Япония

Ще те пуснат да ти гледат сеира 

След всичко казано за кауаии културата няма как да не се включа и аз С моите 155см, 40кг и обувки номер 35, искам да попитам изгодно ли е от чужбина да се пазаруват онлайн стоки от Япония или този вид търговия не е разпространен

Някой може ли да каже как се използува тази паста wasabi? Купих една тубичка да я пробвам, но се оказа толкова люта и специална на вкус, че нямам идея на какво може върви  - Била правена от някакви тамошни репички и е  с много особен зелен цвят

Уасабито се слага по малко в соевият сос, после потапяш вътре сушито и хапваш. Страхотно е!
За друго какво може да го ползваш, нека Самурайка каже 

Аз искам да питам какви родители са японците? Как възпитават децата си? Имат ли проблеми с тийновете както западното общество (наркотици, пиене и пушене). Японките ми се струват едни такива милички, сладички... немога да си представя японка с цигара в устата...

Гледах в ютуб филми за сексуалността на японците, любовните хотели.... или аз съм много задръстена, или те са много разкрепостени 

Аз съм отдавна във фен-клуба, още от публикуването на темата надничам ежедневно, но сега се сертифицирам официално, така да се каже. Чета я като бестселър. Най-много искам да благодаря сърдечно на Самурайка за увлекателните, изчерпателни и образователни разкази.    

Отдавна живея в Германия, а една от най-добрите ми приятелки Мио е японка от Осака. Живее в Дюселдорф, където японската диаспора в Германия наброява няколкостотин хиляди японци. Тя ме научи да правя суши преди няколко години и сега то присъства често в седмичното меню. Затова мога да потвърдя компетентното мнение на Топъл дъжд, че уасаби се доавя в соевия сос, в който леко се топва сушито. Акцентирам на "леко", понеже Мио вечно ми се смее като види как си къпя хапката в купичката

Мио и аз сме като Крачун и Малчо, а когато ме кани с нейни други приятелки да излезем по женски, се чуствам като Гъливер в страната на лилипутите /аз съм от калибъра на Izma/. Просто недоумявам как може да са толкова дребни и фини тези жени. Потвърждавам всичко написано за шарените дрънкулки и цветовите съчетания. В началото изпадах в ужас като видех приятелката си с цикламенолилав клин, чорапи на райе /тип "Пипи, дългото чорапче"/ и отгоре един отровно зелен блузон.   Сега не се впечатлявам толкова като я видя в копринена пола с волани и тениска със щампа Мини Маус. Когато съм в японската си компания, се чудя как е възможно толкова миловидни на вид жени да имат такъв корав, ужасен език. Сякаш през цялото време се карат и аха ще се хванат за косите, а те започват да се смеят на някаква шега примерно. Фанатички са на тема бяла кожа и ме гледат като умопомрачена когато се връщам от отпуска в Бг с тен на лицето и тялото. Случвало ми се е в Дюселдорфска парфюмерия да не мога да си купя избелващия крем на Шисейдо, /при цена от 50-70 евро/, защото местната японска общност просто го е изкупила и чакат нови количества.
Мио е омъжена за финландец - Ерик и имат син - Сами - на 7 години. Сами е вундеркинд, по моите скромни разбирания. От бебе говори с майка си само на японски, с баща си само на фински, помежду си тримата говорят на английски, а в училище и навън само немски!! Ако не бях го наблюдавала от години, щях да твърдя, че това е измислен феномен. Мио е непреклонна майка - Сами трябва да ходи на японско училище всяка събота и неделя, трябва да преразква всяка история, която е разказал на татко си на фински, задължително после и на японски. Всичко е разрешено на детето - Нинтендо, въргаляне по пода и крещене, само по отношение на учението и знанията е безкомпромисна. Миналата седмица си говорихме за гражданства и бях много впечатлена като Мио сподели, че никога не би приела друго гражданство, защото това означава да се откаже от японското /мен ме досрамя ужасно защото обмислям да се откажа от моето за да не поддържам два комплекта документи/.
Другото лято Мио ме покани да летя с нея до Япония. Родителите й имат голяма къща в Осака и са много мили, но отсега ме втриса колко абсурдно ще изглеждам аз, с гигантския си ръст и непохватност, пред тези статуетки. Продължавам да чета темата с огромен интерес. Много неща, които ме вълнуват, просто не мога да попитам от неудобство, за да не накарам приятелките си да се чувстват неудобно. Затова ги научавам оттук и съм много признателна. Самурайка, разкажи нещо за чаепиенето и церемониите, ако си наблюдавала. Оставам с впечатление, че е свещенодействие и не се допускат непосветени. Поне Мио и обкръжението й, досега не са ме посветили.

ПП Тази тема от архива също ме заинтригува, особено от сравнителна гледна точка - как е било преди 5 години и как е сега.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=41915

За БГ мамми не знам, но БГ тати има и то доста. Бидейки един такъв, ще ми се да запитам нашата самурайка по един въпрос дето ме вълнува от доста време.

Синът ми е на 5 месеца и след още годинка ще почне да произнася нещо повече от сегашното бебешко гугуткане. Мама е японка и въпреки всички усилия (който не са много), не може да каже много на български. Та се безпокоя какво ще стане с езиковия въпрос. Ще ми се малкия да научи български, но в  семейството говорим само японски, а и сме заобиколени само от японци. Единствения източник на български съм аз и затова когато сме двамата му говоря основно на нашенски. Та се чудех дали изобщо (или как) ще мога да науча малкото сладурче на български.  Все пак мисля да остана тук поне още 4 години. Ако познаваш други българи със същия проблем, ще се радвам да чуя как те са се справили.

Поздрави от Кансай!

Tomati, не сън самурайка, но ще те понасоча. Мамите тук много ни вълнува този въпрос и непрекъснато го обсъждаме, все пак децата ни растат в двуезична среда. Ето последната тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=448344.0 точно по въпроса А тази е още малко като пораснете, горе закованите теми http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=388868.0 много полезна, с много линкове. Прочети ги или направо се включи в тях.

Оооооо, намери се един бг татти!
Аз не съм ви забравила, просто сме в процес на преселение.Ще пиша помалко когато мога, а от ноември се надявам да съм по-редовна.Сега си избираме къща, стискайте палци да стане, харесали сме една много хубава.
Томати ако искаш на ли4ни ще ти пратя координати на един друг бг тати с две моми4енца и мама японка.Дори и в бг семейство като нашето, когато тати е на работа, а мама е с другите мами по градинки и партита и се говори на японски ,телевизията е на японски (между другуто NHK имат страхотни програми за малки де4ица, много добре премислени и образователни), за детето е трудно да навакса с българския.За нас решението беше дълги летни ваканции в Бг, но при вас предполагам би било трудно с твоята работа.Остава вариант тримесе4ни гостувания от баба, ама тогава мама няма да е много щастлива, предполагам...Във всеки слу4ай ползвайте всяка възможност да си ходите в Бг и 4етете детски книжки на български за лека нощ.
Гал4е има сайтове за пазаруване, разбира се, огромно разнообразие даже, но са на японски и не знам дали правят доставки до европа. Uniqlo е една от предпо4итаните ми марки и имат клонове и в Европа. Виж и тук http://www.nissen.co.jp/
4умбе казали са ти ве4е, уасаби се ползва за суши и сашими.То е вид див хрян и не знам за какво друго би могло да се ползва...Освен за някоя марината за месо вместо гор4ица примерно  Пробвай и сподели 
Топъл дъжд японците са много отдадени родители.Ли4но на мен много ми допада техния на4ин на родителство."Привързано родителство" не е мода, винаги е било така от векове.Малките бебета са плътно до майките си денем и нощем.Прави впе4атление 4е са много спокойни деца и в японския няма дума "колики".Докъм 3-4-5 годишна възраст децата спят с родителите си.Не им се карат за това 4е са се изцапали по време на игра, 4е са поискали да видят нещо, 4е неволно са с4упили нещо...Но са безкомпромисни относно социализацията и образованието.От бебета децата се у4ат на правилно поведение в обществото - да поздравяват, благодарят, да питат дали може да ползват 4ужда игра4ка и да дават своите игра4ки на другите деца.Японките са нежни, но взискателни майки.И наистина посвещават времето си на децата - никога няма да видите група деца в пясъ4ника и група майки седнали на пейките встрани да си приказват - майките са с децата в пясъ4ника, у4астват в играта, наблюдават отблизо.Рядко се карат на висок глас и не вдигат скандали.Ако детето се провини не се шляпва и не му се опъва ухото.Не!Ве4ерта, преди да заспят, гушнати в леглото, мама му обяснява колко е била тъжна днес, когато малкия Кенджи не е искал да си събере игра4ките от пясъ4ника.Бъдете сигърни, 4е Кенджи няма да направи пове4е така.Японците са много привързани към майките си, но не по на4ина на мамините детенца в Бг а искат да впе4атлят майките си, да ги направят горди.
Natalie Nikol разказвай още!!!

Като сядам да отговарям имам намерение да напиша толкова много неща, а понеже бързам излиза някакъв сбит преразказ, предполагам не много смислен и пропускам толкова много!
Томати и ние сме в Кансай, ако имаш желание можем да ги събираме моите две мом4ета с твоето и да си говорят на български, на мен ще ми е полезно също, малкия тъкмо проговаря.
Натали Никол идвай лятото в Осака и  не му мисли - звънни ми и ще си стър4им двете! Сигурна съм 4е ще ти бъде едно неповторимо изживяване.Да можеш да разгледаш Япония "отвътре", не като турист, а в компанията на японско семейство, е уникален шанс, не го изпускай!Японците са невероятни домакини, ще ти бъде много приятно и интересно (и леко неудобно да те третират като принцеса, но от моя опит - радват се ако им предложиш помощ или ги заведеш на заведение, или сготвиш нещо българско). И ще те заведат на 4аена церемония ако искащ.Наистина е само за посветени, защото не само приготвящия, но и гостите имат определени жестове и реплики и е много смущаващо да ти суфлират на ушенце какво да кажеш, как да завъртиш 3 пъти купи4ката си, как да отпиеш на три пъти, какво друго да  кажеш, как да се поклониш...Като страни4ен наблюдател е дале4 по-приятно.А приготвянето наистина си е свещенодействие с невероатно грациозни и то4ни жестове и мисти4на хореография.И ако искаш да избегнеш усещането 4е си слон в стъкларски магазин е добре да се гледа отстрани.

Един от най - добрите приятели на баща ми живя десетина години преди промените в Япония, та от тогава ми останала мечтата да "прескоча" до там  Преди месец се омъжих и понеже с мъжа ми се взехме идейно и импровизирано на плажа (хем романтично, хем евтино), родителските тела жертвоготовно и най - тържествено обещаха да ни финансират сватбено пътешествие (самолетни билети) до където си пожелаем. И двамата в един глес, без да сме се уговаряли изграчихме - Япониия  Та сега съм се омотала в сайтове и информация за Япония, градовете и т.н. Мислим да взимаме отпуски и да летим декември или януари (ако междувременно не си направим бебе, дай боже).

Та щях да питам как е времето през този период? ЧЕ пък ако зачакаме повече да не им се размине мерака на старите и да ни отиде "dream -come -true"? Имаме идея да летим до Токио и от там с влакчетата да разгледаме това онова. На Интернет всичко изглежда много шарено и много йероглифно  За улеснение съм си спретнала файл с думички и картинки за първа помощ. Дай съвет

Аз си купувах от Токио обувки за бала 
И понеже нося 39 това беше проблемно. Не че нямаше моят номер, имаше, но на някакви специални рафтове   

Аз също съм подхванала кампания "Да отидем в Япония" към съпружието.
Обаче се замислих... как ли ще се чуства той с неговите 2 м височина там? Като Галивер може би? 

Много интересно е станало тук, благодаря на Самурайката за хубавите разкази, описания и снимки.

Моля, разкажи нещо за изкуствено построеното летище във водата на  Кансай? Още ли потъва, ползват ли го много?
С кораби ли стигат до него от сушата?

Исках да попитам и за нашият сумист Калоян- Котоошу  . Гледат ли го, харесват ли го, одумват ли се светските личности там по принцип?

Едва ли, до колкото помня японските мъже са с европейска височина.
Аз се снимах с един г-н, който е по-висок от мен ( аз съм 1.76) и си спомням, че имаше мъже на моята височина.
Сред жените също има високи.
Мисля, че това за ниския ръст по-скоро важи за други азиатски народи.

Аз ще правя пътуване за моята 40г. ( след няколко години:))) , и имам 2 варианта, единият е да се върна в Япония.

Действително става все по-интересно  в темата! Самурайка,  !

Сетих се нещо куриозно: при едно от гостуванията на Мио и фамилия при нас, тя беше донесла едно особено вкусно месо. Наричаше се Кобе, доколкото помня беше на едноименния град или област кръстено. Ставаше въпрос за телета, които ги масажират ежедневно по не-знам-си-колко  часа  и ги поят с бира. Вследствие на масажите месото им е като на картинка - с равномерни пластове, сякаш замервани с линийка за точност. Като чух, че тази прелест струва 150 евро за кг. се препотих  Пекохме го на барбекю и си облизахме после и ушите. Никога няма да забравя този специалитет! Толкова фино нещо не бях слагала в уста!