Япония

Чак ми се прияде и на мен!
Страшно интересна тема, с голям интерес я следя!   

Каква хубава тема!
Не очаквах да е толкова интересна!
Самурайка, много увлекатетелно разказваш.
Когато японците са на екскурзии в Европа изглеждат много любопитни и правят снимки на всяка крачка. Осталана съм с впечатление, че се стараят да не изпуснат нито един детайл. Изпитват ли същото любопитство към чужденците, живеещи сред тях? Задават ли въпроси за семейството ти в Бг, за обичаите, за начина на живот?

А по обясненията ти, че е красотата се свързва с белотата, това означава ли, че мечтата почивка на повечето европейци – изтягането по плажове и топенето в морето, изобщо не стои на дневен ред в разбиранията им за ваканция?

Dideto честито!  Много добре сте го намислили с пътуването.Препоръчвам декември, януари е вече студено, а за японците Нова Година е голям празник, както Коледа за европейците.Навсякъде е украсено и празнично, пред храмовете правят мочи (оризова паста за сладки) което е доста впечатляваща гледка.Задължително си купете пасове за влаковете - много евтин и удобен начин да се разгледа Япония, както писах влаковете са кръвните артерии на страната.Препоръчвам ви да кацнете в Токио, да останете 3-4 дни (императорския дворец,островът Одайба и моста към него,храмовият комплекс Асакуса, а вместо ТВ кулата дето я има във всички гайдове аз прпоръчвам Роппонги хилс, кметството и ако си падате по хай-тек шопинг - Акихабара), Йокохама,Киото, Нара,Осака,Кобе...вече зашиси от времето с което разполагате и какво ви се гледа.Киото е задължително, другите са според както решите. Поне една вечер отседнете в някой рйокан с онсен (традиционен хотел с горещ минерален извор).
10c's японците са не са много ниски, особенно по-младите, но въпреки всичко са по-ниски от европейците.В по-старите сгради вратите са ниски, тоалетните тесни, в автобуса седалките са толкова близко че трябва да си качиш коленете на ушите за да седнеш.Имах приятел германец с такива размери - 2,2см.Вечно беше с цицини по главата и никога не сядаше в автобуса.А иначе и аз имам приятели и приятелки по-високи от мен, дето пият повече и от баща ми и имат страхотно чувство за хумор - клишетата за никоя нация не са общовалидни.
Натали "Кобе гиу" (телешко от Кобе) е много известно и вчужбина, голям деликатес, но  Има и по-достъпни марки телешко с невероятен вкус.Скияки е сред първите неща, които ще ям като кацна.
Габи за тях е точно толкова интересно да научават за други страни, както на нас за техните обичаи и забележителности.А на плаж ходят семейства с деца и младежи, не че не е популярен начин за почивка, но могат да се видят картинки от сорта : тати и детенце по бански си играят на пясъка, а до тях мама с дълга рокля, токчета, плътен слой защитен крем, ръкавици и слънчево чадърче (да, да, като от 19 век, с дантелките му и всичко си там  ) Изобщо не преувеличавам, лично видяно, неколкократно.На почивка "на море" както ние го разбираме не се ходи.Ходи се за 2-3 дни на онсен или крайморски хотел, или на Хавай, но препичането по плажа не е цел.По този повод човек може да се радва на красиви плажове без навалица по тях.

Самурайка, ние ще си те бомбардираме с въпроси, а ти когато можеш : радвай ни с живописните си отговори.
 
Днешният ми въпрос е свързан с една моя голяма страст : парфюмните аромати. В тази връзка можеш ли да кажеш кои са популярните местни, търсени имена. Аз познавам единствено Shiseido, Keiko и Issey Miyake. И изобщо - суетна ли е японката или смята, че бялата й кожа е достатъчна украса?

Да се запи6а и аз във фен клуба  следя темата от самото на4ало и много ми харесва
Самурайка благодаря    така хубво разказва6  4ак ми се прииска да отида до там   
 

Самурайка, как най- често почиват японците - правят си пикник, ходят на кино, мързелуват вкъщи ( последното хич не ми се вярва). Разкажи нещо по въпроса

Самурайче нямам думи просто   

Прочетох 9- те страници на един дъх, невероятно!!!

Момичета, благодаря за хубавите думи   , но всички, които се включват правят темата интересна  
За Котоошу или Калоян Махлянов, нашето момче сумист мога да разкажа една много показателна случка.На летището в Нагоя се заговаряме с един японец на средна възраст чакайки си куфарите.Стандартното "от къде сте, за пръв път ли сте" и т.н. И му казваме ние ,че сме от България и получаваме в ответ задължителното "аааа, кисело мляко!" (фирмата Мейджи произвежда кисело мляко с името "България" и това е първото нещо, с което страната ни се асоциира).И ние казваме "да, да точно така, страната на киселото мляко и на Котоошу ако сте чували за него"...при което лицето на любезния господин стана строго, пролича си че го засегнахме и отвърна с нетипично студен тон "в Япония няма човек, който да не е чувал за него!"   ...В последните години сумото разочарова феновете си с няколко скандала, които опетниха имиджа на любимия им спорт, а японците не прощават и не преглъщат лесно такива неща (пушене на трева, уговорени мачове, едно маладо момче почина след много тежка тренировка - ей такива работи). От сумистите се очаква не само да печелят - от тях се очаква да има определено поведение, навсякъде и във всичко, особенно към по-високите рангове.С навлизането на повече чужденци тази специфична аура взе да се позагубва и се развихриха спшорове - ако сумото се популяризира неизбежен е интереса и участието на чужденци в турнира, но те привнасят естествено и собствен манталитет и отношение.И самите японци са в дилема - да стане ли сумото световен спорт с цената на това да загуби от неповторимият си хилядолетен дух или да се затвори и консервира като "живо културно наследство".
А светските личности не само се одумват, ами направо нямат личен живот - всичко е шоу, всичко е на показ, те са приели ролята си на "гейно джин" (актьор в европейския смисъл на думата, но по-скоро "човек за представление" в по-буквална трактовка) и приемат камери в дома си на празници за да видят хората как посрещат Нова Година примерно.
Натали Никол парфюмите и японките са една мистерия за мен.По принцип азиатците се потят и секретират по-малко и в комбинация с факта че се къпят и киснат ежедневно от столетия насам те нямат силна телесна миризма.Както в кулинарията вкусовете им са леки, ненатрапчиви и изчистени, така и към парфюми и аксесоари се подхожда дискретно, с предпочитание към леки естествени ухания.Много японки не ползват парфюми, считат ги за прекалено силни.Аз бях много изненадана да открия, че се продават много дезодоранти на световни марки без мирис само талк или други субстанции против изпотяване (вече си мислех че са ми дефектни мирисните рецептори, когато една приятелка ме светна да не търся аромат в дезодоранта си).И аксесоарите се предпочитат малки, деликатни, но винаги от скъп метал (най-вече бяло злато или платина, не обичат жълтото злато, малко им е кичозно) и с истински камъни.Почти няма да срещнете жена над 30, която да носи пластмасови или сребърни обеци с висулки, големи гердани, много дрънчащи гривни - те са за младите момичета. Дамите носят стилни и нежни неща, толкова дискретни, че само познавач би оценил черните диамантчета в обеците и малките сапфири в колието.
Изма любимата почивка на японците са онсените.Това са традиционен стил хотели с нещо като спа, но доста по-различно от нашите представи.Стаите са с татами, спи се на футон на пода и в нощувката е включена и традиционна вечеря, поднесена в стаята ти на ниски масички.Вечерята е луксозна, включва морски дарове, скъпо телешко, горски гъби, местни деликатеси.Горещият минерален извор е с няколко вида вани и басейни често със закрита и открита част (откритата се нарича "ротенбуро" и представлява басейнчета оформени с дърво и камък сред стилна японска градина, обикновенно с красива гледка към море или планина - просто е неземно красиво и релаксиращо).В онсена се влиза само и единствено гол, задължително се минава през старателно измиване и изтриване на тялото под душовете.Има мъжка и дамска част, по-луксозните рьокани имат семейни бани или частни вани в стаите.Ходи се за по една-две вечери.Ето и снимки
Друго лубимо занимание са барбекютата с приятели - край реки, море ,планини, има специални за случая места. Пече се месце, яки тори (пилешки шишчета), риба, зеленчуци, яки соба (нудъли с месо и зеленчуци със специален сос), пие се бира и се прекарва чудесно.
Японците са безумно активен народ, за тях мързела и покоя са непонятни.Те обичат да почиват активно, да вършат нещо, да разглеждат, да се гмуркат, да ходят в планината, да карат колело...само не и да се излежават на плаж или припичат в някой шезлонг - това им е толкова странно и непонятно, че един приятел беше снимал две английски баби в Кеймбридж - бяха го впечатли с това, че седнали край езерото и "седяха там целия следобед"!!!Беше направо шокиран.Хазяина на една от квартирите ни работеше от тъмно до тъмно от понеделник до събота и в единствената си почивна неделя...ходеше доброволец към едно сдружение за помощ на незрящи деца.Както се кажва в един от любимите ми филми "Последният самурай"- японците се посвещават изцяло на перфекционирането на това, което вършат.Имат много хобита и са така отдадени, че любител музикант е цял виртуоз, тортите на някоя домакиня биха засрамили всеки майстор-патисие, а колекциите им от каквото-се-сетите са идеално подредени и невероятно богати.Те живеят активно и почиват активно, много са жизнени и бодри дори на преклонна възраст и факта че нямат дълги отпуски не ги смущава изобщо.Имат не малко официални празници и често почиват за 2-3-4 дни , както се казва "с малки вноски ,но редовно", което е много добър начин да презаредиш без да губиш темпо.Имат разкошни, поддържани, невероятни паркове, които всеки уикенд са пълни със семейства.

Самурайка, благодаря Всичко е толкова просто, толкова изчистено, и в същото време красиво. 

Влюбена съм в тази тема  С мъжлето сме се заровили в проучвания на хотели, места и маршрути. Вероятно ще сме за седмица и Токио и Киото са ми в топ десет. Честно казано още не мога да си повярвам, че ще отида в страната на картинките. За мен и до сега Япония е мястото от снимките, видеоклиповете и разказите. Нямам търпение да докосна този извънземен свят, да го подуша и усетя. Обещавам да изпратя снимки.

Самурайка, може да помислиш за издаване на книга/мемоари - страшно увлекателно пишеш   .

Хареса ми "извънземен свят" - да, уж сме на една планета, а сме толкова различни и същевременно толкова еднакви.

Самурайка, поклон! Тъкмо си мислех, че ще съм първата, която ще си купи твоя книга! Моля те помисли сериозно върху идеята!   

Присъединявам се към многобройните почитатели на Япония и увлекателните разкази на samuraika!!! От самото начало следя темата с огромен интерес, Япония ми е една от мечтаните дестинации още от дете, когато прочетох за първи път Шогун и нещо в мен се промени завинаги!   Доста неща съм прочела за Япония през годините, дори съм изнасяла презентация за страната пред колегите ми в университета, беше им наистина интересно. Съвсем друго е обаче човек да чете за личните впечатления на някой, който е посетил страната, живял e или живее там, особено ако са написани толкова увлекателно... и не на последно място - грамотно и интелигентно!   Поклон пред теб, samuraika! Очакваме още разкази и... да, и аз бих си купила книга, написана от теб, без съмнение! Както обичат да казват американците: Keep up the great work!  

Самурайка, идеята на elena_d е много добра  . Чак си представям вече как написаното ще го илюстрираш с много снимки.

Днес гледах едно филмче за японската кухня от поредицата Food travel. Много учудващо, но показаха кухня на ресторант, в която между печките и шкафовете, имаше едно циментово корито с живи риби. Когато клиент си поръча дадена риба, да я имат в наличност и то прясна-прясна.
Най-изпълнимото ястие, което приготви една японка вкъщи, беше пържени зенечуци – патладжани на ивици, дълги зелени чушки, подобни на чорбаджийските, и резени оранжева тиква + едри скариди и риба или по-точно опашки от по издължени видове. Предварително всички съставки бяха панирани с яйце и брашно (предполагам, че не беше пшенично). Подправките ми убягнаха. Дочух нещо за джинджифил, но... английският  не е от най-силните ми страни, още повече когато говори японка  . та искам да попитам
Самурайка, какви биха могли да са подправките и брашното? Ти беше писала, че се поднасят по малко , но различни ястия при хранене. Наистина ли за всяко хранете, японките приготвят по няколко?! На мен ми се вижда мисия невъзможна или използвам много полуготови храни?

Gabie, на мен това пане за зеленчуци, както си го описала, ми прилича на японското панко