Почувствах се горд с детето си, когато...

  • 7 804
  • 126
# 90
Да, много пъти съм била свидетел на случки, когато всички подминават и просто цъкат с език! Нещо им е станало на хората. Моя позната, живееща в Харманли - веднъж каза - ама защо в София е така, в Харманли никога няма да подмина никого, ако има нужда от помощ...Дали е вярно  Thinking
Ми вярно е ами как няма да е вярно. Ние в малките градове сме така, свикнали сме да помагаме. Ей в Девин гладен човек и човек без покрив не сме оставили. Ако имаш нужда просто почукваш на най близката врата и ще те посрещнат като цар. Ама вие по големите градове толкова сте се отчуждили и озлобили че няма на къде повече, или пък има.....?
Виж целия пост
# 91
Моят син е вече тийнейджър но има толкова постъпки с които съм се гордяла и се гордея като всяка майка и се радвам че имам тази възможност.... Възгордях се когато той на 4год. се научи по свое желание да чете и смята, безумно щастлива бях когато още в детската градина една сутрин директорката удивена от възпитанието на сина ми ме чакаше пред вратата за да ми каже лично че досега в практиката си не е срещала толкова възпитано и интелигентно дете - не само заради факта че може да чете и пише , а заради поведението му , затова че той бил единственото дете което на 4год, говорело на госпожите и на лелките на Вие, че винаги отстъпва и защитава момичетата, гордеех се и всеки път когато отивам на родителска среща и всеки път чувам госпожите да казват "А за Давид просто нямам думи..', Гордеех се с пълният му с 6-ци бележник, гордеех се когато получи и националната стипендия за отличници, гордеех се и когато го приеха в една академия и професорите там бяха удивени от знанията му- та дори един професор от БАН дошъл да се запознае със сина ми.Гордея се и че го приеха в най-елитната гимназия това което той искаше , гордея и се и с това че още в началото на първи клас той си взе "хари потър" от библиотеката и я прочете сам за 1 месец.Както ви казах има още много и дано и в бъдеще да има - и последно с гордост да добавя - отглеждам сама сина си.
Виж целия пост
# 92
Да, много пъти съм била свидетел на случки, когато всички подминават и просто цъкат с език! Нещо им е станало на хората. Моя позната, живееща в Харманли - веднъж каза - ама защо в София е така, в Харманли никога няма да подмина никого, ако има нужда от помощ...Дали е вярно  Thinking
Ми вярно е ами как няма да е вярно. Ние в малките градове сме така, свикнали сме да помагаме. Ей в Девин гладен човек и човек без покрив не сме оставили. Ако имаш нужда просто почукваш на най близката врата и ще те посрещнат като цар. Ама вие по големите градове толкова сте се отчуждили и озлобили че няма на къде повече, или пък има.....?
Ееее, стига де, то излезе като в комуна  Joy
Но и аз като съм пътувала тук-там - съм усещала, че хората са по-сърцати, по.човечни някак...
Виж целия пост
# 93
Моят син е вече тийнейджър но има толкова постъпки с които съм се гордяла и се гордея като всяка майка и се радвам че имам тази възможност.... Възгордях се когато той на 4год. се научи по свое желание да чете и смята, безумно щастлива бях когато още в детската градина една сутрин директорката удивена от възпитанието на сина ми ме чакаше пред вратата за да ми каже лично че досега в практиката си не е срещала толкова възпитано и интелигентно дете - не само заради факта че може да чете и пише , а заради поведението му , затова че той бил единственото дете което на 4год, говорело на госпожите и на лелките на Вие, че винаги отстъпва и защитава момичетата, гордеех се и всеки път когато отивам на родителска среща и всеки път чувам госпожите да казват "А за Давид просто нямам думи..', Гордеех се с пълният му с 6-ци бележник, гордеех се когато получи и националната стипендия за отличници, гордеех се и когато го приеха в една академия и професорите там бяха удивени от знанията му- та дори един професор от БАН дошъл да се запознае със сина ми.Гордея се и че го приеха в най-елитната гимназия това което той искаше , гордея и се и с това че още в началото на първи клас той си взе "хари потър" от библиотеката и я прочете сам за 1 месец.Както ви казах има още много и дано и в бъдеще да има - и последно с гордост да добавя - отглеждам сама сина си.
И други деца могат да постигнат това,но дете само с един родител-по-трудно.Възхищавам ти се   bouquet
Виж целия пост
# 94
Първият път, когато се почувствах горда, малката нямаше 3. Тъкмо бях стегнала няколко торби с дрешки за едно познато детенце в нужда и гледам - тя отделя от любимите си играчки, за да ги занесе  Heart Eyes
Малко преди да навърши 4 я чувам от съседната стая как сама срича някаква сложна дума (до тогава си нямах идея че може - само познаваше буквите)  Heart Eyes
Държа се много смело при първото ни посещение при стоматолог, въпреки че беше уплашена и я болеше  Heart Eyes


Драконче, страхотно момче имаш - и мен ме просълзи ... случката ти веднага извика скорощен спомен у мен - един такъв непознат батко рицарстваше около моята буболечка наскоро и я бранеше от по-буйните момчета на площадката - за майките като теб   bouquet
Виж целия пост
# 95
1. Беше на 4 години, когато видя ,че брат му в проходилката е стигна до някакво стайно растение и го лапа. Хвърли се като лъвче с вик : " НЕ това е отрова!" и и му извади листото от устата. 
 2. Когато анестезиоложката му обясни, че не бива да се храни 12-14 часа преди операция ,детето героиски отказа да изяде шоколада ,който баща му без да знае му връчи .
3. Вчера изкъпа брат си и му изми косата съвсем сам и понеже кашля леко му намаза гърдичките с топла вода "за да му оздравеят по-бързо белите дробове." ( това последното е цитат)
Виж целия пост
# 96
Моят син е вече тийнейджър ...


Поздравления за детето, което си отгледала! Както се казва - дай Боже всекиму!
Виж целия пост
# 97
Първо ще пиша, да се запиша, пък после ще чета, че такива темички вярно са кът.
Аз да си призная все си се фръцкам с моето сладурче, но като за случка ще разкажа най-прясната. Бяхме на среща с учителката в градината (такива индивидуални разговори) и с татко му очаквахме, да ни се наоплаче какъв е калпазан. И двамата се гледахме  Shocked, когато започна да ни обяснява колко бил послушен и на въпросът ни дали се бие и е агресивен, учителката малко помисли и каза "вашия никога не се бие, никога не ударил, ухапал или наплюл". Направо си се стопихме от гордост. Иначе често поздравява хората на улицата и те много му се радват или пък само инициативно ако е сгафил ходи да се извинява, което разбира се, топи и мен и съответният засегнат.
Виж целия пост
# 98
tea78, синът ти къде е чел Хари Потър в първи клас, защото романът излиза на английски език на 26 юни 1997 г., а на български романът беше пуснат през 2001 г.?
Виж целия пост
# 99
 Joy Опасна си, ей, как се сети, бе жена? Иначе си напълно права...
Виж целия пост
# 100
На брат ми му подариха книгата в  2 клас сега е 11клас тоест е в гимназия както и мом4ето на др майка тъй 4е не виждам къде е странното newsm78

Виж целия пост
# 101
На брат ми му подариха книгата в  2 клас сега е 11клас тоест е в гимназия както и мом4ето на др майка тъй 4е не виждам къде е странното newsm78



"когато го приеха в една академия", т.е. вече е студент.
Виж целия пост
# 102
Още по-зле - ако е студент - не би трябвало да го нарича тийн.  newsm78
Виж целия пост
# 103
Брей! Завидяхте ли, а?  Mr. Green
Жената казва, че детето е тинейджър, т.е. от 12 до 19 годишен. Ако приемем, че сега е на 15 сметка си излиза.
Виж целия пост
# 104
Брей! Завидяхте ли, а?  Mr. Green
Жената казва, че детето е тинейджър, т.е. от 12 до 19 годишен. Ако приемем, че сега е на 15 сметка си излиза.
Еми скука от няколко дена, кво да ти кажа  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия