Обичате ли стихове?

 Олеееее,разнежихте ме!И аз много обичам поезия-браво,че пуснахте темата и пишете!Аз лошо стихотворение/от личното ви творчество/ не видях!с-с големи поети ражда тази нашта държава.Аз пиша от време на време също,но много рядко.Ще се престраша да напиша едно от "творенията".Моят любим уж вика,че се трогнал,а не може да ми каже даже за какво става въпрос-типичен мъж:).Не е нито професионално,нито необикновено,но все пак дано ви хареса
И три живота да живея
аз искам да ги споделя със теб
за теб да плача и се смея,
за теб да пиша всеки ред.

И сто години да отминат
за мен все същия си ти
и сто пъти да кажеш "сбогом",
аз пак ще моля "остани".

И с всеки ден и с всяка пролет
все по-красив за мен си ти,
все по-добър и все по-мъдър
те виждат моите очи.

Сърцето ми ще бие вечно
щом знам,че някъде си ти,
щом знае,че макар далечно
все още твоето тупти.

И всяка мисъл,всяка дума
към теб ще носи моя зов-
да ме обичаш със достойна
на моята към теб любов

Ира, стихотворението ти е страхотно !!! И за да не си мислиш, че само те лаская, ще ти кажа, че първо прочетох самото стихотоврение и после разясненията, които си написала преди него и точно поради това, първо като го прочетох си казах - Леле, колко е хубаво, сигурно е на някой от известните поети или потеси, а да не го знам досега ?... и отидох горе да видя да не би там да пише чие е, а то било твое !!! Супер ! Браво ! Много ми хареса ! 

Миличка,много ти благодаря за хубавите думи-стопли ми душата!Аз с такъв страх писах...Е,сега ще дам на моя май да прочете да види колко го обичам пак току-виj ми купил чиниите,за които мрънкам от два месеца

Ира-браво на теб !Страхотно стихотворение !Много хубаво си изразила обичта си  !Обичам много поезията,особено любовната лирика Тук прочетох много хубави неща,само хубави!!!Ще напиша  две мои произведения от далечните първи  любовни трепети и разочарования

РАЗГОВОР С ТЕБ
Край мен се гонят спомени и хора,
навици и пръснати мечти
и думи ,казани набързо
премесени със страх и горестни сълзи.
Не си ли спомняш?-значи толкоз си обичал...
за да забравиш онзи миг неповторим,
когато само с две-три думи плахи
аз цялата си обич ти дарих.
Та значи,казваш,че не помниш...
Обидата аз ще премълча-
"за теб не съм била желаното момиче
и ти за мене нужното момче"
Да!Може би сгрешихме с тебе,
че в една пътека двамата вървяхме-
непомислихме за края-
а тъй бързо с теб я извървяхме.
...Край мен се гонят спомени и хора,
и навици и пръснати мечти...
Ах,таз пътечка-малка,бяла-
с увяхнали и изпомачкани треви.
март1982г


НЕБЕТО С МЕН ЗАПЛАКА
Удари гръм
Небето се разплака
Събраната от лятото печал
заплиска в моя ням прозорец.
Небето слезе ниско над земята
и ми прошепна с глас на стенеща жена:
"Плачи,аз с тебе ще поплача
и сигурно ще ни олекне след това!"
Да!Сигурно...
Но...мойта мъка-тя
никога не ще изчезне,
защото в мен са живи още
ония късни, летни часове,
когато с теб самички във нощта вървяхме
къде-незнаехме,ала вървяхме
унесени от своята любов,
от радостта,че сме самички
и всичко ще си кажем само със очи.
С очи които никога не лъжат,
ала все пак ме излъгаха,нали?
Тез топли,вечно ласкави очи
погледнаха ме изведнъж студено
Ах,ти незнаеш как боли,
когато някой те погледне тъй враждебно!
...Дъждът се блъска в моя ням прозорец
небето сведено мълчи...
замлъква вече спомена...
изчезваш ти...
И тази тишина е толкоз страшна
от нея ти разбираш,че си сам...
защото вън останал само е дъжда
с окъпания в сълзи ням прозорец.
март 1982г

По принцип хич не обичам да си показвам стихотворенията, ама щом са се престрашили другите - да пробвам и аз 

19.11.2004
Спаси ме!



Пропадам.
В очите ти пропадам.
Бездънни езера.

Сълзи
В очите ти –сълзи
Солени реки.

Плувам.
В очите ти плувам.
Бурен водопад.

Болка.
Гняв.
Давя се.
В океан от кървава мъка.

Спаси ме!

23.09.2003

Знаеш ли какво е свобода?

Знаеш ли какво е свобода?
Да се бориш за своята вяра,
да умреш за своя народ.
На клада от трупове да изгаряш,
за да не бъдеш вече роб.

Знаеш ли какво е свобода?
Духа си да освободиш,
дори и тялото да страда.
от болка няма да крещиш,
завръщаш се от ада.

Знаеш ли какво е свобода?
Никого да не обичаш,
сам да си в света.
На окови да не се обричаш,
да презираш любовта.

Знаеш ли какво е свобода?
Не?И аз не знам.
Защото те обичам.

Много обичам стихове, даже пиша, ама последното ми творение е отпреди година-две Явно вече не изпитвам тази нужда да си изливам мислите на лист хартия. Както и да е. Първо ще напиша едно стихотворение на Д. Дамянов, което е много красиво, ако се престраша после ще напиша и нещо мое.

Среднощна молитва

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача..
Събличай се и ми свети със вечност.

Току-що открих това в интернет. Много е красиво (отделен въпрос,че аз се казвам Михаела )
 МИХАЕЛА
web

            На Алберт

Париж е голям и сив проскубан котарак
В зелената мъгла стърчат неясни кули...
Изключено е да е сутрин вече
но и за вечерта е още рано
Мостовете на Сена са огромни нули
между цифрите на двата бряга
И всичко близко е и едновременно далече
познато ужким а пък странно

Еднакво нереални са дърветата обърнати в реката
и другите над тях в реално измерение
Като докосване със четка на водата
без шум листата падат уморени
във жълтите си отражения
Не знам защо ми се върти в главата
едно неясно изречение:
“Михаела
влиза
във мъглата”

Отидоха си колумбините коварни
с тях играехме в един театър
И зрителите си отидоха доволни
заредени с алкохол и вяра
И сякаш нищо няма да остане
освен мъглата с мириса на сяра
Вървя а всъщност съм така бездвижен
мислех си че няма никога да стане

Михаела
влиза
във мъглата

Минава лодка – чувам плисък от весла
фенерите са мокри врани
Изплакано е сякаш всичко във душата
декорите и дрехите са изподрани
Сега и тя която даде стойност на нещата
която бе любов и красота
в едно събрани
Михаела
влиза
във мъглата

Бе въплъщение на най-върховното сияние
което бях докосвал със ръка
Бе щедър бог във моето изгнание
за да позная свободата
По милост надари ме със любов
и с най-прекрасното страдание
Сега като безмълвен послеслов
Михаела
влиза
във мъглата

Но тази странна сянка в далечината
навярно тя е – много й прилича
Дори бих казал е самата тя
Отива си...
И бърза...
Сякаш тича...
Не! Спира се и маха...
Тя ме вика
Усмихва се...
Почти докосвам й косата
Почакай идвам Михаела...
За прошка ще ти коленича

Михаела
влиза
във мъглата

Париж, 12. 11. 1990

 (c) Йълдъз Моллов, 1990

Ето нещо и от мен:

Вземи мечтите ми- онези светлите
като светулки да ти светят в тъмното!
И всичко в мен е твое - цялото,
очите ми, вселената на Слънцето,
изгарящо душата ми.
То дава светлина на клоните
на моето дърво и плодовете му
ще събера във кошница от спомени,
ще ги оставя като жертвопринушение
на светия олтар на времето,
в което ще преминем заедно.
Аз здраво ще държа ръката ти,
ще се притискам силно в топлота
на цялото ти същество и ще се моля
звездите да не сбъркат пътя ни.
Ще ни преследват бурите от думите,
изречени от злоба и по навик.
Ще се препъваме в следи от миналото
и в чужди стъпки станали на въглени.
Но ти не се страхувай от пороите,
които ще валят в очите ми!
Те само ще отмият саждите
за да  изгрее Слънцето.
Във клоните на моето дърво
ще се родят кокичета!

 

Прекрасен бял стих. Прочетох го няколко пъти, много ми харесва...

хайде нещичко и от мен.Само че съм го писала преди десет години-така че моля да извините влюбения ми детски плам А още нещо -моите стихчета нямат заглавия.Така и не им сложих тогава-бях в някакъв отричащ-заглавия-период.Пиша в момента глупости от сценична треска

Сега е нощ.
Не съм сама.
Самотата прави ми компания.
Завиждам ти че вече спиш,
а в мойта стая чуват се ридания.
Ти също сам си .
Може би, самотен.
Успя обаче самотата си да победиш
и в мир сега си с нея,сладко спиш.
А с моята се мразим
но правим си компания
и в тази нощ студена двете си лежим
удавени във ледено мълчание.


сега още едно

Седя във бара,кръстосала нозе
и паля си една цигара
с премръзналите си ръце
и пак поглеждам към вратата
очаквайки да влезеш ти
цигарата догаря,пада
а пепелта остана да дими..
Защо те няма?
закъсняваш,а времето лети,лети
А времето за нас не стига
пред входа спря едно такси,
Вратата се отваря,влиза
красив младеж,но не и ти.
отиде той при своето момиче
с целувка да се извини.
Аз чакам те,но теб те няма.
Кафето ми престана да горчи
и паля втората цигара
и сълзи бликат в моите очи.

ами това засега ако искате може и още...

Аз понеже съм много нахална и реших пак да ви досадя с мои неща
Дано да ви харесат


Крадец на Любов

Живееше един крадец.

Но не на вещи. Не такъв.
Крадеше си по мъничко любов.

А после срещна мен.
И как се случи не разбрах,
от него аз откраднах

Открадна мъничко любов.


Луда от любов

Луда съм, че тичам под дъжда като пролет
във ръцете си свила чадър,
а косата ми - самодива, плаче
разпиляна по моя гръб.

Луда съм, че целувката крехка и бърза,
аз превръщам във свежа любов
и очите ми търсят съдбата ни,
замъглени от пролетен смях

Това на мен ли го казваш    ?!

Мда.

С р е щ а

Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те в плен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен,
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.

Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти.

Сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти.