Обичате ли стихове?

        Красота    / Веселин Ханчев/

Толкова те дирих, че земята
заприлича цялата на теб.
Толкова те исках, че нарекох
с името ти всяка своя вещ.
Има ли те? Или те измислих.
Може би е по-добре така,
може би измислена от мене
най-задълго с мене ще си ти,
най-последна тебе ще намразя,
най-жестоко ще ме заболи,
ако с друга някоя случайно
само за минута те сменя.

Евтим Евтимов

Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш,
но често от съмненията страдам
и често ти - невинен - ме виниш.

И късат се в душата светли струни.
А искам аз дори през час суров
доверие да има помежду ни.
Доверието също е любов.


ЗА ДВЕ РЪЦЕ ...

За две ръце протегнати насреща,
земята бих до края извървял.
За две очи, като звезди горещи,
за цялата си топлина бих дал.

За две слова, от мене вдъхновени,
най-хубавите думи бих редил.
За две сълзи, изплакани за мене,
аз всички океани бих изпил.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен, чакан дъжд.
А ти дойде наистина голяма
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка,
пожари звездни, за да не тъжа,
от мъка - песен, а от песен - мъка
и аз не зная как ще издържа.



ПОЗВОЛИ МИ ДАСЕ ВЛЮБЯ В ТЕБ



Позволи ми да се влюбя в теб:
да заживея пак
със мисълта за някой друг,
а не с жестоката самозаблуда,
че съм готов да се обичам.
Позволи ми да те разсъбличам
и под маските на твоите усмивки
всеки път да те откривам нова
и различна:
загадъчна, фатална, зряла, иронична -
непостоянна като есенно небе -
наивна..., сериозна, нежна, деспотична,
любовница, жена,
и едновременно ... дете.
Позволи ми да те доизмислям и да те мечтая,
остани до края непозната,
във блян ми позволи да те превърна, в полуспомен,
да те достигам...
и никога не те позная...
Позволи ми да повярвам в теб,
да те превърна в идол,
в божество
от женственост и красота -
в съвършенство...
Да те жадувам и да те зова
и всяка нощ опиянен от ласките на блудната луна,
обезумял от страст и самота,
изгубен в твоите отражения,
полудял от нощните видения,
изтерзан от мисли и съмнения,
да те отричам и да те руша...
А после... в утринната тишина
разкаян пред тебе да сведа глава,
мълчанието ти да ти простя
и пак да те издигна в себе си -
от пясък кула,
мелница от вятър и мечти...
Позволи ми да се влюбя в теб...
и ми прости...
за думите и плоските шеги,
за заблудите и жестовете нервни,
за клетвите, които не изричам,
позволи ми да се влюбя в теб
и да повярвам пак,
че съм способен да обичам...

 
 
 
  ПОГУБВАШ МЕ (ОТИДЕШ ЛИ СИ ПАК ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ)

Отнел ти съня ми спокоен,
убиваш свирепо по малко от мен,
изгубена аз по пътя си бродя,
не мога любими да бъда без теб.

Защо не поглеждаш очите?
Сълзите във тях натежели?
Аз искам да те обичам,
а ти отнемаш красивото в мене!

Погубваш ме малко по малко,
предавам се вече,
не мога с теб да се боря,
сърцето от болката стене...
Разкъсваш ме,
сякаш си истински хищник
готов да отнеме живота,
убивайки мен, ти убиваш и тебе,
та аз частица съм твоя.
Защо ще ме търсиш когато си ида,
от допир измамен не ще ти потрепваш,
когато устни във други опираш,
вкуса на моите ти пак ще търсиш.
За тебе любими аз вятър ще бъда,
косите ти нежно с любов ще погаля,
ще мразиш дъжда очакван с надежда,
защото сълзите ми в капки дъждовни за теб превърна.

И няма да можеш пак да обичаш,
Защото от всяка ще търсиш онази магия,
която ни свързва със тебе...
Не! Аз друг не ще да обикна,
защото завинаги ще те запазя във мене!
 

 
 
 
  ЧАСТ ОТ ТЕБ

Лъжи ме всеки път, че ме обичаш!
Кради по мъничко от мен,
защото в погледа ти виждам пламък,
пробуждаш в мене страхове.

От тъмни сили сме проклети,
обречена съм аз на теб,
дори когато си далече ...
аз чувствам че си част от мен.

Не аз не искам глътка въздух да поема,
за да запазя аромата ти във мен.
Любими мой, това е истинско безумие
но всичко сякаш че е част от теб.

Не искам слънчев лъч да ме докосва,
защото твоят допир искам аз да съхраня,
и вятъра не искам пак косите ми да роши,
защото искам да запазя спомена за твой'та топлота.
 

 
 
 
  НАПУСКАМ ТЕ
Защо ме търсиш?
Аз напуснах те завинаги.
Не! Моля те не ме вини,
объркана съм и изгубена,
лишила съм се от мечти.
От мене ти открадна онзи пламък
пробудил в тебе звяр и страст
измъчваше ме, истински аз страдах,
на теб сърцето си обаче не отдадох.
Аз имах сили да се браня,
да гоня своята мечта,
когато мразеше ме,
изпитвах истинска наслада ...
защото победител съм и истинска жена.
Сега заспиваш вечер сред звездите
и търсиш ме във всеки лунен лъч,
заклеваш се, че винаги ще ме обичаш
жадуваш ме във миговете самота.
Проклинаш ме сега че бягам,
и устните ми ти зовеш на сън,
Сега ти истински ме мразиш,
проклинаш ада си и дявола-жена.




Научих .....

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това в което вярваш.
 

Езичница


Прости ми днес –
до утре ми прости,
езичнице, за моя мъжки Бог!
В очите ти безумен гняв блести –
изгарящ, по езически жесток,
изпива в мене всяка свобода
и иска поривът ми да е скрит!
Езичнице...Не знаеш, за беда,
че моят Бог от тебе бе открит...
Разгулния си гняв от вечерта
недей за своя вяра да обричаш.
Изчакай тъмнината на нощта –
на светло ще говорим за поличби.
На сутринта, разпуснала коси,
ти пак ме погледни под вежди гъсти –
дори и днес езичница да си
аз утре пак пред теб
ще се прекръстя.


..............................


Пясъчно


От пясъка дойде и си отиде,
а в стъпките ти се изгубих цял.
Живееш като песъчинка в мида.
Ти – перла,
аз – черупка от кристал.

А мидите са тъй непостоянни –
на приливи и отливи са в плен.
Една черупка само ще остане
да ти блести във пясъка
след мен.

Недей я взима, нека си остане.
Подритвана от хора и води,
черупката на пясък пак ще стане,
а този пясък пак ще бъдеш ти.

Вземи се в ръце
         Георги Константинов

Когато без тебе замине
щастливият утринен влак,
когато по релсите сини
танцува самотният сняг -
не свивай обидено устни.
Не викай с ранено сърце.
Щом нещо в живота изпуснеш-
вземи се в ръце!

Когато вълна те удари
внезапно сред тихо море
далече от бряг и другари,
когато тревога те спре -
не свивай уплашено устни.
Не падай с безволно сърце.
Щом всички пространств са пусти -
вземи се в ръце!

Когато в живота огромен
не спира пред теб любовта
и става нерадостен спомен
най-нежната твоя мечта -
във свойта самотност голяма
не скривай ти бледо лице...
Когато ръце други няма,
вземи се в ръце!

Пейо Яворов

Сън


Сънувах те и тая нощ, о мила,

сънувах те - бленуваща до мен,

глава на рамото ми прислонила.

 

Тъмите бяха ярко озарени:

очите ти - през погледа ми замъглен -

горяха, в бъдещето устремени...

 

Тъй нявга бе, - то бяха дни честити! -

додето ти разумно се смири,

додето ти на всичко се насити.

 

Пробудих се и в мрака безпросветен

заплаках аз - и роних сълзи до зори

за твоя край и моя дял несретен...

       REITERACION

Enfermaron las lagrimas sus ojos,
arrancandole el brillo a la mirada,
filtrandose hasta el fondo de la almohada
mas de triste abandono que de enojos.

Precinto el corazon con diez cerrojos,
y se evadio a su sombra en retirada,
de amor dolida, de vivir cansada,
quedando de su ayer solo despojos.

Desangrandose el alma en tanta espina,
se prometio no restaurar la ruina
infligida a su vida en tal fracaso.

Y se dejo; dormir en su agonia,
sin advertir que al despertar un dia
volveria a beber del mismo vaso.

Francisco Alvarez-Hidalgo
 

Това е страхотно,сьжалавам ,4е е на испански


       ALMA

tengo un hueco en mi alma
lleno de un gran vacio hiriente
cada vez se hace mas grande
mas gris y mas frio

lo lleno con sal??
lo lleno con ron??
pimienta?
o?............
 tan solo un poco de amor

Paula Barrera
 

   
Epigrama


Al perderte yo a ti ,
tu y yo hemos perdido

yo ,porque tu eras
lo que yo mas amaba,

y tu ,porque yo era
el que te amaba.

Pero de nosotros dos,
tu pierdes mas que yo:

porque yo podre
amar a otras
como te amaba a ti,

pero a ti nadie te amara
como te amaba yo.

Muchachas que algun dia
leais emocionadas estos versos

Y soneis con un poeta

Sabed que yo los hice
para una como vosotras

y que fue en vano.

Ernesto Cardenal



Христо Фотев

Морето само живите обича...

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.

 

Крепост
Мария Бакърджиева

Моя силна и непокорима крепост,
Колко бавно те превземах аз!
Никога не те превърнах в пепел –
Само себе си изгарях аз.
И със своя огън непокорен,
И със неговата силна мощ,
Покорявах сънищата твои,
Ставах твоята безсънна нощ.
Станах твоята звезда незнайна,
Твоят дъжд под клепките валял,
Твоя малка, но човешка тайна,
Твоят лъч на устните изгрял.
Твоят вятър, който отдалече
Призори събужда твоя ден.
Бях във мислите ти и в мечтите,
Исках да сънуваш само мен...
И когато станах победител
На очи, на мисли, на черти,
На безсънни нощи и тревоги,
На изстрадан и изплакан ден...
Аз разбрах – без теб не мога!
Победителят май беше победен!

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

БЛУС

Съмнения, възторзи, страх ­
съдбата просто се развлича.
А теб след век те разпознах.
И само век ще те обичам!

Оттатък залеза, отвъд
нощта тъмнеят бариери.
Не иде прошка, нито съд...
Любима, събуди ме вчера!

В дълбочините земетръс
предвкусва свойта премиера.
Животът е опасно къс...
Побързай, целуни ме вчера!

Пропуква се безкрайността.
С греха ни ангел ще вечеря.
Подай стиха ми на свещта...
Не чакай: забрави ме вчера...

***********************************

ЛИЦЕТО ТИ ТЪРСЯ

Лицето ти търся във нощните улици

сред хора, неонови лампи и студ.

Огражда ме мрака с измислени замъци,

сърцето не спира галопа си луд.

Очите ти търся нейде в простора,

в тях да погледна само за миг.

Мечтите ми пак летят без умора,

а гърлото стиска безпомощен вик.

************************************

И те наричам щастие,
подкрепящо със сили безучастното ми същество
и докосващо погледа ми понякога.
И те наричам щастие,
тихичко, ако ли се събудиш този ден,
пленено от девичия ми хълбок.
И те наричам щастие,
лакомо за мен, враг на стиха,
любимо на от мен убягващата яснота.
И те наричам щастие,
кралице на най-крехкото ми стихотворение,
разбито на парчета сред обгръщащото те море.
И те наричам щастие,
като една молитва, защото съществуваш в моя живот,
многостранно изкушение на думата.


*********************************


Искам да те любя!
Грозно ли звучи?
Може би е грубо
в твоите очи?

Ала нека знаеш,
да не го тая,
пък дори да кажеш
"мъжка суета".

Искам да усетя
твоя дъх от близо,
като някакъв случен
полъх лек на бриза.

Тялото ти живо
с любов да обуздая,
гърдите да целувам
с косата да играя,

да докосвам с пръсти
нежната ти кожа
и на място свидно
глава си да пoложа.

Да проникна бавно
чакан и желан
в твоята утроба,
сладкия капан.

Да усетиш колко
дълго съм бленувал
ласките в самотни
нощи съм сънувал.

Да се слеем в цяло,
две тела в едно
електрично тяло,
огнено кълбо.

Любя от "Любов" е.
На любов ухаеш.
Искам да те любя!
Искам да го знаеш.

*****************************

Искам те!
Сега те искам!
Лудо, огнено горещо.
С дива ярост да изпивам
устни, пламенни, горещи.

Искам те!
Сега те искам!
Тялото да обладая,
силите ти да изстискам,
да потънем във безкрая.

Искам те!
Ще бъда нежен.
Във плътта ти ще потапям
свойта плът и във безбрежен
океан ще те разтапям.

Искам с теб!
Ах! Бяла роза!
Границата да прегазя,
да те вдигна, да те нося
на вълната на екстаза!

Искам те!
С любовна ярост,
теб със себе си да слея
и в красива нереалност
сладостно да отмалея.

**********************************

Посрещане
    
Прегръдка, като нежен полъх,
милувка, като кадифе,
целувка, вземаща ми воля
и поглед, който ме зове.
И се понасям на вълните
на щастието, че си с мен,
топла влага във очите,
миг прекрасен, споделен.

Нежни ласки, медни думи,
вихър от любов и страст,
няма друго помежду ни,
само чувства, само страст.
Две тела в едно се сливат,
музика от две сърца,
устни в устните се впиват,
плът притиска се в плътта.
Ти и аз сега сме всичко.
Ти си моя, аз съм твой.
Колко много те обичам!
Ти си буря, аз порой.

Пламъкът в пожар прераства,
в огнен танц се ний въртим,
като в приказка прекрасна,
като в сън незабравим.
И вълната се надига,
нощ, небе, звезди, заря...
думи никога не стигат
да опишем любовта.

Времето сега е спряло.
Няма минало в тоз час,
бъдещето закъсняло,
чака в притаен захлас.
Влажни чувства, влажна кожа,
бързо тупкащо сърце,
буза на гръдта положил,
галя твоето лице.

А сега недей заспива!
Аз те чаках много дни.
Много нощи се приспивах
с чакане и със мечти.
Ще налеем чаша вино,
и ще ми разкажеш ти
колко много съм ти липсвал,
колко много ти тежи.
А пък аз ще ти разправям
моите самотни дни,
и отново във забрава
ще се любим до зори.

Това не е точно стихотворение, но тъй като много ми хареса реших да го напиша тук за да го споделя с всички вас !

След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги,
 
научава,че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест и, че компанията не се търси за сигурност,
 
започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания,
 
започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с
достойнството на вече голям, а не с детското страдание,
 
научаваш се да градиш пътищата си върху днешната основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове.
 
След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо.
 
Затова засади своя малка градина и украси собствената си душа, вместо да чакаш някой да ти донесе цветя.
 
И човек се научава да оцелява.
Научава, че е силен,
и че наистина има стойност.

Здравейте,

наистина много хубава тема Ето и някои мои неща, надявам се да ви харесат:
.....................................

Проклятие

Като някакво старо проклятие
идваш към мен..
С чаша кафе
и пакетче суха сметана.

Разбъркваш душата ми.

...................................

Пътека

И ръцете ми - белите,
и очите ми - пъстрите,
и косите ми - тъмните..

Все са пътека
за теб
към душата ми..

.....................................

...

Когато си отиваш,
гората ствава пак гора,
не песен на одежди..
от листа.

И морето
е просто море,
и душата не е вече душа..
а само бяло.

Когато си отиваш,
аз ставам празна стая..

Когато си отиваш..

...................................

И така.
И сега.
Ще умираме бавно,
с протегнати ръце,
с недокоснато рамо.

И така.
И сега.
Както всеки друг път.
Ще продължим напред..
Както всеки друг път.

Само,
когато листо пада на земята,
аз ще рухвам до него,
ще заравям пръсти в тревата...

Ще се сплитат ръцете ни,
като две протегнати минути
от непозволено врем.

Час пик.
Когато умираме бавно.
Рухваме.
Болни.
Сами.
С празни ръце.
С неизречени думи.

И така.
И сега.
Както всеки друг път..
..който остава пред мене...

......................................

Вятър довя
изгубените ми обувки,
останали да следват
стъпките към тебе.

И без да разбера,
забравила съм си душата,
тихо да трополи
пред прага на вратата ти...

........................................

 Душата ми е бяла лястовица,
но от надежда
почерняла..

Летя над твоя дом.
Черна съм, не виждаш ме.
Само цветното съзираш.

Не мога да съм шарена.
Каквато ме желаеш.
Просто черно-бяла съм..

Стогодишен филм,
със стара лента.
Избледняла.

На нея виждам
как обиквам те.
И любовта ли избледнява?

Лентата се скъса.
Не успя да чуеш.
Нещо леко мина покрай теб.

Прозрачната жена отмина.
Спря се на комина.
И заплака. Нямо.

Като бяла лястовица,
ненамерена.

.................................


Дано не съм ви досадила:)

Избило ме е на самоизява, ето още едно..

Старите писма трябва да остават
запечатани...
с лепилото на времето.

Вятър разгръща страници.

И когато думите размазани,
пърхат като ято гълъби...

Вятър замъглява погледа,
спускайки мъглите си...

Разбира се,обичам повече българските автори