Бихте ли си поискали подаръците обратно, след като се разделите с партньора?

 

И аз така, и аз ...

Нито си ги искам, нито връщам, но след раздяла не нося подарените неща( ако са дрехи, бижута). Мисля, че няма да ми върви с тях.

Не бих. Супер дребнаво ми се струва. Според мен, хората, които го правят, явно имат доста странни разбирания за любов и човешки взаимоотношения.

Не бих.Ще ме е срам.

Никога не бих го направила, това ми е донесло някаква емоция, а и съм го търсила и избирала точно за този човек

Халал да са му.
Преди години като студентка много бързо отсвирих един кандидат.
След 2 -3 дни звъни на вратата и си иска обратно .... найлонова  пазарска торбичка с надпис Марлборо/или Кемъл/, не помня.  Не беше подарък, даде ми я да прибера в нея преснимани лекции. Изгуби ума и дума като разбра, че се е скъсала и съм изхвърлила боклука с нея.

Не, за какво са ми?!? Но, както Вилико е писала веднъж пристъп на яд аз върнах подарък/пръстен беше , но не годежен де/, за да накажа и нараня/успях, пролича си и на мига съжалих, но беше късно/ отсрещната страна. Направо му го хвърлих в лицето театрално, но пък ми олекна много после.

  Ама че работа - точно пръстен върнах, не годежен, хвърлих му го в лицето, ама навън - и доста се потруди да го намери в треволяците, където бяхме 
После веднъж нарочно не носех "скапаното му палто". А, веднъж изсипах парфюма му в мивката, за да не ми мирише на него ...олееее, какви съм ги вършела, ама лудо младо...дет се вика!

Сега съм различна 
Нося си нещата, дори от бившия, защото първо ги харесвам, второ - много си го обичах и дори ми е приятно...е, след година, за да го позабравя в началото де...

Много зависи от емоциите, с които свързваш човека, който ти е подарил подаръка. Както и самия подарък. Имам една дървена кутия за бижута от един бивш - той ми е мноооого безразличен, но самата кутия ми е някак много ценна - от онези вещи е, които човек обиква по някакъв начин, странно е - не мога да го обясня. Та си я ползвам и дори не се сещам от кого ми е. Други негови подаръци изхвърлих - дреболии, които само ми заемат място и не са ми ценни - нито емоционално, нито материално.
Както имам неща от бивш, в когото бях много влюбена и който много ме е вълнувал - ами пазя си ги като особено ценни спомени.
Но да върна подарък или да си поискам - не. Е, ако си поискат подаръка, ще го върна, но ще си променя много и мнението за човека. Подарената вещ е чужда вещ, не можеш да си я поискаш все едно си я дал назаем.
Мъжът ми след като ме е обидил по някакъв начин, ми опротивяват особено нещата, които ми е подарил. И просто не ги ползвам. Веднъж след като много ме нарани, си свалих от крака една гривна, която ми беше сложил. Понеже закопчалката заяжда, затова я носих постоянно - просто я скъсах и я прибрах. След време при един разговор ми каза, че е забелязал, че съм я махнала. Той всичко забелязва по принцип, така че да си прави изводите.

Всъщност си е детинско да си искаш каквото си подарил , а също така и да връщаш, но това си е първична реакция на обиденият някак да се освободи от всичко свързано с "дразнителя". Та така, но и аз пораснах и разбрах, че като ти лепнат  шамар и да отвърнеш на шамарас друг , не ти ставамного по-леко, т.е. става ти , но за кратко. Та тетатри от този род всъщност са излишни.

Хах, моето беше много жалка картинка. Пристига г-на и ми вика "върни си ми блузата"...
Да обясня, въпросната дреха той ми я подари, защото бях влюбена в нея. А в цяла България има не повече от 20 бройки. Но много я обичах. И той ми я даде и ми каза "знам, че много обичаш тази блуза, давам ти я,  защото си най-важната за мен...". И естествено, аз бях толкова щастлива, че го прибрах в гардероба и го вадех само като ходя по мачове...
И в един прекрасен ден, когато всичко вече беше свършило, а блузата се вееше гордо на простора, пристигна той, звънна на вратата и ми каза гореспоменатата реплика, допълнена с "ти не заслужаваш да го имаш, както не заслужаваш да имаш и мен" И след кратко обяснение, че не сме заедно не защото не заслужавам блузата му, или него, а защото той не заслужава дори  и да се изплюя върху него, свалих блузата от простора и я пуснах през терасата, да ходи да си я търси пред блока Наблюдавах го с голям интерес как търчи по стълбите и после как подскачаше небрежно пред едно дърво, на чийто клон висеше безценната му блуза.
Сигурно ме е сметнал за най-голямата кучка на света, но определено си го заслужаваше...

Lady Kat, на теб са ти го поискали да го върнеш и ти затова си говърнала. Досакот на мен никой не ми иска , аз няй-демонстративно си го върнах пък и театър сътворих...не се гордея де , но само да уточня , че твоето си вид"вид ответен удар" и си е ок в сравнение с моето тетатро.  Така че твоето е опрадвано- поне си имала морална причина дет се вика/ не че аз нямах /.

Не мога да си поискам подарени неща. Те са били дадени в знак на някакви чувства, които също не мога - и не искам - да си вземам обратно. Те са част от моя живот, не искам да зачерквам фрагменти от него, унижавайки бившия си партньор или себе си. Бившият ми съпруг наскоро доброволно ми върна пералнята, защото вече не му трябваше, ако това се брои. Но аз пък ще го пусна да живее в моя апартамент в България, докато реши какво иска да прави с живота си и къде точно да го прави. Не се сещам за връзка, в която да съм минала през етапа "дай си ми крушките, на ти парцалките".

Всъщност, не, имаше! Тази история съм я разказвала тук и друг път, но е толкова колоритна, че не мога да се сдържа. Имах приятел, с когото бяхме заедно почти 5 г., дори по едно време се бяхме сгодили. През тези 5 г. той на практика нямаше финансови грижи, защото аз се стараех да няма (грешка!!!, но разбрах, че така не се прави доста по-късно). Обаче по едно време започна работа в спедиторска фирма, смеси се с митничарското общество и започнаха да се появяват "конфискувани стоки". Така ми подари едно конфискувано т.нар "домашно кино" - там, двд с колони, долби съраунд и не знам си какво си. Обаче след раздялата, към година мина, си го поиска обратно. Дадох му го със скандал, защото с този акт обезсмисли 5 години от живота ми. Доказвайки ми нещо, което вече знаех - че съм живяла с глупав мъж. (После се оказаха и други неща, че не е казал на общите ни приятели, че сме се разделили и е поддържал илюзията, че още сме заедно. И така, когато година след раздялата ни се запознах с мъжа, за когото в последствие се омъжих, част от въпросните приятели спряха да ме поздравяват).

Ама подаръците са важно нещо. И досега не е имало случай да се прибирам в България и да не нося подарък на бившия ми съпруг. Просто дребен материален израз на радостта ми, че го виждам и че синът ни ще прекара известно време с него.

Ами да, ако не си го беше поискал, нямаше да го върна
Но иначе съм връщала и други вещи, защото съм сметнала за нужно да ги върна. Без татро, защото не е било нужно Но има такива "лайна", дето си заслужават не театър, ами направо...уф и аз не знам