Япония

Понеже споменах, че се вихри скандал който касае темата , която обсъждаме, пускам една статия (коментарите също са интересни).

http://www.japantoday.com/category/politics/view/ldp-member-admi … yo-assembly-woman

Жените в Япония не са физически тормозени, но цялото общество, и особенно жените, са затормозени от политическия елит, който смело мога да кажа - е един от най-отвратителните, отдавна самозабравили се, родени със сребърна лъжица в...устата, елитаристични чичковци. (Може би Иса имаше това в предвид с "други мерки" ).
Единственото по-отвратително от японски политик от LDP (либерал демократите, които управляват почти без прекъсване след войната), е само търпението с което японците ги понасят - тотално непонятно за всеки чужденец.
Но, както се оказва, и това се променя, за което свидетелства и поредния скандал. Бяха убедени, че ще им се размине и този път, но изненада! и за мен дори (аз също си мислех, че всичко ще се потули след като се поцъка с език малко по телевизията), нещата не само не се потулиха, но и набират скорост.
А дано...ама...

Самурайка, много интересна статия. 
Моята работа е такава, че контактувам с най-различни хора, както и с най-различни чужденци. Знам колко различни сме всички (както и колко еднакви). Забележки, които в България се приемат с усмивка, особено по отношение на жените или дори вицове разказани на служебни вечери, в държави като Германия или САЩ могат да ти донесат много проблеми.
По същия начин (например) съм забелязвала, че на служебна вечеря в Япония, най-много трябва да говори най-големия шеф, особено ако най-големите шефове от двете страни са мъже, жената подчинен най-добре предимно да се усмихва. В Европа, етикета в това отношение е много по-мек. За сметка на това, след 2рата бутилка саке и след всяка следваща нещата се размиват. 

Самурайка, да споделя, вече почти 4 седмици, ново преселилото се микс семейство тук е на нем. салами, наденици и всякакви видове от този род, но без ориз.  Жената е казала, че апартамента не и харесва, и няма да готви ориз, щото нямат още райс кукър и няма да си купят до като не си намерят по хубав апартамент.  Мадамата нещо увърта и не и се готви, явно много и харесват тукашните салами и наденици, и са минали само на черен хляб със салами и чат пат салата.  Инак всичко друго и харесва - и околието, и хората, и улиците и магазините… бе все суперлативи - и факта, че 10 мин след като си е тръгнал от работа мъж и си е в къщи и се наспива, бодър е по цяла вечер да гледа палавия малчо… и тя е много щастлива… За сега, толкова.

Оооо, то и тук е така във фирмите. На мен са ми правили забележка, че съм сексуален тормозител  Предложих на един колега след фирмено парти да го откарам до гарата  Като се оплаках на мъжа ми той каза, че имам късмет - ако е било обратното - мъж да предложи на колежка да я откара ще отнесе най-малкото едночасово мъмрене и последно предупреждение от личен състав. То и този скандал се разрастна толкова, защотпо хората коментираха, че политиците си позволяват прекалено много - за подобно нещо във фирма си уволнен без много-много церемонии.
Ето го "хубавеца" се извинява:
http://www.japantimes.co.jp/news/2014/06/23/national/tokyo-assem … rks/#.U6ircv4vAWM
В интернет страницата му пише, че е "типичен консерватор", разбирай бесен националист. От кликата на бившия губернатор на Токио, Ишихара. Но новината не е в самата случка, то и коментарът му не е кой-знае колко сексистки и обиден, но :
1. Основен център на политиката на партията, която той представлява, е "общество, което позволява на жените да блестят", да се създадат по-добри условия за работа на жените и да се увеличи значително участието им в икономиката, като до 2020 година 30% от ръководните длъжности се заемат от жени - това им е в предизборната платформа. И подобни изпуснати реплики само показват колко далеч са всъщност личните им виждания от проповядваните им цели.
2. От партията му си мислеха, че нещата ще отшумят и утихнат както обикновенно, даже бяха заявили, че след като потърпевшата не може да посочи кой е извикал въпросните реплики и след като това не е официално изказване а само подвикване от залата (тук такива са чести) то нищо не може да се направи. Само че обществото показа нетърпимост към подобни инциденти, за два дена петицията с искане да се открият виновниците набра 75 000 подписа, кметството беше залято от гневни обаждания и е-мейли, имаше отзвук в пресата - местна и чуждестранна и скандала набъбна до неочаквани размери. Та новината се състои в това, че вече такива не минават.

Иначе японските политици не са сексисти - в смисъл обиждат наред - жени, мъже , стари хора, жертвите на земетресението - не подбират. Точно преди два дни един друг "убавец" обикаляше всички кметства във Фукушима да се извинява за забележка, че "нещата опирали до пари" намеквайки, че ако им се плати достатъчно на хората там ще спрат да мрънкат и да се оплакват. Но палмата държи вицепремиера Таро Асо, до когото гледат да не се доближава микрофон, защото има способността да ръси уникални бисери - един от последните, че терминално болните старци трябва да умират по-бързо и да не тежат на и без това затормозената социална система. Сладур!

Isa не знам да има правило кой колко трябва да говори, има етикет относно кой къде сяда - обикновенно има шефска маса и другото мешано. Но едни французи бяха много изненадани, като на едно фирмено парти, насред веселбата, дойде един възрастен човечец в син гащеризон, омазан с машинно масло, поздрави ни и си замина да си довърши работата. Те решиха, че е техника на фирмата, някой старши "байчо" щото хората се спуснаха да му налеят нещо за пиене, казваха му наздраве. Чак на другия ден се сетиха да попитат кой е бил милия чичко дето се вястна за малко. Много се шокираха, като разбраха, че е собственика на фирмата - фабрика за автомобилни части.  И досега го разправят този случай. Ама и мъжа ми е виновен - нарочно не им каза и им гледаше серира. Това е изключение, разбира се, просто го разказвам като куриозна случка  Освен това "собственик" и "мениджър" са две различни вселени. Всички собственици на малки и средни бизнеси, които познаваме са възможно най-страхотните шефове, които някой може да си пожелае. За разлика от назначените корпоративни акули, които се избират по гаднярство.

Baby* много се радвам за преселниците! Ще си намерят по-хубав апартамент и всичко ще е ОК. Доколкото знам немските колбаси са много вкусни а тук наистина нямат традиция и не се консумират, съответно се намират трудно и са скъпи. Аз понеже салам не понасям и не ми липсва, но те сигурно не могат да си отядат на такива. А за работата и най-вече за отпуските - завиждам!

Самурайка, ако може да попитам нещо, надявам се да не е съвсем малоумен въпрос.   На Ханеда забелязах, че летищният персонал се покланя като влиза в стаята за персонал и на излизане се покланя към летището. Не конкретно на някого, а към цялото летище. Знак на уважение ли е или нещо друго? Извинете, ако е нещо прозаично.

Да разкажа нещо смешно. Мъжът който не е японец, яде като такъв и му липсват чоп стикс. Поднася си чиния с ориз и от горе с нещо като задушен лук с кайма и подправки, и си го яде с лъжица и мрънка. Още не им е дошъл багажа. Липсва му и ориза, но жена му твърдо заявява, че ориз няма да готви дорде не си намерят друг апартамент, че да си купи райс кукър!  Той е по голям японец не нея явно. А тя напъва ли напъва на сушените видове саламчета и хляб.  Тази жена ако така продължава, след още някоя и др. седмица няма да може да си влезе в дрехите.

Ееее, да поствам след мен, е срамота. Но ме чеши да питам, събитя от тези в статията тук , нещо нормално ли са? Преди няколко месеца направиха същото в Дания с жираф . Не за храна, а защото зоо парка не може да продължи да го храни/отглежда вече, и това не беше единствен подобен инцидент в Дания.

Baby Ако питаш за транжирането на животни пред ученици - не, не мисля че са нещо обичайно. То и самото ядене на китове не е нещо обичайно, макар определено правителството да води кампания за неговата защита и да го промотира много усилено. Аз за 15 години само веднъж съм виждала такова месо (отказах да го опитам по "етически съображения", домакините не ми се обидиха). Смятах , че в определени региони е традиционно и популярно, но покрай съдебната забрана за китолов имаше много предавания по телевизията и се оказа, че едва 4 % от японците ядат китско месо. Огромни количества от улова стоят дълбоко замразени и непродадени. В същото време правителството настоява за възобновяване на китолова и го промотира с такава настървеност, ще кажеш че сетния залък прекрасно суши е отнет от устата на традиционно консумиращия го японец. Съвсем напротив, цената на месото спада, трупа се някакво огромно количество резерв (5 000 метрични тона) и дори опитите на някои политици да го пласират в училищата срещат съпротива от родителите. Освен, че са застрашени видове, китовете са и вредни, защото съдържат много олово и токсини, бидейки на върха на хранителната верига. Освен това, от хора, които са го опитвали знам, че не е и особенно вкусно. В Европа навремето също са ловували китове, но за мас, а не за месо - явно не е особен деликатес.
Хората, с които съм разговаряла си обясняват позицията на правителството с влиятелните рибарски кооперативи. В Япония селскостопанските и риболовните кооперативи са нещо като циганите и турците в България по отношение на политиката. Нямам предвид маргинализирани групи, а много добре организирани, сплотени хора с определен интерес (силно ограничен), които са изключително дсциплинирани гласоподаватели и биха гласували под строй за този, който им обещае повече. И тъй като японското общество е силно деполитизирано и традиционно гласува малък процент, особенно от младите, то гласовете на тези кооперативи имат голяма тежест. Така в крайна сметка едни 300 убити кита на година се оказват едни сигурни гласове за Абе. По същия начин стои въпроса с ориза - нали ти беше питала за отсъствието на вносен ориз в Япония. Де-факто забрана за внос на ориз и субсидии за фермерите - ето ти още сигурни гласове. За пред населението и двете неща са представени като запазване на традиционна японска култура и кухня. Явно се връзват, защото макар 95% от японците да казват че или не са яли кит или са яли изключително рядко, 26% изразяват подкрепа за запазване на китоловството.

http://www.theguardian.com/environment/2012/jun/14/japan-appetit … -whale-meat-wanes

http://www.globalpost.com/dispatch/news/regions/asia-pacific/jap … eat-japanese-food

Макар правителството усилено да промотира китоловството като древна японска традиция, то процъфтява едва след края на втората световна и достига пика си през 1960 година - времена, в които наистина не е имало какво да се яде. В днешно време консумацията на китово месо е едва 1% от това, което е била през шейсетте и спада непрекъснато с измирането на хората, които са свикнали да го ядат. Много се надявам в скоро време да достигне 0%.
 
Devorah не е малоумен въпроса ти, на всички им прави впечатление наличието на много и всякакви поклони.  Това е поздрав - за добър ден, за благодарност, за извинение, за уважение, за отбелязване на начало, за отбелязване на край ....В малките магазини поздравяват клиентите на влизане и излизане с подвикване на "заповядайте" и "пак заповядайте". В по-големи магазини и разни учреждения, летища и т.н. няма кой да те чуе, затова персонала се покланя на влизане и излизане - пак със същото значение. За добър ден хората си кимат, като се разделят - също, като ти отстъпят път да минеш за благодарност или за извинение ако застанеш пред някого и въобще....според майка ми една моя разходка из квартала изглежда ето така  А най-много ми се смее като почна да кимам на телефона 

Смурайка, мерси.     И да ъпдейтна, "полу" японеца от ЕС, му липсва много храненето с клечките на обяд, та си носи за десерт нудълс в чаша и си ги яде с клечките.  А у тях, жена му набива на сандвичи със салами, шунки, почнала е и другите хлябове да пробва освен черен, и на него почна да прави сандвичи, а той мрънка, че му липсва ориз и ядене с клечки. Като гледам, още месец ще го тъпче мадамата със салми, шунки, черен хляб, бял хляб, чиабата, и всякакви такива други - щото като са в Герм. ще яде тя нем. храна до откат… Явно много не и се готви и си намира какви ли не извинения.  Той пие безалкохолна бира, а тя алкохолна. Преди 2 дни, не могла да се справи с малчо и цял ден не са излизали на вън, щото той не бил в настроение и не искал да се облече. 

Самурайка, благодаря! Чудех се още - почти не видях жени или мъже да си кръстосват краката седнали (поне такива са ми наблюденията от метрото). Дали е неучтиво?

Не, непрактично е. Ако си ктъстосаш краката горният крак стърчи напред и ще пречиш на минавашите и правостоящите. В по-празни влакове може да се видят и хора с кръстосани крака. Не е прилично жени да сядат по турски - с кръстосани крака на пода. Като са с поли - ясно, но и като са по дънки не го правят. Жените седят "по японски".

  За сядането по "японски",ако съм разбрала правилно,краката са под тялото.Наложи ми се лично да го пробвам и много бързо ми изтръпнаха крайниците,което доведе до конфузно ставане и опит за ходене.Защо така се получи?Какво съм объркала?

От манталитета е. Ние българите, очакваме съвсем друго: "като го поканят, яде и пие докато му изтръпнат краката" което със столче е доста дълго време (или количество). 
Абе не е точно отговор, ама такова разминаване между японска действителност и българско клише, как да го пропусна. 

Абе чаената церемония трае няколко часа...
И на мен ми е много неудобно да седя с подвити крака и моментално изтръпват, та ще ми е интересно да чуя къде е тайната.
И още една тайна много искам да ми се разкрие, ако не е твърде нахално - красивата кожа на японките! Не знам дали чак всички японки се радват на хубава и младееща кожа, но аз имам все положителни впечатления. Имам само една приятелка японка, с която сме по-близки, но някак не ми е удобно да я разпитам директно.
Освен ген, хранене и зелен чай, има ли в рецептата други важни съставки? (особено пък ако са достъпни за европейски жени;))

Нищо не си объркала, точно така се получава. Тайната е в практиката (колкото повече седиш в тази поза, толкова по-разтегливи стават мускули и сухожилия). Друг трик е да сложиш ходилата си едно в друго и да седнеш върху петите си. Така дупето ти е по-нависоко и ъгъла на сгъване на краката не толкова остър, което оставя повече възможност на кръвта да циркулира и да не изтръпваш. Третото е като усетиш, че краката ти изтръпват - почваш да сядаш не върху, а отстрани на краката си, като редуваш ту от едната ту от другата страна. Това е и много добро упражнение за коремни мускули и гръбнак  Това е по-неформална поза за жени. Чаената церемония е много формално събитие, то е вид медитация и е свързана и с будизма, така че там и мъже и жени трябва да седят "сейза" - по японски. Но все повече японци не го могат. Явно тайната е в практиката.

Barbabeau , ох! Аз съм се комплексирала покрай тия жени - от 20 до 50 нямат възраст, все едно годините спират да имат значение. И не е само до техники, някак като че ли е една цялостна философия, която аз обичам да наричам "АнтиПамелаЕфект". Японките имат малки гърди, плоски дупета, късички крака и издължени очи - нищо общо със сексапилните фигури на западните жени. Но вместо дефект, го превръщат в ефект като залагт на женственост, свежест и чар.
Освен ген и хранене, аз бих добавила и климат и начин на живот. Плюс по-различен подход към грижата за кожата.
Кожата на японките е по-дебела, затова бръчки и дефекти личат по-трудно. Японките полагат много грижи в две посоки - предпазване от слънце и хидратация. Пословични са в старанието си да не се излагат на слънце, но явно има ефект, защото появата на петна е много отложена във времето при тях. И не само лицето пазят, а и деколте, ръце, тяло. Другото различно е грижата към кожата. Японките имат три основни стъпки :
сутрин - тноик, лосион, защитен фактор.
вечер - почистване, тоник, хидратиращ крем.
"Тоник" и "лосион" не са точно това, което се има предвид на запад, няма точен еквивалент как да ги обясня, но на японски звучат като "козметична вода" и "есенция". Козметичната вода е нещо от типа на розовата вода плюс добавка на омазняващи и овляжняващи компоненти. "Есенция" е по-близо до тоалетно мляко - пак течна фофма, с подхранващ и заздравяващ ефект. Кремовете не са популярни. Като цяло кожата се третира за влага, а не за омазняване. Преди това винаги се почиства много добре, като не се ползват ексфолирати техники, а много по-щадящи. Японките почистват лицето си с пяна - дали от пулверизатор или сапунче няма значение, но приготвят две шепи пенеста маса с която нежно разтриват лицето - дланите не се допират до кожата - самите балончета на пяната играят почистваща роля. Тониците и лосионите също не се втриват, а по скоро се полепят по кожата с длани или памуче.
http://www.inbeautymode.com/2012/04/japanese-skin-care-secret-to-flawless.html
Като цяло климата в Япония е доста влажен и това помага. Както и относително чистия въздух дори в градовете. Влагата и добрите катализатори правят въздуха дори в големите градове относително свободен от финни частици, които са доста гадни за кожата. В София винаги усещам кожата си много суха и много замърсена.
Като цяло японките пият малко, лягат си рано и не се хранят след 18 часа вечерта. Предполагам, че и метаболизма им е по-специфичен, защото не трупат кила с възрастта. Моя приятелка японка на 65 тежи точно толкова, колкото е била и на 20. Това е един от критериите за здраве.
И накря гримът е старателно нанесен, но цели естествен ефект. А това което най-много ми харесва е, че дори когато са без грим успяват да изглеждат още по-свежи, а не Баба Яга. Макар че японка без грим и боклука не изхвърля, но явлението може да се наблюдава в онсен.
Дано съм била полезна.