Семейството и намесата на трети, четвърти, пети и т.н. лица :)

НЕ.
НЕ допускам.

Семейството е семейство, свято е и по-близко от него няма, обаче ако в моето семейство, искат да ми вливат друго семейство, аз си отивам при своето, докато си намеря инстинско семейство мое, и оставям тези дето мама, кака и т.н. са им по-важни от мъжО, децата и т.н. да си се радват на семейните отношения с техните.

Най обичах, докато бях бракуван, като се приберем от работа, 3-часовите разговори с мама, кака и т.н. , щото имали безплатни минути.
Т'ва -  всяка вечер - включително и докато се готвеше.

А аз що съм бил висял на компа  

Направо ми бръкна ... с тая тема.
Мн съм чувствителен по  въпроса, и спирам да пиша, щото нищо доибро няма да излезе.

Ха-ха Аз не допускам,ама кой ме пита
Чак да ни се е държало сметка кой в коя стая да спи,колко и кога да говорим по телефона-не.Но пък ми се е държало сметка(не от мъжа ми) кога къде и с кой излизам,кога се прибирам( с детето съм излизала).Докато си беше тук зълвито не е имало спор м-ду мен и мъжа ми(да не кажа скарване),в който тя да не се намеси Също бях упрекната,че не съм направила нищо за него .Това са маловажните битовизми.За важните няма да говоря..
Не се меся в отношенията нито на близки,нито на далечни двойки

Да. И допускам, и съм го правила.
В границите на допустимото разбира се.

Не веднъж съм чела конско на брат си заради недопустимо негово поведение към жена му. Ако изобщо стигне до ушите ми защото той е изключително потаен.

Смятам се за длъжна да му намествам мозъка когато запецва. А като всеки мъж и той запецва честичко.

По повод спането в различни стаи също съм говорила недвусмислено, ако ще да се обиждат хич не ми пука. Това не е нормално поведение в нормално семейство.
И за компа съм говорила до къде води...бе въобще...май много лекции съм изнасяла.

И на мен са ми изнасяни лекции от най-близки роднини. Като прекалят става досадно, но по принцип, това е техния израз на загриженост и притеснение, и го разбирам.

Като си помисля какви лекции ме чакат като се прибера и зле ми става още от сега.

Обаче пък в такова обсъждане като правило започваш да виждаш по-ясно нещата. Абе друго си е да ти се каже как изглежда отстрани. Защото човек вътре в ситуацията не винаги я оценява адекватно.

Водихме с мъжа ми един спор (жива кавга си беше ) преди брака и стигнахме до консенсус, че като се вземаме, нищо не режем, само навързваме.
Отошенията между нас са си наши, неискано мнение не приемаме.
Отношенията между всеки от нас и родата му са лични, непоискано мнение на партньора не се зачита.
На всеки от нас се пада почетната роля да балансира отношенията между родата си и партньора си (включително родата на партньора), а как - да се спасява сам.
Приятелите  не се месят, съседите - хич.
Веднъж обговорена, партийната линия се спазва и до днес, родите вече я усетиха и се съобразяват.

Познати двойки може и да ги разкостваме помежду си, но таралеж в гащите с акъли не си вкарваме.

Това да го видя няма да го повярвам гаргамела. Звучи като мечти на тинейджър. " Глей да ми не казваш какво да правя, да не ти кажа аз къде да ходиш".

Младежки максимализъм. То и аз го повтарям като ме свие шапката, ама няма такива басни дето близки да се не месят. Това е от рода на фантастиката.

Ние нищо не сме се разбирали, даже не съм и попадала в подобна ситуация, за да знам каква ще е реакцията на практика, което малко ме плаши като ви чета  
Аз нямам братя и сестри, мъжът ми има 2 сестри, с едната даже сме живяли известно време на квартира заедно, но никога досега не са ни се месили за нищичко, родителите пък съвсем, като се изключат непрекъснатите намеци за бебе след сватбата (но си го направихме, когато решихме  ) и още един лек намек, но беше след дъжд качулка и двамата се направихме, че не сме чули. Приятели и колеги пък дори не съм се сещала, че може да се интересуват от подобни наши неща.
Да се коментира дадена тема и да споделиш вашия опит + аргументи - да, но да нареждаш кой къде спи, по кои дупки да си бъркат и да броиш колко пъти са се чули през деня - не бях попадала на подобно нещо.


Delusion, а жената на брат ти какво мисли за поведението, което ти не одобряваш?

НИКОГА, ама наистина никога не съм допускала подобно нещо от мига , в който хванах моя мъж в брачния хомот!!! Оттам нататък аз съм царя, господаря и законодателя в семейството- няма майки, бащи, свекърви, приятели- всеки опит за намеса беше смазван от самото начало- без значение дали идваше от моите или неговите хора! Мисля, че оцеляхме доста години без никакви разправии, заради близки хора, точно поради свирепата ми непоклатимост и твърдост по въпроса!
В това отношение съм безкомпромисна!

А мъжът ти каква роля играе 

Е аз бих ли се месила ако не виждах че и е неприятно? Но тя си е кротичка и си трае и си го търпи.
Ами кой ще го вкарва говедото в релси ако не сестра му? 

На някои мъже трябва да им се каже в прав текст на какво прилича това, иначе не разбират. Ако не им го казва жената, ще им го казват околните.

Финанси-ама само като носач, разпределител съм аз
Да не мислиш, че му е леко в тази роля
Аз се разправям с всичко останало и отблъсквам намесата на роднините, че той по -няма сърце и злоба за това

Delusion, на мен ми се струва, че ти говориш за много по-сериозни неща от това колко пъти се чуват по телефона дневно и дали тя се лакира пред него   дано му дойде акъла

Е...аз по принцип в глупости не се вторачвам и впрягам.
Щом съм си отворила устата, то е за да се възмутя от поведение, което смятам за неправилно. И съм сметнала че все някой трябва да му налее акъл в главата. Мисля че всеки би го направил, не само сестра. И приятели, и познати.
Майка ми като се възмути на негово поведение и го привиква за жълт картон.  "Абе сине майчин, я ела тука да си поговорим... Ти вярно ли еди-кво си?"  Тя и мен така де.. 
 
А телефонни разговори освен на майтап не знам как иначе може да се коментират. За лака пък хептен. Кой какво има против лакирането не разбрах?

Делюжън, четкаш ме нещо с това "младежки", а? Щото или сме набори, или съм ти кака.
Тцъ, по-скоро "говори си, не ми пречиш", допускането е съзнателно (без)действие.

Може би трябваше да спомена и повода за кавгата - моментен конфликт между мой и негов роднина месец преди сватбата стана повод за скандал между двете роди, оттам ние скочихме всеки срещу родата на другия, после един срещу друг и отменихме плануваната сватба, за всеобщо облекчение на родите.
Да, ама бяхме по на 26-28, работехме, издържахме се предимно сами (изключая някой и друг финансов подарък), плащахме и обща квартира, нищо че сме от същия град и двамата, пък и влюбени бяхме, което не е за пропускане. Та докато си деляхме куклите и парцалите и се навиквахме, си (с)поделихме леглото и се разбрахме, че и стратегии нахвърляхме, защото никой нямаше намерение да къса с роднините.
Родите излязоха реалисти, пооплюха ни като предатели, после мирясаха и установиха дипломатически отношения.
Не че не говорят и не дават акъли, чак толкоз идилия не съществува, ама не се засягат, че ги пропускаме покрай ушите. Пък и ние не се репчим, войни не водим - вкарваш светския тон, пускаш някое "майко" и "татко", смотолевяш едно двойно потвърдително отрицание и всичко върви леге артис, 13 години вече се разбираме прекрасно със свекърва ми, въпреки че всяка от нас има известни съмнения относно здравия разум на другата, а мъжът ми съжителства относително безконфликтно с 3 броя тъщи.  

За отделните легла - ние спим даже в отделни стаи, за всеобщо възмущение, ама едно е да обясниш "Той/Тя хърка", друго е да кажеш "Ми аз хъркам и чета/ставам по нощите и му/й преча", някак по-лесно се преглъща грижата за любимото Чедо... Пък сестра ми или брат му да ни кажат нещо... ама те и не пробват, че са по-малки и по-кльощави.

Леле, един час го пиша това, то не бяха ставания за вода, то не бяха "Мамо, ела да играем", то не бяха "Простатата алармира, чакай да ти кажа един виц..."

Ееее гаргамела, вие съвсем сте го ударили през просото щом си разменяте "любезности" за отсрещната рода.

В нашата рода винаги е важало правилото- виновно е нащо, а чуждото не се пипа. С чуждото да си се оправят вътресемейно.

Мъжа ми се възползва понякога и ме клюкари.

"Майкооо, пък тя знаеш ли какво...еди-кво си". И майка ми включва високоговорителя. "Брао ма щерко, брао! Ще ти идва ли акъл на теб, а?"