Бихте ли дали живота си на половинката си в името на любовта?
- Публикувана: 12 авг. 2010, 13:36 ч.
- Последно мнение: 22 авг. 2010, 02:35 ч.
# 120
21 авг. 2010, 12:46 ч.
Как`Сийке,има и изключения,макар и много рядко.Но те като че ли по-скоро потвърждават казаното от теб.
Виж целия пост
# 122
21 авг. 2010, 12:55 ч.
Има, но тези, които знам са от по-старите поколения, остатъци някакви от времената, когато мъжете бяха мъже и жените - жени. Разбирай, родените в началото на миналия век.
От съвременните мъже много ще се учудя, ако се намери някой готов за саможертва. Те от цицата на мама не искат да се пуснат, та живота си на друг ли да дадат?
Виж целия пост
Как`Сийке,има и изключения,макар и много рядко.Но те като че ли по-скоро потвърждават казаното от теб.
Има, но тези, които знам са от по-старите поколения, остатъци някакви от времената, когато мъжете бяха мъже и жените - жени. Разбирай, родените в началото на миналия век.
От съвременните мъже много ще се учудя, ако се намери някой готов за саможертва. Те от цицата на мама не искат да се пуснат, та живота си на друг ли да дадат?
# 123
21 авг. 2010, 13:04 ч.
То някак си "да дам живота си "ми звучи доста хипотетично....Майка ми имаче една приятелка,която беше болна.Последните месеци от живота си прекара в болницата и то в много тежко състояние.Тя имаше приятел(по-млад от нея с около 20 г)Та този неин приятел не се отдели от леглото й.Просто не я остави за миг.Беше наистина трогателно.Къде ли бяха дъщерите й?Но наистина това е много,много рядко срещано явление....(извинете,че не е много по темата)
Виж целия пост
# 124
21 авг. 2010, 13:05 ч.
Ами, вчера попитах мъжо : "Ако бяхме щъркели и аз имах ранено крило и не можех да отлитна с теб, какво ще правиш?" Той каза, че щял да ме носи на неговоти крило. Аз му отвърнах, че няма да издържи полета. Кза ми, че сме щели да останем тук. Казах ми, че тук няма да оцелеем, а той ми каза "що ме питаш таквиз работи, нали не сме щъркели?!"
По темата - незнам! Обичам го!
Виж целия пост
По темата - незнам! Обичам го!
# 125
21 авг. 2010, 13:17 ч.
А ти, скъпа, склонна ли си да се пуснеш от полата на майка си заради любимия? 
Да си дадеш живота е лесна работа, ама да се опълчиш на мама... Бррр!
Виж целия пост
Да си дадеш живота е лесна работа, ама да се опълчиш на мама... Бррр!
# 126
21 авг. 2010, 13:22 ч.
Сийо, да знайш любимка си ми ! 
Незнам защо изпитвам вина и все гледам да угодя на майка си !
Виж целия пост
Незнам защо изпитвам вина и все гледам да угодя на майка си !
# 127
21 авг. 2010, 13:33 ч.
Има, но тези, които знам са от по-старите поколения, остатъци някакви от времената, когато мъжете бяха мъже и жените - жени. Разбирай, родените в началото на миналия век.
От съвременните мъже много ще се учудя, ако се намери някой готов за саможертва. Те от цицата на мама не искат да се пуснат, та живота си на друг ли да дадат?
Има,има , и не са динозаври...
Когато оперираха сина ми ,аз стоях с него по няколко часа през деня, а мъжа ми спеше всяка нощ при него...да мога да се наспивам и на другия ден да съм в час...
Когато майка ми се разболя от рак,пак той ни водеше навсякъде и когато не беше на работа, беше плътно до нас,т.е до мен...
Не съм го питала директно дали би дал живота си за мен,но знам ,че ще го направи ,ако се наложи,съдейки по живота ни досега.
Та защо аз да не направя същото ,ако трябва?
Виж целия пост
Как`Сийке,има и изключения,макар и много рядко.Но те като че ли по-скоро потвърждават казаното от теб.
Има, но тези, които знам са от по-старите поколения, остатъци някакви от времената, когато мъжете бяха мъже и жените - жени. Разбирай, родените в началото на миналия век.
От съвременните мъже много ще се учудя, ако се намери някой готов за саможертва. Те от цицата на мама не искат да се пуснат, та живота си на друг ли да дадат?
Когато оперираха сина ми ,аз стоях с него по няколко часа през деня, а мъжа ми спеше всяка нощ при него...да мога да се наспивам и на другия ден да съм в час...
Когато майка ми се разболя от рак,пак той ни водеше навсякъде и когато не беше на работа, беше плътно до нас,т.е до мен...
Не съм го питала директно дали би дал живота си за мен,но знам ,че ще го направи ,ако се наложи,съдейки по живота ни досега.
Та защо аз да не направя същото ,ако трябва?
# 128
21 авг. 2010, 13:50 ч.
Лично аз бих дала живота си за човек който го заслужава, който е готов на същото за мен без да се замисли, дори за момент...
Когато го намериш, ела ми се похвали. На думи всички всичко дават, но опре ли до практиката - няма никой отсреща.
Разбира се, че ще се похваля
...ще пусна тема дори... 
Виж целия пост
Лично аз бих дала живота си за човек който го заслужава, който е готов на същото за мен без да се замисли, дори за момент...
Когато го намериш, ела ми се похвали. На думи всички всичко дават, но опре ли до практиката - няма никой отсреща.
Разбира се, че ще се похваля
...ще пусна тема дори...
# 129
21 авг. 2010, 15:16 ч.
Има,има , и не са динозаври...
Когато оперираха сина ми ,аз стоях с него по няколко часа през деня, а мъжа ми спеше всяка нощ при него...да мога да се наспивам и на другия ден да съм в час...
Когато майка ми се разболя от рак,пак той ни водеше навсякъде и когато не беше на работа, беше плътно до нас,т.е до мен...
Нямах предвид такива примери...
А други. Млада, красива като кукла жена. Катастрофа. Куклата все така е красива, но... счупена. Прикована на инвалидна количка. Няма секс. Няма салатки вечер. Няма изпрани чорапи. Няма нахранени и изкъпани деца. Самата тя има нужда от гледане и обслужване, както и от придружаване по болници и санаториуми. Безброй операции. Инвалидна пенсия. Няма надежда за оздравяване.
Колко мъже познавате, които ще издържат на това и ще си пожертват живота? Аз не видях нито един. От цяло отделение с такива жени, нямаше нито един мъж до тях. Децата са метнати за отглеждане на тъщата, а таткото "жертва" някъде другаде живота си за друга жена и други деца...
На думи всички са много дашни...
Виж целия пост
Има,има , и не са динозаври...
Когато оперираха сина ми ,аз стоях с него по няколко часа през деня, а мъжа ми спеше всяка нощ при него...да мога да се наспивам и на другия ден да съм в час...
Когато майка ми се разболя от рак,пак той ни водеше навсякъде и когато не беше на работа, беше плътно до нас,т.е до мен...
Нямах предвид такива примери...
А други. Млада, красива като кукла жена. Катастрофа. Куклата все така е красива, но... счупена. Прикована на инвалидна количка. Няма секс. Няма салатки вечер. Няма изпрани чорапи. Няма нахранени и изкъпани деца. Самата тя има нужда от гледане и обслужване, както и от придружаване по болници и санаториуми. Безброй операции. Инвалидна пенсия. Няма надежда за оздравяване.
Колко мъже познавате, които ще издържат на това и ще си пожертват живота? Аз не видях нито един. От цяло отделение с такива жени, нямаше нито един мъж до тях. Децата са метнати за отглеждане на тъщата, а таткото "жертва" някъде другаде живота си за друга жена и други деца...
На думи всички са много дашни...
# 130
21 авг. 2010, 16:15 ч.
Тук нали не се говори за любов към децата? Щото за детето си умирам, убивам и всичко, което се сетите, че и в комбинация.
Ама за мъж...нъцки!
Сийке, по-горе видях, че вярваш в съществуването на жертвоготовни хора и ги отделяш от днешната епоха. Да, някога е имало рицари, после е имало и кавалери, и дами...ама кавалерите ги избили във войната, после всички станали дугарки и другари, сега сме на ход дечицата на другарките и другарите. Сега има господа. Етимологията на думата ти е ясна, та предполагам не мислиш, че тя допуска саможертва?! Тя изисква жертви.
Толкова за женичките и мъжленцата и кой какво от кого чака.
Виж целия пост
Ама за мъж...нъцки!
Сийке, по-горе видях, че вярваш в съществуването на жертвоготовни хора и ги отделяш от днешната епоха. Да, някога е имало рицари, после е имало и кавалери, и дами...ама кавалерите ги избили във войната, после всички станали дугарки и другари, сега сме на ход дечицата на другарките и другарите. Сега има господа. Етимологията на думата ти е ясна, та предполагам не мислиш, че тя допуска саможертва?! Тя изисква жертви.
Толкова за женичките и мъжленцата и кой какво от кого чака.
# 132
21 авг. 2010, 16:50 ч.
А, там умря само един. Докато се давеха всички мизерници викаха "хелп, хелп!!!..." само една мадама викаше "Джак...Джак..." и той логично умря. Егасимуси.
Виж целия пост
Те тези дето биха си дали живота...умряха в Титаник.
# 133
21 авг. 2010, 16:57 ч.
Не. Не бих.
Изброените примери по- горе са неуместни. Нито със стоящият до леглото в болницата, нито за загубата на любим човек(моите съболезнования
), . Темата има различна насоченост.
Виж целия пост
Изброените примери по- горе са неуместни. Нито със стоящият до леглото в болницата, нито за загубата на любим човек(моите съболезнования
), . Темата има различна насоченост.
# 134
21 авг. 2010, 17:33 ч.
Не става въпрос за вяра, а за това, което съм видяла с очите си. Единственият жертвоготовен мъж, който познавам и който до последно се грижеше за жена си - инвалид, ако още е жив, трябва да е към 90-годишен. Връщаше и жеста, че го беше чакала 10 години да излезе от затвора, живеейки като монахиня и отказвайки да се разведе с него, въпреки огромния натиск, на който е била подложена. (Човекът е бил политически затворник след 9-ти като николапетковист.)
Къде ги сега такива мъже и жени, а?
Сега си мечтаят за неприлични предложения. Колкото може по-неприлични...
Виж целия пост
Сийке, по-горе видях, че вярваш в съществуването на жертвоготовни хора и ги отделяш от днешната епоха.
Не става въпрос за вяра, а за това, което съм видяла с очите си. Единственият жертвоготовен мъж, който познавам и който до последно се грижеше за жена си - инвалид, ако още е жив, трябва да е към 90-годишен. Връщаше и жеста, че го беше чакала 10 години да излезе от затвора, живеейки като монахиня и отказвайки да се разведе с него, въпреки огромния натиск, на който е била подложена. (Човекът е бил политически затворник след 9-ти като николапетковист.)
Къде ги сега такива мъже и жени, а?
Сега си мечтаят за неприлични предложения. Колкото може по-неприлични...
Препоръчани теми