Какви привилегии имат самотните родители? Какви са нашите права?

Не мога да съм сигурен,Мария-Магдалена,но предполагам,че си се опитала да провалиш виждането и да спретнеш едно скандалче.Всички хора сме различни.Някои бащи,когато се сблъскат с майка,която счита детето като само и единствено своя собственост и като оръжие,с което ще може нарани биологичния баща,се обръщат и тихо си тръгват,като страдат само вътрешно.Но,други,както може би е вашия случай,изкарват наяве негативните си емоции.Предполагам,че ако не се е бил получил скандала,сте щели да изпаднете в още по-голяма депресия.

Ейййй! Виждането на детето не е грижа, дори и издръжката в сегашните й измерения, също не е никаква грижа, независимо какво смята законът по тези въпроси. Смешно е това желание на безотговорния родител, в общия случай таткото, да ВИЖДА детето. Отговорният родител не ГЛЕДА детето, той се ГРИЖИ за него. А когато чувства, че е застрашено, той го пази, пък на някой може да му се струва, че го ползва като оръжие. И е напълно изключено отговорният родител да чупи прозорци с главата на майката.
 

не съм вдигала скандал дори избягвах разговора причината за избухването по неговите думи е че съм била ненормална  започна да ми говори преди скандала за излизане на квартира и аз му отказах, защото съм живяла с него на квартира знам какво се получава не плащане на наем, сметки и бягане от квартирата после аз се оправям с проблемите, но няма значение ........  днес дори майка му ми званна и ми каза че съм лъжела, че тои бил принуден леко да ме блъсне защото съм го заплашила с нож а вкущи нямало нищо счупено, аз естествено и казах да дойде да види и тя млъкна
А АЗ НЕ СЪМ ОТКАЧАЛКА ДА ПЛАША ДЕТЕТО СИ И ДА ВАДЯ НОЖОВЕ !
случвало се е дори да ме бласка (даже когато бях бременна ) и после да казва на майка си че съм паднала сама на земята и съм започвала да пищя  в очите ме е гледал и се е опитвал да ме убеди че съм луда и не помня как съм се трашнала на земята ! пален психически тормоз който дори надделява над физическия

благодаря за подкрепата   

понякога на обществено място става по зле последният път отидохме в магазинът до вкъщи да и купува нещо за десерт и в магазина му казах '' моляте не и купувай шоколад защото докторката каза че е много вероятно пъпчиците и да са от шоколад"(тогава малката беше изприщена от нещо и се опитвахме да разберем от какво) неговата реакция беше плюнка върху лицето ми и изкрещяване пред всички " майка ти нещастен боклук ти на кой няма да даваш детето " хората около мен ме гледаха ту съжалително ту презрително след като излязахме от магазина стигнахме до пейката пред вкъщи баба ми беше седнала на пейката и ме попита защо плачеш и той отговори вместо мен " да я питаш и тя дори незнае не виждаш ли че е ненормална ".........

Здравейте,
не съм писала отдавна, за което моля да ме извините.
Кики, ако искаш ще ти пиша на ЛС как точно са имената на сина ми?
Моят син носи моето собствено и фамилно име, но аз така исках. Принципно нямаше проблем да запиша детето и с имената на баща ми, но не виждам смисъл /лично мое мнение/. Ако се притесняваш от хорските словоизлеяния-ок, но в моя случай не е така. Да,  имах избор /но най-добре е да си подготвена и да си питаш директно/ попаднах на невероятен човек /служителката в РД/, която може би има най-голям принос да запиша детето си на мое име. Цял живот ще и бъда благодарна, а даже не и знам името.
Джуличка  е права, това гласи ЗАКОН за гражданската регистрация;

Раздел II
Имена на българските граждани
Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и
се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние присъставяне на акта за раждане.
(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името,
длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени
от родителите.
(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името,
което сметне за най-подходящо в случая.
(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено
неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ,
длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като
приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.
Чл. 13. Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на
бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето,
освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези
окончания или те противоречат на семейната, етническата или религиозната
традиция на лицето.
Чл. 14. (1) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име
на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен
ако семейната, етническата или религиозната традиция на лицето налагат друго.
Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се
образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се
взема фамилното име на майката или името на нейния баща.
(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име
може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се
взема фамилното име на майката.

Ето виж и тук;
http://www.legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=130&t=1332
[/quote]
Мелинда, знам че това в правилното решение! И аз имам усещането, че и при мен ще стане точно така! " Таткото" ще се появи за вписването, но аз няма да му дам, след като бремеността я изкара сама! Да, нашите са зад мен и това ми дава сили!  А твоят " бившия" сега търси ли детето си или изобщо?
[/quote]

Kiki, моят бивш нито се e интересувал, нито съм го виждала, нито съм го чувала!
Аз съм широко скроен човек и въпреки всичко (поне за да ми е чиста съвестта пред детето) на няколко пъти му писах смс-и, оставях съобщения в скайп и т.н., че между нас може всичко да е приключило, но все пак той е баща на това дете и може да идва да го вижда когато пожелае, но УВИ!!!! Господинът изчезна безследно и не си е направил труда да се занимава с нас - просто така е по-лесно.
Що се отнася до брат ти, когато бебчо се роди – всичко ще му мине и последното за което ще мисли е името на детето.  тъ
И пак ти казвам;
Никой тук не би могъл да ти каже как да постъпиш или да ти даде съвет.
Решението трябва да бъде изцяло и САМО твое!
Ние споделяме горчивия си опит, а от там насетне - ти решавай.

Мария-Магдалена, наистина много съжалявам за случилото се с теб и малката. Не бих могла  да ти дам съвет, не съм изпадала в подобни ситуации с БНД /изкючайки 7 месец от бременността си, когато моичкия реши да ме удря по корема, но не му останах длъжна и аз/. Познавайки себе си знам какво бих направила аз, но не знам дали е най-правилното.
(сега ще последва вълна от критики, но все пак ще си го кажа)
Опитвала ли си да му се опълчиш?
Като той те наплюе - наплюй го и ти!
Ако те удари - удряй и ти!
Обижда те - обиждай и ти(но не пред детето), или просто му казваш с нормален тон, че не е никой, че да ти говори така!
Викай полиция всеки път като реши да се прави на велик "мъж"! Извади си медицинско всеки път, когато ти посегне или демонстрира физическото си надмощие над теб. Нека си лудата в неговите очи, но му покажи, че не те е страх! Да, това не е форма на цивилизован разговор, но има ИЗРОДИ  които от друго не разбират и ще тр.бва да им слезем до нивото, че да се осъзнаят.
Нека е пред свидетели /какво от това/, пък утре ще го съдиш за психически и физически тормоз, даже може да го лишат от родителски права /при добър адвокат/. Аз така бих постъпила, защото се убедих, че показваш ли слабост и страх - те мачкат, унижават и се възползват максимално от всеки удобен случай да те унищожат!
Бъди силна заради самата теб и заради детето ти!
Отстоявай себе си и защитавай чисто човешките си права! Никой няма право да се отнася по подобен начин с теб!

всичко това съм го правила и медицинското и съм му се опълчвала отговаряла съм м със същото и той започва да се оправдава че бил принуден защото съм луда и незнам какво правя намерих си адвокат започвам и да посещавам психолог, който да каже луда ли съм или не и при следващ тормоз вземам мерки съдебни до сега бях човек с него исках само човешко отношение,но разбрах че трябва ж името на детето да запазя здравето си 

мария магдалена  аз съм  в почти същото положение.моят бивш с  който нямам брак  и  се  разделих ме.  преди два дена преби мен   и дъщеря ми пред очите на собствения  си син  и избяга  понеже  се обадих  112 на другия ден бях при адвокат и пуснах  ме  жалба към прокурора . на другия ден  това прасе дойде  нагъл  както винаги  едва не изкара  мен виновна но иначе  си изнесе част от  багажа  и каза че ме оставя в  апартамента.което  не вярвам да стане докато не получа нотариален акт  въпреки че има още 16апартамента.при   още един сигнал от мен  към 112  вече ще  поискам  мярка за неотклонение  и жалба към  закрила на дедето.затова сега всяка моя среща с този звяр  аз ще записвам разговорите  ни с  телефона си  за  да мога  пази боже да няма нужда  аз  да имам  доказателство  пред  прокурора  ако  онова нещо се повтори.и  естествено зависи от  държанието му  завеждам  дело за издръжка  за да мога да му огранича  вижданията му с  детето.аз  съм  много борбена  жена  и  заради всички  нас  и  липсата ни на  всякакви права   смятам да занимая с нашите проблеми  лично премиера  .в  момента се  подготвям  с  речта си  и не се знае по  какъв начин  но  аз   трябва да бъда чута.господ ме е дарил с  дар  слово  и аз ще  го  използвам  за нас  и  ще уча  на  37  но трябва да стана адвокат.

Леееееееееееееееко отплесване от темата се забелязва тук.

Мелинда, знам че това в правилното решение! И аз имам усещането, че и при мен ще стане точно така! " Таткото" ще се появи за вписването, но аз няма да му дам, след като бремеността я изкара сама! Да, нашите са зад мен и това ми дава сили!  А твоят " бившия" сега търси ли детето си или изобщо?
[/quote]

Kiki, моят бивш нито се e интересувал, нито съм го виждала, нито съм го чувала!
Аз съм широко скроен човек и въпреки всичко (поне за да ми е чиста съвестта пред детето) на няколко пъти му писах смс-и, оставях съобщения в скайп и т.н., че между нас може всичко да е приключило, но все пак той е баща на това дете и може да идва да го вижда когато пожелае, но УВИ!!!! Господинът изчезна безследно и не си е направил труда да се занимава с нас - просто така е по-лесно.
Що се отнася до брат ти, когато бебчо се роди – всичко ще му мине и последното за което ще мисли е името на детето.  тъ
И пак ти казвам;
Никой тук не би могъл да ти каже как да постъпиш или да ти даде съвет.
Решението трябва да бъде изцяло и САМО твое!
Ние споделяме горчивия си опит, а от там насетне - ти решавай.

[/quote]
Олее, много ви благодаря и на двете ви за изчерпателните знания по темата и че ми ги споделихте! Даже ще си копирам, каквото сте ми написали, за да го прочета ако го забравя! А, Мелинда, аз ще ти пратя на личния адрес моите имена, за да ми кажеш което как би се казвало!?

Здравей, Джули! Казваш, че ще си носи например моята си фамилия, а зашо разваш може и баща ми да го осинови, след като фамилиите ни са все пак еднакви. А някой беше казам преди, че трябвало да си иска съгласие от баща ми за да носи детето ми фамилията му - това истина ли е? И ако например той не е сред живите, то как ще му взема съгласието? А ако няма съгласие детето в крайна сметка с каква фамилия ще остане?

     Kiki_VN, не е нужно баща ти да осиновява детето, за да носи неговите имена. А само да даде съгласието си за бъде записано по този начин. Давам пример с произволно избрани имена:
     Ако ти се казваш: Валентина Димитрова Василева, детето може да се казва така:
Ивайло Валентинов Димитров или Ивайло Валентинов Василев. По твой избор.
     Ако поискаш, и баща ти /Димитър Василев/ даде съгласие детето да носи неговото име /без да го осиновява/, детето може да се казва само така: Ивайло Димитров Василев.
      Ако баща ти не е жив, доколкото ми е известно служба ГРАО има вътрешна процедура, съгласно която може да запише детето на негово име, и без ничие съгласие. Питай служителките в Общината.  
      Ако няма съгласие от баща ти, фамилното име на детето е или твоето бащино, или твоето фамилно име. Въпросът със съгласието касае само бащиното име на детето - дали да е Валентинов или Димитров, според моя пример по-горе.

 мила   cosi  bosi 13   това което съм преживяла в  досегашният си  живот  не го пожелавам на  никого.това  мила не  е  отплесване  от  темата  а  даване на  съвет  към  мария  магдалена   как  да  се  защити  от  този  изрод    защото  аз  живях   с  такъв  10г.равносметката е  че  от  три  години  се  боря с  депресията  и  реших  да  оцелея  и  да  се боря  заради  децата си  и  заради такива   като мен  и  мария  магдалена.защото  в  нито  една  цивилизована  страна   една  майка  и  една  жена  не е толкова  беззащитна  както  в  нашата родина  и  това трябва да  се промени .ние  сме  майки  и  жени  и  трябва да се  борим за  наши права  ако  трябва сега ще ги напишем.

извинявам се че явно не съм писала в точната тема но тук започнах разговора с други родители които отглеждат сами децата си и исках да им споделя преживяното ! alina1 благодаря ти за разбирането и подкрепата искам да ти кажа че не сме само аз и ти има много много жени в такова положение, което е много жалко започвам да си мисля че 80% от българските маже са такива комплексирани идиоти и много се плаша дано някога не попадна отново на такъв