Семейството и намесата на трети, четвърти, пети и т.н. лица :)

  • 7 384
  • 92
# 15
Много тънка тема.
Омъжена не съм и не съм била, но имам много близък и пресен пример около себе си.
Понякога близките може да са убедени, че правят добро като поучават и дават съвети, но действително често точно те създават голямо напрежение вътре в двойката. И то най-вече заради дребни, незначителни неща. Особено, ако единият е с по-слаб характер и приема всяка дума на майка, сестра, леля, чичо и т.н. за закон.

От друга страна, понякога мъжът или жената умишлено не допускат дори минимално вияние от страна на роднини, а отстрани ситуацията често се вижда по-добре.

Изобщо, изискват се такт, дипломатичност,  дори цяла стратегия, за да има справедливост накрая. Но всичко зависи от частния случай...
Виж целия пост
# 16
Да бе, ще ме клюкари... ми аз ако почна.
Веднъж вече си отнесох обвинението, че съм клюкарка - три дни мълчах като партизанин пред родителите на мъжа ми за наложителна спешна негова сърдечна операция, по негова молба. На майка ми и на лелите ми той сам каза. Пет часа ми се пукна сърцето в един коридор, едвам дочаках хирургът да излезе и да каже, че всичко е наред и право при техните. После "Ти само чака да ми видиш гърба...", все едно мога да го укрия два дни в интензивното, при положение, че се виждат всеки ден, а се чуват поне по 2 пъти...

Предполагам, че още ми гонят карез, ама нищо не казват. Но той си го отнесе като куцо пиле домат...
Виж целия пост
# 17
Ааа...за такива сериозни неща задължително се клюкари. Как така родителите няма да знаят? ooooh! Хич да не си въобразяват. То на мъжете им куца трезва преценка и като не можеш да му повлияеш за нещо, няма начин да не наклюкариш на родата да му повлияят. Все някой трябва.
Виж целия пост
# 18
Ами разчитам, че ще си трае пред моите за неща, които аз не искам да се знаят от тях.
Пък и правило №1 е "Никога общ фронт срещу съюзника, независимо с кого".
Виж целия пост
# 19
Абе има неща за които не може да се мълчи. Ако зет ми не ми каже че детето ми не е добре, виновния за мен ще бъде той, а не тя защото не искала. Аз съм майка и имам право да знам.
Виж целия пост
# 20
Не. Всеки да си гледа в канчето. Ако едната страна попита другата за съвет или мнение, тогава да, но това е различен случай.
Виж целия пост
# 21
Братя и сестри нямаме,родителите ни в нашите лични отношения не се бъркат.Единствено досаждат със съвети относно детето,но това повече от страна на майка ми,но бързо я порязваме.Тя не,че си взема бележка ,пак продължава със съветите,но кой ли я слуша?
Иначе свеки все ми пробутва идеята за второ дете,ама тя обикновено си има репертоар,който при всяка среща ми го изпява и сега е прибавила тази "песен".Последният път и казах,че сега се връщам на работа и не ми е в плановете и тя:"Ама аз само си говоря,кой ли ме слуша?",та си е права.Нека си говори... Wink
С приятелки обсъждаме лични неща,но съвети давам/приемам само,ако са поискани.
Виж целия пост
# 22
Това не са приятели, които не дават и не приемат съвети без да са поискани. Wink Познати.
Виж целия пост
# 23
Приятелите не се доказват с даването на съвети,а през годините и в някакви трудни за мен или тях изпитания.Сигурно и съседката може да ми даде съвет,ама не ми е приятелка Wink
Виж целия пост
# 24
Хмммм....чудя се какво да отговоря.
Значи, аз в чуждо канче не се меся, живели сме с девера години наред, без никакъв проблем, при тоеа.
Обаче често споделям със...свекървата , за съвет. Почти съм убедена, че намеси от нейна страна " за добро" е имало, но дискретно.
Иначе тя никога не натрапва нейни решения.
Виж целия пост
# 25
Не знам дали може да се дефинира като намеса, но понякога човек има нужда да види нещата, пречупени през една обективна гледна точка, обикновено на някой близък.
В моят случай това са много близки приятели, на които мога да споделя дадена ситуация, която касае отношенията ми с мъжа ми.
Както и обратното- те ми се доверяват и ми искат мнението при аналогична ситуация.
Виж целия пост
# 26
Не, не допускам. Вреди много. Обаче, за да не се допуска е нужно и двамата патрньори да са си на мястото и с акъла... Защото ако само едниният не допуска, а другият прави точно обратното нищо добро не излиза... Не може за една жена/мъж това, което каже майка, баба, леля, стринка и т.н. да е по- важно от мнението на партньора.
И за мен между това да си поговоря с близък човек и да допускам намеса в личния ми живот има голяма разлика.
Виж целия пост
# 27
Не се меся в чуждите взаимотношения и като зло куче пазя всичко зад вратата на дома си,както се казва в една велика фраза "В тази къща на власт съм аз".
Още в зародиш съм изкоренила всякакви напъни за вмешателство било то и добронамерено,а и сме си избрали дом прилично далече и от двете роди.Единственото досадно е,че и мен ме натискат за бебе при всеки удобен момент от страна на другата рода. Tired
Също така непоискани съвети не раздавам и не приемам...независимо дали става дума за роднини или приятели.
Виж целия пост
# 28
Добре де, на мен ми е интересно как е при вас.
При мен нещата изглежат така- аз яхвам метлата, развива се някаква форма на скандал с мъжа ми - понякога нямам никакво сериозно основание, просто ме дразни, ей така на битово ниво, примерно ми домъкнал някаква кана за айрян, грозна, пластнасова и неудобна, която много държи да използваме, а мен ми боде очите и глътка не мога да преглътна, докато това нещо ми е пред взора, съответно съставям изречение за каната, той ми отговаря в съответния дух и скандала е готов.
Аз излитам от къщи в посока някоя от приятелките ми, информирам я, че съм намерила за мъж един темрут с липса на всякакво чувство за естетика и на всичкото  отгоре с липса на чувствителност и нежност и предпочита една кана за айрян пред мен /защото аз съм посегнала да изхвърля каната, но той я е защитил/ и ми прилича на мечка и изобщо какво правя аз с него, направо е една огромна загадка за мен.
И така.
Виж целия пост
# 29
Абе, скандал за кана за айрян... след седмица ще забрави за нея и можеш да я изхвърлиш. Пазете си нервите за по-сериозни неща.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия