Порасналите деца и финансите

Имам въпрос - кое е това следване, че не може да се рабоги? Чух го неколкократно. 

Ами от 7 сутринта долу горе до 6 вечерта Време остава вечер  

Добре де, кажи какво.  Всички сте много загадъчни.

майко мила студентчето какви грешки само 
таблата е твоя, не се ядосвай, следващото лято вече ще я носиш. сервитьорките цял живот по 250 в семейната каса слагат

Това го казва човек, който не знае, че след точка следва главна буква.

точно така. същият този човек прави разлика между такъв модел на писане / без главна буква/ и очевидното незнание на студентчето как се пише "долу" 
но какво пък. радвам се, поне ти знаеш, че не знам са две думи.  малко такива останахме останалото - студент ми бил

Ами ако под социално дело се разбира и осигуряване - здравно и пенсионно - имат общо.

грешиш. Младите хора в България съвсем не са свикнали друг да им плаща сватбите, но родителите им искрено вярват, че това е тяхно задължение. Така е залегнало в народопсихологията ни. Когато аз и мъжът ми взехме решение да се оженим, защото разбрахме, че съм бременна, и казахме на техните, че сме намерили подходящ ресторант, където да е празненството, те малко се обидиха, защото вярваха, че цялата организация трябва да поемат те. В действителност наистина родилите и на двама ни се заеха с нея, като ние казвахме предпочитанията си и се съгласявахме / отхвърляхме предложените неща. Имаше компромис от наша страна, но пък беше безсмислено със съпруга ми като магаре на мост да се заинатим. Аз плаках не веднъж и два пъти, той не веднъж каза "по-добре да не се женим", но пък не беше толкова страшно да преглътнем самочувствието си и просто да оставим нещата да се случат. Думите на свекърва ми бяха: "Знам, че не е приятно, но така се прави, вие трябва да сте като гости на сватбата си". В крайна сметка, ако родителите не "спретнат" една хубава сватба за децата си, която да символизира и финализира цялата подкрепа, давана им досега, как ще ги пуснат сами по трънливия житейски път? Нали затова сме семейство - детето се ражда, отглежда се с любов, осигурява му се училище, дават му се съвети и насоки, а когато за него дойде моментът да създаде свой дом, то не бива да се чувства като изгнанник, а да получи за последен път упората и рамото на своите родители, за да вярва, че те одобряват неговия избор и застават зад него в този важен момент. Не трябва да сме като прехвалените американски семейства, където на 18 вашите ти хлопват вратата под носа, а следващата ви среща е 15 години по-късно, за да им дадеш покана за сватбата си.