Аси и Демир - Магията се повтаря - Тема 55

Не те познавам, че отдавна
във темичката аз не съм била...
Но името ти, ти прощавай,
в главата ми роди това :

АЗОР 1 ли си не знам!
Какво ли означаваш!?
За ЗОР ли има само шанс
или си първа, с ранно ставане?

Не съжалявай, че си тръгваш!
Отиваш да твориш...
Когато можеш, ще се върнеш,
усмихната отново ще заспиш!

Че в тази темичка романтика
душите наши търсят и намират...
На Rina-rina  "правилата"
душите сродни тук събират...

 

Добро утро!
Започнахме деня с прекрасните стихове на Муратуба и Ренеа!
За тях и всички останали една богата закуска !



и още:
   
 
-Мамо, научи Демир да танцува....
-Той това го знае, мило дете!
-Припомни ми, отдавна не съм танцувал!
От пет години поне!

  Как ми липсваха стиховете на МУРАТУБА! Радвам се, че се появи!

-Мамо, научи Демир да танцува....
-Той това го знае, мило дете!
-Припомни ми, отдавна не съм танцувал!
От пет години поне!

- Последният ми танц бе с тебе...
После танцувах само с морето...
В сърцето си пазах спомен вълшебен,
споделях го нощем с небето...

- А помниш ли първия?! Бе сякаш война...
И толкоз далечни бяхме тогава!!!
И помниш ли онази чешма у дома!?
Във кухнята хубавите неща стават...

Добро утро мили дами,
Тук тази сутрин намерих хубави неща и за душата, и за тялото!  
За пореден път си мислех, че този филм е събрал много чуствителни и чуствени фенки, с въображение и усет към красивото.
Приятен и не много жарък ден на всички!  

СРЕДНОЩНИ МИСЛИ

Миналото е вече история.
Утрешният ден е надежда.
Радостта се заменя със горест.
А животът е миг от вечност.
Три неща са ценни и истински -
Умът, любовта и приятелството.
Болката е винаги искрена.
А обичта не понася предателство...


“ГОРДАТА АСИ” или... действителност  в три измерения

Магията покори душите им...
Утрото стана по-светло, по-чакано.
Радостта изпълваше дните им,
А нощем мечти от небето падаха..
Той стана нейн, тя стана негова,
Улучени от стрели купидоновски...
Болка донесе за нея играта,
А обичта той предаде и получи отплата.


Миналото, магията, любовта...
Утро едно разпиля по света.
Радостта излетя, горестта победи -
Ад от вечна тъга са днешните дни...
Тъжна е тяхната истина –
Умът ни дори не иска я!
Болка е тя, за него създадена!
А той – обичта, за нея -  предадена!


Много обич в отминали дни
Утрото раждаше след горестта,
Радостта изживяна ги промени,
А най-вече – нощта във Антакия!
Три неща видяхме с очите си -
Умът пред любовта как е безсилен!
Болката как таи се в душите,
А обичта ...,  че е прошка за силния...



ТОВА, което ни остана...

Много болка и много мечти...
Утрини тихи и чакани вечери...
Радостни клипове, горестни мисли...
Ад във душите за обич обречена...
Тъжна истина и отнета надежда...
Ум, който разбира, но не приема
Бъдеще, което съдбата отрежда –
Аси без Демир – една вечна дилема...



МЕЧТАТА
Магията отново да се върне...
Утро някое да донесе веста –
Радостни ще сме във бъдеще -
Аси остава в “Гордостта”...
Туба с Мурат ще продължи -
Умът пред любовта отстъпи!
Болката Мурат ще заличи,
А обичта ще идва с детски стъпки...


Шест МУРАТУБИ,
шест умишлени тафтологии,
но от шест различни ъгъла...
И  не сте ли съгласни, че:

Миналото винаги става история..., макар и да е магия, любов...
Утрешния ден за всеки е надежда, чакано, раждащо нови неща...
Радостта и горестта се преливат, сменят и ни променят...
А животът е миг, нощ от мечти, смях през деня или ад от тъга...
Три неща са ценни , истински – и то в тази последователност
Ум, Любов, Приятелство
(Умът отстъпва, когато си влюбен, Любовта може и да отмине   или да се прероди в обич, а обичта е Приятелство, най-ценното)
Болката е най-искреното чувство, и душевна, и физическа...
А обичта – най-много боли, когато обичан човек те предаде,
но дори и предадена, тя винаги прощава... когато е истинска...

И не видяхме ли ВСИЧКО това в отношенията на ВСИЧКИ двойки във филма – и възрастните, и младите...

А не беше ли и филма построен върху всички тези чувства...
   И, разбира се – смисъла на живота – ДЕЦАТА,
   Които след време попадат пак в този водовъртеж от емоции...

Белязан от теб ще продължа,
сега няма връщане назад,
сега плувам в тъжния си свят,
сега потъвам,
сега дъжд образа разми,
сега само спомен оставаш ти,
сега като скъсана струна мълча,
а кой ли съм в същност.
Знам всичко има цена която плащам сега.

Тъй близо си до мен и тъй далече! Усмивката ти топла ме плени!
Върти се с мен във танца на мечтите! Усмихвай се и нека сърцето мое да  лети!
Жадувам устните си с твоите да слея, но невъзможно е сред таз тълпа!
И чакам търпеливо да останем двама! Аз-мъж  и ти - жена!
Защото любовта не иска трети! Излишен е и пречат тя и той!
не може любовта да се купува със монети! Ти моя си, а аз съм твой!

Белязан от теб ще продължа,
без теб самотен във нощта...
И няма връщане назад,[/img]
отивам в паралелен свят,
без теб утрото ще бъде пусто,
ала артист съм, с малко лустро,
ще плувам в тъжния си свят,
потънал в своите мисли...
И образа дъжда размива
и ти оставаш само спомен,
и сякаш струна съм, но мълчалива,
не зная кой съм и не помня...
Цена си има всичко във живота
и днес изплащам своята голгота -
обичам теб, но с друга съм в деня,
прегръщам нея, но ти си ми в съня...

НЕ СЕ СЪРДИ,   РЕНЕА!!!!

   

След пет години раздяла,
дали успях да ти простя?!
Дали в душата ми-невинна,бяла,
любовта към теб ще съживя!

След пет години изгнание,
дали успя да си простиш?!
Дали за мене беше наказание,
или на себе си се ти гнетиш?!

Парче от теб,парче от мен-
дете да имаме си пожелахме.
Но всичко рухна в черен ден,
забравихме,как влюбено мечтахме.

Ако беше се вгледал в очите ми-
щеше там да видиш Асия
Ако със целувки,бе изтрил сълзите ми,
нямаше да си далеч от свойта дъщеря!

Реши да си тъжен и сам,
вместо до най-свидната рожба-едничка
не можеше да чуеш там,
как чурулика тази малка птичка!

Сега,случайност ли,съдба ли,
при нас доведете незнайна власт!
Дали помисли си?-Едва ли...
че има нещо мъничко след НАС

Добър и хубав ден на всички!

 

В който и свят да отиде...Туба пред него ще бъде...сърцето му лудо ще бие

* * *

Отново ражда се тъгата,
която се опитах да изхвърля
като ненужна дрипа,
износена от времето.

Наоколо покълва самота,
като житно семе,
отгледано грижливо
от твоята ръка през зимата.

Пропуснах лятото предишно.
За новото надежди нямам.
А есента ще бъде тъжна –
оскъден листопад от спомени.

И само кучето ми вярно,
през нощите със мене ще будува.
Ще закопая болката в душата,
ще ти простя и с теб ще се сбогувам...



======


Една любов, останала неизживяна.
Един живот, мечтан от двама.
Една мечта, недостижима като блян.
И блян един, по-хубав от желание.

Това... Това ще ми остане.
Единствено от лятото предишно.
Една любов, една мечта, едно послание –
Обичаш ли, за прошка да говорим е излишно...


* *

Тя, прошката, намира се в душата.
Не искаш, но сърцето ти я дава...
И после – всеки тръгва след съдбата,
а любовта...?  Ума осъжда на забрава.

Ума, но не и тялото, очите и ръцете –
те търсят своето познато чувство –
и аромата, и прегръдката – и двете.
Че обичта, е всичко друго, не изкуство,

което да покажеш през екрана -
да изиграеш ролята на влюбен.
Една любов е като жива рана –
дори в съня държи те буден.

Тя до смъртта остава същата.
Дори осъдената на забрава...
И никой на света от нея не отвръща се,
дори онези, които мълчаливо страдат.=====

И живота си тъй ще живеем –
Своя кръст мълчаливо ще носим...
Някой ден... дано да успеем...
Прошка от себе си да изпросим...

Всеки друг ще разбере, ще прости...
Всеки друг, освен ние самите...
Бог дари ни с късмет, с добрини...
А ние... хлопнахме на Рая вратите...

В своя ад днес всеки е сам -
уж до него крачи сродна душа,
но дълбоко в сърцето си знае,
че не е половинката му това...

Продължава живота... Живеем...
Тихомълком кръста си носим...
Някой ден... дано да успеем...
прошката да изпросим...