Обичате ли стихове?

Пороен обяд на открито
                             на Оля

Сервитьори с чадъри сервираха
                                          дъжд
(супите станаха двойни, а без-
                             дънни-ракиите).
Когато облакът слезе на масите,
хапнахме облашко.
Той изгря над главата ми за
                                     десерт
и видях-дъждът беше отне-
                             съл годините
и ми оставил едва
осемнайсет.

Калина Ковачева

Ако някой е срещал в нета цикъла стихове на Валери Петров "За котките и кучетата" дайте, моля, линк. Иначе прочетох страхотни стихове тук. 

Ето две, които много харесвам, копнах си ги в нета, но за съжаление не знам имената на авторите.
                 Лека нощ

Добър вечер, Обич! Добър вечер!
Ах, каква ти вечер - нощ е вън!
Всичките нормални хора вече,
зная, карат вече втория си сън!
Сигурно и ти спиш. И те галят
двете чужди сънени ръце,
не ревнувам, не тъжа, не жаля!
И аз милвам нечие лице.
Нечие. Разбира се, не твойто!
Кой, чие - това е все едно.
Важното е, че в нощта спокойна
аз съм пак със тебе, моя нощ!
Мое слънце, моя скръбна Обич!
И на двете си очи крепя
на тавана тъмен твоя образ,
който не ми дава да заспя!
Нека да те милва който иска!
Нека да те люби който ще!
Ти, далечна, си ми дваж по-близка!
Аз без теб съм във самата теб!
Дим цигарен твоя лик рисува.
Пулсът в мен го врязва като с нож.
Ако ти си будна, те целувам!
Ако си заспала - лека нощ!

TEQUILA NIGHT
                                                                                               
Сол. Текила. И лимон.                                                                   
Топъл пясък.                                                                               
Шушне тъмното море
и неясен,
нереален и солен
е гласът му.
Голата луна без свян
се измъква
от завивката на облака
разнежен...
Сол. Текила. И лимон.
И небрежен
топъл августовски джаз
ни съблича-
и задръжките ни,
и измамното приличие.
Сол- по кожата ти струйките солени.
И текила- огънчето искащо във мене.
И лимонче- жълта половинка от луната.
И нощта над нас- със вкус на звездно лято.

Cafe, ако искаш и си ги пазиш, защо не ни покажеш някое тука в темата...или е много нахално от моя страна 

Аха, ясно, благодаря за пояснението ))) На мен стихове не са ми посвещавали или поне няма сериозни, които да са стигали до мен и моето знание и затова ми е много интересно 

Ето няколко мои стихотворения:

Като тогава

КАто тогава пак луната е голяма
и вписва се в среднощния разкош.
Като тогава с тебе ний сме двама
и пак е светла, лунна майска нощ.

Като тогава пак телата се развихрят,
издават силно плътския си зов
и бурните ни страсти пак не стихват.
Като тогава пак е нашата любов.

Като тогава ние пак сме ненаситни
за първи път сме с тебе до зори,
като тогавамалко пак сме любопитни
и буен огън във душите ни гори.

Като тогава влюбени сме до забрава,
приглушено чува се камбанен звън.
Като тогава с тебе пак сме двама,
но този път е не на яве , а на сън.
                26.05.2002 г

На И.

Мое нежно,далечно момче,
моя страст недокосвана, бяла.
Ти си тук,а може би-не
и потъвам аз в спомени цяла.

Мое слънчево,страстно момче
аз отдавна не съм те докосвала.
Ти се връщаш в съня ми поне
и в съня си съм пак омагьосана.

Бленувано мое,прекрасно момче
мое нежно,далечно мечтание.
Ти си някъде там- в Средиземно море,
мое тихо и тайно страдание.

Позабравено мое, нереално момче,
поизтриват годините спомени,
но остават в сърцето мечтите поне,
тежки сълзи, от болка отронени.

Мое нежно, далечно момче
ще те видя ли пак,аз не зная,
но разплакана ти прошепвам, че
цял живот аз за теб ще мечтая.
      26.05.2002

Погубваща любов

Есента си отива
с бавни стъпки от мен.
Ако можех да имам
само теб в този ден.

Но те няма отдавна
и мечтая в зори
да целуна пак страстно
тези нежни очи.

Само вятърът броди
тихо, тихо навън.
Колко много площади
извървях аз на сън.

Все те търсех когато
пак настъпи ноща.
Всяко кътче познато
аз претърсвах в града.

Но нямаше пролет
за мойто сърце.
Пак стоя и се моля
да се върнеш поне.

И нежност събирам
аз парче по парче
и така моделирам
само спомен поне.

Пак е есенно утро,
не дочаках , уви
да ме стоплиш с усмивка.
Любовта ме уби...
           7.03.2001

 

 

Тези също са мои, бях ги пускала в друга тема, но ще ги пусна и тук:
 Ако те нямаше
Ако те нямаше за кого писала бих стихове,
коготъй страстно бих жадувала.
Ако те нямаше чии добри ръце
бих тайничко във тъмното целувала.

Ако те нямаше кого бих обожавала,
кого бих чакала тъй ден и нощ?
За всичко друго на света забравила...
За кого бих плакала в безлунна нощ.

От кого искала бих да ме люби още,
ако те нямаше на този свят?
Кого сънувала бих в майски нощи
като разцъфнал розов, нежен цвят?

Ако те нямаше какво бих правила без теб,
кой нежно би наричал ме любима?
Би бил светът без теб така жесток
ако те нямаше. Но теб те има !

                            27.08.1997 г

 Далече си

Далече си, така ми липсваш, мили.
Прекрасно време беше- отлетя.
Дали така щастливи с теб сме били,
че толкова боли от любовта.

Далече си, но близо във съня ми,
докосвам те, протегна ли ръка.
И мъча се да те забравя ако мога,
но от разума , уви по-силно е това.

Далече си и да се боря аз не мога.
Тя ловко побеждава всеки път.
Тя- любовта, нестихващия огън,
най-ярката звезда в житейския ни път.

"Върни се , мили"- вика ми сърцето.
"Не ! Забрави го !" -мисли си умът.
И все така повтаря се дордето
накрая свършва се сънят.

                          11.06.2000 г

Когато си отиваш

Когато си отиваш ще пиша стихове,
сълзите си от тебе ще прикрия,
ще търся нови, неоткрити върхове,
 та в търсене утеха да открия.

Когато си отиваш всичко ще е свършено,
дърветата ще кършат тъжно клони.
Когато си отиваш, аз няма да съм същата
и само вятърът листата шеметно ще гони.

Ще бъде много тъмно когато си отиваш,
ще духат силни, бурни ветрове.
Но ти не ме жали когато си отиваш-
ще те изпратя с много стихове !

              10.12.1997 г

Жените не плачат

Не поглеждай с насмешка жените.
Те не плачат , това запомни !
И да видиш ти болка в очите,
те не плачат- вън просто ръми .

И да видиш- не бъркай сълзите,
пролени по властни мъже.
Погледни ги дълбоко в очите
и ще видиш-не плачат те, не !

Тъгувах аз много за тебе,
боли ме признавам, боли.
Мечтаех си вечно да бъдеш до мене,
но няма те тебе и вънка ръми.

Не поглеждай с насмешка жените.
Те не плачат, дори да боли.
И да видиш тъга във очите-
те не плачат, това запомни !

            18.10.1995 г

Раздяла

Вали в този град, вали за раздяла,
колко близка и тежка е тя.
По лицето ми стича се капчица бяла,
капка- дъжд или капка - сълза?

А водата тече ли, тече по асфалта
и зад себе си всичко влече-
мили спомени, скръб безпощадна...
Нека ! Нека на пук да тече.

Нека носи след себе си всички недели,
синтезаторни звуци, една малка страст,
не ка носи разпилени коси и звук на чинели,
микрофонния ( чужд вече ) глас.

Нека малките капки да пеят балада
за любовни, несбъднати нощи,
 за моята обич, прекрасна и млада
и чиста - от теб недокосвана още.

 2.07.1989 г

Да живеем за мига

Капка щастие ти подари ми,
обещай ми найсветлия дар,
че любовната мъка гори ме,
погаси този буен пожар !

Понеси ме към ручеи, бързеи
да се къпем във капка роса,
че сме луди и все сме забързани.
Нека любим се с тебе-сега!

Подари ми частица от себе си,
 нека смеем се с радост сега,
целуни ме, обичай ме, моля те.
Да живееме с теб за мига !

Донеси ми звездица небесна,
направи ме красива и румена,
та от щастие нека да блесна,
че съм лудо в теб влюбена!

                       14.10.1996 г

Размисъл

Дали е пролет или вечна зима-
дърветата са сякаш странно посивели
в живота ни отдавна сякаш има
 и лед в сърцата и срещи отживели.

Захвърлени там някъде останаха надеждите,
отвя ги спомена, затрупаха се с прах.
Забързани вървяхме по пътеки снежни,
а в душите-самота и страх.

Дали се връщаме или не сме пристигнали
вървим поели трудния си път.
Дали въобще до някъде ще стигнеме
или без цел се скитаме от път на път.

Дали да не захвърлим този маскарад
и без това съвсем не се познаваме.
Пък и какво ли става в този малък град,
та все по странно се отдалечаваме.

Душите ни издават SOS,
трепери вятърът сред клони посивели.
Дали пък да не спрем до тук
разлюбени, разнищени, каквото взели- взели.

                                    13.05.1998 г

Айде още малко от моите, че стана цяла стихосбирка.
На теб

На очите,за които копнея,
на очите , откоито не спя.
На очите,за които живея
и с които не ще се простя.

На ръцете, които ме милват,
На ръцете, тъй нежно добри,
на ръцете, с които се чувствам
по-крехка от цвете дори.

На сърцето, в което се вричам,
на сърцето-едничко в света,
на сърцето, което обичам,
без което съм тъжна сега.
                    13.05.1998 г

Звезда-деница

Ще стана аз звезда-деница
високо на небето ще се вдигна,
ще бъда там най-ярката звездица.
Потърси ме,аз ще ти намигна.

Вдигни очи, там горе в небесата
изгрява нощем мъничка звезда,
огрява с любовта си тъмнината
и търси своята изгубена мечта.

А също -през прозореца наднича,
подканва те да бъдеш с нея пак.
Неустоимата звезда-деница
те вика нощем и ти дава знак.

Върни се мили мой,не в звездни сънища.
На яве си ела при мене пак.
Отново да се слеят нашите пътища,
но си далече, няма как.

Небесните звезди са многобройни,
но ти ги погледни, открий една.
Ще ме познаеш, макар да са безбройни
и ще прошепнеш: "Ей, това е тя !"
               

Тъжни са всичките ми стихове почти,защото музата за писане ми идва, когато ми е тъжно и когато си мисля, че всичко е от лошо по-лошо. А после всичко става хубаво - и не мис е пишат стихове.

Безсъние

Нощ.
Луната се търкаля изтървана,
като изпечен кестен между пръстите,
а аз се разминавам със тролеи и с пияни,
а зад гърба ми смаяни се кръстят.

Нощ.
А нещо във тревата някъде
привличащо просветва и коварно,
като горещи въглени на закъснели ягоди,
като око на демон лъчезарно.

Нощ.
А нещо във душата долу, в дъното,
мъждука още и нозете движи
и сам-сама с вселената във тъмното
най-страшната си рана ближа.
Нощ.


Ваня Петкова