Япония

А,дали е така?
японските деца никога не плачат

Здравейте всички. Нов съм във форума,затова се извинявам,ако от всички тези 100 страници които сте изписали се натрапвам,но мечтата и желанието ми да работя и живея в Япония е просто прекалено голяма.
Имам няколко въпроса към samuraika,тъй като изглежда,че има сравнително доста информация относно престоя във въпросната държава.Въпросите ми са:
1.Какви и колко са начините за получаване на работна виза?
До колкото търсих и намерих,мисля че единственият начин е,да се свържа с посолството на Япония в България и от там вече да се завърже някакъв прогрес.Излязоха ми и няколко японски сайта,които са за цел намиране на работа и са нещо като българският сайт"jobs.bg",но разбира се нищо не разбирам.  
2.Тъй като съм виждал,че образуват страшно много бригади от България към Америка,Канада,Великобритания,Австралия и др.Та въпросът ми е:Има ли образуване на бригади към Япония също?
Предварително,Ви благодаря за отделеното внимание!

Коментарите са интересни , а този ми звучи безумно наивен ;

Уф, такива коментари са ми любими  Много хора казват, че японците са неуки за света и задават "тъпи въпроси", но Бога ми, какви нелепици можеш да чуеш за Япония, и то изказани със 100% увереност и без сянка от съмнение че е точно така! Обикновенно започват с "Ооооо, Япония ли, знам аз, на шурето на кака му първия мъж беше там и ми разказа че...."
"Японските деца никога не плачат" е толкова вярно, колкото "Българските деца се дерат постоянно". Но иначе много от нещата в статията са верни. Модерното напоследък "привързано родителство" си е добре забравеното едновремешно родителство. Просто в Япония то никога не е излизало или влизало в мода - така си е от памптивека. На много хора прави впечатление, че децата са много по-спокойни, както и родителите са много по-спокойни в Япония. Няма крясъци и писъци и от двете страни. ПОЛУДЯВАМ когато ни гостуват баби и прилагат стандартните "БГ-баба" методи на отглеждане - а именно : "УУУУАаааааУУУУуууу детето падна!", "НеееееееееЕЕЕЕ, там не се пипа!", "СтИИИИИИИИга си викал!"(надвиквайки с поне десет децибела и стряскайки всичко живо наоколо).   

Ddobrev начините за получаване на работна виза са - 1.да си работил в японска фирма и тя да те изтегли в клон в Япония.2. да си женен за японка. 3. да си завършил образованието си в Япония и да си си намерил работа във фирма там. 4. английският да ти е роден език или да имаш английска филология и допълнително да си учил в англоговоряща страна и да кандидатстваш за учител по английски.
Япония не е Канада или Австралия - няма квоти за емигранти, напротив - има много строга антиимигрантска политика. Няма да ти помогнат в посолството, няма и бригади. Има една фондация "Кирил и Методи", която организира конкурси за специализации в Япония. Те ти дават право на образование там, но не и работна виза. Конкуренцията е голяма, конкурсът е доста тежък. Това е, съжалявам.

Baby* звучи като дамата да си е мрънкало по принцип, гарнирано с обичайната доза допълнителна фрустрация покрай майчинството. Мисля, че ще се адаптират добре, щом таткото има добра работа и си е местен.
Относно нашата адаптация...то си е направо отделна тема, ама ще се опитам да разкажа, дано не отегча публиката.
, както и цялостното отношение към общество и труд.
В Япония има строги правила и обществени норми, от кето се дразнят много чужденци. Обществото е на първо място, индивида - на второ. Това обаче, далеч не значи, че индивида е потискан или не зачитан. Просто твоите желания, решения, пориви и т.н. са напълно ОК стига да не пречат на желанията, решенията и поривите на останалите. Т.е. има един набор от правила, който важи за всички. Аз също се опасявах, че това ще възпита безмозъчни комформисти, но се оказа не точно така. Във Франция нещата са точно наопаки - първо се научаваш, че ти си уникално-единствно ценен център на Вселената, след което на един по-късен етап, индивида започва да усвоява обществените правила и ред. Резултата е, че реда и правилата са за смотльовците. Приоритета е обърнат и става много, много трудно да се постигне нещо като група, като общност, като общество ако щеш. И съответно - хаос на много нива. Сиситемата съществува , за да се използва.
В Япония никога децта ми бе са били наказвани заради прояви на индивидуалност или унизявани за проява на лидършип, напротив. Учителят специално похвали сина ми и го наградиха с някаква грамота, защото беше водил агитката на училището на спортния празник. Така беше и формулирано "за положено старание и лидерски умения". Много чужденци бъркат прищевките с порояви на индивидуалност - пример : дете, което се прибира от училище до вкъщи не с определената му група ,а с друга група с друг маршрут. Стана голям проблем, майката беше възмутена как проявата на индвидуално мислене у детето й била потъпкана грубо, то просто искало да се прибере с приятелче от другата група, тъпите японци каквито са роботи как не могат да вдянат, че децата имат различни интереси, какво толкова станало... Но всъщност проблема беше сериозен - по маршрута на всяка група има дежурни родители, които наглеждат децата и следят да няма проблем. Съответно като едно дете липсва и никой не знае къде е, целия квартал се беше юрнал да го търси, даже май бяха съобщили и в полицията. Това, че някои правила не са им били обяснени, или смятат някои правила за излишни или тъпи не два право тези правила да се нарушават. По принцип самото възпитание на уважение към реда и правилата гарантира това, че те ще се спазват и обществото ще има полза от това. Доколкото знам в Германия също има особенно уважение към правилата и французите (които не пропускат шанс да "клъвнат" германците и американците), много им се подиграват за това. Например децата от малки сортират боклука, в училище се следи да не се отсъства около ваканциите (с идеята за по-евтини почивки) и т.н. Във Франция е "юруш на доматите", но когато нещата резултират в 17 милиарда евро дупка в бюджета от несъбрани данъци или дългогодишна безполезна борба със смога в Париж (щото правото на индивида да си кара стария дизел по Периферика силно противоречи на общия интерес), тогава са виновни политиците, ЕС, имигрантите, марсиянците и т.н.
За себе си съм решила така - като база децата ми от рано научават, че има основни правила, които гарантират мирното съжителство и благото на всички. Тези неща се учат от детската градина още и задават базата. Над нея се надгражда индивида. Насърчавам всички техни прояви на индивидуалност и всичките им интереси. Правят го и в училище - на всяка родителска среща учителят винаги казва, кое дете с какви заложби е , какво му се отдава, в кое му е силата. На по-следващ етап смятам, че някаква форма на обучени в чужбина ще им е много полезна, направо е задължителна. Така или иначе, те са продукт на две култури и за сега виждам, че им личи, което е добре. Слава Богу не са се оплакали да са били дискриминирани или обиждани за това. Даже имахме един много сладък епизод в детската градина с малкия. Той, както и всичките му приятели , знаят че е българин. Само че един хубав ден, говорейки за чужденци аз му казвам, че и той е чужденец. При което той ми заявява, че не е "чужденец", а е българин (това ще да е някаква много специална категория в главата му, нещо като "рус японец, говорещ два езика"). Следва  шок. На другата сутрин отива в градината и казва на първото срешнато дете - абе, знаеш ли, аз съм чужденец! При което детето  - "Ай стига бе, верно ли!?!".  И така цял ден се обяснява на всички учителки и деца, че ама вие знаехте ли, аз съм чужденец, и всички деца бяха мноооого учудени от този факт, а ние с майките и учителките лгахме по земята от смях. Което пък, от своя страна, иде да покаже, че нито учителките, нито родителите са реферирали по наш адрес като към различни, не японци, по-особенни или каквъвто и да е дискриминиращ или отделящ от групата начин.

Стана цял ферман. Друг път ще разказвам за отношението към труда, живота в "кайшата" (фирмата) и мястото на жената в обществото.

Чакаме девойка в кря на август 

Самурайке, 

Ех, че хубавооо - поздрави! Още едно чужденче 

Самурайка  чудесни новини, ситскам палци за леко раждане (то време не останало), здрава и красива девойка. И както винаги, разказваш увлекателно. Мерси.     Франсетата са ми горе долу ясни, работила съм с тях и шефове са ми били… и така ми се харесаха, че не напъвам много за по франсето.

Самурайка, ау че хубава новина. Вече няма да си кралицата на замъка.      

Много увлекателно разказваш. Аз много харесвам правилата и спазването им. В това отношение ми харесва как стоят нещата в Япония. Стига правилата да не се използват превратно.

На мен ще ми е много интересно да разкажеш нещо повече за образователната система. Кое как се учи.

Благодаря за пожеланията   


Ще опитам...
В Япония 100% от децата посещават основно училище и страната има нулево ниво на неграмотност. Гимназиалното образование не задължително, но около 96% завършват гимназия (в градовете е почти 100%).
Училището е разделено на 3 етапа - начално, прогимназиално и гимназия, съответно по 6-3-3 години всяко. Учебната година (както и работната, фискалната и т.н.) започва от Април. Има 6 седмици лятна ваканция през лятото и по десетина дни пролетна и зимна ваканции. Домашни има и за през ваканциите  Учи се по около 6 часа на ден - 4 часа сутрин и 2 след обед. Японците не само работят много, те и учат по много, явно затова и не им тежи чак толкова дългият работен ден.
Характерно за началното образование е, че децата се учат на много неща, не само на преподаваните предмети. Децата сами чистят училището, отглеждат цветя и зеленчуци в двора, сервират обяда, ходят и се връщат от училище на групи и разни други неща от ежедневието, които също са превърнати във форма на учене/възпитание на някакви умения.
Ето клипче за това как и какво ядат децата:
http://www.youtube.com/watch?v=v7aGHNNpGlM
А това покава един стандартен учебен ден:
http://www.youtube.com/watch?v=5A09HhxXht4

А това е документален филм за живота на едни четвъртокласници. Интересен е, но е дълъг:
http://www.youtube.com/watch?v=1tLB1lU-H0M

Учителите в началното и средното училище са нещо като втори родители на децата. Те прекарват много време с тях и знаят повече за децата, отколкото самите им родители. При разводи или проблеми в семейството, девиантно поведение и т.н. се вика класния на детето заедно с родителите.

Това също много ми хареса :

Japan's amazing lunchboxes.


http://www.youtube.com/watch?v=yXPhydVpumI

Еха, Самурайка, много много се радвам на новината! Честито и лека и спокойна до края!

Самурайке, честито и от мен!

Много ви благодаря, много сте мили! 

И за да не изглежда, че смятам японското образование за перфектно, да поясня. Има си много минуси. Основният от които е не толкова усвояването на живота в група (което е добре, колкото е по-развито едно общество, толкова е по-гладко груповото му поведение, и обратното), а прекалената зависимост от групата, която изгражда. Това не става, защото индивида е неценен или лидерите - подтискани. Става защото всички от малки се учат как да бъдат внимателни към околните, как да изказват различно мнение без да го налагат (например не "рибата е гадна" а "аз не харесвам риба" - нали усещате разликата) и не тренират сблъсък на идеи. Т. е. хората не могат да отстояват мнение и да са критични.
Началното образование тук е много добро, но на един по-горен етап - не  Гимназия, университет са прекалено лесни от една страна - трите години гимназия са почти изцяло посветени на подготовка за супертежките приемни изпити в университета, които пък са супертежки поради високата конкуренция за престижните университети. След минаването на тези изпити, обаче всеки избутва. Някак си се губи момента на усвояване на критично мислене. Естествения период на неговата поява - около пубертета - е обвит в тестове, учене, лични интереси и клубове.
Хубаво е, че в много ранна възраст се създава навика за поведение в група - точно, когато децата имат нужда от зададен ред и привикване към определени правила, но в етапа на проява на индивида и надграждане на критично мислене, съобразено с обществените норми...нещо не се получава. Затова много хора, не само чужденци, предпочитта децата им да следват в чужбина или да прекарат една година от гимназиалния или университетски период като "exchange student". Това определено има ефект, мога да кажа даже - огромен. И не важи само за японци, за всички важи, но в Европа е някак много лесно осъществимо и разпространено. Но ако все пак сте говорили с някой, който не е излизал от страната си за повече от организирана екскурзия, знаете за какво говоря.
Другото лошо е, че в училище се прекарва много време в странични от активно учене неща. Т.е. - това е много хубаво, но пак проблема е, че на един по-късен етап нещата продължават да се правят по този начин. Всеки, бил в японска фирма ще ви каже, че се провеждат едни безкрайни и безсмислени събрания на всякакви теми, само и само да се обсъди от всички, цялостно и изчерпателно, въпросът за това кой ще полива теменужките пред офиса  Всички трябва да са участвали и да има хармония и съгласие по въпроса. Има огромна планина от рапорти, доклади, предложения, статистика по изпълнението, срещи, неформални събирания....и какво ли още не, които ужасно тежат на работния ден, който става от 8 на 16 часа, но производителността не нараства двойно, естествено.
Сега, верно е, че съвременните корпоративни реалности са такива навсякъде, но в Япония това е екстремно просто. И безсмисления обем "работа" убива всякакъв ентусиазъм. Готино е, когато има добра атмосфера в колектива, но това не винаги е така - и тогава е ад. По правило шефа е гад, ама наистина отвратителен като човек, мисля , че нарочно се избират такива, че колектива да го мрази дружно и да се сплотява  Иначе хората, чисто като хора, са много готини и ако човек има много приятели японци не се чувства нито изолиран, нито отчаян.

Именно. Но за жените и техния начин на мислене - друг път.

Тези ужасно сложни детски "обенто" са велика мъка за всяка майка, която си представя момента, в който всички деца отварят кутийките си и нейното дете няма Мона Лиза изографисана, а едно кьофтенце и две катрофчета омазани с кетчуп.  Аз минавам с онигири във формата на футболна топка (топка ориз със залепени по нея парченца водорасло в безумни форми, които трябва да наподобяват ромбове), кремвиршчета разцепени отдолу на 6 за да "цъфнат" като цветенце и цръцнат кетчуп за "тичинка" в средата, 2-3 китки броколи и парченце омлет. Ако съм в суууупер настроение мога да сложа и някоя звездичка кашкавал или сърчице от морков (краставичка, репичка, каквото там). Иначе има много хубави готварски книги за лесни и идейни "обенто" и са много хубав подарък от Япония за жени, които обичат да готвят или им се занимава.
https://www.google.co.jp/search?q=bento+recipe+book&client=u … =1920&bih=954

Здравейте,
точно преди седмица започнах темата от 1стр. и току що я завърших. Няма смисъл да казвам, че това е единствената тема в БГ мама, която съм изчела от-до с огромен интерес. В момента сме пред организиране на екскурзия в малко по-близка от тази посока, но аз всячески се опитвам да наклоня везните за Япония...която не ми се ще да оставаме за следващото "голямо" пътуване, тъй като нетърпението ми е значително 
Благодаря на самурайка и всички, които пишат в темата.
Очаквам Isa да се завърне с децата и да опише и своя разказ с тях. Вече разбрах, че 2годишно дете е крайно неподходящо да пътува, (не че не ми е било ясно и преди това) но ми се ще поне баткото (почти 7) да ни придружи.
Сигурно странен въпрос, но самурайка - случайно да си зодия близнаци? )))

Винолей съм 
За двегодишното дететенце - не че е проблем, но ще трябва да се съобразите с него и съответно ще видите доста по-малко от това, което бихте видяли без него. По принцип децата от 2до 12 годишна възраст се отегчават на втория храм. Може да се направи интересна детска програма с паркове, тематични увеселения и аквариуми, но тогава пък големите ще са неудовлетворени. Ако ще взимате баткото, вземете и малката, може да се направи комбинирана програма за възрастни и деца.