Обичате ли стихове?

  • 395 683
  • 735
# 585
Чудесни стихове!Ето нещо написано и от мен.
   
        За мен и Айда
Като всички опознали болката
май идващите дни намразих
понякога ми става черно толкова
че искам просто да избягам.
Душата си разкъсвам на парчета
и разум май не ми остана.
Затрупана от толкова клишета
сама се чудя как ще оцелявам.
Намирам смелост в твоите ръце-
протягаш ги към мен и ме прегръщаш
така достигнала до моето сърце
стократно любовта ми връщаш.
Намирам сили в твоите очи-
погледнеш ли ме и света замира
душата ми с твоята трепти
и с теб съм истински щастлива.
Най-скъпото в живота си ми ти
и моя свят от твоя е зависим.
Мечтая детски глас да ми шепти
три думи само "мамо,теб обичам"





От години заедно с теб живеем
разбра ли ти душата ми що значи?
На слънчев лъч аз мога да се смея
на тъжна песен мога да заплача.
От дребните неща да съм щастлива,
от груба дума мога да помръкна
веднага да простя и да я скрия
в сърцето си и попривикнала
с обидата,горчивината,болката
напред да гледам,да живея...
Но знай ,че щом прощавам колкото
да искам от сърце да го направя
прощава само разумът ми-толкова!
Душата ми мълчи и не прощава.
Виж целия пост
# 586
на мен и написан ми изглежда грозен Mr. Green ...а кат ще си ги пускаме в оригинал...vous pouvez voir Barbara de Jacques Prevert.По-хубаво е от това с птиците...

Подкрепям те изцяло за красотата и благозвучието на френския език. За мен е най-мелодичният сред езиците!
Смятам обаче да Ви подаря едно стихотворение на български език от неизвестен за мен автор, което срещнах много отдавна в старите и пожълтели списания "Жената днес".

"Случайни загуби"

Случайно загубя ли нещо,
нали съм разсеян човек,
внезапно тогава усещам,
че нещото има дефект.

Часовникът,всъщност избързва,
чадърът е тук-там пробит,
каскетът е вече на възраст,
а шлиферът нямаше вид.

Нещастният нов притежател .
Животът ми става по-лек.
Но ако изгубя приятел,
се чувствам дефектен човек.
Виж целия пост
# 587
Момичета, тука в тази тема е имало много хубави стихове, посветени на майката, аз сега ще ви предложа едно, което е пак за майката, но погледнато от един друг ъгъл и много бих се радвала ако то има наиситна смисъл за тези, които са загубили своите майки...
Стихотворението е на Станка Пенчева.

И пак на дъщеря ми

От всяко свое пътуване
все ти носех по нещо -
да те зарадвам,
да усетиш дъха на далечините.
Как обичах завръщането,
прегръдката ни по летища и гари,
разговорите до среднощ...

Този път
от най-далечното свое пътуване
няма нищичко да ти донеса.
Само - болка и сиротство,
само - заглъхващ спомен
за лицето ми, за гласа,
за облака от любов,
с който те обгръщах...
Никога нищо няма да узнаеш
за най-странното мое пътуване.
Но ти си мисли,
че някъде все пак ме има,
че те виждам,
че в страшен за тебе час
ще се сгъстя във плазма,
в силово поле,
в светлина -
и ти ще се усетиш несломима.
И не сама.
Виж целия пост
# 588
Вергиния Генова


Не си се давил във очите ми,
не си се вплитал във косите ми
и в гънките на черните ми мисли.

Не си събирал в шепите смехът ми
не си копнял за звънките ми стъпки
не си танцувал с мен над пропастта.

Не си разчупвал делниците с мене
не си събирал къшейте време
с мечтите ми не си мечтал.

Не си събуждал дланите в съня ми,
в пустинята вода не си ми дал,
не си ме търсил, за да те намеря
защо реши, че можеш ме разбра?
Виж целия пост
# 589
               
               СВАТБЕНО НАСТРОЕНИЕ                                   
 
               Гората през нощта ни е венчала,
                дърветата със пафти от листа
                до зазоряване край нас играли
                най-лудото хоро на любовта,

                а ти не знаеш още,че си булка,
                а аз не знам ,че вече съм венчан.
                Тревите свирят вънка на гъдулка
                за теб,
                за мен,
                за нас....
                          Подай ми длан
                и приеми туй весело венчило.
                Реката,дето покрай нас тече,
                на своя водопад от синя свила
                венчална рокля вече ти тъче.

                Венчален пръстен не търси от мене,
                а в синьото небе за миг се взри.
                Звездите с моя дъх са позлатени.
                Една от тях за пръстен избери.
                И тръгвай с мене.Есенното злато
                от клоните отронва златен шум.
                Как няма сватбата да е богата?
                Гората,най-добрата,ни е кум.
                                                                                                                                                                                                                                                     
                                             Евтим Евтимов
Виж целия пост
# 590
Това стихотворение много ми хареса...
Виж целия пост
# 591
Градска любов

на Димитър


Мокрите,
златни липи,
нацъфтели под улична лампа,
запълват спомена от босите ни стъпки
със цимент.

Мечтите ни
сред все високи сгради
се разслистват
и заедно с колите
по калдъръма слизат.

Раните ни
врязват се в земята
и поникват в тях
кооперации.

А тролеят все отнася
спор, въздишка или спомен
и пътува по цял ден гратис
нашата умора.

Макове поникват
от асфалта,
щом запълним дупките му
с обич.

Асансьорът
често праща пък бележки,
на комина,дето никога
не отговаря

Телевизорът
очаква включен,
да погледа
как прегръщаме се на дивана.

Печката разказва
на чешмата,
колко мръсните чинии
я желаят.

Захарницата
с кафето разговаря
на езика на лъжицата,
дето с нея сутрин го поднасям.

Спуска си пердетата
прозорецът
и мониторът
загасва срамежливо.

А чаршафите
пазят ни тайните,
не клюкарстват с вратите
ни  нощем.

В този град,
изтъкан от бездомна надежда
аз намерих простор във сърцето ти,
ти намери в душата ми вечност.

Нека всички прозорци
за това говорят.
Виж целия пост
# 592
Много хубави неща прочетох тук.
fam, харесват ми всичките, явно имаме сходен вкус Grinning
Umbra, твое ли е?

И аз да допринеса:

Здрач

Здрачи се.
Слънцето се скри зад прага тайнствен на простора,
лъчите му за миг аз улових
и те изчезнаха там горе, при слънчевия светъл лик…
Здрачи се.
Сенките на хора по улиците тихо запълзяха,
Събудените улични фенери и фаровете дръзки на колите
Със блясъка си земен заблестяха
Във мрака на градините
Здрачи се.
Във мислите ми бавно се прокрадна хлад,
Студено се усмихнаха звездите
И в тишината сякаш водопад
От сенки върна ме във миналото.
В мен
Здрачи се.

---

Очакване

Видение във бяло се промъква,
пристъпва тихо в мократа трева,
до мен присяда, гледа ме измъчено,
подава знак и спуска се нощта.

Луната  бледа хладен сърп извива,
потъва всичко в сива светлина,
със сухи устни шепна твойто име,
подавам знак и спуска се нощта.

Така те чакам свита в полумрака,
но няма нищо, само тишина;
листата сухи също тебе чакат,
но теб те няма; само студ и страх.

----

Есен

Тесен есенен път
ми посочват листата на вятъра
спряха сенките в мене
навън
се простря тишината.
Бяла утрин разтваря крила с белоснежния устрем и облаци
Влизат в тихия есенен свят.
Неуверено все по-нагоре
се издигат, а после валят,
с едри капки посипват асфалта…
Виж целия пост
# 593

Мое  Embarassed
Виж целия пост
# 594
Страшно много обичам стихове! Пиша стихотворения откакто се помня - имам над 150 стихотворения написани лично от мен! Ще ви напиша 1-2 - дано да ви харесат!

ТИШИНА

Тишината пак мрака раздира -
тъжна,самотна съм аз,
без тебе и малкото обич умира -
изчезва тя час подир час!

В очите отблясъци разни,
донасят кристални сълзи -
и думи без смисъл и празни
студеният дъжд ми мълви!

Времето плаче със мене,
и зимата вопли реди -
природата цялата стене -
получи се както преди!

Душата ми болна заспива.
Сърцето без обич умря!
И тялото бавно изстива,
а само за тебе живя!

Дали ще се върнеш отново?!
Дали ще застанеш до мен?!
Времето оковано в окови
и мене постави във плен!

А вятърът гони листата,
останали живи, но ти
няма да дойдеш, а пращаш
студеният дъжд да мълви!



Ето едно за деня на Вси Светии!

Hallowe`en

Tonight is the night
When dead leaves fly
Like witches on switches
Across the sky
When elf and sprite
Flight throught the night
On a moony sheen
         Tonight is the night                             
         When leaves make a sound         
         Like a gnome in his home
         Under the ground
         When the spooks and trolls
         Creep out of their holes
         Mossy and green
Tonight is the night
When pumpkins stare
Throught the sheaves and leaves
Everywhere
When ghoul and ghost
And goblin host
Dance round their queen
It`s Hallowe`en!
Виж целия пост
# 595
Ето и още.....


 txtloves

Звездите студено примигват
във нощното бледо небе...
Как искам сега да ги стигна -
да стигна звездите с ръце.

И ето го вятърът хладен,
гримиран със смешна тъга,
той за мечти пак е гладен -
отнася ги злобно в нощта!

Усмихвам се мило на всички.
Уви.. Само маска това е сега!
Лицето красиво е нищо,
щом в тялото липсва душа!

Страхът ми от истински чувства
поглъща ме ден подир ден.
Спасявам сърцето от блудства -
превръщам се в пламък студен!

Навън пак умират листата,
китара запява в нощта
и някъде там в небесата -
умира ранена душа!



За Последно.....

Ти тръгваш и оставяш ме сама
и сили нямам "сбогом" да ти кажа.
Аз бързо ще се върна у дома,
на тишината всичко ще разкажа!

Не ме изпращай! Аз ще си отида!
Нощта е тиха. Тъмно е сега.
По глухи улици ще мина,
ще тръгна към дома сама.

Не ме изпращай! Няма да говорим!
Само стъпките студно ще ехтят!
Луната бели листа ще зарони
и по-дълбоко ще заспи градът!

Не ме изпращай! Аз сама ще тръгна!
Навред е тъмно... Гневна тишина .....
Не ме изпращай! Щом е за последно -
                  мога и сама!

Тук без теб сама останах,
тъжно идва ден след ден.
Виждам нишки върху стана
неразплетени от мен.

И в мечти по теб линея,
както пълната Луна -
както всяка нощ струи от нея
все по-малко светлина!



Ще чакам отзиви и ако ви харесват ще ви пратя още! Целувки на всички!  love001
Виж целия пост
# 596

Не се черви, нищо лошо не си направила Grinning
Харесва ми т.нар. "предметна" поезия.
Когато предметите отразяват душевното състояние на лирическия герой, който сякаш се е разтворил и е навсякъде по малко, а чувствата му са като вплетени във вещите.
Виж целия пост
# 597
Geilriel,  тези, които съм написала тук са от моята "колекция". Имам си тетрадки, в които събирам стихотворения. Твоите също мн. ми харесаха и си ги преписах(надявам се не се сърдиш). Между другото държа на авторството и след всяко стихотворение задължително изписвам името на автора. Simple Smile
Иначе аз също пиша стихове(макар мн. отдавна да не съм го правила), но още не мога да се престраша да пусна нещо мое.
Виж целия пост
# 598
Не се черви, нищо лошо не си направила Grinning
Харесва ми т.нар. "предметна" поезия.
Когато предметите отразяват душевното състояние на лирическия герой, който сякаш се е разтворил и е навсякъде по малко, а чувствата му са като вплетени във вещите.

Аз, защото съм срамежлива, се червя  Simple Smile
И аз си обичам предметната поезия, винаги съм смятала, че всяка вещ носи нещо от нас, което само ние познаваме.
Ето, още мои неща, специално за теб :

Като някакво старо проклятие
идваш към мен..
С чаша кафе
и пакетче суха сметана.

Разбъркваш душата ми.


---------------------------------


И ръцете ми - белите,
и очите ми - пъстрите,
и косите ми - тъмните..

Все са пътека
за теб
към душата ми..


--------------------------------

Вятър довя
изгубените ми обувки,
останали да следват
стъпките към тебе.

И без да разбера,
забравила съм си душата,
тихо да трополи
пред прага на вратата ти...






Виж целия пост
# 599
Geilriel,  тези, които съм написала тук са от моята "колекция". Имам си тетрадки, в които събирам стихотворения. Твоите също мн. ми харесаха и си ги преписах(надявам се не се сърдиш). Между другото държа на авторството и след всяко стихотворение задължително изписвам името на автора. Simple Smile
Иначе аз също пиша стихове(макар мн. отдавна да не съм го правила), но още не мога да се престраша да пусна нещо мое.

E как ще се сърдя, поласкана съм Flutter
И пускай смело Grinning
аз също отдавна не съм писала. стиховете ми са доста мрачни и са повечето от един ужасен период..., та и не са за пред хора

Umbra, не съм по хвалбите, но тези последните са много добри  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия