Обичате ли стихове?

  • 395 874
  • 735
# 225
На младини

Станка Пенчева

На младини обичаме мъже самоуверени‚ самолюбиви‚
които дишат въздух нажежен‚ които пият и не се напиват‚
които ни желаят на часа – и на часа забравят‚ че ни има‚
които ни измъчват и насън като съдба неотвратима.

След тях остава стъпкана трева‚ порои сухи‚ дъх на изгоряло
и дълго‚ много дълго след това душата ни боли и тялото.
Додето тихо дойде оня мъж със длан като прохладен лист над тебе
– и ти прозреш накрая изведнъж‚ че доброта ти е била потребна.


Бих…

Бих те помолила да ми простиш,
ако се чувствах мъничко виновна...
Не съм виновна аз. Не си и ти.
Вината е понятие... Условност.

По-грешно ще е да остана с теб -
безчувствена и мислеща за други.
Да те прегръщам с празните ръце
и да се правя на добра съпруга...

По-тъжно ще е да целувам теб,
а всъщност да съм някъде далече...
Да съм слуга на навика проклет...
На Любовта ни времето изтече...

Бих те помолила за прошка... Но ако
остана тук от страх или от слабост.
Не ми прощавай! Няма за какво...
Дошло е просто време за раздяла...


ПРИЯТЕЛСКО

Камелия Кондова

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още ? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш " влязох в релси ".
Отдавна, както казваш " няма празно ".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо !
Защото, всъщност искам да се любим...

Виж целия пост
# 226
Финдли

Кой тропа втози късен час
Аз тропам - каза Финдли
Върви с всички спят у нас
Не свички - каза Финдли

Незная как си се решил
Реших се - каза Финдли
Ти май си нещо наумил
Май нещо - каза Финдли

При тебе, ако дойда вън
Ела де - каза Финдли
Нощта ще минеме без сън
Ще минем - каза Финдли

При мен да дойдеш, току виж
Да дойда - каза Финдли
До утре ти ще престоиш
До утре - каза Финдли

Ще ти отворя, ала чуй
Отваряй - каза Финдли
Ни дума никому за туй
Ни дума - каза Финдли

Робърт Бърнс

(цитирам го по памет)

Eeee,.. много ми е любимо Simple Smile
Виж целия пост
# 227
а това го намерих в един сайт

''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете


НЕВЕРОЯТНО Е!! Многхо ми хареса... жалко че не знаеш на кой е.
Виж целия пост
# 228
Едно усещане,че нещо ще се сбъдне
един копнеж докоснал нежността,
едно дихание на устни недочути,
една сълза намокрила крилата
на книжен гълъб без очи,
едно дете намерило играта,
която да боли.
Едно небе покрито с акварели,
един копнеж за болката готов
и мислиш си...ще събере ли
Земята толкова Любов!?


**********

Легенда за птичката

Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго земно същество.
Още щом напусне гнездото си,тя литва да дири трънлив храст и няма покой,докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони,притискайки гръд към най-дългият им ,остър шип,за да умре извисена над своята агония,надпяваща славея и чучулигата.Възхитителна песен-заплатена с живота!
Защо ли?Защото най-хубавото се добива с цената на голямата болка или поне така е според легендата от филма "Птиците умират сами"...




Виж целия пост
# 229


Легенда за птичката

Има една легенда за птичката,която пее само веднъж в живота си,но по-сладко от всяко друго земно същество.
Още щом напусне гнездото си,тя литва да дири трънлив храст и няма покой,докато не го намери.Тогава запява сред безпощадните му клони,притискайки гръд към най-дългият им ,остър шип,за да умре извисена над своята агония,надпяваща славея и чучулигата.Възхитителна песен-заплатена с живота!
Защо ли?Защото най-хубавото се добива с цената на голямата болка или поне така е според легендата от филма "Птиците умират сами"...



Има едно известно произведение:

THE NIGHTINGALE AND THE ROSE by Oscar Wilde
СЛАВЕЯТ И РОЗАТА на Оскар Уайлд

това ми напомни това, за което говориш.. много е тъжна (приказката).
Виж целия пост
# 230
ПО ТЕМАТА!
ЛЕЛЕ от къде да започна...
Много малко видях ДЕБЕЛЯНОВ.. Вапцаров... ВАЗОВ...
както и да е ето едно на Дебелянов:

Дишам си

Действие І

 
Седя у "Кирчо" сам-сами
и пия си на вересия.
Неделна вечер е - шуми
по улиците и площади
вън столичната голотия...

Седя у "Кирчо" сам-сами.
Уви! Неделните наслади
не са ярем за мойта шия,
която друг ярем сломи...

Седя си, дишам си - и пия.

 
Действие ІІ

 
Без път, без цел в Курубаглар
дошъл съм негли да изстрадам
докрай скръбта си. Мраз и жар
избиват ме... и - вик в стомаха:
полей я таз тревица млада! -
О, нов вулкан в Курубаглар!
Въртя се като птица плаха -
их! Невидяло се макар!

Въртя се, дишам си - и падам...
 

Действие ІІІ
 
До дома някой непознат
по късна презнощ ме довлача -
напипвам празния креват
и лягам морен, несъблечен -
ще спя! Недейте ме закача!

Иди си, братко непознат!
Но ето образа далечен
на мойто минало - във здрача!
Уви! И аз бях горд и млад!

Уви! Пропих се толкоз млад!
Лежа си, дишам си - и плача...
Виж целия пост
# 231
ДЕБЕЛЯНОВ:

Отмината
Помниш ли, помниш ли тихия двор...
Един убит
Черна песен
Ти смътно се мяркаш...



В тъмницата

О, неволя - да крееш
на неволите раб,
да възпламеняваш и тлееш -
ту всесилен, ту слаб.

Тук обжегнат от зноя,
там помръзнал в студа,
надломяван от своя
и от чужда вражда.

Да тъгуваш по скрити,
неизгрели слънца,
сам понесъл тъгите
на мильони сърца.

 Като воин в тъмница
да не можеш - пленен,
да развържеш десница
в гняв безумно-свещен.
--------------------------------------------------------

ТОВА СА МИ ЛЮБИМИТЕ МУ - оставих линкове към тези, които най-много ми харесват и написах най-любимото ми.
Виж целия пост
# 232
ВАПЦАРОВ!

Любимото ми "Песен за човека"

Ние спориме
двама със дама
на тема:
"Човекът във новото време".
А дамата сопната, знаете -
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
- Почакайте - казвам, - почакайте,
нека... -
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека....

ЦЯЛОТО СТИХОТВОРЕНИЕ ВИЖТЕ ТУКА>>>
продължение
Виж целия пост
# 233
  Ето и моето любимо:     
На сватба
                             
Ето аз съм в бяло, цялата в коприна съм
в косите ми блестят лъчи,
усмихвам се на всички но на сила, а нещо в  гърлото горчи
А тук е толкоз шумно хората се смеят,
след малко ще пристигне той
ще се усмихне и ще каже'' Хайде мила изтрий сълзите и бъди герой"
"О не, не мога" пред всички ставам с пламнали очи
"не го обичам чувате ли хора "!един вик в мен се блъска и крещи.
Но срещам твоите очи " да мамо "едиствено си ме разбрала ти
ти също плачеш очите ти ме молят"Недей дете заради мен търпи"
Сред хората се движим двама обкичени с усмивки и цветя
усмихвам се, естествено на мама с каква надежда ме изпраща тя
Едно дете към него приближава"Вземете"казва "тез цветя ",
един човек ви пожелава щастлив живот с таз жена.                   
Изтръпвам цяла пребледняла, изтръгвам розите с вик                 
една бележка малка бяла лежи в ръцете ми без плик,                       
без думи, с твойто име наи-хубавото име на света                     
което днес не трябва да изричам защото съм омъжена жена!  
Виж целия пост
# 234
а това го намерих в един сайт

''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете


НЕВЕРОЯТНО Е!! Многхо ми хареса... жалко че не знаеш на кой е.

Стихотворението е на Руми Симова, тя пише във форума с прякор оси4ката  в сайта Словото
http://www.slovo.bg/
А това е към форума: http://forum.all.bg/postlist.php?Board=literature
Тя ми е абсолютната фаворитка там Simple Smile Страхотна е!

Ето последното й стихотворение:
По пясъка написах с раковина -
"Обичам те!"... Морето ме разбра.
Изпи с наслада думите. Отмина
и пак се върна с другата вълна.

Така и ти се връщаше при мене,
аз пишех с раковината писма...
Обичам те... Така несподелено...
Върни се пак. Морето ме разбра...

Хора, я кажете някоя готина смешна книга, чете ми се нещо хумористично  Grinning?
Виж целия пост
# 235
Ето нещо от един споменник, авторът поне за мен е неизвестен. Простичко и непретенциозно и много тъжно:

Сестричка

Недей ме пита имам ли сестричка,
каква е днес, каква ли е била.
Сестричката ми бе като звездичка,
но малкото дете се разболя.
Умираше! - а татко тихо рече,
че е далеч града, а нямаше пари.
Бе малка тя, а люлката - голяма.
Не бе видяла селската река.
Тя знаеше да казва само "мама",
на всяко нещо казваше така.
Със тази дума тя зовеше всички,
и мен, и баба, всички на света.
Преди да склони сините очички
така тя назова дори смъртта.
Недей ме пита имам ли сестричка,
каква е днес, каква ли е била.
Сестричката ми бе като звездичка,
но бедната звезда се разболя!
Виж целия пост
# 236
Лилита, стихотворението е много, много хубаво наистина, но и много, много тъжно Cry Напомни ми за едно стихотворение, което също така е много тъжно, но много истинско, като това, което ти си дала и ще го дам въпреки, че не искам да разстройвам никого. Ето го и него, от Виктор Юго е :

Детство

Детето пееше. А майката без сила
навела бе глава с угаснало чело.
Със своя облак сив смъртта се бе явила -
стон с песента се сля край бялото легло.

На пет години бе детенцето немирно,
играеше цял ден с усмихнати очи -
не проумяваше, че майка му умира,
че кашля цяла нощ, че в миг ще замълчи.

И ето, че заспа под плочата корава.
А в къщи пак запя безгрижното дете...
Скръбта е тежък плод и Бог не позволява
на клона още слаб и крехък да расте.
Виж целия пост
# 237
и аз реших да ви изпратя стихове на една млада поетеса на мен ми харесаха дано харесат и на вас Simple Smile

Измислих си 
     


Измислих си утро, защото денят



не си дойде ,не пожела да бъде сутрин.



Измислих си огън ,заради адският студ



измислих си път,за да спра да се лутам..



Измислих си време ,измислих си час



измислих си слънце и облак в простора



измислих си нещо да е само за нас-



измислих си даже  пътеки и хора....



Измислих усмивки, измислих сълзи –



Измислих си дъжд , после пътища прашни-



Измислих си обич , за да бъдеш щастлив



Измислих и теб- за да бъда нещастна........


Когато се е случвало


  Когато съм крещяла да си идеш
когато съм шептяла да мълчиш
и казвала съм, че не искам да те видя
превръщала съм думите в лъжи.

   Когато съм поискала да плачеш
   и радвала съм се че те боли
   когато ти натрапвах самотата
   и смеех се на твойте сълзи,

Не съм съзнавала че вече те обичам ,
че бих пълзяла и бих молела дори
да се завърнеш, да ме мразиш и отричаш,
но нещо да е живо. Да боли.

 
Попитах сърцето си

    Помолих сърцето си, тъжното
ти да си идеш все някога
и скитах самичка сред другите
и плачех си кротко понякога.
И вярвах че пак ще те срещна
ти идваше леко в съня ми,
и вечер и в утрини цветни
за тебе си мисля без думи.
Попитах сърцето си ,тъжното
възможно ли е сам самичка да живея
като си иде любовта ни, южната 
студена самотата ще довее.
 И то ми отвърна "Прости му,
а после прости и на себе си
свободна от всички обиди ,
от грубост, лъжи или мерзости.
Живей си във мир със земята
и сутрин целувай небето .
Събирай любов необятна"
тъй тихо прошепна сърцето
 

С това сърце

   Много исках да се отърва от теб
да те разнищя и да те забравя
и да превърна спомена за теб в нелеп
да се обърна , да те изоставя.

Постигнах го.В очите ми сълзи
за тебе нямаше.На моите устни
 за тебе думи някакви, дори лъжи
не съществуваха.Аз просто те напуснах.

А в тъмни вечери , когато мислех си
"Града си спи , света пък няма да ме види "
по стария път оставих две следи
до твоя дом и стар и мил и свиден.

И не забравям още как те нараних
и нямам правото за миг да го отричам
в сърцето си тогава те убих.
С това сърце все още те обичам.
 

 Сбогом, моя любов
 
   
  Сбогом, моя любов, тръгвай си тръпнеща млада
не желая от теб нито милост, ни капка пощада
взех си сбогом сама, на вината нарамила кръста
с тревожни очи и отмити от думите чувства.

Сбогом, моя любов ,с теб живеехме дълги години
и се топлехме с смях през самотните ледени зими
и деляхме надежда , пък и вяра с измръзнали пръсти ,
но за теб и за мен аз съзнавам е станало късно .

Сбогом, моя любов, вече нямам и сълзи да плача,
нямам вече нозе, за да мога след тебе да крача ,
нямам вече ръце, със които и да те прегърна ,
даже нямам сърце, при което сега да те върна...
 


.........и не защото ти
     


От теб не ща да чувам истини



млъкни.



Не ща да чувам повече за нищо



ще си живея вярвай с моите лъжи



защото точно аз съм ги измислила.



Не ща да чувам повече “ Обичам те “



Млъкни.



ще си остана с непресторената ти омраза  -



е не защото ти си го решил



а е защото аз съм ти го казала.



 



Мълчи си моля те а ако искаш



си върви



със всичиките лъжи или пък истини....



и не защото ти желаеш-



Остани!



Защото аз така съм си поискала
 

 
Виж целия пост
# 238
Блага Димитрова
Без любов


Без любов от днес нататък ще живея
независима от телефон и случай.
Няма да боли и няма да копнея-
ставам вързан вятър и замръзнал ручей.

Няма да съм бледна подир нощ безсънна,
но и няма да ми запламти лицето.
Няма в дън земя от мъка да потъна,
но и няма да политна към небето. 

Няма да съм лоша, но и няма вече
жест като безкраен хоризонт да сторя.
Няма да ми притъмнява, но дълече
няма да ми се отваря цял простора.

Няма вечерта да чакам изтомена,
но и утрото за мен не ще изгрява.
Няма от слова да зъзна вкочанена,
но и няма да изгарям от жарава.

Няма да заплача на жестоко рамо,
но и няма от сърце да се засмея.
Няма да умирам аз от поглед само,
но и всъщност няма вече да живея.
Виж целия пост
# 239
Блага Димитрова
Без любов


Без любов от днес нататък ще живея
.............

Лара,  newsm10 newsm51 Любимата ми поетеса, любимо стихотврение ! Поздравления за добрия избор !
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия