Бихте ли дали живота си на половинката си в името на любовта?
- Публикувана: 12 авг. 2010, 13:36 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2010, 02:35 ч.
# 135
21 авг. 2010, 17:43 ч.
Бих дала живота си, да!
На същество което обичам, независимо дали е мъж или някой друг бих дала живота си
Виж целия пост
На същество което обичам, независимо дали е мъж или някой друг бих дала живота си
# 137
21 авг. 2010, 18:08 ч.
И аз имам истинска история, на която съм свидетел.
Когато все още младата/относително, около 50+/съпруга се разболя от една много агресивна форма на артрит, той, съпругът - богат, хубав, също относително млад/особено за мъж/ не се втурна да "работи" денонощно в офиса, а остана до нея. Ама как - всички лекари, всички клиники, всички алтернативни, всички манастири...а тя все по-зле. НЕ я сложи в количка, макар да се инвалидизираше изцяло, а я носеше на ръце от колата, до някое място, заедно със стол, но не за инвалиди, а такъв - удобен, градински или друг в зависимост от случая, за да не се чувства като инвалид. Тя гаснеше пред очите му. Той я хранеше като бебе с лъжичка...и гаснеше с нея...От мъж канара, се стопи като восъчна свещ. Тя почина. Преди години. Ах, колко златотърсачки го налазиха...но е сам. И сега. Със снимката й като момиче.
Зная, че ако можеше, би умрял вместо нея. А тя умря в ръцете му, не я прати в болница, беше все до нея. Не позволяваше болногедачката и домашната помощница да я обслужват интимно, правеше го той...той й биеше инжекциите, защото сестрите вече отказваха, нямаше вени...Беше...беше любов.
Не е от епохата, мисля си аз. От хората е. Има такива хора. Има такава любов. Зная, че той не би я продал за милиони, за никакви пари, за никакви неприлични предложения.
Мен биха ме продали.
Виж целия пост
Не става въпрос за вяра, а за това, което съм видяла с очите си...
И аз имам истинска история, на която съм свидетел.
Когато все още младата/относително, около 50+/съпруга се разболя от една много агресивна форма на артрит, той, съпругът - богат, хубав, също относително млад/особено за мъж/ не се втурна да "работи" денонощно в офиса, а остана до нея. Ама как - всички лекари, всички клиники, всички алтернативни, всички манастири...а тя все по-зле. НЕ я сложи в количка, макар да се инвалидизираше изцяло, а я носеше на ръце от колата, до някое място, заедно със стол, но не за инвалиди, а такъв - удобен, градински или друг в зависимост от случая, за да не се чувства като инвалид. Тя гаснеше пред очите му. Той я хранеше като бебе с лъжичка...и гаснеше с нея...От мъж канара, се стопи като восъчна свещ. Тя почина. Преди години. Ах, колко златотърсачки го налазиха...но е сам. И сега. Със снимката й като момиче.
Зная, че ако можеше, би умрял вместо нея. А тя умря в ръцете му, не я прати в болница, беше все до нея. Не позволяваше болногедачката и домашната помощница да я обслужват интимно, правеше го той...той й биеше инжекциите, защото сестрите вече отказваха, нямаше вени...Беше...беше любов.
Не е от епохата, мисля си аз. От хората е. Има такива хора. Има такава любов. Зная, че той не би я продал за милиони, за никакви пари, за никакви неприлични предложения.
Мен биха ме продали.
# 138
21 авг. 2010, 19:35 ч.
Не. Не бих дала живота си, както не искам и той да даде своя на мен.
Виж целия пост
# 139
21 авг. 2010, 20:07 ч.
Че аз като се замисля, си го давам, всеки ден за него и децата 
Виж целия пост
# 140
22 авг. 2010, 02:35 ч.
Знам,че авторката помоли да не намесваме децата,но за мен тези неща са свързани. Имам две малки момчета и мисълтда ги оставя без майка не е приемлива за мен... Любовта ми към тях (съответно желанието ми да съм до тях) е по-силна от чувствата ми към моята половинка. Трудно ми е да преценя какво бих отговорила ако нямах деца.
Виж целия пост
Препоръчани теми