Обичате ли стихове?

Невероятно е !
Браво на брат ти!
На колко години го е писал това?! Направо не мога да повярвам, че мъж може да стигне до такива истини и чувства ( не искам нищо лошо да кажа за мъжете , шъ мъ извиняват). Браво още веднъж!

 Настръхнах цялата! Все едно за мен са го писали това    ! Сега се чувствам още по- използвана, абе направо употребена ! Гадост!

Там , на брега на морето ,
все още се плискат вълните .
Там , горе в небето
все още се гонят чайките бели .
Там сред вълните
все още играят дечица засмени .
И всичко е както преди
но там , тебе те няма .

Там преди толкова време
оставих аз нещо любимо
и опитах след толкоз години
отново него аз да открия .
Вървях и се взирах
и молех се аз да намеря
онази любов на която отказах
и тебе , когото оставих .

И след дълги , самотни разходки
и след дълго мъчително търсене
аз разбрах !Любовта винаги там е била
и винаги там ще остане
в усмивките нежни на други .
Просто нашта любов отлетя
и късно е вече ! Аз закъснях !

Дано да ви хареса ...

Обичам поезия,но когато съм в подходящото настроение.Любими поети са ми Л.Левчев.Д.Дамянов и други,но тези са ми най най .Затова и ще напиша по едно от двамата.

                3,14
  Понякога е нужно  да забравиш пътя,
  за да намериш себе си
  всред този свят размътен.
  Понякога е нужно да забравиш всички знания,
  за да си спомниш
  мъдростта на земното мълчание.
  И сам в забравата да се разнищиш
  и да запалиш огън в изоставено огнище.

                                                    Л.Левчев



                        Вик


     Бягай,бягай от мене!Спаси се!
     И от себе си мене спаси!
     Угаси тази лумнала мисъл,
     мойта лудост по теб угаси!

     Тя е странна,безумна,нелепа
     Днес ни топли със своята жар.
     Ала знай ,тя утре на пепел
     ще ни стори във своя пожар.

    Казавам: "Бягай!" ,а всъщност протягам
   две ръце:"Остани в моя ден!"
   Как от себе си аз да избягам
   ти си цялата,цялата в мен!
 
                               Д.Дамянов


 Д.Дебелянов също е от моите предпочитани,но вие сте написали любимите ми стихове от него

Станка Пенчева:

Ако думите падаха
И никнеха във пръстта –
Щеше да има ливади
Там, откъдето сме минали,
Щяха цветя да растат
Там, където сме спирали…
И само билка една,
Горчива и бял,
Щеше да разцъфти
Над раздялата.
*********

Ти не си просто този,
Когото обичам –
То е толкова малко.
Аз те белязах
Със тежко отличие:
Да не бъдеш никога жалък,
Дори когато си победен;
Да знаеш това,
Което и аз не зная;
Да бъдеш по-умен от мен;
Да си втурваш в света
Като в голяма вода
И да го преплуваш до края;
Небето с плещи да удържиш,
Когато над мен се събаря,
И пак силата ти да не ми тежи –
Да си въздух,
Когато криле разтварям!
Нека някой ме мрази,
Нека друг да ме лъже,
Нека ме предаде приятел –
Само ти,
Ти да си длъжен
Да си истински, като злато.
Със съвършенство аз те наказах,
Върху вярата си те разпънах...
Ти,
От мойта любов белязания,
Върви, без да се препънеш!
***********

Как ли ни се смеят
Тия, късополите,
Тия, дългокраките!
Гледаме се дълго,
Тайно се докосваме,
Гузно се оглеждаме,
Ако се целунем,
Скитаме като замаяни
В нощ на пълнолуние...
И писма си пишем
Пълни с думи ласкави,
И сме се подписали
Във снега и в пясъка,
Крили сме за спомен
Листи жълто-алени...
Сигурно сме смешни
Като изкопаеми
В тоя век на разума
И на лунни полети –
Как ли ни се смеят
Тия, дълкокосите,
Тия, късополите!
И не знаят, бедните,
Колко ни е хубаво
Да сме несъвременно,
Старомодно влюбени...

Невероятно е !
Браво на брат ти!
На колко години го е писал това?! Направо не мога да повярвам, че мъж може да стигне до такива истини и чувства ( не искам нищо лошо да кажа за мъжете , шъ мъ извиняват). Браво още веднъж!


Това е от първата му издадена стихосбирка, май беше на 30г. тогава, сега е на 38г. , има множество награди и т.н., но се гордее единствено с  прегръдките на великите Иван Динков и покойния Христо Фотев. Само това, казва той, и любовта, ме пазят жив все още. Наистина са малко такива мъже!

Толкова хубава тема и толкова прекрасни стихотворения, че не можах да се сдържа да не ви напиша няколко кратки и много любими.

Първото е на Жак Превер:

Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

*****

И две неща от любим мой поет- Хуан Рамон Хименес:

Аз не съм аз.
Аз съм онзи,
който ходи край мене, но без да го виждам,
и когото съзирам понякога,
и когото понякога просто забравям,
който кротко замлъква, когато говоря,
който нежно прощава, когато изпитвам омраза,
който там се разхожда, където ме няма,
който прав ще остане, когато аз падна.

****

С погледа си аз погалих
прелестната й усмивка
есен бе и тая заран
бе студена дъжделива.
Аз й казах, че копнея
за живот и в него искам
любовта да бъде всичко-
полумрак, цветя, бодили.
Казах й, че вече дълги
зимни вечери пристигат
и че болката ще бъде
щастието ми едничко.
Тя спокойно ме погледна,
после промълви с усмивка,
че от дълго време вече
мълчаливо ме обича.

***

Иначе и аз пиша. Преди повече, сега много по-рядко, но авторски стихове не се осмелявам засега да напиша
Имам си и стихотворения от мъжо, сътворени за мен:). Ееех, га бяхме млади

Невероятно е ! Благодаря !

Още няколко любими мои стиха на Георги Константинов :

Мъдро чувство

Колко мъдро
обясняваш любовта!
А край теб
пространството е пусто...
Чувството
обърква мисълта.
Мисълта
погубва всяко чувство.

Вехта любов

Не сме доволни от света.
Бензинът - скъп.
Горчив е хлябът.
Вървим в изтъркани палта.
И любовта ни овехтява...

Но ако ангел се яви,
готов да ни изпълни
в миг три желания - уви,
ще бъдем с теб безмълвни.

Сватба

Бе влязъл в мислите ми бръмбар,
не зная - златен или черен,
но тъпан на завоя гръмна
и в шумна сватба се намерих.
Като вихрушка ме повлече
през бялото градче хорото...
И бръмбара забравих вече.
и шепнех:
                " Всекиму доброто!"
След тъпана вървях усмихнат,
дори нагазих в снежна локва...
Във черен смокинг бе женихът,
а булката - във бяла рокля.
За миг успях да ги погледна,
но имената им не зная...
Съвременни Адам и Ева,
обичайте се до безкрая!
Ще свети в моя ден тревожен
щастливата ви шумна сватба!..
Човек е жив,
                    дордето може
на чужда радост да се радва.


***

Понякога въздъхвам уморен -
веднъж да мине този тежък ден!..

Веднъж да мине този месец само
и да погледна болката през рамо.

Да мине бързо този летен дъжд.
И зимата да свърши изведнъж...

Докато си река със глас изстинал:
Я гледай! И животът ми преминал!

А това от кого ли беше ... не се сещам ... цитирам по памет:


Под дъжда, под студения дъжд
като луди през локвите тичат
един хубав, но възрастен мъж,
едно младо, но грозно момиче.
Всеки иска да вярва, че той
дъщеря си навярно прегръща,
но в очите му пламнал е зной,
и във нейните пламнал е също.
Тя го милваше с мокра ръка -
всяка бръчка в ръката й светна.
Той я вдигна - сякаш така
ще я носи до дните си сетни.
Боже, щедра десница вдигни,
остави ги до края и слепи!
Помежду им не слагай стени,
не посипвай душите им с пепел!
Накажи ме с най-страшния дъжд,
но в живота ми нека да тичат
един хубав, но възрастен мъж,
едно младо, но грозно момиче.

Eто едно и от мен:



Очите ми в очите ти се вляха
ръцете ми в ръцете ти са вплетени
гърдите ти са топлата ми стряха
в тебе е дори сърцето ми.

Очите ми не връщай ще прогледна
ръцете ми не пускай ще политна
не ме изпускай в ледената бездна
присъствието твое е магнитно.

Обичам ли те думите са слаби
за погледа ти нежен аз жадувам
без тебе съм самотна и ограбена
бъди до мен за да съществувам.

страхотна тема!!!

A SPECIAL ANGEL

This is a very special Angel
as you can plainly see
The reason it's so special is
It's just for you, from me.
Whenever you are lonely
Or even feeling blue
You only have to hold this Angel
To know I think of you.

So keep this Angel with you
As a reminder of the joys we've shared
And remember it's a symbol
Of a loving heart that cares.


Приятелю, художнико

Приятелю, художнико,
ти който рисуваш сезоните...
Нарисувай ми с четка, с бои,
нарисувай ми - моите спомени!
Пролетта - нарисувай в бяло,
с чисто, безоблачно ясно небе.
Нов път е, ново начало -
и разбира се две сплетени здраво ръце.
Лятото - без слънце, то беше в мечтите ни.
Сложи малко сиво - не може без облаци
и дъжд нарисувай от сълзи.
Не се страхувай! Рисуваш по спомени.
Самотно дърво с голи клони,
с окапали жълти листа - това е есента ми.
Не зaбравяй пътеките, малко отъпкани
и самота, самота....самота
Не бързай да рисуваш зимата,
Тя чука на вратата ми.
Ще и отворя. Когато ме вземе вихрушката зла
довърши сезоните! Знаеш как - по моите спомени!


Когато изтече след всички гости
на тостовете шумната река,
безкрайно тихо и безкрайно просто
ще вдигна чаша и ще ти река:
"Наздраве, мили мой, за всичко светло,
като искрица да е то дори -
една единствена звезда в небето
със пътеводна светлина гори.
Наздраве, мили мой, за всичко тъмно,
дори като вселена да е то!
Навярно без голготата му стръмна
не би изгряло нашто тържество.
Не трудното, а лесното погубва
човешкото в човешката душа.
И тя не би разкрила свойта хубост
без шмиргела на грозните неща.
Наздраве, мили мой, за всички нощи
и всички дни - и лоши, и добри -
които идват и в които общо
ще светим с теб, додето изгорим!"


а това ми е любимото:
Сякаш ледени пръски
бавно се плъзгат
по горещия гръб на жена
И тръпката дива
назад я извива
като блъсната в кея вълна.

Сякаш в нейната гръд
е заоблен светът
в хладна орбита - нечия длан
Сякаш в нейната страст
има робство и власт,
има влага за цял океан.

Сякаш в тези очи
всичко вече личи
нечий поглед кънти като вик
Сякаш в нейните устни
е корени пуснал
нечий огнедишащ език.

Сякаш някой е плакал и обичал жената на глас....

Този някой си ти
с твоите диви очи,
а жената сякаш съм аз.....

хайде още няколко хубави и спирам....

The dance

Set back the clock another hour,
So we can have another dance,
So I can feel your arms around me,
So we can savor the romance.
Before the short lived pasing moment,
Escapes away from you and me,
Lets close our eyes and feel the music,
And let the rhythm set us free.
Lets slowly drift away together,
While gliding softly to the beat,
Feeling the fire of our bodies,
Moving together in the heat.
Heartbeats excited, souls united,
We are unconscious from the bliss,
Set back the clock another minute,
so we can have just one more kiss...


Синя здрач

Полупрозрачна пада синя здрач
крилати елфи литват над цветята
да поздравят нощта загърната с халат
отплавайки в сребристи лодки по реката

Прокрадва се във нощната тъма
като безплътен призрак в стаята витаещ
прокуден от лъчите на смеха
тъга стаена с лик блуждаещ

Проплаква жално млъкнала цигулка
разбудено сърцето се заслушва в песента
полюшвайки се в сънната си люлка
загледано в печалната луна

Това стихотворение на Томи Тодоров винаги ме разплаква 

Белегът

Вървяха майка с малка дъщеря
и бъдещата втора дъщеричка.
На път с коли, бездомница ги спря,
вторачена във детските очички.
„Какви очи!” – повтаряше си тя
и вместо да подмине покрай тях,
ги блъсна и детето полетя
под гумите,
а майката от страх
не можеше дори да изпищи.

Приеха ги веднага в Пирогов,
на косъм бе...
...а майката роди,
разкъсвана от болка и любов.

Да раждаш, а оттатък на леглото
да губиш...
Изпитание огромно!
Остава само белег на челото
за случката нелепа да напомня.
Завършва нежно тази епопея -
как бебето сестрата си спасило.
Когато се родила тази фея,
и лекарка особеност открила –
съвсем нормално било й телцето,
тя имала си всичко като всички,
и само точно върху сърчицето
белеел белег с форма на количка.

Случайно, казват, може да се случи -
със белега рожден се е родило.
В сърцето си количката заключила,
тя ударът фатален е смекчила.

Вървяха майка с малка дъщеря
и с втора дъщеричка във ръцете.
Усмихната, разказваше ми тя
за белега си, точно на сърцето й.


За съжаление аз нямам тази дарба - да пиша стихове, но обожавам да ги чета.
Това е сайта на Томи Тодоров, има страхотни неща за четене

http://www.tomytodorov.net/bg/

Стихотворението се казва "Цвете" Евтим Евтимов. То ми е едно от любимите!

Къде е бронята ти цвете?
Тъй нежно, бяло ти трептиш.
Като задухат ветровете,
с какво ли ще се защитиш?
Със нежност само-ти си лудо!
каква ти нежност в тия дни?!
На удара отвръшай с удар,
и ЦВЕТЕ пак си остани!