Япония

Не съм си купувала цигари в Япония, но от 10 мога да ги намаля на 3 покрай трудното ориентиране къде са местата за пушене. Освен това чета, че всяка община си има различни правила. Бях чела и дискусии на японци (след въвеждане на забраната за пушене), които споделяха, че преди в училищата ученици са изхвърляли пепелниците на учителите си. До колко е преувеличено - не знам. Алкохолът не е евтин май, но аз пия само бира, пък и една бира в магазина от 3 лв няма да събори финансово средностатистическия турист

Девора,много благодаря и на теб за съвета,говорихме вчера - неговия тютор е същата специалност,надявам се да свикне да търси съвети и помощ от него...

Стенк, да ти кажа, водачите рядко разполагат с богата полезна информация. Веднъж съм случвала на такъв. В повечето случаи знаят в пъти по- малко от мен. Аз се подготвям, но никога не съм се престаравала и не съм взимала нещата чак толкова на сериозно. Иначе мога да мина без съобщението, че съм жива, но вече ми е важно да знам, че детето ми е живо и здраво. Преди го нямаше този момент.

За съжаление не мога да съм особенно полезна с идеи за връзка с Бг - други, от вече изложените. Така или иначе роумингът е скъп, така че обикновенно обаждане по телефона от хотелската стая не се различава кой знае колко много. Попитай на рецепцията в хотела как да избереш външна линия и кой оператор дава най-добри цени за разговори с Европа. Ще ти кажат с точност кой е най-евтиният оператор и с какъв код да го избереш. Уговори се за определен час, в който да има някой в Бг до телефона. Зелените монетни автомати също вършат работа.

Цигарите не знам колко и дали са евтини, не пуша, но алкохола е евтин в сравнение с Европа и Канада. Бирата е с най-висок акциз, защото е и най-популярният алкохол (the taxman знае къде да цака  ), но твърдият алкохол е много евтин. Виното - моята слабост - е средна хубост. По-скъпо е отколкото в страни-производителки като Франция и Испания, но пък те имат яки мита за вносните вина, което резултира в преобладаващо местна продукция по рафтовете. Тук виното е средно-скъпо но можеш да се наслаждаваш на богат избор от Австралия и Нова Зеландия, през ЮАР, Европа та до Америките. Намират се всякакви вина, включая и български. Не се оплаквам.
Да ходиш по улицата и да пушиш е забранено (а да ядеш е просто неприлично, никой не го прави). На гарите, край офисите, край комвиниенс магазините, в моловете и прочее има места за пушачи. Японците си носят джобни пепелници и си ги ползват на по-осамотени пейки в парковете. Даже стават за сувенир. Има райони, в които пушенето е напълно забранено - това са райони със старинна архитектура, поради страх от пожари. В хотелите стаите са за пушачи и непушачи, колите под наем също се делят на такива. В ресторантите - в някои по-големи има зони за пушачи, които са отделени и много силно вентилирани. Аз мога да говоря от позицията на човек, избягващ дима - като цяло уж е по-свободно, отколкото в повечето страни в Европа, но определено рядко усещам цигарен мирис. За сравнение с България въобще не говоря.
Това за учениците, които изхвърлят пепелниците на учителите си сигурно е спомен на някой 60-70 годиен дядо от ученическите му години. В училищата е забранено пушенето на цялата територия, включая двора. Няма предвидено място за учителите да пушат. Къде и как се оправят - не знам. Повечето учители са в училище по 10 часа, без излизане за обедна почивка. 

pina дано да имаш приятна и удовлетворяваща екскурзия  Тази неделя се видях с приятелка, която беше тук организирано, въпреки хилядите ми съвети да си направи и планира нещата сама. От нейните разкази за пореден път се убедих, че груповите екскурзии не са за мен 

Самурайка, благодаря ти!    Но за момента ми се размина Япония...

не знам до колко тази статия отразява реалното, но Самурайка ще каже:

Със сигурност е реалност , щом за толкова кратко време видях толкова пияни ,  почти в безсъзнание и други повръщащи хора. Само дето мисля , че пият и през седмицата ... дето се вика има си хора за всичко 

Познати се преместиха тази седмица от Яп. в Герм. Една от големите причини е културата в Яп. която се е настанила за последните 20-ина год - работят по н-часове, пият до откат по късни доби, и жените биват третирани като неравни с мъжете - дават ми пример - жена в Яп. компания да и бъде позволено да стане мениджър е нещо сензационно и почти невъзможно. Не искат да си отглеждат детето в среда където индивидулаността се подтиска в името на общото благоденствие и децата които проявяват лидършип, биват наказвани публично и биват нещо като "унизиявани" да се извинияват и др. подобни. Такава черна картинка ми описват от 2-3 месеца за там, че направо се чудя дали тяхната Яп. е същата като тази описвана от Самурайка и други тук в тази тема. Или това са две паралени държави с пресичащи се влакове нон стоп. Според тях, славата за дълголетие в Яп. идва от генерация която няма нищо общо с това както става днес там и под какво напрежение са хората сега - 6 дни на работа по 10+часа/ден, нон стоп треперещи за това както ще кажат колегите им и дали шефа им като види, че работят <10часа/ден няма да им даде повече работа защото той ще си помисли, че те нямат достатъчно и затова работят <10 часа.  Мрънкат и двамата, че качеството на зелечуците и плодовете там било ужасно а цените космически (което и аз видят де), същото и с месото… и т.н. Сега пък и тези 8% такси дето са им били сложили като в Америка да се плащат допълнително и както народа там обеднявал нон стоп...
Да си призная, направиха ме  с разказите си и голямо драпане беше да се преместят в ЕС. Дано не се окаже, че тревата от другата страна на улицата не винаги е по зелена. Дано им хареса щото културният шок от началото ще е огромен, да не говоря, че Герм. е толкова шарена в техния район, че ще се забъркат с толкова националности… А всички други дребни нещица от ежедневите с които са свикнали тук ще трябва да отвикнат и да се нагаждат… Дано си е струвала жертвата детето им да расте в международна среда където да учат как става лидер, а не да го унизяват като прояви някакъв по различен характер от съучениците си.

Чакай сега , тя самурайката ще изясни , но доколкото помня и преди имаше такса 5% , която сега вдигнаха на 7% 

Другите неща Марко Семов ги е описал почти същите още 1984 -та - за многото работа , отношението на шефа , подтискането на индивидулаността , мястото на жената в семейството и невъзможноста да е наравно в мъжкия корпоративен свят...
Не подценявай факта , че всяко следващо поколение расте все по-изнежено и мрънкащо , което важи и за Европа  

Казаха ми, че е 8% от 01 Април; 2015 се очаква да е 10%. До сега там били цените като в ЕС-цента показана на стоката е тази която заплащаш на касата. А сега е като в Ам. - цената показана на стоката се увеличава с тези 8% докато стигне от рафта през количката и до касата. За мен и 2та варианта са ок, но за тях вече не били, и мрън, мрън…    Жената сега е в лек шок от апартамента им, но го преживява. Свикнала била с къщата им, а апт. е по малък от къщата им там; това е само първото мрънкане за нещо много важно. Ще докладвам за адаптацията и културния шок който ще изживеят.

За отношението към жените и новодошлите на работа. т.н. новаци - звучи, че Яп. не е много далеч от мюсулмансия свят или някои доста неразвити държави.

Да, също ми прави впечатление, че и в хотелските стаи вентилацията е добра. Виждала съм зони за пушачи в паркове, край магазини и гари, но просто няма някакво правило. До някои метро спирки има обособени зони, до други няма. Същото е и с парковете и е объркващо за туриста.

За японците (понеже стана на дума по-долу). Веднъж ме спря един възрастен японец на улицата и в разговора вметна - "Ние сме като трите маймунки (Не знам, не чух, не видях). Не е желателно да говорим открито." Предполагам имаше предвид "да изразяваме открито несъгласие и протест". 

Досегшната такса е била 5 % , а от април наистина е вече 8%.
Това са маловажни неща де , просто ми се е набило нещо за 7 ,  но явно съм сгрешил

http://www.bbc.com/news/26830486

Baby* Звучи много интересно, ще съм ти благодарна ако разказваш как протича адаптацията на това семейство. При мен беше неуспешна - т. е и аз като тях се изнесох в Европа за да избягам от същите неща...и ей ме нА. Междувременно погледнах на Япония с други очи, това много ми помогна.
Първо - няма една Япония, както няма и една Германия, една България и т.н. Няма събирателен образ на "японеца", "германеца', "французина". Винаги всеки може да види всичко по свой собствен начин и от своя гледна точка.
Няма да тръгна да оспорвам нищо, всеки усеща всета около себе си по своему. Странно ми е само, че се оплакват от културата, настанила се "последните 20 години" при положение, че японския икономически балон се спука през 90те и оттогава се работи по-малко, има дефлация и старите корпоративни ценности са почти на изчезване, но както и да е, казах, няма да споря.
Дано това, в което се превърна Европа в последните 20 години не ги уплаши и да намерят подходящото място за тях - пожелавам им го от сърце, при нас не се получи.
Учудвам се, че 3% увеличение на цените ги е стреснало толкова много. ДДС стана от 5 на 8%, което е разлика от 3% нагоре. Да, верно че някои магазини взеха да изписват цената без ДДС, а с малки цифри в ъгълчето да я показват с данъка, но чааааак такъв проблем не е. Преди в 100те йени всичко излизаше по 105, сега е по 108 - кофти се смята, но се преживява. По скоро йената се държи ниско и това много повече оказва влияние на цените на вносните стоки, които чужденците консумират.
Наистина, разказвай за обратния им шок, как им понася адаптацията и прочее, много ще ми е интересно! Надявам се - и на другите също.

Относно пиенето - реалност е, особенно петък и събота вечер по големите гари могат да се видят много такива сценки. А ако одидеш в някой от развлекателните райони с барове и кръчми в един момент имаш чувството, че всичко се люлее  Тук често се ходи на "спивки" с колеги (така сме ги кръстили с мъжа ми) по всякакви поводи - края на годината, новата година, изпращане на колега, посрещане на колега, нов шеф, стар шеф...В типичните кръчми има цялостно меню, което включва всичко, което можеш да изядеш и изпиеш за определено време. Всеки налива на всеки (японците не си наливат сами) и си разменят по няколко думи, тийм билдинг така да се каже. Голяма част са "готови" още след първата кръчма, но по-яките пиячи отиват на втора, че и трета. Като цяло японците се събарят от 3 бири, но има и доста държеливи. Силно е да се каже, обаче, че са нация от алкохолици или че имат проблем с алкохола - просто подобно поведение е относително безопасно тук - ако заспиш на стълбите на гарата ще се събудиш с всичките ти наличности + главобол. Световните статистики ги поставят силно назад в класациите по консумация на глава от населението, което иде да покаже че са просто слаби ракии.
http://chartsbin.com/view/1016

Самурайка, те са микс семейство и на мъжа може би всичко в Герм. ще му хареса. Той си е от ЕС. Мадамата ще е тази с големия шок, и доколкото споделя, ще разказвам. Тя не работи от както роди и си гледаше бебчо в къщи, но много мрънкаше от Яп. си шефове които са били от старата генерация. Неговите ЛС шефове също, като баш шефа на ЛС го уволниха преди няколко месеца заради поведението му в офиса, но твърде късно. Народа му беше писнало от него и бягаше кой на където види, но ако може да е в комп. където шефовете да не са Яп. и най-вече да не са от старата генерация, което както са ми казвали, не е често срещано. Все още на мениджърските позиции в Яп. компании са само от тях според тях, и поведението им е типичното. Друга огромна причина както споменах беше цената на храните и качеството. Като ходих мин год и им занесох от сушените салами - има ги във всеки хран. магазин в Герм. За нас те не са лукс, а нещо като едва ли не ебоки кутиите в Яп. Но за там били лукс, и как там били не знам си колко си пъти в повече… да не влизам в мини подробности какви са им мрънканията и да не се повтарям… Ще ги видя какво мислят до 3 месеца. Аз от личен опит знам, че до към 3 месеца минава най-големия шок и след това почваш да мислиш малко по трезво дали си направил правилен избор или не. Първоначално всичко те дразни, мрънкаш, и търсиш неща да ти напаснат, оценяваш работната обстановка, и ако си оптимист като мен, си спомняш само полужителните неща от предната държава в работата и сравняваш и мрънкаш.  Той е голям късметлия на сегашната си работа в това отношение, и колкото и тя да мрънка съм сигурна, че той ще се опита да и покаже и акцентира само на хубавите неща - защото за него ще е буквално рай в новия офис сравнено с този в Яп.

С голям скептицизъм приех написаното в статията защото ние освен бездомни, пияни заляни както описват не видяхме, или сме видяли, но кой знае защо не сме запомнили такива гледки - били са рядкост… предполагам. Инак бездомни видяхме много и не само в гарите, а и под мостове в Токйо.

Може би си писала за вашата адаптация, но или съм забравила вече, или не съм дочела - при вас само културата във Фр. ли ви накара да се върнете в Яп.? Сигурна съм, че не е била само 1 причината. Както и съм сигурна, че бюрокрацията и "работливостта" на Фр. може би са имали нещо общо с решението ви. Ако нямаш нищо против, ракажи моля? И кога чакате бебчо и какъв цвят ще са шортичките?