Да преправим старите мебели - 5

Тогава от каква? Или да си играя да боядисвам канапа след това в слонова кост през дупката за крушка, м? И викате върху топка /плажна, нали/, а не върху балон?
Zornica, да не е било стукопласт? Аз не държа да ми е блестящо, по- скоро да не белее лепилото, а С-200 може и да белее? Това прозрачното от арт магазините в какви разфасовки е и като лепило за какво да го търся /кой знае каква глупост ще изтърся там /.

  нямам думи,вие сте страхотни майстори

Седефка, С200 след изсъхване е напълно прозрачно /аз ползвам на Мегахим/.
Felicidad, очарована съм! 

Хо, хо, охо, охо! Сама се смея на себе си. Да ви разкажа една ранно утринна случка: водя детето на училище днес /7.30 сутринта/ и по пътя гледам до едни кофи най-прекрасният фотьойл на света - стои самотен под дъжда в сумрака и се усмихва тъжно. Сви ми се сърцето. Детето ме гледа подозрително и плахо пита: "Мамо, нали няма да ме водиш до училище с този стол в ръка?", щото детето си ме знае и веднага е уловило жадния ми поглед. Подминавам гордо купчината трошляци, но отвътре нещо ме човърка. Мятам синчето да се учи и хуквам обратно. Тъкмо наближавам кофите и двама клошари се скупчиха и започнаха да ровят там /около стола имаше и други изхвърлени дреболии/, а върху моя красавец си оставиха торбите. "Край!" - викам си аз, отнесоха съкровището изпод носа ми. Тюх  да му се не види, знаех си, че трябва веднага да го награбя. Правя няколко крачки, спирам се, мисля, пак мисля и накрая храбро се връщам при чичковците и любезно ги питам: "Извинете, дали ще ви трябва този стол?". "Ми, не" - отговарят те. "А дали ще мога да го взема?" - отново напирам аз. "Ама разбира се, бе моето момиче! Взимай го, ако искаш може да ти помогнем." - клошарите изпаднаха във възторг и чевръсто започнаха да раздигат торбите си, за да ми освободят нещото. Благодарих с признателност, благослових ги наум и грабнах находката пред изумените им погледи. Тичам в дъжда - подпряла съм чадъра под брадичката си, а със свободната ръка мъкна трофея, а той тежи, ще ми откъсне рамото. Ама аз стискам зъби, зер отказала съм помощта на мъжете, не върви пораженчески да се върна и да приплача. Сгъвам чадъра, за да не ми избоде очите, гушвам стола и гордо го тотътрям до вкъщи.
На вратата ме посреща другото дете. Клати съчувствено и леко угрижено дългокосата си руса главица и промърморва: "Мамо, пак ли?!"

  все едно приказка прочетох. Страхотно  айде да се похвалиш после какво си сътворила с него. В тази връзка да питам дамаската от къде излиза най-евтино да се купи?

   baibibi, представих си каква фурия си била в дъжда, с фотьойл и чадър под мишница.

baibibi, ще ме умориш  Дай сега да видим нещото на снимка, че много ми се изостри любопитството 

baibibi накара ме рано сутринта да се усмихна широко Чак сега стигнах да пиша, но се подхилквам след като го прочетох 

И аз искам да видя придобивката

Маниачки сте ей.          Не пропускам нито пост от тая тема.

miniemouse, бърже да питаш татко за конците и онова блестящото, както и всички подробности, и да споделиш после.  

baibibi, добре че не живееш в чужбина, където често се случва да изхвърлят разни ценности. Без ръце ще останеш!  
Такъв абажур топка и ние сме имали, ама купешки. Майка ми бързо се отърва от него, защото бил много труден за почистване.

baibibi ,  

Да похваля това лепило за дърво http://gamateh.pl-bg.com/index.php?page=shop.product_details& … rt&Itemid=284. Не мирише, след изсъхване е прозрачно, добре се покрива с латекс, 250 г е. В момента се боря с едни дървени кукленски мебели и ми върши чудесна работа.

Беше преди 30тина години, но като го засека в скайп ще го питам той какво помни... не знам защо ама си мисля че моите спомени ще да са по-пресни от неговите   
 

Ооо, baibibi , така ме разсмя! Цял ден ще ми е светло! Чудна историйка си разказала! 

Седефка, Минзухар, моите родители са ги правили преди повече от 20 години и материалите са съвсем други.
1. надувна топка
2. конци - без значение какви - важен е цвета (тогава не е имало разнообразие в цветовете на освет. тела)
3. водно стъкло - взимали са го "нелегално" от позната, която работила в леярен цех
Конците се увиват около топката, после се потапя във водното стъкло, 2-3 дни се чака да изсъхне, изрязва се дупка през която излиза топката и през тази дупка се поставя на кабела на освет. тяло.
Май с Ц200 ще е по-лесно, макар че няма да блести.

Оххх, БайБиби,    от болестта ти е. Ти не си виновна, мила Дано вече си спокойна Давай сега да видим "хапчето" от боклука!