Поредната битово-роднинска

Ето я поредната битово-роднинска история в живота ми... Този път ми дойде като гръм от ясно небе и вече цяла седмица ми е мъчно и потиснато. Какво се случи - преди почти година имахме семеен празник, с все братя, сестри, тъщи и свекърви. Баща ми изневиделица, без да сме го обсъждали предварително, тръгва да калесва кумовете ни да кръщават детето. Да се постоплило само и лялтото да правим кърщене, в техния ресторант тържество и т.н. Ние с мъжа ми се изненадахме, той не беше особено очарован от идеята (от днешна гледна точка бих казала, защото е по-умен и му е било ясно какво да очаква), но аз буквално,но галантно го манипулирах да се съгласи (отношенията им не са добри след разни издънки предишни и видях в тая инициатива на родителите ми желание да оправят нещата). Уговорихме датата за кръщенето пак по тяхно желание. Мина зимата, наближи датата и аз започнах да се подготвям, знаете- тоалети, подаръци за кръстниците, ангажирах аниматор за децата, поръчах торта, купих един чувал с украса за залата. Поканих приятелите и роднините - общо 30 тина човека (на половина по-малко от кръщенето на първото ни дете).  Бях намислила и меню и исках да го обсъдим с тях. Да, ама не - сега били заети, имало време, друг път ще говорим. Увъртаха така буквално 20 дни до преди датата и тогава решиха да ме уведомят, че нямало да стане тая с кръщенето. Те не искали да правим празнество, а само да се съберем с свеки и девер ми (приятелката му не е поканена, защото не са женени и ник'ва не им е на тях), кумовете ни не ги били поканили на едно кафе, откъде на къде ще ги посрещат, извозват (те нямат кола, а Църквата е далеч извън София, както и ресторантът) и изпращат. Празненството в ресторанта означавало да се ангажират в деня преди това и на самия ден с приготвянето на менюто (преложих им да наема допълнително човек за кухнята, ама не  можело никой като тях да се справи... т.е. да пече кюфтета на скара и да реже шопски салати  ). Предложих да сменим менюто - не било в това проблемът. И като се изсипа една тирада обвинения и обиди по адрес на нас с мъжа ми. От цялата работа резбрах, че сме некъдърници, щом нямаме кола, че им дължим 4000 лв., които са похарчили за нас (беше ми показан списък, включващ суми за разходи като бензин до вкъщи, за да ни вземат на гости (общо 6 пъти), подаръци на децата, сметка ток за престоите ни в къщата им и т.н. Половината сума е от плащанията на осгуровките ми докато бях бремена. Бях ги помолила за тая услуга с уговорката, че като започнат да ми плащата майчинството, ще им ги върна. Така и направих, но те не пожелаха парите и ми казаха да ги използвам за децата.
И още един куп подобни... Буквално бях като гръмната, не разбрах как и защо се случва всичко това. Взех да се чудя дали не съм си въобразила, че те сами предложиха целия сценарии, говорих с кумовете даже.
Цяла седмица вече го преживявам, а фактът че трябва да кажа на 30-тина човека, че кръщенето се отлага за по-натам и да им дам смислено обяснение не ми помага особено. И така и недоумявам, защо като са си променили желанията аз трябваше да го науча в последния момент. Но най-вече недоумявам кога ще спра да им се връзвам и да разчитам на тях