Япония

ДА попитам и аз.На сватбата на принцеса Виктория шведска беше само принц Нарухито.Той разведе ли се вече с принцеса Масако?Доста коментираха тази двойка,болестта на принцесата и невъзможността и да има син.На една снимка тази жена изглежда смазана.

Благодаря на всички за милите думи и благопожелания, много приятно ми става като ги чета   А и ще имам нужда от стиснати палци  
unadaptable за детски градини и училища проблем няма - в това отношение съм ги признала!Щом образованието е задължително, значи трябва да има място за всяко дете.ДГ не е задължителна, но почти всички деца ходят от 3 до 5 годинки - тя им помага после да се впишат лесно в училищната среда.ДГ са полудневни - до 2 часа и не са за работещи майки.За работещите има Целодневни, които са от 3ти месец бебчета, но там и таксите са високи и местата са малко, но има класиране и се дава приоритет на нуждаещите се (самотни майки, болни, семейства с финансови проблеми). Това много ми харесва тук, че ако имаш някакъв проблем има на кого да се оплачеш и да те чуе и направи нещо по въпроса - т. е. кметството - там се грижат за всичко. В училище приеха сима ми по средата на учебната година на следващия ден след като подадохме молба в кметството - представихме само бележка от френското училище че е отпсан от там (на френски   ) и бележника му с оценките (също).За сравнение - при преместването имахме два месеца престой в Бг с децата и аз исках да запиша баткото в кварталното училище (което съм завършила и аз и бившата ми класна е директорка в момента) за да не скучае в къщи а и да понапредне малко с българския - поискаха ми легализирани документи от инспектората, 3 бележки и 5 печата и освен това ми казаха, че няма места   Гимназиите и университетите са скъпи (елитните държавни гимназии са евтини, но там наплива е огромен и се влиза много трудно) и наистина родителите пестят отрано за образованието на децата си. Но пък заемите са много достъпни с почти нулеви лихви така че не е непосилно.
Много университети имат специални програми за привличане на чуждестранни студенти, лекции на английски и т.н. Проблема основно е езика според мен и цената на живота.Стипендии за чужденци има, и то не лоши. Много китайци и корейци следват в Япония, в Азия японското образование се котира много високо.Просто в Европа и Америка не е толкова популярно и достъпно заради езика, но който иска намира начин - познавам българин дошъл да следва тук мастър на самоиздръжка - много свястно момче, баща му му плащаше таксата а той се самоиздържаше.До втората година вече беше уредил някаква малка стипендия, беше получил намалена такса и беше си намерил добре платена работа - справи се момчето!макар в началото да караше цяла седмица на един хляб и туба майонеза...
вселена има изоставени деца, има и отнети от нехайни родители деца, има голям проблем с тинейджърската бременност и т.н.Държавата се грижи много добре за тях и бъдещето им е като на всички други деца (е, домашния уют е незаменим, но когато парите не са проблем и отношението на околните е прекрасно всичко се нарежда някак си).Благотворителността тук е много по-дейна, отколкото показна.Има много благотворителни концерти, но не са панаири с СМСи и шумни рекламни кампании.Има много неправителствени организации и огромен брой от японците участват като доброволци в някаква такава. Аз познавам страшно много хора, заети с някаква благотворителност - не събиране на пари, а активно помагане, вършене на нещо. Като се почне от уроците  ми по японски, които винаги са били водени от доброволци към читалището, мине се през училищните помагачи (всеки ден една кохорта от лелки и чичковци от квартала застава по кръстовища и светофари и наглежда прибиращите се от училище деца - помага за пресичане и просто хвърля по едно око. Децата тук сами ходят и се връщат.Комшийката отсреща дойде специално да пита как е ръката на баткото, защото бил паднал на връщане от училище и я охлузил когато тя била дежурна), през болничните упътвачи (незнам как да го кажа, но в големите болници също има дежурни доброволци, които помагат в ориентацията, попълване на формуляри и насочване към гишета и кабинети) и се стигне до специализирани организации за подпомагане на възрастни, инвалиди, психично обременени, бездомни...и каквото се сетите.Често като си играем в парка идва едно микробусче с деца със сериозни проблеми (Даун, хидроцеле и от сорта) и група доброволци, които два пъти седмично ги извеждат да се забавляват в парк - изисква доста усилие, защото някои деца са в колички, други имат проблеми с координацията - ходят с каски и очите трябва да са на 4, но доброволците са там по собствена воля, винаги с усмивка и винаги много търпеливи.И никога не съм забелязала някой да напуска детската площадка защото са дошли тези деца (а специално съм наблюдавала имайки едно наум за други държави...да не уточняваме)).Дори в училище - начално - сина ми има уроци по говорене с ръце (как се казва езика на глухонемите) и четене и писане на брайл - просто за да имат представа, а и да се поставят на мястото на хората с проблеми.На него му е много интересно и в тази въраст приема нещата много естествено. Много бих се радвала ако усвои този поглед и отношение към ощетените в обществото.
Вечи от опит не мога да кажа, толкова на север (или изток) не съм живяла, но автобусите карат с вериги и почистването става нощем.Има си едни малки машинки за малките улички, бутат се на ръка, нещо като машините за полиране в големите магазини.На север се чисти яко, това е сигурно.Ако не се организира от общината, то самите хора си чистят по график и много съвестно.Най-големите снегове падат в Акита и Ниигата - откъм Японско море - стигат до 2 метра и всяка година има по някой нещастен случай на възрастен японец паднал от покрива на къщата си докато чисти сняг. Но да ти кажа честно като чуя за 93 годишния Таро Танака, който паднал от покрива си докато чистел двуметровия сняг само се възхищавам на жизнеността и дълголетието им!!!
криси не е лесно да си бог на земята...Императорската фамилия от столетия има само представителни функции и това е тжко призвание - да си модел за съвършенство 24/7.Принцеса Масако е много обичана, наистина "народна" принцеса, образована, успяла, интелигентна...Между другото тя много дълго време отказва да се омъжи за принца, но той пък отказва да вземе друга и най-накрая се говори че са я убедили да се съгласи.Женят се когато тя е на 30, следват проблеми със забременяването (всичко е тайни и догадки), има един спонтанен аборт, най-сетне се появи малката Айко - веднага стана всеобща любимка.Но!По закон само мъже наследяват трона, народа нямаше нищо против закона да се промени, но това не е току тъй да смениш многовековни постулати. На помощ дойде брата на Нарухито, който имаше две пораснали дъщери и по всичко личеше че смята да спре дотук, но щом страната го изисква...роди се дългоочаквания принц.За съжаление Масако не издържа на цялото напрежение и страда от тежко психическо разстройство...много тъжно.

Ив много, много моляда участваш в темата!  Ако можеш да разкажеш за хайку - би ми било мого интересно.Има ли преведени на български хайку?Според мен те много добре изразяват същността на японската душа - цал океан от емоции събран в наколко капки (думи)...

Весели празници на всички!  

samuraika, стана ми любопитно - и покривите ли се чистят от снега? А снега от улиците къде го трупат /тук стават огромни купчини от сняг/?
Като те чета, явно са много задружни - нещо, което на мен много ми допада.

Жалко за тази красива и ерудирана жена.Имам усещането,че просто не е желана в императорския двор.В Япония е имало 7 или 8 жени-императори.Това не е новост.

Ето как приказката с принца може да се превърне в кошмар...

Има, има! Бяхме още в гимназията, когато моята най-добра приятелка ми подари една малка, жълта книжка с хайку. Нося тази книжка със себе си при всяко едно мое местене в нова къща - временно или за по-дълго.
Не претендирам да съм компетентен критик, но за мен книжката е хубава.
Като съставител и преводач е посочено името Людмила Холодович. Издателството е ЕКВУС АРТ.

Една снимка,показваща как японците се справят със снега. Аз онемях,когато я видях. Весели празници на всички

Самурайка, последният ти пост и по-точно разказа за благотворителността и взаимопомоща ме разплака... Правя сравнение с България и ми става толкова тъжно! ...
Весело посрещане на 2011 година момичета!
Това е темата която ми е най-любима 

Честита Нова година на всички!


Новогодишен поздрав от нас:

От няколко месеца при нас има подобни билбордове с хайку из целия град.



Охлюв
Изкачи планината Фуджи
Но бавно, бавно.

               Кобаяши Исса (1763-1828)


蝸牛
そろそろ登れ
富士の山

               一茶

Честита нова година на всички с пожелания за сбъдване на мечтите!

Имам въпрос за съвременното японско кино, примерно в последните 5-6 години. Може ли да посочите интересни филми?
Интересно ми е и дали в Япония по телевизията върви тази американизация както в България - излъчване основно на американски филми и тъпи шоупрограми? хааах, аз не гледам тв, но има ли там японски Биг брадър? 

Честита Нова година и от мен!



Samuraika, като стана дума за кино, бих искала, да попитам изобщо за културния живот в Япония. Каква музика е най-предпочитаната. Отношението към чуждата и японската музика. Също операта и театъра в Япония.

Честита Нова година на всички мами (и не мами)! Пожелавам ви всичките ви мечти да се сбъднат и да имате повече поводи за усмивки и щастие 
Преди един- два месеца попаднах на един сайт за азиатско кино и много ми хареса  http://www.easternspirit.org/forum/ . Видях, че някои от вас се интересуват от японското кино и тук можете да намерите доста хубави филми. Разделени са на държави, за това е много лесно и удобно да се избере нещо от конкретна държава, а под всеки филм има коментари за него.  Не всичко е преведено, но се работи по въпроса 

благодаря много за сайта!  сега ще го разгледам.

За много години момичета!

мамамиа когато снега е 2 метра има опасност да срути къщата - това са тонове снежна маса.Затова се налага да се чисти - просто се събаря от покрива.За старите дървени къщи е особенно важно.
http://regex.info/i/JF7_028716.jpg
Ханна наскоро гледах "Окурибито" - ето трейлъра На мен много ми хареса, препоръчвам го.И аз не гледам телевизия, но по принцип тук си предпочитат японски драми, не дават толкова много американски сериали и шоута, има "Стани богат" единствено. Те си имат техни си шоупрограми с техните си "таренто" или шоузвезди, които са наистина доста странни за западняка, но като им свикнеш са дори интересни.
Барбабо супер! Много ми хареса хайкуто, ама аз бих го превела по-иначе.Това им е красотата - само няколко думи, а всеки може да открие в тях толкова много!

Щастлива, здрава и успешна Нова 2011 година!

Самурайка, разкажи как посрещнахте 2011 в Япония. Какви са обичаите и как я посрещат по- младите?