Япония

Една много обсойна и полезна статия по темата :
https://wawaza.com/pages/Beauty-Tips-of-Japanese-Women.html

Здравейте,
Samuraika, как сте? Надявам се, че сте добре и очаквате голямото събитие с нетърпение. Слушам и гледам новините, свързани с тайфуна. Ако имате възможност, разкажете повече, как премина през Токио, усети ли се. Както бях написала по-горе във форума, аз и семейството ми прекарахме шест-седем незабравими дни в Токио, като за един ден пътувахме и до Киото. И  заключението от преживяното е : "Никога няма да ги стигнем японците". Непрекъснато сравняваме събитията тук, с това което видяхме и усетихме в Токио. Нямаше и момент, в който да се разочароваме от нещо, от нещичко. Дори мога да разкажа следното: В края на нашето пътешествие, пътувахме с Нарита експрес към летище Нарита, за да отпътуваме за България. Нашия полет беше с Аерофлот за Москва, а от там за София. И във влака Нарита експрес, на електронните табла, следяхме разписанието на пристигащи и заминаващи полети от летище Нарита. На електронното табло, срещу нашия номер на полет, авиокомпания и час беше изписано - полет за Париж. И както обикновено с българското си мислене, решихме, че това е грешка, и че все пак и японците са хора и са допуснали грешка. Поне една грешка да допуснат. Но, естествено, че не бяха сгрешили, наистина полета беше комбиниран и в нашия самолет пътуваха пътници и за Париж, като в Москва сменят самолета. 
Това е една малка част от нашите хубави спомени.

Бях изгубила темата но я намерих,и я изчетох на един дъх,от 70 и някоя си страница .. Много е интересна и увлекателна темата.

Самурайка,може ли да разкажеш нещо повече,за Якудза във всички филми който съм гледала,само споменаването и предизвиква,неописуем страх и смут в очите на актьорите? Така ли е в действителност, или просто е сценарий и добра актьорска игра?

Ние се завърнахме от Япония вчера.
Прекарахме си много приятно тези 16 дни там. Радвам се, че обиколихме из страната, а не се ограничихме само с Токио и Киото, както правим обикновено.
За децата ни това беше много забавно и едновремено с това обогатяващо и обучаващо ги преживяване. Те харесаха най-много сушито, риоканите и спането на футони, както и юкатата. Аз останах много доволна от това, че и трите ядоха кайсеки вечерите без мрънкане и жалби за спагети болонезе. Е, разбира се редувахме европейската кухня с японската.
За съжаление двудневното ни обикаляне с кола отпадна, защото се оказа, че българите не могат да шофират в Япония дори и с международни книжки (тук СБА издават такива по една конвенция, а в Япония искат по друга  ), което за нас беше изключително неприятна изненада. До сега никъде не са ни искали дори международна книжка, шофираме си с БГ такава, а какво остава да не ни я признаят изобщо.
От агенцията, която ни организира пътуването, се почувстваха толкова виновни, че поеха за тяхна сметка  шофьора и бензина на колата ни за два дни.
Преди заминаването ни аз започнах да уча японски и въпреки ограничените си 20-тина фрази, наученото ми беше много от полза. Повечето хора направо изумяваха като им кажа на "чист" японски "Много хубаво време, нали?" За сметка на това въодушевени, че виждат "крокодил, който говори" (Самурайка  ) започваха веднага да ми обясняват нещо и когато им кажех, че съжалявам, но не разбирам, решаваха, че просто говорят много бързо и за това, ще ми обяснят същото, но по-бавно. 
Във всеки случай използвах наученото, за да поръчвам в ресторанти "Осаке онегай шимаз?/Биру ни хон онегай шимаз!" и подобни, както и да комуникирам (ограничено) с шофьора ни.

Спахме в два риокана и особено втория в Матцумото беше изключително хубав и предразполагаш към релаксация.

Токио Дисни се оказа не много препълнен с хора (в сравнение с този в Париж), а забавленията по-лек вариант на тези в парижкия Дисни. Бяхме купили билети за 3 дни, но на децата им стигнаха 2 и се отказаха да ходят на 3-тия.

Някой беше писал за техниката и магазините по-назад в темата. Една от нашите гайдове ни заведе (заради децата) до един такъв и аз от любопитство реших да видя как е цената на фотоапарат Сони, който се канех да си купя от БГ. Оказа се, че цената от 3 хил Евро в БГ и цяла ЕС там е почти на половина и накрая се сдобих с апарат от Япония (с английско меню) заедно с допълнителна карта с памет и други добавки за около 4 хил. лв., което е супер евтино. С други думи - проверявайте.
 
Що се отнася до Япония и японците, моето мнение си остава както и преди - смесено. Има неща, които много харесвам и други, които не ми допадат ни най-малко. Почти всички японци, които срещнахме, бяха изключително мили и любезни с нас, но имах два-три случая на грубо отношение. В единия случай в ресторант, където на вратата ни заявиха, че нямат английско меню(вместо "добър ден"), аз казах, че няма проблем, ще изберем по картинките, жената ми каза, че няма картинки в менюто, аз отново казах, че няма проблем просто ще изберем по тяхна препоръка, на което тя отговори, че никой не говори английски (Казано от нея на чист английски). Накрая аз полу-сериозно, полу на шега й казах, че явно не желаят чужденци, на което тя се усмихна и ми кимна.

Мога да дам най-различни препоръки за отделните градове, но не знам дали ви интересува. Във всеки случай за първи път посетихме рибния пазар в Токио с два гайда, защото групата ни от 5 човека беше прекалено голяма, за да се движи в пакет. Преживяването (за мен) много си струва, но задължително с водач, поне първия път. Освен риба, там има и голяма плодово/зеленчукова част. Има също много хубави магазинчета за разни традиционни неща и изобщо място, на което да се помотае човек 1 ден поне.

Докато бяхме там над нас мина тайфун + две земетресения, но и трите бяха безкрайно невъзпитани да го направят през ноща. Аз обещавах на децата цели два дни зрелищен тайфун, а накрая милите останаха излъгани, че изобщо не го видяха или усетиха. За сметка на това разтревожените ни приятели и роднини през ден ми пишеха "Как сте? Добре ли сте? Живи ли сте?" и подобни. 

Относно техниката ето сайтовете на двете големи технолигични вериги , където може да се проверяват цените :

http://www.yodobashi.com/index.html


http://www.biccamera.co.jp/bicgroup/index.html


За нещата които търсех моделите бяха или единствено с японско меню ( до над два пъти по-евтини спрямо тези у нас)  или разликата с цената в Европа не си заслужаваше.

Извинявам се за дългото забавяне - техническа грешка.

rd Иса вече ти е казала за тайфуна - удари силно в Окинава, после централната част на страната почти я прескочи и на север поваля малко повече. И земетресенията, които бяха някакви вторични трусове от голямото преди три години, също бяха доста леки и безсъбитийни, както ги нарича един приятел "non events". Но получват силен отзвук в новините и както Иса е изпитала на гърба си - трябва да се отчита човек че е жив. 

МagMagi предполагам, че в драмите якуза е като сакето - хората остават с впечатление, че това е много силно, лютиво алкохолно питие съдейки по реакциите на актьорите, а то е леко оризово вино 12 градуса и сладни.
Мафията тук е добре организирана, както и всичко останало де, с много ясни параметри на действие и в много добри отношения със законите на реда. Състои се от множество организации - синдикати, които са си легални, имат си и интернет страници, набират членове, имат си бизнес и прочее. Те са си една субкултура със собствен външен вид и вътрешни правила. Доста са богати и си имат много разнообразен бизнес - не само в сивата сфера (комар, "забавления", проституция, хотелиерство), но и банки, болници, строителство, транспорт. Токуда нпаример  . Имат и черна страна - амфетамини, изнудване, трафик на хора, финансови измами. Но и там нещата са в много добре контролирани граници - органите на реда държат едно затворено око, но ако нещата почнат да излизат от контрол или да придобиват нездравословен размер - следва наместване. Някои синдикати , като най-големия Ямагучи гуми например, имат официална анти-дръг политика. Напоследък бях чела, че имат проблеми с набирането на нови членове и чак рекламна кампания бяха спретнали - химн, клипчета, сбирки...
http://www.theguardian.com/world/2014/apr/02/japanese-mobsters-l … ch-website-yakuza
По време на голямото земетресение в Кобе и на Източнояпонското земетресение в Тохоку якуза участва активно с доброволци, храна и пари. Големи националисти са и организират празненства по случай р.д. на императора. Сигурно са много страшни, ако решиш, че ще си отвориш бар с какички в Кабукичо и не питаш където и гогото трябва. Иначе няма и да чуеш за тях, освен ако не си много наблюдателен и не мярнеш част от татуировка изпод някоя тениска или някоя липсваща фаланга на малкия пръст на ръката.

Isa много благодаря за разказа  Ти имаш много "земен" поглед върху страната, без излишна емоция, много ми харесва, предполагам това е в характера ти и важи за всичко.
Това с книжката ме изненада - и двамата с мъжа ми сме карали по една година с международна. Или е ново правило, или сте попаднали на някакъв абсурдно стриктен престарал се служител в рент-а-кар. Както и да е, дано не ви е развалило удоволствието. То е хубаво да си има човек шофьор ама се губи и част от чара на самостоятелността и удоволствието да се загубиш и намериш самосиндикално. Успчхте ли да стигнете до плаж? Каназава хареса ли ви? И въобще "другата страна" откъм Японско море? Как ви се видя японската "инака" - провинция?
Много си напреднала с японския, че чак и на "кеиго" учтивата форма, те затова направо са решили че си флуент.
Историята в ресторанта е доста гадна...Къде се намираше - някъде из провинцията или в по-голям град? Имала съм подобен опит във Фукуи (до Каназава) в малко местно кръчме - не ни отсвириха, щото си общувахме на японски, но ни обслужиха с крайно недоволство и мрънкайки, че ние (гайджините) таквиз неща не ядем. Но след като чинно си ометохме чиниите със сашими хвалейки шумно домакина (който през това време масажираше върху татамите някакъв дядо-клиент) ни изпратиха с големи усмивки и много любезно. В Япония има разни провинциални кътчета, в които гайджините са си баш "крокодили", че и не говорят даже. Ама ни се  е случвало и обратното - спираме да питаме за пътя, а ни канят на някаква грамадна семейна трапеза, радват ни се и ни разпитват какво ли не и ни изпращат с подаръци накрая. Ако обаче действието се развива в Токио - направо ми кажи името на ресторанта и ще пиша до където трябва - мазоли на ушите хванахме да ни обясняват колко прекрасно отношение към чужденците ще има цяло Токио в очакване на Олимпиада 2020 

Благодаря за интересните неща които отново ни поднасяш.

Вчера четох един доста апокалиптичен икономически анализ :
Как Япония пропиля излишъка си от спестявания: как изглежда кейнсианската антиутопия
Автор ЕКИП юли 15, 2014
http://ekipbg.com/kak-yaponiya-propilya-spestyavaniyata-si/
Има ли някакво усещане за  криза в обществото или типично по японски всичко се приема спокойно и без излишни емоции ?

Скоро научих и принципа на Пачинко -то. Наистина ли се играе формално за топки които заменяш за плюшени играчки , а играчките за пари ? Това ли е легалният начин за заобикаляне законите за хазарта , защото изглежда много умно  , но и лицемерно в същото време ....
Абе чудех се аз  толкова ли са луди и за какво са всичките купища играчки там 

Самурайка, мерси че се отчете.
Моля те да ми разясниш нещо, че с мъжа ми се скъсахме да се чудим/спорим докато бяхме в Япония, ама защо ли не питахме някой гайд? ?
Кажи ми вярно ли съм разбрала, че сградите за живеене се събарят на около 20 години и се строят на ново?

Провинциална Япония много ми хареса. Мило и любезно отношение, като видеха как децата набиват сашими с клечки (брех тез гайджинчета  ) всички много ни се радваха. В риокана в Матсумото вечерта аз и мъжът ми пихме саке затоплено в бабукови стебла, заровени в жарта на ирори (ако не бъркам името на традиционното огнище) и си "говорихме" с другите японски гости. Един подпийнал японец само ми повтаряше, че съм хубава и браво на мъжа ми. След като и на рибния пазар ми го казаха няколко човека реших, че явно големия ми нос допада на японците. 

За съжаление до плаж не стигнахме. В Каназава искахме да отидем на плаж 2рия ден, първият бяхме с гайд, но заваля дъжд и не беше времето никак за плаж. По-смешно беше как реагира гайда като й казах, че ще ходим на плаж. Замълча, зачуди се и накрая ми каза: "Ама те плажовете са много далеч…" Аз: "Не, не има на близо един, само 30 мин. с влак." Тя пак с типичното японско "ахъм" и ми казва "Но там няма да има хора сега."… Тук вече мъжът ми и голямата ми дъщеря разбират, че жената иска да ни откаже от идеята за плаж вероятно, за да не се удавим и да й тежим на съвества или и аз не знам защо и почват да ми се подхилкват и да ме бъзикат на български да спра да я тормозя. Обаче аз тъпо и упорито:" Супер, ние и без това не искаме да има хора." Във финален опит да ни спре гайда ми казва: "Обаче сега е юли, плажовете още не са отворени и не може да се къпете!", на което аз най-невинно и отговорих, че само ще се разходим.   

Незнам дали от скоро са променили правилата за шофьорските книжки, аз също се сетих, че си карала цяла година с твоята, обаче чак до посолствата стигнахме и се оказа, че не става. Руснаците имали същия проблем. Шофьорът трябваше да ни заведе на плаж, но явно сме се загубили в превода и ни заведе в индустриална зона  , но със специална гледка и мирис на море, пред която да се снимаме. За сметка на това непосредствено до въпросната зона имаше страхотно местно пазарче и децата хапнаха доволно сашими, суши и сладолед.

В Каназава нашият гайд ни заведе в работилница за златни листчета (не знам дали се казваше "варак"?) и всички си направихме клечки за хранене украсени със злато. Децата (пък и ние) бяхме в див възторг. За капак къщата беше на 200-300 години и изглеждаше и миришеше страхотно. След което ядохме сладолед от бамбук (черен), от соев сос и от незнам още какво. Бамбуковия се хареса най-много.

Ресторантът с неприветлив персонал беше "на пъпа" на Токио. В една бизнес сграда с 2 етажа ресторанти с/у гара Токио. Като се замисля непреветливо отношение само в Токио видях. Имах подобна случка и в една аптека, където дори не отговориха на моето "Охайо годзаймас" и отказаха да ме обслужат. Всъщност стана добре, че ни "изгониха" от ресторанта защото отидохме в съседния суши ресторант, който всички единодушно определихме като най-добрия. Допоръчвахме още суши и сашими поне 3 пъти, пихме саке, а суши майстора лично дойде да му благодарим. Беше страхотно.   

stenk Тя тази статия е интересна, но е силно тенденциозна - т. е. предназначена е за върешно американска консумация и цели да стресне кенсиянците и привържениците на вдигането на тавана. Много "шок, ужас, апокалипсис" и малко фактология, а наличната такава се разглежда много тенденциозно и едностранчиво. Изпусната е една много важна подробност в схемата - инфлация. Да, има усещане за криза в обществото, но общо взето колото и в САЩ и Европа - там нещата не са никак по-розови и човек лесно може да открие статии с точно толкова апокалиптични сценарии за техните икономики, че и за всички икономики в света - моля покажи ми къде нещата са розови? Затова и абе дойде на власт с обещания за реформи и пакет от икономически мерки - прословутите 3 стрели на абеномикса. Цялата идея е да се стимулира инфлация, която да накара хората да харчат и да стопи дълга. Да се стимулират жените да работят повече и да се компенсира така спада на населението-работната ръка. По-ниски данъци за бизнеса за да се привлекат инвестиции и по-високи данъци за консумираните стоки. Колко и дали ще проработи - предстои да се види.
Много превратно всички коментират "ниската раждаемост" в Япония. "Една от най-ниските в развитите страни" - но е по-висока от тази в Италия и в Германия. Ама никой не е ревнал за тия две държави, защото си имат стабилна емиграция. В целият ЕС се раждат по-малко деца всяка година, но идват все повече имигранти. Това подменя демографията на континента, но да се говорят такива работи не е PC. Япония никак, ама никак не бърза да отвърта кранчето на емиграцията. По- скоро са склонни на имплозия - в крайна сметка както има бум в едно общество, така е редно да има и спад. Да, икономиката ще се свие, населението ще намалее - важното е стандарта на живот да се запази на добро ниво. Доколко и дали ще успеят - не знам.

Isa ми хубавица си си значи  Не те ли оприличиха на някоя актриса - много го обичат това. Гайда сигурно се е препотила 5 пъти от ужас - да вземете да идете на някой неохраняван плаж и да се удавите - агенцията ще има невероятни главоболия, да не говорим, че бихте могли да ги съдите успешно, ако някое дете се удави - не са ви предупредили, осигурили, обезопасили и т.н.
Японската провинция има много чар, аз много я харесвам. И природата е много красива.

е явно има прилики между Токио и Ню Йорк  Много тъпо, особенно пък на такова място. Явно е било за добро.

stenk Пропуснах за пачинкото - точно такъв е принципа. Хазарта е забранен. ОК, кажете какво е "хазарт"? Ами да се играе за пари. Ми добре, ще се играе за топчета, които можеш да сменяш с "награди". Е, ако не ти трябват плюшени играчки, възгавнички и фигурки на манга герои ние ще ти ги изкупим, нямай грижа  Лицемерно - да, така е. Ама в закона не пише нищо за топчета, нали? По същия начин е и забраната за непълнолетни (в Япония под 21) да забавляват клиенти в барове - т.е. да са хостеси/хостове. Добре, какво значи "да забавляват"? Ами да седят до тях. ОК, слагаме ги едни срещу други и слагаме преградка между тях - не се докосват, говорят си само, не седят "заедно". Готово! Но и полицията не е тъпа, и тя си има лицемерните методи. Например има един закон за забрана на танците датиращ от следвоенно време, създаден за да се спре разврата с войници май. Та тоя закон никой не си прави труда да го отменя, както и никой не си прави труда да го спазва. Ноооо, закона си го има и полицията винаги може да нахълта в клуба ти и да претараши всичко по подозрения в "неправомерни танци". Пак е лицемерно, но с обратен знак. Намират си цаката едни на други. Осакския кмет много се е напънал да легализира хазарта в определени зони, ще видим дали ще успее.

Isa за сградите не поясних.
През годините строителните стандарти се менят - и логично - нови материали, технологии, изисквания. За блоковете (железобетонни) се препоръчва пестрояване на 70 години, а за дървените къщи - 45. За да се престрои един блок се иска съгласието на 4/5ти от собствениците, първото събрание е на 40тата година от построяването. Май на 70 се гъта задължително, освен ако не се подобри и подсили конструкцията. За къщите май нямаше задължително бутане, стига да не представлява опастност за околни сгради - т.е. ако ти си настояваш да си живееш в съборетина си поемаш сам риска, стига да няма опасност твоята съборетина да гътне на комшията къщата.
В блоковете са събира фонд за ремонти още с нанасянето в него и от него се плащат текущи подобрения и се заделя за бъдещо престрояване. Налага се и доплащане, но е май поносимо, а и като се има предвид, че стойността на имота доста се покачва - не е чак толкова проблем. Кофтито е, ако се е променила регулацията на района и не може да се строи вече на такава височина/площ. Има и такива случаи. Тогава май просто продават земята. Доста малко са слуаите на престроени блокове, още не са минали 70 години от построяването им.
За частните къщи - наистина хората престрояват и на 20 години. Просто ремонта понякога струва колкото да престроиш наново. Дограма, изолация, подове, кухня, баня и...то останаха само едни греди - гътай с багера и строй наново. А и заемите са ремонт са с по-високи лихви от заемите за нова къща. След войната е имало вопиюща нужда от жилища - 67 града са бомбардирани до пепелище (carpet bombing) и се строи бързо и евтино - съответно много нетрайно. Единични стъкла, никаква изолация, кофти разпределения. Тия къщи са вече почти навсякъде бутнати. От спукването на балона 1998 година Япония е в дефлация - цените падат или си седят същите. Затова и като си купиш къща, тя започва бавно да се обезценява с амортизирането й и след 20 години имота остава на цената на земята само. Предполагам, че това са ви казали. Т.е. за 20 години сградата се е амортизирала до степен, че се нуждае от "горно ново и долно ново" както казваше баба ми.  Не че не може да се ползва - може, много хора си купуват такива къщи и ги ремонтират и си живеят още 20 и кусур години отгоре. Въпроса е, че ако я ремонтираш до нивото на нова къща с последните технологии и тенденции в строителството - ще ти се върже почти колкото ако си построиш нова, но за ремонта ща плащаш по-висока лихва, отколкото за ипотека на нова къща. Наши приятели си взеха стара, но поддържана къща, само сложиха нова дограма и климатици. Доволни са.

Това много ми напомня за заобикалянето на закона в Тайланд , където проституцията всъщност е забранена навсякъде.
В бара си плащаш "такса-компенасация" , защото ще отведеш на "среща" за час или повече новата си "приятелка"  тяхна служителка и така пречиш на служебните и задължения 
Явно и в в случая с пачинкото , и  този с проституцията в Тайланд държавата всъщност има полза от тия неща , но в същото време не иска пряко да се асоциира с тях.

Самурайка, мерси за разяснението със сградите. Сега ми се обясниха много неща. Не разбирам обаче защо предпочитат да живеят в малки къщи, без дворчета, без паркчета и градинки, вместо в блок с по-големи пространства? Имаш ли идея?

Стенк, ситуацията с проституцията в Япония е подобна. Тя е уж забранена, но на практика не е и процъфтява в огромни размери.

Isa В къща си самостоятелен собственик на парцел и можеш да престрояваш и продаваш по-лесно. В блок имаш високи такси поддръжка и такса "реновации", които могат да достигнат до 200 евро на месец (ако блока е с паркче, големи общи части и т.н.). Не можеш да правиш нищо по видимите части на сградата - тераси, дограма и т.н. Когато блока остарее съдбата му се решава на общо събрание. Паркоместата са проблем и са също много скъпи, често не се продават а се наемат. Така режийните за един апартамент стават доста високи. Препродажбите са по-трудни пак по тези причини. Но за хубавите централни места няма алтернатива освен блок, така че дефакто избора е между апартамент в централен район или къща в покрайнините с удобна връзка с града.
В Япония можеш да си купиш доста евтин имот на старо - 45 годишен апартамент в краен квартал за 35 000 евро или малко къщенце на 35 години за 40 000 примерно. Но ще трябва да вложиш много в ремонт и не се знае дали ще можеш да се оттървеш от имота един ден (дали ще можеш да го продадеш). В същото време новите апартаменти в суерлуксозните блокове в централните части на голям град започват от 250 000 за 40 квадрата.

Не е така, но много чужденци идват точно с такава нагласа и се оплакват като едни лоши батковци ги изритват от клубовете. Доскоро табелите "no foreigners" бяха повсеместни, но ги махнаха, че са дискриминационни.

Не казвам, че няма проституция в Япония, просто не е това/толкова колкото чужденците си мислят. Чаровните какички от плакатите на нощните клубове и момичетата подканящи клиенти в баровете не са проститутки. Както с изненада отбелязват много чужденци - в Япония флирта е по-скъпо платен от секса, а и по-предпочитан. Има повече чар и усещане за реалност. Може да си говориш и да се закачаш с някое красиво младо момиче в някой бар поддържайки илюзията че се сваляте и тя те харесва или за половината пари да получиш пълен половинчасов достъп до прелестите на някоя 38 годишна филипинка. Японците предпочитат първото.

Самурайка, под това, че уж я няма, а всъщност я има проституцията, нямах предвид, че е недостъпна за чужденци. Всъщност съм убедена, че в голямата си част е недостъпна - то си личи и без табелите. Ако не говориш японски, нямаш шанс. Имах предвид, че законово проституцията е забранена, но е забранен само секса, в класическия му вид. На практика клубовете се рекламират, че доставят удоволствие по всякакви други форми, без класически секс... Обаче полицията не присъства, нали?  Така че какъв вид удоволствие се предлага и как, само предлагащия и получаващия знаят. Все пак печалбата на секс индустрията в Япония се оценява на 42 млр. долара годишно, друг е въпросът, че както за всичко останало, значението на думите е малко по-различно в Япония, отколкото в останалия свят. 
За разговорите и всичко останало ужасно много четох има даже категоризация на заведенията по това каква е обстановката и как и колко говориш с момичето.  Предишния път като бях в Япония попаднах, по една глупава случайност и в масажен салон, който предлагаше всичко друго, но не и масажи. 

Секс индустрията в Япония е напълно легална, добре регулирана, плаща си данъците и е съвсем законна. Никой не е казал, че я няма. Включва всякакви видове визуална, слухова, вербална, сенситивна, орална и прочее сексуална стимулация: стрип барове, кабинки с мръсни телефонни разговори, бани, в които те къпят голи красавици, масажи с щаслив край, салони за "красота и здраве", клубове с какички и батковци, порно филми, списания и прочее. Това, което не включва е "секс (полово сношение) срещу заплащане". Доколкото си спомням от един скандала с един президент в един възкръгъл офис, значението на думата "секс" е същото и в останалия свят  И да, няма да го получиш това в нито едно от легалните заведения, защото има цивилни полицаи и полицайки и ще си изгубиш лиценза. Естествено, че има начини и за това, но за целта се ползват момичета на повикване (ако се обърка работата тя сама си носи отговорността, а не съответното заведение) и т.нар. "срещи с компенсация" - каниш моиче на среща, па вземе та се харесате и се пообичате малко. Дотук - нищо незаконно. Пък вземеш, че й купиш "подарък" някое бижу или часовник. Пак нищо нередно. Ма тя вземе, че не го хареса и го върне в магазина - ми нейно право, нали? Това е най-хитрия начин за заобикаляне за закона, защото е много трудно доказуем. Никой не казва , че фриволното поведение и секса на пъва среща са забранени или нередно, както и правото на хората да си разменят подаръци не може да бъде директно третиран като "заплащане".

За чужденци индустрията си е достъпна и проблема ни най-малко не е в езика, а в очакванията. Много чужденци идват именно с идеята, че в Япония не му викат секс, а масаж и всичко е ОК, отиват в съответния салон, в който и ти си попаднала, харесват си мацка и получават мило отношение, целувки, погалвания и ръчно стимулиране. Следва едно усещане за неудовлетвоеност, скандал, претенции, че "аз в Белгия, Норвегия, Финландия, Румъния...и прочее (където също проституцията е забранена) за тия пари ще се скъсам от секс , а тука... " и проблеми за заведението. Същото е и с клубовете - любезни "домакини" подканват чуждестранните господа на перфектен английски да се порадват на момичетата. Господата са отзивчиви, момичетата са разговорливи и чаровни, след първото питие господата питат нещо от рода на  "сФирка пИмоцИя 5 лева ???" и какичките изчезват, идват едни двуметрови черни батковци и господата се озовават по гъз на плочника, чудейки се "къде сбъркахме"?

 Япония не е Тайланд и Филипините, макар "водния бизнес" ,както се нарича тук този отрасъл, да е много развит и добре регулиран.