, разбрах, това, което вече знаех , набрах въпросната учителка по телефона и повярвай ми аз също не останах незапомнена. В този смисъл, само се моля, Бог да прости на тази учителка - на твоя син, която го е върнала един, че и втори път. Както и учителката на детенце на Sash.

Sash, - чистито и щастливо лято!

Ние също приключихме успешно, благодарение на учителката му в трети клас  и на учителката му в къщи и разбира се на неговите усилия. Това беше най-спокойната година, която съм имала откакто е ученик  и той също. Неоценимо нещо е добрият учител момичета! Тези хора оставят дълбоки следи в душите на децата ни. Искате ли да създадем листа на учителите, чиито имена трябва да се напишат с червени букви, ако не другаде, то поне в този форум. Нека всички майки знаят. Не знам може и да има такава тема, не съм най-редовния четец. Моля поправете ме или кажете мнение. Ако сте съгласни аз ще запиша първите  три учителки в тази листа, на моя син- едната в клас и две прекрасни учителки, които се занимаваха и  учеха с него у дома/едната и до днес/.Благодаря им много . Без тях нямаше да можем да стигнем дотук.       

Приветствам идеята, обаче имам опасението, че списъкът ще се разводни прекалено 

Аз съм силно притеснена от приближаващия първи клас след една година. Иначе съм с много добри впечатления от ресурсната учителка в градината. Спокойна съм, защото имам обратна връзка, винаги ми се обажда ако има нещо притеснително не само в процеса на обучение, но и в поведението. Работят всеки ден и като цяло виждам напредък. Гледам, че и в обичайната работа в групата детето се е старало. Напредъкът е по-бавен, но го има. Трудно е, детето е различно и го усеща вече и отказва да ходи на градина, направо не искам да си представя какво ще е в училище.

Обмислям варианти за първи клас, ще видим, ще поведем няколко разговора и ще решим

darena, аз нямам оплаквания от учителката, тя проявява разбиране. Заплахата, че ще остане на поправителен и аз също съм я отправяла не един път към него. И всеки път неговото външно проявление на безразличие ме е лъгало, че не му пука. Докато не ми съобщи за едва сдържаните сълзи на радост от заслужената тройка. Може пред нея също да е бил такъв непукист и да я е предизвиквал.

Привет момичета   

Много отдавна не съм писала, но да се включа и аз с добри новини.

Синът ми /2-ри за 3-ти клас е/, мина  и двата теста през ноември м.г., към фондацията на С. Богомилова. Съмненията, че е с изразен дислектичен модел на мислене, се потвърдиха - за негов съученик, също. От училището изпратиха  учителките им на семинар във фондацията и нещата взеха да потръгват.

От наша страна, нищо от планираното за работа с фондацията не се случи, поради множество здравословни проблеми с другите деца. Бебето след Варицела, направи бронхоспазъм, като месеци наред, след болничния престой не можеше да се възстанови напълно - цялото ни внимание беше фокусирано върху него. После и Скарлатина изкараха /не много леко!/ и тримата, така че ученето на големия, мина на заден план.
Извинете, че съм така детайлна, но държа да подчертая факта, че никои, по никакъв начин не се е занимавал със сина ми извън училище.

За моя изненада, първо започнаха с плахи похвали, които приемах, като инцидентни.

Преди беше точно, както darena го е написала:


Докато не смеех да се зарадвам,  детето завърши 2-ри клас, с 2 шестици /по математика и пеене/, като всички останали оценки са 5!

Сега се радвам, ама много! Най-вече защото човекът всичко сам постигна в училище  и доби самочувствие! Минават ми и мисли, как ли ще е догодина - но има време и реших, тогава ще му мислим... ако има проблеми...

ПП. Доста се разчувствах и посмях, на някои негови отговори, на тестовете по Околен свят, ето някои примери, които дълго ще помня:

Въпрос: - Каква ти се пада дъщерята на баба ти ? - Добре, че нямам сестра...
Отговор: - Любимка 

В: - Как се нарича човек, който прави прически?
О: - Прическьор

В: Как се налича малкото на овца, крава, кокошка
О: Овценце, кравленце, кокошленце 

Знае, разбира се точните думички, но тези са му се сторили по-правилни 

daniabc - истински ме развесели твоето малко-голямо даниабленце...
момичета - много добре са се справили децата Ви. Изключително много се гордейте с тях и ги насърчавайте. Моето дете след 4 клас много рядко е имало 4 по сериозен предмет, а 5 и 6 само по музика, изобразително и т.н.
Така че много, ама много ги насърчавайте и хвалете.
Нека сега си починат и ако прочетат нещо добре, ако не - не им се сърдете. Не забравяйте че дислексията е точно затруднение с четенето. Даже една учителка по литература ми бише казала да не чете книгите а да гледа филмите - образ и звук, точно за тях. Така че каквото можете ги накарайте да го гледат. Въпреки че книгата е най-прекрасното нещо.
Ние имаме още 15 дни до завършване, но оценките по предметите за които ми казва че е оформена - направо ми идва да запея от щастие. Но пу-пу - нека дойде краят на срока.
Росна китка - кажи как е при твоето момче.

И мен ме развесели детето, но майка му е на път да ме разплаче.
Дойде да се похвалиш как детето ти с дислектичен модел на мислене се е научило да чете само ли? И то във втори клас? И дори без ти да направиш нищо за да му помогнеш? И как си решава тестовете за 5, а по математика дори и за 6?

Осъзнай се! Тук се пише за деца с дислексия.
Стела Богомилова... ми тя дори не се казва така.


Или поради космическите цени? Или просто защото детето няма нужда от тези неща?

Ако това е реклама на магиите, с които С. Богомилова "лекува" дислексия с 2 теста, тук не им е мястото.

Слагам "лекува" в кавички заради забележката в следващия пост. Иначе на мен в офиса на С.Б. ми казаха, че лекуват (без кавички) дислексия.

"Дислектичен модел на мислене" или визуален, или холистичен, е много широко понятие. "По-леките"  случаи се справят сами достатъчно добре, особено при правилен учителски подход. Една част от тях, като моето дете, се справят толкова добре, че закъсват чак в седми-осми клас и тогава става страшно... Дислексията не е болест, че да се лекува. Понякога и една малка интервенция в добрата посока може да направи чудеса.
За сведение, моето дете е освиделствено с тежка форма на дислексияна 13 годишна възраст и се научи да чете на 5 години по собствена инициатива. Огромна грешка е да се свежда дислесията до проблеми с четенето. Организацията на материала, ориентацията във времето и пространството, скоростта и прецизността на възприемане и обработка на информацията, особено слуховата информация, са много, много по-важни неща в огрогмата част от случаите.

Момичета, аз съм лаик в тази област, защото само чета материали в интернет и книги. Нямам никаква академична подготовка, както и никой никога не ми е обяснявал нещата комплексно.
Но съм съгласна с Валя*, че колкото и да са различни дислектиците, те почти всички имат един общ проблем - образователни проблеми. Те не могат да се справят сами (а понякога и с чужда помощ) със стандартното ни образование.
Маймуна - и моето дете четеше рекламите по магазините в детската градина, но въобще не може да възприема, обработва логически и възпроизвежда прочетен текст. Тя чете от втори клас гладко, но не го възприема. Тя хваща детайли, но не и действието. От там и преразказите са много лоши.
Може и да сте прави, че някой деца се справят отлично в училище ,но при нас не беше така. Напротив - примири се че само тя никога не разбира и никога не може.
Относно Стела - една година моето дете ходи при нея. Тя й създаде страхотна атмосфера, повдигна самочуствието й, на класно по литература, върху най-трудия материял (Илиада) детето само написа текста и получи 4, като учителката на родителската я похвали, че се е справила по-добре от 90 процента от учениците. Да скъпо е, но всички логопеди са ужасно скъпи. Посочете ми добър и евтин логопед.
Но истината е, че дислексията не се лекува, може би както каза Маймуна с правилни методи се отключват нещата. Но кой ще каже за всяко дете индивидуално, коя е правилната интервенция.
Ето и аз отидох при д-р Ментешев (дано не бъркам името), всички са много доволни от него. Ами той почти не ми проговори. Отговаряше едносрично на въпросите ми. Така че мнението ни е субективно и не знаеш кой може да помогне на детето ти.
Някой са къспемтлии и попадат на добри и отдадени педагози, други ходят по мъките - аз съм някъде по средата
хубав ден момичета!

margaritavass - Благодаря ти  


Да, правилно си разбрала, дойдох да се похваля, защото виждам с каква радост се приема в темата всеки малък напредък, независимо от възрастта и степента на дисфункциите при децата.

Мислех, че постващите тук, са разбрали „закачката” със „смешните” думички, но явно не. Да поясня:
За него това са били просто някакви думи /без образ и смисъл/, които е свързал с наскоро взетите умалителни и решил, че е най-правилно да им състави производни.  
Дори беше възмутен, понеже според него би трябвало да напишат „как се казва детето на еди-кое си животно...”, а не „малкото на” – за да отговори правилно.      
                                        

Преди да ида да се срамувам в ъгъла – още преди теста, бях убедена, че детето ми е дислектик, на крачка от психиатър /не психолог-това го минахме!/ + ресурсен учител.  За кошмарният първи клас, ще ти пиша на лични/когато ми остане време/, не искам грозните подробности да са обществено достояние – не се срамувам, но може един ден, сина ми да реши да провери, какво пише мама в нета. Поста ми би го наранил, много...


???

Акцента на по-горния ми пост беше, че детето само е диагностицирано при нея. И непосредствено след това – оставено на мира!
Друго щеше да е, ако бях написала, че фондацията е работила със сина ми известно време и ХОП! – Чудото станало!

Въпросната персона и на мен не ми е никак приятна – впечатленията ми са изцяло от  публичните и изяви, понеже лично не сме се срещали. И преди съм го писала...
Обмислях да запиша час при д-р Ментешев /понеже е И психиатър/, когато казаха, че в училище ще ги тестват от фондацията – възползвах се.

Синът ми отиде на втория „истински” тест с татко си, понеже бебето и сестра му бяха вече с Варицела. Десетина дни по-късно, отново мъжа ми отиде за резултатите /разчитането. И  меко казано, хич не беше очарован, понеже отказали да му дадат копие от тестове /било строго конфидециално!/, както и нормална касова бележка/фактура, различна от жълтото листче с печат на фондацията.

Цените: О, Да! Бива си ги /както и всички останали, тясно свързани с проблематиката/, но логистиката ме спъваше повече, понеже не шофирам ... Спряхме се на най-евтиния вариант, които трябваше да ни даде насоки, как НИЕ да процедираме с детето, а именно покупка на книгата на СБ, с включени две /или 3?/ безплатни консултации.

Още ли звуча, като рекламен агент, под прикритие?

ПП. Всяко дете е с различни потребности, независимо дали е дислектик,  „нормално”/друго.
За мен голямата изненада беше, че когато престанахме да го натискаме – „дръпна” и се успокои. Защото винаги е гледал, да е  залепен за възрастен – нулева инициатива за дори частица самостоятелност, не беше показвал до сега!
Не знам, как ще е догодина и по-нататък – но всячески ще се опитваме да го стимулираме, да свиква сам да се оправя, като го уверяваме, че има подкрепа, дори при грешки или  „грешки”.